Лидерът на ДСБ и говорител на Реформаторския блок Радан Кънев коментира пред “Дневник” украинската криза и позицията на България, енергийната политика на управляващите, прогнозите си за предстоящите евроизбори и предизборната кампания на блока.

Казвате, че БСП и ДПС се опитват да вкарат страната ни в “студена война” с Европейския съюз. Не е ли прекалено да се говори за студена война?

– Не. Източна Европа се намира в най-тежката си криза от Втората световна война насам. Криза, сравнима по преките действия на Русия с кризата в Унгария и Чехия от 1956 г. и 1968 г., но по отношение на реакциите на Запада сравнима единствено с периода в края на 1940-те години, т.е., с началото на Студената война. Трябва да си даваме сметка за дълбочината на тази криза и да имаме реакция. Трябва да знаем къде е мястото на България в нея, а очевидно, че нито управляващите, нито опозицията в Народното събрание си дават сметка и за сериозността на положението, и за отговорността, която носят.

А какво е мястото на България в нея?

– На страна от Черноморския басейн. Преначертаването на граници в Черноморския басейн е нещо, което не се е случвало от Първата световна война насам. И ако има български национален интерес, той е подобно преначертаване да не бъде допускано. През 2008 г. се случва в Грузия, 2014 г. – в Украйна. Движението е в западна посока. Така че мястото на България е като инициатор и острие на единна европейска позиция, която категорично да не допусне промяна на държавни граници в съседство.

Такава позиция не е ли трудна предвид енергийната зависимост на България?

– Не е трудна. Енергийната зависимост сочи в същата посока. Ако искаме да се борим със зависимостта си, имаме нужда от обща европейска позиция. Имаме нужда и от обща европейска външна политика, а по отношение на Русия външната и енергийната политика е трудно да бъдат разграничени.

Енергетиката е може би най-твърдата част от руската дипломация. На нея трябва да има твърд общ европейски отговор. България трябва да е наясно, че като си играе сама на посредник, носи възможно най-големия риск – да се превърне в ничия земя, както в периода 1989 г. – 2004 г.

А как оценявате позицията на Европейския съюз (ЕС)? Тя не е ли също недостатъчно твърда? Появиха се критики, че предложените санкции няма как да уплашат Русия.

– Позицията на ЕС и на паневропейските партии е твърда, а на Европейската народна партия (ЕНП) е изключително смела и силна. На обикновените държави, както обикновено, е по-колеблива.

Затова казвам, че нашата позиция и тя да бъде максимално близо до тази на ЕНП. За съжаление в България тя съвпада единствено с тази на Реформаторския блок. И съвсем не с ГЕРБ, за съжаление. Както по отношение на Кримската криза, така и по отношение на “Южен поток” – а те не са лесни за разграничаване – позицията на ГЕРБ не отговаря на позицията на ЕНП и ако се срещнем с ГЕРБ, надявам се, това за нас ще бъде основна точка на разговор. Ще искаме най-малкото информация защо е така.

А ясно ли е каква е позицията на България?

– Не. Позиция на България няма. Една резолюция на парламента беше отложена и никога не влезе в пленарната зала. Това има своите обяснения – едното е очевидната зависимост на управляващата партия от руски интереси, а второто – корпоративният интерес на всички парламентарни и най-малко една извънпарламентарна партия от реализацията на “Южен поток” на българска територия. Те очакват икономически облаги от този проект.

Коя е извънпарламентарната партия?

– “България без цензура”, чийто коалиционен партньор – Земеделският народен съюз (ЗНС) е пряко свързан с фирмата “Водстрой 98” (съсобственик на “Водстрой 98” АД е лидерът на ЗНС Румен Йончев – б.а.). Това са отдавна известни факти, които разкриват и много обвързаности в българската политика.

Това не е нищо ново – когато говорим за връзката Бареков – Пеевски, тя минава не само през медии, а и през друг тип икономически интереси.

Ако бяхте управляващи и от вас зависеше позицията на България, каква щеше да е тя, да я представите кратко и ясно?

