Иван Костов, премиер на България между 1997 и 2001 г., пред в-к „БАНКЕРЪ“
Иван Костов е роден на 23 декември 1949 г. в град София. През 1974 г. завършва политическа икономия във ВИИ „КарлМаркс“, където остава да работи като асистент. Седем години по-късно придобива докторска степен по „Математическо моделиране на икономическите процеси“ от Софийския университет. За пръв път е избран за депутат от СДС във Великото народно събрание през 1990 година. Бил е финансов министър в правителството на Димитър Попов, а след това и в следващото на Филип Димитров. Председател е на Съюза на демократичните сили между 1994 и 2001 година. Той е и първият български премиер (1997-2001 г.) след демократичните промени, който изкарва пълния си мандат. През 2004 г. с други представители на СДС основава партия „Демократи за силна България“, чийто лидер е и до днес. Женен, има две дъщери и трима внуци.
Г-н Костов, какви са очакванията ви за 2013 година? Ще излезе ли България от стагнацията или ще задълбае още по-надълбоко в нея?
– Страната е в депресия – състояние, което се определя от крайно ограниченото потребление, което не може да започне да расте и от общата атмосфера на несигурност и недоверие на домакинствата и бизнеса в бъдещето. Те ограничават покупките на предмети с дългосрочна употреба и инвестициите си. Това поведение ще доминира и през тази година, то няма как да се промени. Освен това трябва да добавя и, че няма никакви изгледи да се вземат мерки срещу масовите злоупотреби в ключови сектори на пазара. Под ключови разбирам онези, които няма как да подминеш – не можеш да не купиш гориво и лекарства, да не платиш сметките си за парно или за ток.
Може ли тази психологическа нагласа да се обърне?
– Липсата на доверие в бъдещето, негативните очаквания са обективен икономически измерител, който свидетелства за конюнктурата, в която се прави предприемачеството. Това са обективни параметри и без пречупването им не може да се случи нищо добро – няма как при негативни очаквания да се очаква растеж. Но тези очаквания и не могат да бъдат подправени, защото не се подлагат на вестникарски, телевизионни или на пиарски манипулации.
Това обаче може да се промени след изборите, ако резултатите от тях бъдат разтьлкувани като обещаващи.
Какъв профил имат икономическите играчи, които успяха да оцелеят в кризата, продължаваща вече пета година?
– Има два типа. Едните са заелите господстващо положение на пазара – дали злоупотребяват с него, или не, е вече друг въпрос, но те оцеляха. Вторите са тези, които са приближени до властта и могат да получават подкрепа през обществените поръчки, заобикаляйки правилата. Вижте например масовите злоупотреби с обществените поръчки в София. Това са двата типа, които оцеляха и които се справят добре. Разбира се, трябва да споменем и земеделието – сектора, който за пръв път започна да получава сериозна европейска подкрепа.
Как вървят преговорите за новата Синя коалиция между ДСБ и „Единство“?
– Добре вървят. Повече информация ще има, когато стигнем до подписването.
Кои са конфликтните точки, които могат да възникнат в преговорите? Изясни ли се например кой е по-големият партньор?
– Никой не е поставял въпроса по този начин.
Да разбирам ли, че вече има съгласие кой какво място ще заеме в листите?
– Не. Тази коалиция се гради принципно, по идейни причини. Тя има визия за създаването си и съвършено ясни обещания към избирателите си. Листите и другите неща са подробности.
Но са все пак важни подробности.
– Не. Не са толкова важни подробности за хора, които се смятат за единомишленици. Този път сме останали такива, поне на мен ми се ще да вярвам, че е така. Имам предвид хора, които могат да се подпишат под текста за формиране на коалиция, която е дясна алтернатива на ГЕРБ.
Доста дълго отказвахте да коментирате процесите в СДС, накрая обаче пак ви изкараха главния виновник за разцеплението. Имало ли е след решението от май за разпускане на Синята коалиция преговори между вас и старото ръководство?
– Няма как аз да съм излязъл главен виновник. Това, което се опитват да твърдят злонамерени, необективни хора, не се крепи на никакви факти. Няма нито едно мое изказване или позиция, които да могат да бъдат приведени като доказателство за подобно твърдение. Нека да припомня – не аз съм водил преговорите със СДС за Синята коалиция, а двамата ми млади колеги и мои заместници. ДСБ и СДС приготвихме проектодокумента, но той беше отхвърлен от СДС, без аз да съм произнесъл нито една дума. Затова аз остро протестирам против това внушение. СДС не подписаха споразумението заради текста в него, че сме алтернатива, опозиция на ГЕРБ. Това беше основното противоречие и последвалите събития, в които маските паднаха, го доказаха.
Не е ли малко иронично, че сега преговаряте за коалиция именно с Надежда Нейнски, от която навремето избягахте от СДС?
– Ние сме коалиция с нея от 2009 г., когато тя беше издигната за евродепутат от Синята коалиция, от която СДС все още не беше част. Всички въпроси за обединението бяха зададени към нас още тогава и получиха отговор. И той беше даден не от злонамерените ни критици, а от избирателите, които изпратиха Надежда и Светослав Малинов за представители в Европейския парламент. Но този въпрос сега се отваря от прекъсването на връзката на СДС с онези, които досега са подкрепяли Синята коалиция.
