Плевнелиев реабилитира диктатурата на Живков

(видео)

Уважаеми г-н Президент,

Със следните основания възразяваме категорично на Вашите твърдения пред „Дер Щандарт“: „Ние извършихме най-лошата приватизация в цяла Европа – активи за 30 милиарда евро ние продадохме само за 3 милиарда„; и: „…чешкото правителство остави държавните предприятия да работят и започна да им търси стратегически инвеститори.“

1. Вие повтаряте мита, че „активите“ в икономиката, завещани от Живковия режим, са стрували 30 млрд., а са били продадени „само“ за 3 млрд. евро. Той тръгва от бившия главен прокурор Н. Филчев и се подема като предизборна теза и основна пропаганда на БСП през 2001 г.

2. През призмата на реалната държавна собственост митът се разпада така: В над 95 на сто приватизационните сделки са за акциите (участията) на държавата, а не за активите на предприятията. Цената на държавните участия се определя както от активите, така и от пасивите. При масовата приватизация на сравнително финансово стабилни държавни предприятия акциите им са оценени през 1996 г. на 250 млн. лева, които са 22.08 на сто от подлежащата на приватизация собственост. През 1995 г. правителството на Жан Виденов оценява всички държавни активи по балансова стойност с методика на Световната банка на 580 млн. лв.

Изводът от тези факти е, че комунизмът у нас рухна, поради икономически фалит, впрочем признат официално от БКП. Този фалит беше неизбежен при размера на пасивите на командната икономика в 1989 г., който значително надхвърля нейните активи. Пасивите формираха голяма част от 12-те млрд. долара външен държавен дълг, заради който през 1990 г. премиерът Луканов обяви пред външните кредитори фалит на България. Те формираха дори по-голям размер необслужвани вътрешни кредити.

3. През призмата на доходността на капитала митът се разпада напълно. Не съществува нито един анализ, почиващ на международно призната методика за оценка, който да доказва, че акциите на силно губещи държавни предприятия струват претендираните 30 млрд. евро. Закъснялата касова приватизация у нас стартира реално едва в края на 1997 г., когато, както Вие сам посочвате, страната ни вече е претърпяла два държавни банкрута, причинени от БКП/БСП. Според статистиката, общият финансов резултат на държавния сектор в икономиката за 1996 г. е загуба от 583 млн. долара, а отрицателната му рентабилност е 15 на сто. Всеки може да направи преценка колко струва капитал, който се самоунищожава напълно от загуби за по-малко от 7 години.

4. Положението в България е същото както в останалите бивши социалистически страни. Затова общият краен баланс от тяхната приватизация в края на 2008 г. е положителен само в няколко от тях, между които е и България. В бившата ГДР например, чиято икономика би трябвало да струва в пъти повече от българската през 2007 г., приватизацията приключва окончателно с колосалната загуба от 104.5 млрд. евро. Това е прието от Бундестага за нормално, защото по думите на Ханс Шрьодер, президент на приватизационната агенция „Тройханд“, „Нито Тройханд, нито обединена Германия биха могли да преодолеят по друг начин резултатите от 40-годишната комунистическа диктатура в икономиката.“

5. Приватизацията в Чехия е известна не с това, че държавата е намерила стратегически инвеститори, а с факта, че там за пръв път в световната история се проведе точно обратния процес, наречен „масова приватизация“. Държавната собственост в над 80 на сто от предприятията беше разпръсната между 7 милиона граждани без плащане с реални пари, а чрез механизма на създадените за целта приватизационни фондове. По-късно този опит е определен като най-неудачният тип приватизация, както от международните наблюдатели, така и в самата Чехия. Казаното от Вас, че в Чехия (за разлика от България) държавните предприятия са „оставени да работят“, съдържа внушение, че и в България държавните предприятия са работели, но „лошата приватизация“ им е попречила да се развият. Как са работели се вижда от числата по-горе. Повечето от тях приключиха 1995 г. с фактически фалит.

6. Поради посочената по-горе причина, международните финансови институции поставиха на България твърди условия за спасяване от втори държавен фалит. Основното сред тях беше незабавна ликвидация или приватизация на всички държавни предприятия, „произвеждащи загуби“. Вместо това, правителството на БСП призова държавните дружества да спрат да плащат дълговете си към банките. В резултат последваха верижни банкови фалити, реална несъстоятелност на 71 най-големи предприятия и национална икономическа катастрофа.

7. Страната ни беше изведена от тази пълна разруха от ОДС чрез най-мащабните реформи в новата история на България. Централна роля в тези реформи беше именно касовата приватизация, благодарение на която България беше призната за страна с пазарна икономика. Без тези реформи, стабилизирането на българския лев, оздравяването на цялата финансова и икономическа система на страната, както и присъединяването ни към ЕС и НАТО, бе невъзможно.