– “България настоява за ескалиращи европейски санкции, включително икономически, до момента, в който Крим бъде признат от Русия за част от Украйна”. Както е признат по международен договор, по който Русия е гарант. Когато една държава гарант на международно признати граници извършва окупация и анексия, това ни връща в 1938 г. Тогава Германия отнема от Чехословакия Судетската област, където е чешката отбранителна линия. Всъщност тя обезоръжава Чехословакия, срещу което подписва гаранции за териториалната ѝ цялост. Няма и година, и окупира цяла Чехословакия. По същия начин през 1994 г. Русия обезоръжава Украйна, отнема нейния ядрен арсенал, срещу което става гарант на границите. 20 години по-късно нарушава тази гаранция и извършва анексия. Паралелът е изключително тревожен в светлината на вълненията в Източна Украйна през последните дни, които показват, че ескалацията тепърва предстои. Както в случая с Германия през 30-те години, когато една подобна агресия остава ненаказана, тя не се спира. Така че всички български политици, които призовават за търпимост към Русия или директно като Сидеров защитават интересите ѝ (между другото, тук ми е трудно да разгранича Сидеров от Бареков – на практика и двамата се изявиха като защитници на руския национален и имперски интерес) с аргумента, че Русия ще се задоволи с Крим, са вече опровергани. Ескалацията в Украйна продължава, руската агресия продължава. Тя трябва да бъде спряна и няма друг начин, освен с ескалация на противопоставянето на Запада срещу това поведение.

Политиците внимават и заради русофилските настроения. Как се преодолява това и как се обяснява на тези хора защо позицията на България трябва да бъде твърда?

– Културните симпатии към други нации са нещо естествено. Но аз съм сигурен, че огромната част от руснаците нямат никакъв интерес от тази външнополитическа ескалация в Източна Европа. Много българи са харесвали Германия през 1930-те години, но не са подкрепяли това, което очевидно е било път към война. Тук няма място за симпатии и антипатии, а само за националния интерес – мир и запазване на границите в Източна Европа.

Хората обаче слушат и за рискове като отлива на руските туристи, и опасността от спиране на газа. Какви са реалните опасности за България?

– Общата европейска позиция, изработена най-вече от държавите с пряк интерес – балтийските републики, Полша, Румъния, България, които са по същество съседни на постсъветското пространство, е гаранция и за икономическите интереси. Икономическият интерес на Русия да има добър стокообмен с Европа е стократно по-голям от европейския. Така че при наличието на обща европейска позиция Русия ще се съобразява в името на икономическото си оцеляване. А България е изключително уязвима, когато се дели от европейската позиция. Тя тогава става много лесно жертва на рекет с всички тези теми – и туризма, и газовите доставки, и други елементи на стокооборота. Сама по себе си България е едностранно зависима от Русия, но в общоевропейски план Русия е зависимата и слабата.

Лансирате идеята за членство в енергиен съюз…

– Това неслучайно е инициатива на полския премиер. Енергийният съюз за нас означава сигурни доставки (нещо, от което винаги сме страдали – несигурността), както и по-евтин газ. Защото Русия преговаря така. Колкото си по-слаб, толкова по-лоши условия ти дава. България плаща една от най-високите цени на природен газ в Европа именно защото е слаба, сама и зависима. В идеята за съюза, такава, каквато е заложена в момента, се включва и мащабна инвестиция в интерконекторите, т.е. и намаляване на пряката зависимост. Защото се осъзнава, че връзките между отделните европейски държави, възможността те да подават газ и други енергийни източници помежду си, всъщност е ключов общоевропейски интерес. За нас няма съмнение, че забавянето на интерконекторните връзки с Румъния и Гърция се дължи на лоша българска политика, най-вероятно мотивирана от Русия.

Получихте ли отговор от президента Росен Плевнелиев за поисканата среща във връзка с “Южен поток” и призива на европарламента за спиране на европейските пари към България?

– Да, ще се срещнем най-вероятно тази седмица. След това ще отправим и покана към останалите политически сили – ГЕРБ, БСП и ДПС.

Какво очаквате от тези консултации?

– Целта е българските политици да направим избор. Време е да решим и да го кажем открито на българските граждани – каква е нашата позиция? България ще бъде посредник, ще бъде ничия земя, гнездо на контрабанда, или част от единен и силен Европейски съюз? България ще бъде втората скорост, третата, задната, или ще бъде част от двигателя на първата скорост, както е Полша? Тя също е източноевропейска държава, също не е най-богатата на света, но се оказва, че може да бъде двигател. Искаме да поставим този избор много ясно пред всички хора, които получават доверието на българските граждани. Харесваме ли ги, или не, няма значение. Аз съм сигурен, че дори в БСП огромна част от избирателите с всичките си сантименти към миналото, към Съветския съюз и към Москва от младините си, когато са били на командировка, имат огромен интерес България да бъде част от първата скорост на Европа.