Има ли у вас горчиви чувства към старото ръководство на СДС, което за президентските избори през 2011 г. влезе в коалиция със Софиянски, Бакърджиев и Праматарски?
– Това беше фабрикуване на фалшификат, който беше разпознат от избирателя и веднага санкциониран. Какви чувства да имам? Да, за президентските избори нямаше Синя коалиция. Но това е въпрос към тогавашното ръководство на СДС. Ние сме потърпевши от тези действия.
Преди известно време Сергей Станишев лансира тезата за правителство на националното спасение, за което ресурсите само на БСП нямало да бъдат достатъчни. Бихте ли подкрепили подобен кабинет?
– Не, при никакви условия. Това е Беровото правителство. Какво свърши то? Ние не можем да имаме нищо общо с партиите, които обявиха създаването на българския частен бизнес за престъпно начинание. Тези, които обявиха реституцията, родила десетки хиляди фирми, за порочна, приватизацията, създала стотици хиляди фирми, за престъпна, а връщането на земите, с което се появи българското фермерство, за разрушаване за земеделието. Ние сме създателите на частния бизнес в България и оставихме 750 хил. функциониращи фирми през 2001 година. От тях само половината днес са в регистъра. От тях пък само в половината работят наети по трудов договор. Има стотици хиляди разочаровани, атакувани и прогонвани от пазара заради политиката на Сакскобургготски, тройната коалиция и Бойко Борисов. Какво общо можем да имаме с тях? Ние сме създавали частно предприемачество, а те са го унищожавали. Как да търсим с тях отговорите за възстановяването на българската икономика? Те си представят, че държавата ще възстанови стопанския живот. Борисов реже ленти, за да покаже, че прави нещо. А всъщност зад това се крие фалитът на една трета от строителните фирми и почти изчезналият сегмент на фирми, занимаващи се с недвижими имоти. Този отрасъл е в тежък нокаут. Какво режат, при положение че хиляди строители са загубили работата си? Като че ли активността в строителството и инфраструктурата зависи от премиера – ами не, не зависи от него. Зависи от пазара, от очакванията, от конюнктурата. Какви са ни допирните точки с такъв последовател на Тодор Живков?
Подходящ ли е примерът точно със строителството? Не е ли най-логичното след надуването на балона там, при обръщането на цикъла, точно това да е и най-засегнатият сектор?
– А защо надуха балона? Има прост начин да се спре балонът в строителството – с ограничаването на строителните разрешения, с частичните устройствени планове, с регулациите. Нито този, нито следващият балон трябваше да бъдат надувани.
Тоест, ако вие бяхте премиер през 2006-2007 г., щяхте да се намесите, за да го ограничите?
– Разбира се, че щяхме да се намесим – това е нездраво и порочно. Знаете ли сега как излиза от кризата ГЕРБ – например в Пловдив? Вдигат данъците върху недвижимата собственост и таксите за разрешително за строителство. Е, може ли това да е решение? Че нямало дясно и ляво, са пушеци в лицето на обикновения човек. Това е част от лъжата „Всички са маскари“, зад която те се крият. Целта е да не видим чия е отговорността за изчезването на толкова много фирми.
Извън властта сте от 2001 година. Колко време една партия може да оцелее, без да управлява?
– Ами ще видим, ще видим.
Профилирането като вечна опозиция не е ли също начин да участваш в политическото статукво?
– Не. Това е друг нюанс от лозунга „Всички са маскари“ и „Всички са от статуквото“. Дайте да изберем някой, който не знае откъде се палят лампите в Народното събрание или пък млади лица, които няма да се престрашат четири години да вземат думата. А когато го направят, ще се изложат поголовно, защото не познават речника, с който се борави, не знаят съдържанието, историята и досиетата на темите. Нека отново да дойдат „гражданите“, защото те вече се пробваха – не само при Симеон Сакскобургготски, но и при Бойко, защото и той беше с движението. Колко пъти трябва българският избирател да повтаря грешката си, преди да прозре зад маската „Всички са маскари“? Това е най-деструктивното нещо, което става в България.
И най-тъжното е, че самите икономически вестници и медии не защитават тази истина. Не признават, че едно е да създаваш икономика и конкуренция и оттам работни места, а съвсем друго е да ги унищожаваш. Едното е дясно, другото е ляво – това са посоките. Лесно е за разбиране, но е прикрито от очите на самите пишещи братя. Най-много се дразня, когато прочета икономически грамотен журналист да нарича реституцията „порочна“. А къде е правена непорочна реституция? Навсякъде в Източна Европа имаше реституция и никъде не я нарекоха така.
А знаете ли откъде идва термина „порочен“? Много е интересно. В лявата философия контрареволюцията на комунистическата революция е най-големият порок. Връщането на заграбените от комунистите имоти е точно контрареволюционно действие. С посткомунистическото си съзнание смятаме, че щом държавата го е взела веднъж и после го връща, то е нещо порочно.
