Петър Николов, член на НР на ДСБ: Все от Костов се очаква да оправи положението

На последните избори вие се кандидатирахте за народен представител, но не успяхте да влезете, въпреки че събрахте доста гласове. Сега, след време, как оценявате представянето си? Като загуба, като успех или като частичен успех?

Тези, които ме познават, знаят, че аз съм консервативен човек. Затова в политическата си кариера следвам определени принципи, които са стандарт в „белия свят“. Така например винаги съм твърдял, че хора под 30 години нямат работа на избираеми позиции в политиката и, общо взето, търпеливо изчаках да ги навърша, преди да приема номинация. Друг принцип е, че първата кампания на един млад политик трябва да стартира от труден, от неизбираем район. Затова приех ангажимента си към Ловеч като естествен. Честно казано, не съм очаквал, че ще направя мандат оттам, но очаквах да направя силна кампания и това се случи. Като относителен дял резултатът ни в Ловеч се нарежда веднага след София, Пловдив
и Плевен, което е огромно постижение.

Не е ли обаче рисковано за една политическа кариера да започне от неизбираем район?

Това е европейската практика. Освен това аз съм сигурен, че ДСБ като партия оцени усилията, които положихме там. Убеден съм, че именно заради добрите резултати Иван Костов ме покани в Националното ръководство на ДСБ. С други думи пътят ми в политиката продължава по план…

И не само. В началото на годината вие защитихте докторат върху историята на българския консерватизъм. До какви изводи стигнахте в него?

Не само доктората, от началото на годината ми се случиха още много неща, сред които бих откроил спечеления конкурс за асистентско място в Нов български университет и преди всичко раждането на втората ми дъщеря. Що се отнася до историята на консерватизма, предстои да издам книга на тази тема. Безспорното обаче е, че десницата в България има дълбоки корени, достигащи до първите десетилетия на XIX век. И именно това придава плътност днес на ДСБ и на Синята коалиция. Ние сме политически наследник на онази част от българската нация, която преди 150 години надмогна популизма и ориенталската безцелност й формулира смел и категоричен дневен ред на българите.

Има ли обаче в българския политически живот място за консерватизъм? Не е ли той твърде елитарен за нашите политически нрави?

Който си представя консерватизма като кротка сбирка на следобеден чай някъде в английската провинция, дълбоко, се лъже. Консерватизмът е политическа страст, той е нещо мощно и стихийно, а не рационално и предвидимо. Именно консерваторите, независимо дали говорим за Камерън, във Великобритания, Берлускони в Италия или братята Качински в Полша, са тези, които говорят смело, решително и разбираемо за проблемите на обществото.

Не са ли в такъв случай ГЕРБ истинските носители на консерватизма в България? Именно Бойко Борисов успява да говори с „езика на народа“.

Консерватизмът може да е всичко друго, но само едно нещо не може да бъде – популизъм. Ще познаете консерватора не по това какво говори, а по това какво прави. В ситуация на криза десницата винаги прави бързи, смели и решителни реформи. Дори с цената на загуба на обществено доверие. Вижте само как стартира мандатът на правителството на Дейвид Камерън. Популистът обаче прави друго. И ГЕРБ за съжаление тръгна тъкмо по този път на протакане, на шикалкавене и на източване на фискалния резерв, за да се попълват дупките в бюджета. Ако изключим МВР, навсякъде другаде правителството показва или пълна липса на визия за управлението, или политика „една напред – две назад“, при която екипът в съответното министерство дава заявка за реформи, но после под натиска или на общественото мнение, или лично на Бойко Борисов нещата се връщат в изходна позиция.

Спори ли се все още в ДСБ как, при какви условия и до какви граници би трябвало да се подкрепя ГЕРБ? Вашето лично мнение какво е?

Не смятам, че има универсален отговор на въпроса. Когато правителството прави правилните неща – ние ще го подкрепяме. Можем ли например да кажем нещо срещу това, че Алексей Петров беше вкаран в ареста? Или срещу решенията за свиване на публичните разходи… А когато правителството предлага грешни решения, ще го атакуваме. Именно ДСБ и Синята коалиция спряхме покачването на ДДС. Нали не очаквате да подкрепим строежа на АЕЦ „Белене“ например.

Няма ли подобна политика да бъде приета негативно от ГЕРБ като опит за извиване на ръцете?