Това са фактите, които опровергават напълно негативната Ви оценка за приватизацията.

Уважаеми господин Президент,

Обръщаме се към Вас не само, защото оценката Ви за приватизацията е фактически невярна и не за да внушаваме, че тя е минала без грешки и провали, но преди всичко защото:

1. Вие, надяваме се неволно, но след премиера Борисов, реабилитирате комунистическата диктатурата на Тодор Живков. Тя ни завеща не предприятия за 30 млрд. евро, а огромен външен и вътрешен дълг, финансова разруха и стопанска катастрофа. От реабилитацията ще се възползват тези, които внушават навсякъде носталгия по тоталитарния режим.

2. Надяваме се, че след обстойно проучване на фактите, публично ще коригирате своята позиция относно приватизацията като фактически несъстоятелна и политически вредна за пазарната демокрация в България.

С уважение,

Иван Костов

Председател на

Демократи за силна България

Пресконференция:

Радан Кънев: Здравейте. На днешното НР на ДСБ основната тема, която обсъдихме, беше изказването на президента на републиката г-н Плевнелиев във връзка с приватизацията в България, дадено в едно обширно интервю. Ние реагираме много остро на тезата, че в България е проведена най-лошата касова приватизация в рамките на източния блок и повтарянето от негова страна на абсурдната теза, че са раздържавени държавни активи за 30 млрд. евро. Апропо, тази цифра я чуваме за пръв път от устата на Плевнелиев, но тя е в унисон с множество кампании на най-ретроградните крила в БСП, на екстремистките крила в българската политика, които също са повтаряли тази позиция. Нашето мнение е, че приватизацията е най-голямата, най-съществена политическа промяна, извършена в България в годините на прехода, че тя е основно, безалтернативно средство за модернизиране на българското общество и икономика, и че подобно изказване по същество представлява реабилитация на Живковия режим с твърдението, че той е завещал някакви имагинерни 30 млрд. активи, а както и че представлява саботаж на продължаващото усилие на българската държава и на българското общество към разумна, справедлива пазарна икономика и развитие на пазарната демокрация. За подробности по позицията ни, по която ние изпращаме отворено писмо да президента Плевнелиев, давам думата на г-н Бъчваров.