А можеше ли българската приватизация да стане по по-малко порочен начин?
– Питам ви по колко по-непорочен начин? Като чешката или като германската? В Чехия цялата приватизация беше масова и отиде директно в ръцете на бившата номенклатура и наследниците й. В Германия пък „Тройханд“ (Германската агенция за приватизация, раздържавила предприятията на ГДР – бел. ред.) плати през бюджета 180 млрд. марки, за да се освободи от държавната собственост. Това порочно или непорочно е?
Нека за момент да се откъснем от клишетата, които са затрупали всичко, и погледнем отстрани процесите в Източна Европа. Колко митове са сътворили комунистите и ДС, за да прикрият, че в България се създаде частно предприемачество?
Тезата на един бивш президент, че е могло по партизански причини да се създаде партизанстваща класа от предприемачи, е икономическа безсмислица. Просто защото не можеш да произвеждаш бизнесмени. От вероятно десетките хиляди, които започнаха да правят бизнес с куфарчетата от БСП, огромната част са фалирали. Защото те не стават за това, защото бизнесът си има своите правила.
Така че, ако на някого му е пишело на челото „седесар“, това не е било гаранция за успех. Не е било достатъчно, за да си конкурентоспособен и да оцелееш в кризата.
Колко и какви са средствата, с които ще финансирате инициативния комитет за референдума за ядрената енергетика?
-Ще се опитаме поне е около 50 хил. лв. да вложим в него, очакваме да съберем и други средства. Разбира се не можем да достигнем до 2 млн. лв. (допустимият таван за кампанията по допитването – бел. ред.). Ние не разбираме защо беше записана тази горна граница. Нямам представа и как точно е била изчислена, при положение, че дори не става въпрос за кампания, а за защитата на една теза.
По-добър вариант ли е управляващите да не приемат новия Изборен кодекс, както се заканиха, и да се отиде на изборите със сега действащия?
– Настоящият Изборен кодекс е некачествен, поради което наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отправиха повече от 30 препоръки. На практика това са изисквания, за да се свали мониторингът. Но поведението на ГЕРБ е и отказ от изпълнение на правителственото решение, с което препоръките бяха приети. Правителството е обещало и част от тях да намерят място в изборния закон. Сега посланието на Бойко Борисов не е просто че няма да се съобрази с „наглите“ в парламента. Той демонстрира, че не възнамерява да изпълни обещанията, които е дал пред Европа. Съществените поправки, които засягат прозрачността и почтеността на изборите, са споменати поименно от външния министър в официален документ, а България е уверила ОССЕ, че ще ги приеме. Нали разбирате какво прави Борисов в момента?
Според вас ще бъде ли успешен опитът за овладяването на дясното пространство чрез присъдружни партии?
– Ще видим. Аз мисля, че няма да е успешен. Но много пъти съм бил подвеждан от силната си вяра в доброто. Както и в това, че хората разбират за какво се прави партийният инженеринг.
След инцидента, при който беше убит шефът на Националната спортна база Петър Божилов, стана известно, че той е бил съдружник на Златомир Иванов-Баретата. Има ли във висшата администрация много хора с подобен бекграунд?
– Има. Венета Марковска беше заместник-председател на ВАС. Заместник-председател, нали разбирате за какво става въпрос? А Гугушева пък е прокурор на висока позиция в специализираната прокуратура, която би трябвало да разследва такива като Златомир Иванов. Можете да си представите какво е по-надолу.
Виждате ли възможност за приемлив избор на български патриарх през февруари?
– За мен е важно в църквата да станат три неща, като те имат своето значение и за излизането на България от деморализацията. Първото е сътрудниците на ДС да се покаят и да поискат прошка от миряните. С други думи – да признаят греха си. Това е християнско, това е възможно – църковният канон да се приложи спрямо тях. Второто е Българската православна църква да осъди комунизма като абсолютно зло, защото той е такова по отношение на самата нея. Ако тя иска да казва на българите накъде да вървят и от какво да бягат, трябва да го направи. Като не го прави, тя унищожава възможностите на хората да се ориентират. „Ами щом тия са добри и тия са добри, и ченгетата в църквата са добри, но са лоши тия с приватизацията“, работата е ясна. Ето така се заплевяват представи. И трето – 130 свещеници са убити заради вярата си – те са мъчениците на църквата и трябва да бъдат почетени. Целият църковен календар е имена на мъченици, умрели заради своята вяра, но там не се споменава нито един български свещеник, убит заради това, че е свещеник, без да има съд и присъда. Ако БПЦ не ги почете, за каква църква говорим изобщо? Българската църква, а и другите вероизповедания имат задължение да показват кое е добро.
Останалите деноминации решиха този въпрос – всички без БПЦ и мюфтийството, което е изцяло под контрола на бившата ДС. Но имало е и имами, които са убивани заради религията си.
Нека пак да попитам – как да се върне представата за морал, след като те не правят най-насъщното?
Разговора води Димитър Ганев