Този парламент прие законодателство, създаващо Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) – орган, който цели да докаже, че в България има воля за борба с корупцията, докато всички ние знаем, че в България корупцията се е разраснала до степен, че тя води борба с всички, които са срещу нея. КПКОНПИ е най-новото оръжие в превзета България, която, ако беше правова и демократична, щеше да има работещи институции.

Утре предстои да се избере Председател на КПКОНПИ, от който в значителна степен ще зависи, дали КПКОНПИ ще успее да овладее дадената й прекомерно висока власт, по начин, който да отговаря на стандартите на една демократична и правова държава.

Ако начело застане човек, който е доказал, че е политическа проекция на рушителите на българската държавност, КПКОНПИ ще се превърне в оръжие срещу неудобните на властта и чадър за нейните приятели. Тогава отговорността за всяко едно погазване или, още по-често, симулиране на законност, със зададена от горе  користна цел, насочена срещу българските граждани и българския бизнес, ще тежи на съвестта на депутатите, подкрепили кандидатурата на Пламен Георгиев.

Той не трябва да бъде избран за Председател на КПКОНПИ, защото: 1) е политическа креатура  2) като прокурор и ръководител на КОНПИ с името му се свързват безпринципни и необосновани решения.

Да напомним, че Пламен Георгиев като прокурор не успя да убеди съда в наличие на престъпление по делата за „Софийски имоти“, срещу кмета на Кърджали Хасан Азис, както и при всички достатъчно сериозни данни за престъпления на високопоставени лица, следващи от подслушването на директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов.  Пламен Георгиев, като прокурор по последното дело, носи отговорност за унищожаването на записите от подслушването и превръщането им в годно доказателствено средство. Пламен Георгиев заемаше политическата длъжност на заместник – министър на правосъдието в периода 2011-2013, като отговаряше за затворите. Не на последно място, Пламен Георгиев като Председател на КОНПИ доказа, че може да насочва работата на институцията към разправа с политически неудобни лица (участвайки във войната на властта срещу свободата на медиите, атакувайки издателя на „Капитал“ и „Дневник“, и погазвайки влезли в сила съдебни решения), както и да я въздържа от действие, когато е налице съществен материален интерес (случаят с освобождаването на 23 милиона лева на подсъдимата за пране на пари Елизабет Елена вон Месинг).

В последния доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка изрично беше посочено, че  „ключов аспект ще бъде назначаването на ръководството на новата институция в рамките на открита и прозрачна процедура, за да се създадат условия тя да се ползва с широко доверие във всички слоеве на обществото, както и сред държавните служители“. Предизвестеният избор, какъвто е този на Пламен Георгиев, сам по себе си, е отрицание на всяка „открита“ и „прозрачна“ процедура. Неговото избиране няма да създаде обществено доверие, нито доверие от страна на държавните служители. Напротив, този избор ще затвърди убеждението, че институциите в България са превърнати в бухалки на завладяната държава.

ПП „Демократи за силна България“
ПП „Движение Да България“
ПП „Зелените“
ПП „ДЕОС“
ПП „ БЗНС”