Вижте, Бойко Борисов сам взе решението да направи правителство на малцинството. Ние го предупреждавахме, че това е лош избор особено в условие на криза. По някакви си причини обаче той го направи. Оттук нататък негов ангажимент е при всяко последващо движение да търси широк политически консенсус в парламента, за да може то да мине. А и ако е достатъчно проницателен (какъвто изглежда), Бойко Борисов ще види, че най-сигурната му опора днес е Иван Костов. Не само защото Костов е последователен политик, който не изневерява на политическите правила и принципи, а и защото притежава уникална експертиза за правене на реформи и излизане от криза. Просто за разлика от когото и да било в кабинета „Борисов “ Костов на два пъти е поемал икономиката на България в далеч по-тежко положение, отколкото е сега (в началото на 90-те години като финансов министър и в края им като министър-председател). И двата пъти за броени месеци е вдигал държавата на крака.

В този ред на мисли стои ли все още въпросът за мястото на Иван Костов в политиката?

Читателите на СЕДЕМ ще си спомнят, че преди година аз изхабих много мастило на вестника, за да убеждавам в нещо, което тогава изглеждаше почти невъзможно:
1) че Иван Костов ще оцелее от политическата екзекуция, която му готвеха толкова дълго;
2) че Костов ще получи обществена и медийна реабилитация и ще престане да бъде „най-мразеният политик“ в България;
3) че след изборите Костов ще бъде ако не „силният“ човек в българската политика, то поне един от няколкото силни.
Хайде сега, сложете си ръка на сърцето и кажете сбърках ли в нещо? Да, Костов го има за разлика от царя, Стоянов, Софиянски, Кошлуков и пр., и пр. Да, рейтингът на Костов днес в социологическите проучвания варира в зависимост от методиките от 14-15 до 24- 25%. С пъти повече от рейтингите на ДСБ, на СДС, на Синята коалиция, а също така и на довчерашните „силни“ Станишев, царя и Доган.

А третата прогноза?

Само слепец не може да види, че днес Иван Костов заедно с Борисов, Първанов и може би Доган е сред тези, които диктуват политическия дневен ред. Но аз няма да се огранича само до това да се бия в гърдите колко точни прогнози съм правил преди година и половина, а ще направя още една и нека читателите на СЕДЕМ я запомнят добре.

Каква е тя?

Предстои в обозримо бъдеще Иван Костов да играе много по-важна роля не в политиката, а в държавното управление. Ще ви кажа нещо еретично – и двата пъти, когато досега Костов е влизал във властта, той не толкова се е преборвал за нея, колкото е бил допускан тогава, когато никой от политическите тарикати и задкулисни играчи не е знаел как да изкара колата от калта. По традиция българската политическа менажерия, когато от далавери, дребни игрички и идиотщини докара България до катастрофа, сяда и чака Костов да оправи положението. Не само защото е изключително компетентен, а и защото е изключително луд да пипа въглените с голи ръце.

Не го ли обрича обаче тази жертвоготовност на това винаги да си остане мразен й разделящ обществото политик?

Говорехме за консерватизъм и ви казах какво консерватизмът не е – популизъм. А знаете ли какво е? Отговорност. Десният политик знае, че в историята остава този, който умее да поема отговорност. Ще ви дам един пример. Що думи се изприказваха срещу Джордж Буш, какъв нещастник бил и как не знаел какво да прави във външната политика. А какво направи той – разшири НАТО, докара демокрация в Украйна и в Грузия, превзе Ирак и Афганистан, притисна Иран и Северна Корея до стената. А кажете ми сега какво направи любимият на всички либерали по света Обама? Позволи на Русия да сложи Украйна в задния си джоб и по всичко изглежда ще го позволи и за Грузия. Докара двете Кореи до ръба на войната, а като капак на всичко и ключовите си партньори Турция и Израел. Да не говорим, че оставена на самотек, Турция все повече губи светските си черти и все повече заприличва на ислямистка държава. Е, добре, когато мине време и някой добросъвестен историк седне да напише историята – кой ще бъде успешният държавник, Буш или Обама? Положението в България е същото: едни умеят да обгрижват рейтингите си, други – да решават проблемите на хората. ДСБ е партията на вторите.

Какви са личните ви политически намерения и цели? Как виждате политическото си израстване и политическото си бъдеще?

Казвал съм го и на други места. Аз харесвам дългите политически кариери, дългата писта, така да се каже. Не харесвам политиците, които като светкавици блесват и изчезват от политическия небосклон. В перспектива виждам себе си в парламента, това е институцията, която в най-голяма степен олицетворява всичко онова, което харесвам в политиката – традициите, острия политически дебат, сблъсъка на визии и политически принципи.

Въпроси вестник СЕДЕМ