Каква е позицията ви за промените в Закона за енергетиката, с които “Южен поток” излиза от обхвата на европейското законодателство, какво ще направите?

– Реформаторският блок имаше единствената ясна позиция. Случаят с “Южен поток” е показателен, защото той показва какво е Европа – не въображаем избор или нещо, което е извън нас, а правила, които пречат да се краде. И в момента, в който попречат да се краде от енергетика – това, от което мафиозите в България са свикнали да крадат непрекъснато, те започват да вадят енергетиката от Европа. Отново въпрос на избор – кражбите такива, каквито ги знаем, или европейските правила, които забраняват кражбите? Изборът на БСП, ДПС, “Атака” и “България без цензура” е кражбите, вместо Европа. Нашият избор категорично е Европа вместо кражбите. И това са избори, които можем да направим в много области. Работните места не падат от небето, идват от избора ни да се преборим с мафията.

Каква трябва да е съдбата на “Южен поток”. Има ли нужда от него?

– За нас той трябва да бъде спрян, преди да са похарчени поредните милиарди. Защото АЕЦ “Белене” днес е спряна, но Националната електрическа компания (НЕК) е във фалит и минимум 20% от сметките ни отиват, за да покрият дълговете за “Белене”. А ако искаме сметките ни да се вдигнат с още толкова, за да плащаме спрения “Южен поток”, трябва да оставим тези хора, които ни управляват, на власт. “Южен поток” ще бъде спрян. Бъдещето му е ясно. А и той не е просто излишен за България, той е против интереса ѝ за пълноправно партньорство в целия Черноморски район. Той е геополитическо оръжие на Русия, за да смачка Украйна.

Има ли сравнително бързо решение на отлаганите през всички години проблеми с енергийната зависимост (не бяха изградени дори връзките със съседите за алтернативни доставки) ?

– Всичко е поправимо, но разбира се, когато проблемите се задълбочават на практика умишлено от днешното управление, това няма да отнеме 1-2 дни. Както газовата зависимост е поправима, така и фактическият фалит на производството на електрическа енергия в България са поправими. И ние сме посочили конкретните мерки, с които може да се върви по този път. Но очевидно на първо място трябва да се отстрани едно управление, което задълбочава проблемите всеки ден.

Възможно ли е реално цените на тока да стоят ниски и ако не, как ще го обясните на избирателите си, докато другите партии настояват за обратното?

– Лично моите сметки за ток намаляха с 1.30-1.50 лв. месечно. Срещу това беше драстично увеличена цената на електричеството за много предприятия. На практика най-вероятно десетки хиляди работни места бяха застрашени или загубени, а целият енергиен сектор е изправен пред фалит. Неслучайно дори синдикатите в енергетиката вече остро поставят въпроса за тази политика, защото виждат, че техните членове в тази сфера ще загубят работните си места. Не може да се върви безкрайно в тази посока – фалираме няколко производствени предприятия (съвсем не става дума за възобновяемите източници, които също имат своята важна част в енергийния баланс, става дума за АЕЦ “Козлодуй”, “Марица – Изток 2”, “Бобов дол”). Трябва да вървим към подпомагане със социална програма на хората с доходи под средните, така че да могат да плащат сметките си. Защото днес ние убиваме предприятията, съсипваме бюджета на бедните хора, на които сметката пада с лев – два на месец, а субсидираме богатите хора, които харчат много ток. Грубо казано, субсидираме тези, които си топлят басейните. Вместо това България трябва да осигури на фирмите добра цена на тока, а не да я увеличава, защото това директно убива работни местна. Трябва да остави на заможните хора да си плащат цената на тока такава, каквато е, трябва да финансира енергийна ефективност. И трябва да подкрепи бедните хора в България, които и в момента получават смешна подкрепа с т. нар. енергийни помощи. Едно от нашите предложения е създаването на енергиен социален фонд, който да подкрепя наистина бедните половин милион домакинства в България. Там могат да влизат средствата от парникови емисии, които получаваме единствено благодарение на факта, че имаме възобновяеми източници. Възможно е фондът да се попълва и от част от прекомерните печалби на фирмите, които произвеждат енергия от възобновяеми източници, например там, където договорите наистина бяха подписани на твърде високи цени. Но в никакъв случай да не се води тази абсурдна политика на прогонване на инвеститори.

