Пиша тези редове, като използвам сравнително меки изрази, а не онези, които би трябвало да се появят. Причината – Петър Стоянов се появи на политическата сцена на нова България, като представител на автентичната десница и се представяше изключително сполучливо като политик до на петата година от президентския си мандат. Нима някой е забравил неговите чудесни стъпки до този момент, за да се налага отново да ги припомням? Но за съжаление през месеците, когато завършваше въпросният мандат започна неговият политически срив, който продължи и през последните дни, когато достигна своя апогей. Но нека да се спрем на някои от жалоните, доказващи споменатия вече негов политически регрес.

Месеци преди да изтече президентския му мандат той заяви, че вече „СДС му е тясна дреха“ и на следващите избори ще се яви подкрепян от инициативен комитет. Нещо, което то стори. По времето на предизборната кампания, сред многото грешки, които той направи се открояват две фатални. Първата – една вечер стоя до 20 часа в сградата на президентството, за да чака да се появи докараният от комунистите в България Симеон Сакс Кобург Гота / нека го наричаме с истинското му име /, за да видят гласоподавателите по телевизията, че въпросната персона го подкрепя!? И втората – допусна да се хване на въдицата на комунистите и започна да се джавка по телевизията с Богомил Бонев / пуснат му от тях като мюре /. В момент, когато бяха скрили Георги Първанов в Русе. В резултат той загуби един очертаващ се като спечелен втори мандат. За да се появи на Дондуков 2 човекът от Сирищник, на когото трябваше доста време, за да разбере какво е станало.

Вместо да застане на позицията, която всеки бивш президент би трябвало да заеме, за да осмисли какво да прави, за да продължи да бъде полезен за каузата, в името на която е работил до тогава, той тръгна по нанадолнището. Стана лидер на СДС и депутат. Даже се кандидатира за……евродепутат!? И когато напълно се провали заяви, че се отказва от политиката, извади от джоба си един кафе – вносител, производител и разпространител Пламен Юруков и ентусиазирано му пожела успех като……ръководител на СДС. И хукна по света да търси своите партньори от времето, когато не бушуваше криза и можеше да се свири на музикални инструменти. „Приятните във всяко отношение“ / ако ползваме израза на А.П.Чехов/ Бил Клинтън и Тони Блеър.

За съжаление Петър Стоянов не спази дадения обет и на няколко пъти се появи на синия екран, за да вреди на политиката на „Синята коалиция“ – единствената автентична десница у нас. Тук ще се спрем на неговия гаф от последните дни, вече достатъчно пространно анализиран от множество безпристрастни политолози, социолози и публицисти. Тук ние ще се спрем само на няколко щрихи. Като доказан юрист Петър Стоянов знае, че България е парламентарна република. И като такава сегашният всемогъщ премиер не може да вика в кабинета си някакво набедено за лидерче на партия лице и да му нарежда да издига за кандидат свой човек. Петър Стоянов, като човек с достатъчно по обем умствени възможности по начало знае, че няма да се откаже от своите „международни задължения“. И тогава какво се получи? Петър Стоянов отново се появи на синия екран. И както навремето посочи Пламен Юруков за ръководител на СДС. Но поне кафе – специалистът беше съвършено новичък. Сега извади от другия си джоб Емил Кабаиванов (надявам се, че не бъркам името му) и обясни на медиите, че това е отлежалият вече пет месеца ръководител на СДС. Който вече само за два – три дни обиколи всички канали на синия екран, на фона на провалилите се случайни хора Румен Христов, Борис Марков и Иван Сотиров, за да се уверят всички колко семпъл „политик“ е той, удобен на Бойко Борисов и компания.