Димитър Бъчваров: Здравейте. Имате позицията ни, отвореното писмо всъщност, но аз още веднъж ще се спра на основните акценти в него. Както виждате ние сме се съсредоточили върху два кратки текста, а именно, че активи за 30 млрд. евро са продадени само за 3 млрд. евро, и че това всъщност е признакът за най-лошата приватизация в Източна Европа. И второ, кой знае защо, президентът изведнъж дава за пример Чехия, където според него държавните предприятия били оставени да работят и били търсени стратегически инвеститори. Защо сме се спрели на тези два текста? Защото и двата са фактически неверни. По-важно е обаче, че контекстът на тези неверни твърдения от устата на не кой да е, а от президента на РБ са като отговор на въпроса защо България е най-бедната страна в Източна Европа. Разбира се, че не могат да се дадат такива обяснения на сложния въпрос за ниските доходи, за бедността и мизерията в България през едни събития, които всъщност както каза и г-н Кънев, са най-голямата промяна. Едно време имаше едно понятие „обществен строй“. Приватизацията промени необратимо обществения строй в България. От командна, комунистическа икономика към пазарна демокрация. Без този процес България никога не би била членка на ЕС или на НАТО. Да се дават такива неверни обяснения за сегашното икономическо положение в България именно от президента, всъщност представлява вземане на политическа страна от най-високия държавен пост в България. И то каква политическа страна? Всъщност реабилитация на мракобесния режим, на икономическата катастрофа, завещана от Тодор Живков с мита за 30 млрд., образно казано фамилно сребро. Това беше най-острата пропагандна теза на най-ретроградните деятели и сили в БСП на изборите през 2001г. На изборите четири години по-късно те използваха същата. Това е упорито, натрапчиво и натрапливо, внушавано от редица медии, от редица отделни политически фактори в страната твърдение, което е невярно и ние винаги остро реагираме на тези лъжи. Особено тревожно е те да се разпространяват от президента на РБ и то непосредствено след думите му, че Живков, всъщност неговия режим, е завещал първата национална катастрофа, обявена от Луканов като мораториум върху външния дълг, всъщност фалит на държавата, и втората национална икономическа катастрофа през 1996 – 97 г. при управлението на Жан Виденов. Тези две, на пръв поглед несъвместими твърдения, всъщност показват не само некомпетентност на самото твърдение, показват за съжаление и пораждат съмнение в нас, че президентът Плевнелиев се мъчи по някакъв начин да бъде втори глас на Бойко Борисов в политическата теза, в кокетирането с левите избиратели. Помните как преди две години сегашният премиер заяви, че Тодор Живков е построил две Българии, че една стотна да построи едно правителство би било голяма чест. Дами и господа, това е не само невярно, но и опасно за всички нас явление. Не може да се реабилитира най-мракобесният режим в историята на страната, икономически най-катастрофалният режим. Как така две икономически катастрофи и същевременно 30 млрд. евро. Ами ако имаше активи за 30 млрд. евро, завещани и струващи толкова на пазара, то първо комунистическият режим не би рухнал, защото той рухна не поради политически протест, не поради бутиковите събития пред градинката „Кристал“, той рухна защото фалира икономически и то не само в България, икономически фалира съветският лагер, съветският блок, „империята на злото“, наречена така от Рейгън. То беше зло не само и не толкова заради политическите репресии, но поради това, че обрече няколко стотин милиона души в света на мизерия. Особено болезнено реагират хора от моето поколение, които по-хубавата им част от живота е минала през това време и знаем за какви заслуги на Живков става въпрос. Особено необяснимо е г-н Плевнелиев, който е достатъчно зрял, има достатъчно наблюдения да говори с лека ръка тези неверни неща. Да възкресява митове, да ги обогатява, засилва, да подклажда най-ретроградните политически фактори в България в момента – тези, които носталгират по Живков и неговия режим с аргументи за бъдещите избори. След премиера Бойко Борисов се вдига нова вълна на тази носталгия. Това е опасно. Това поставя под заплаха пазарната приватизация. Това поражда съмнения каква доктрина ще бъде създадена и то под егидата на президента, ако той е убеден, че най-вредната и катастрофална икономическа политика в новата история на България е завещала огромно по същество и успешно стопанство. Както виждате, в нашето отворено писмо, ние посочваме нещо, което г-н Плевнелиев не може да не знае, а именно че стойността на акциите на държавното участие се определя не само от стойността на активите, дори да допуснем, че тя е била някаква внушителна величина, но още повече от стойността на пасивите, и това го знае абсолютно всеки. Не е необходимо дори да е натрупал милиони като г-н президента, именно благодарение на пазарната демокрация в България, за да знае човек това нещо. Така че основният акцент в това наше писмо е да се прекрати тази тенденция, да се прекрати реабилитацията на един режим, чиито дългове изплащаме още всички сега. Да се даде отпор на твърденията, че едва ли не последните десет години нещата се подобрявали. Не г-н Президент. Никога в историята на тези двайсет години не е имало по-бърз ръст на доходите и на БВП по абсолютна стойност именно в годините 1997-2001г. Това може всеки, който погледне статистиката да види, че е така. Затова ние искрено се надяваме, че това, което сме написали накрая, че президентът ще коригира тази своя позиция, ще реабилитира смяната на режима в България, реформите, които доведоха всъщност най-голямата промяна до членство в ЕС и НАТО и най-важното – ще се отрече от реабилитацията на Живковия режим. Няма да заема страна в бъдещите избори, и то към крайно леви и ретроградни твърдения, защото това не приляга нито на президент с биографията на г-н Плевнелиев, нито на президента на България изобщо.

Въпрос: По телевизията евродепутатът Емил Стоянов и Цветан Цветанов заявиха, че ще се явят със СДС на изборите догодина. Бихте ли се коалирали с ГЕРБ?

Радан Кънев: Съвсем категорично ще дам отговор на този въпрос. Не веднъж сме заявявали пред Вас, че разбиването на СК беше работа на ГЕРБ. Или на среди в ГЕРБ. Това, което Вие цитирате е едно потвърждение, признание на факта, което изхожда именно от тези среди. Категорично ДСБ няма да се явят на изборите с ГЕРБ, изобщо не подлежи на обсъждане този въпрос. Ние ще се явим на изборите като ядро и водачи на дясната опозиция срещу управлението на ГЕРБ. И аргументите за това са включително в току що изложеното от мен и г-н Бъчваров. ГЕРБ се занимават с това да реабилитират режима на Живков и не просто на символно ниво, а с това да реабилитират неговите икономически практики. Зад тези думи на президента и много подобни думи на г-н Борисов стоят натрапчивите опити в управляващата партия да отнемат бизнеса и да го превърнат от частен в партиен бизнес. Цяла България коментира това нещо. Зад действията на управлението все по неприкрито личи едно меко казано неуважение към частната собственост, което системно се превръща в посегателство върху нея, като мога да дам пример с национализацията на пенсионни вноски в частни фондове, с трансфера на наши осигурителни права от здравната каса към бюджета на Министерство на здравеопазването, който продължава и с още десетки такива примери на местно ниво, където частната собственост и малкия частен бизнес са силно накърнени от преки действия на управляващите. На подобна политика ние сме несъмнена опозиция, никакъв въпрос за явяване в общ формат не стои. Ние ще се явим на изборите, много остро противопоставяйки се на това управление. Благодаря Ви.