Има ли държавата полезен ход в спора между електроразпределителните предприятия (ЕРП) и НЕК?

– Проблемът с ЕРП-тата е предизборен популизъм на БСП. Неговото решение е да се спре популизмът преди избори и да не се застрашава цялата енергетика на страната, защото някой иска да получи хиляда гласа повече. НЕК трябва да си плати сметката, ЕРП-тата – също. Абсурд е да се очаква, че само едната страна ще го направи. Този спор не е просто търговски от момента, в който социалистическата партия реши да го използва като политически инструмент. Но всъщност трябва да бъде търговски да бъде в ръцете на съда.

Как тълкувате препоръката на европарламента за преосмисляне на европейското финансиране за България? Появиха се твърдения, че български евродепутати имат пръст.

– Трябва да я разглеждаме в светлината на събитията в България. При положение, че наистина огромната част от българите са загубили всякакво доверие в управлението си, не следва да се учудваме, че Европейският парламент също е загубил доверие в управлението ни. Както в България това не се дължи само на последното правителство, така е и в Европа. Всичко тръгна от един одитен доклад за 2012 г., когато България имаше друго правителство. И очевидно пак с много лоши навици при управлението на европейските фондове. Европарламентът дълго време беше институция, която засвидетелстваше доверие на България. Тя гласуваше например, че трябва да бъдем приети в Шенген, което после беше спирано от страни членки. Явно е, че сега и това доверие е изчерпано. Българската политика и управление се намират в ситуация на загуба на всякакво доверие, но по-важното е вътре в страната. Когато е счупено доверието в собствените ти граждани, не можеш да очакваш да се появи такова отвън. Тези неща са пряко свързани.

Скъсването с корупцията, създаването на добри условия за работа, възстановяването на доверието между хората и управлението им, между хората и съда, между икономическите субекти един към друг, правят чудеса за изключително кратко време. Пет до десет години са напълно достатъчни една бедна държава да стане богата. И обратното – корупцията, мафията, мачкането на инициативата, поставянето на хората в пряка партийна зависимост по отношение на работното им място, правят също чудеса, но с отрицателен знак. Виждаме го с очите си, както и Босна, Украйна, Сърбия. Трябва да изберем един от двата модела, няма междинен.

Но Европа не е толкова единна, колкото изглеждаше преди 10 години.

– Кримската криза е огромен шанс за Европа да възстанови единството си. То наистина беше разколебано. Наистина популизмът и в крайните националистически, и в по-умерените партии през последното десетилетие надделяваше над проевропейските. В момента има всички шансове тази тенденция да се обърне. Вече се обърна на избори в Холандия, Швеция, Полша. Проевропейската тенденция може да се засили в следствие необходимостта от общи европейски позиции пред лицето на все по-агресивна Русия.

Нашият национален интерес е за много силна Европа. Въпросът е на евроизборите България коя тенденция ще подкрепи – проевропейската или националистическата. Имаме големи партии като БСП и ГЕРБ, които са напълно отдадени на популизма и на това да се харесат на максимално широк кръг хора, без да правят смела крачка, имаме и формациите, които заемат смела позиция. Там са от една страна “Атака” и “България без цензура”, които изобщо не се свенят да обслужват руските си господари, а от друга – Реформаторският блок, който единствен казва “Имаме нужда от силна България в единна Европа”.

Изненадва ли Ви планираното посещение на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен?

– Не, защото българското правителство не се държа като член на НАТО. Явно е имало нужда от този разговор на високо ниво, дано има резултати. Защото все пак ни управлява партията, която през 1990 г. се разхождаше под плакати “НАТО – ВЪН” по улиците на София. И най-вероятно в главата им този възглас още кънти, колкото и да лицемерничат. В положението, в което се намираме, това лицемерничене е особено опасно за България. Имаме нужда от хора, които искрено вярват, че са част от западния алианс.

Една колеблива България, в която партии като “Атака”, откровено защитаващи териториалната анексия на Крим, са ключови в управляващата коалиция, както и такива, свързани неприкрито с руски икономически интереси, представлява изключителен риск за съюзниците си. Такава България може да се превърне в гнездо на контрабанда, в сравнение с което групировките от 1990-те години покрай югоембаргото са цвете. Трябва да имаме предвид, че предстоящите санкции срещу Русия поставят на огромно изпитание българската сигурност. Рискът особено българското Черноморие да се превърне в огнище на контрабанда и на мафиотски групировки е огромен. Просто България трябва да бъде различна от 1995 г., когато беше ничия земя. Сега страната трябва да бъде най-стабилният член на ЕС, най-стабилният член на НАТО. И трябва да бъде член на Шенген. Така че имаме задача не да се съобразяваме с евросъюза, не да следваме нечия политика, а да бъдем двигатели. И една от основните функции на нашите евродепутати и на всички наши представители в Европа трябва да бъде да тропнат по масата и да кажат, че сега е моментът, в който България трябва да влезе в чакалнята на еврозоната и Шенген. В България за първи път от години има откровена, тежка антиевропейска пропаганда. И тя е свързана не само с “Атака”, която я изповядва като национална позиция. Насажда се през много медии, повечето свързани с БСП и ДПС, общото впечатление, че Европа е място на упадък, включително морален, и разруха. Докато Русия е място на икономически просперитет и някакъв по-висок обществен морал. За всеки, който е пътувал в Европа и в Русия, е ясно, че това е уникална лъжа. Но тя е насочена към онези, които не пътуват. За мен отговорът е много ясен – стотици хиляди българи направиха избора да живеят в Европа. Именно защото и доходите са по-добри, и образованието, и здравеопазването. И правилата, които са еманация на обществения морал.

Какво очаквате да постигнете на предстоящите евроизбори?

– Естествено, реалисти сме и не смятаме, че тези евроизбори ще бъдат чудо. Те просто ще бъдат приятна изненада за хората, които ни симпатизират, и много неприятна за тези, които вещаят провала ни. Оттам нататък има много работа, но и възможности да постигнем политическите си цели, които са първите две места, а не прескачане на бариери.

Коя бариера ще успеете да прескочите?

– Нашите данни в момента показват, че двама евродепутати не са проблем, трима са достойна цел, която съвсем не е постигната. Така че ние се борим за повече – ако след две седмици трима е лесно постижима цел, а четирима – трудна, ще гоним четирима. Важното, което виждаме, е положителната тенденция. Бил съм по щабовете на ДСБ и “Синята коалиция” в годините и знам колко е страшно да влезеш в кампания с негативна тенденция и колко е трудно да удържиш, когато целта ти е само удържането.

Но от миналата година вие загубихте подкрепа. По време на антиправителствените протести бяхте по-популярни, подкрепата растеше.

– България от лятото на 2013 г. и от началото на 2014 г. са много различни общества. Страшно много усилия бяха хвърлени за това Реформаторският блок да не стане една от трите основни политически сили, каквато тенденция беше възможна. И десетки милиони, и нови медии, създадени специално с тази цел, и нови политически формации. Трябва да държим сметка каква е българската медийна и политическа среда. Медийната е категорично най-лошата, корумпирана и зависима не просто в Европа. Българските нива на политическа корупция също са далеч извън Европа, те са някъде в Латинска Америка и Централна Африка. А няма как в тази среда да очакваме, че глас, който не е подплатен с корпоративни икономически позиции и сериозни финанси може да бъде лесно чут. Нашият път е трудният, той е буквално на личните срещи и контакти. И го правим. Преодоляваме лоша традиция на десницата в България – да седим в центъра на София и да мислим, че ни чува цялата страна. Само за последните няколко дни кандидатите ни за евродепутати са обиколили около 20 населени места, предстоят срещи не просто в Търговище, Разград и Плевен, но и градове като Кнежа. Правим и друго – за нас поредицата от срещи с българите зад граница е изключително важна. Не можем да гледаме през последните години на българското общество и на нацията единствено като на хора, които живеят на територията на България. Мнозина са направили траен избор да живеят в други държави, а други са непрекъснато в движение.

Повишаването на избирателната активност, за което призовавате, може да играе и срещу вас.

– Социологически увеличаването на активността не е зле за нас. Всички данни, с които разполагаме, показват, че колкото повече гласуват, толкова по-голям е нашият потенциал. Все пак това не е най-важното. Важното е хората да избират – купените, заплашените, да са малцинство. Ако гласуват 80% от хората, а се каже, че на нас това не ни е от полза и че тези 50%, които обикновено не гласуват, не ни харесват, значи ние трябва да се променим, а не да ги демотивираме да гласуват. Защо срещу клипа ни скочиха медиите на Пеевски? Те представляват две сестрински формации – ДПС и “България без цензура”, които се борят контролираният вот да е мнозинство. Защото тогава ще бъдат много важни. Те са там, те са в сферата на контролирания вот.