Във вторник бившият лидер на СДС Пламен Юруков каза, че при една предизборна коалиция между ДСБ и СДС поне по една трета от твърдите ядра на двете партии няма да гласуват за нея. Вярно ли е това?
Анализът на г-н Юруков е напълно погрешен. Всички социологически проучвания, без изключение, показват, че коалиция между ДСБ и СДС би спечелила повече избиратели от аритметичния сбор от електоратите на двете партии. Повечето агенции дават сходни числа – ако се явят самостоятелно на изборите ДСБ и СДС ще спечелят около 2,3-2,5% от всички избиратели. Ако са заедно, тази коалиция ще получи 5,5-6%. Тоест, имаме това, което социолозите наричат синергичен ефект. Ако продължа със сметките, при очакваната избирателна активност от около 50%, тези 6% за коалицията ще се превърнат в реални над 10, може би до 12% на вота. Което прави над 30 мандата в парламента и обещава в бъдещето управление автентичната десница да не бъда безгласна буква, а да има сериозна политическа тежест.
Има ли такива настроения сред членовете на ДСБ?
На членовете на ДСБ им писна да стоим безучастно и да гледаме как всичко извоювано през 90-те години се руши. Исторически абсурд е комунистическите кланове Станишеви, Велчеви, Пирински и прочее да ни представляват в Европа, държавният ни глава да е приет добре само от централноазиатските деспоти, а Русия да се чувства по уютно в страната ни, отколкото по времето на Живков и Виденов.
А всъщност как “измервате” настроенията на своите членове и симпатизанти? Защо сте убеден, че би останало неразбрано самостоятелното явяване на двете партии?
За себе си мога да кажа, че през последните месеци не съм спрял да се срещам с организациите на ДСБ в София. И че в разговорите, които водим, те разбират защо се тръгва към тази коалиция. Защото целта ни не може да бъде само да влезем в парламента (което можем да постигнем и сами), а трябва да включва и силно участие в бъдещото управление. Автентичната десница и в частност ДСБ трябва да държат “златната акция” за съставяне на бъдещото правителство, ако искаме големите ни политически приоритети да бъдат реализирани.
Освен срещите с членовете обаче, всеки от нас има своя приятелски кръг, своите роднини, колеги, ако щете – съседи, и мога да ви кажа, че именно за тях поотделно явяване на ДСБ и СДС на изборите през юни ще остане неразбрано. Защото ще означава, че тънките сметчици и междуличностните противоречия са надделели над здравия разум и националните интереси.
Кои са според вас националните интереси днес?
Премахването на бившите комунисти и Доган от властта, възстановяване на пълноправното ни членство в ЕС и откъсване от руската орбита, в която отново попадаме. И не на последно място, разбира се – енергични мерки за излизане от икономическата криза.
Добре, но в неделя е 1 март. По обективни причини крайният срок за решение за дясно обединение наближава. Какво е състоянието на преговорите за образуване на дясна предизборна коалиция?
Не съм част от преговорния екип, но доколкото знам всичко върви добре. Смятам, че за пръв път от много време насам, двете партии ще изненадат приятно своите привърженици.
От СДС обаче идват гласове, които смятат, че е по-добре да се явят самостоятелно на българските парламентарни избори. Как коментирате подобни идеи? Това опити да се провалят преговорите ли са или се основават на реална оценка на предимства/недостатъци от предизборния съюз?
Опит да се провалят преговорите. Както казах, ако ДСБ и СДС се явят сами на изборите, те биха минали 4%, а с това и бариерата за влизане в парламента. Тук спор вече няма. Но преди парламентарните избори има избори за европейски парламент, на които бариерата ще е може би почти 6%. И от това как всяка партия се представи на първия вот ще зависи и в каква кондиция ще е за вторият. Ако числата на социолозите са верни, самостоятелно ДСБ и СДС не биха прескочили тази първа бариера, а заедно ще имат поне двама евродепутата. Това е сметката, която противниците на коалицията в СДС трябва да си направят и то добре.
Моето опасение обаче е, че това са гласовете на едно поколение политици, което осмисляше пребиваването си в политиката като битка срещу Иван Костов. Днес, изпаднали вече от лидерските си позиции в СДС, те търсят реванш не само срещу Костов, но и срещу новия председател на СДС. Образно казано, десебарите и Костов се спряха, помислиха и видяха, че е време да направят компромис в името на голямата цел. Редовите седесари направиха същото и избраха Мартин Димитров за свой лидер. Пожелавам на хора като Пламен Юруков или Петър Стоянов да не стоят в миналото, да загърбят личните си проблеми и да тръгнат напред.
След първата и най-важна крачка – да се обедините в предизборна коалиция със СДС казвате, че ще търсите още партньори, които “биха обогатили тази коалиция, без да я компрометират”. По какъв начин и кой ще реши/ поеме отговорността в ДСБ кои десни или десноцентристки политически сили “биха обогатили” и кои “биха компрометирали” коалицията? Имате ли конкретни принципни критерии за това? Бихте ли ги оповестили публично?
Има два важни критерия – първият е да имаш реална електорална тежест. Само това, че някой си е направил партия не е достатъчна причина да бъде приет в коалицията. Трябва да се е доказал на избори и/или поне социологическите проучвания да показват, че избирателят го припознава като реален субект. Вторият критерий е да си показал почтеност и принципност. Националните ръководства на ДСБ и СДС са тези, които трябва да отсеят партиите, отговарящи на тези условия. И те носят политическата отговорност за това решение.
С тези критерии логично се изключва БНД – отсъства общо взето от социологическите проучвания, по отношение на почтеност и принципност очевидно е трудно да се говори за БНД като за политическо образувание, налице са само отделни люде, участвали в управлението през последните няколко години…
Не искам да ставам адвокат на никого. Всяка от партиите, чийто имена се въртят в оборот има своите достойнства и своите недостатъци. Те трябва много внимателно да се преценят, защото никой няма да ни прости ако втренчени в пъпа си допуснем БСП, ДПС и техните производни (движение “Напред”, новата лява партия която се прави, дори “Атака”) да получат мнозинство в следващия парламент.
А какво ще кажете по същите критерии за РСЗ?
Казах ви – за мен и за БНД, и за РЗС, и по отношение на всички други партии, възможни партньори в коалицията стоят тежки въпроси. Но за мен доскоро такива въпроси стояха и по отношение на СДС. Компромисът е именно в това да прецениш плюсовете и минусите и да не сбъркаш в крайното уравнение. А целта на задачата е само една – в следващия парламент дясната коалиция и ГЕРБ да имат над 120 мандата.
А за партия “Зелените” – очевиден е интересът към тях и от страна на ДСБ, и от страна на СДС?
Важи същото правило. За която и партия да ме попитате ще ви отговоря по един и същ начин – взимаш горните критерии и виждаш коя, доколко отговаря на тях. Най-трудното е да съобразиш преценката си с голямата цел. За щастие тази отговорност не стои пред мен.
Накрая, преди време в интервю с Надежда Михайлова направих аналогия между темата за тоталитарното ни минало и разговора между СДС и ДСБ. Ще помоля да отговорите и вие на същия въпрос: Приемаме за вярно, че трябва да узнаем истината за комунизма в България, че трябва да преосмислим близкото си минало, виновните да поемат отговорност за своите деяния и потърпевшите да получат справедливост, за да можем да се помирим и да тръгнем напред. Не важи ли същото за СДС и ДСБ – възможно ли е обединение между тях, без да бъде изговорено искрено всичко, което се случи преди няколко години в СДС?
Не може да се поставя никакъв знак за равенство между комунизма и българската десница, която осъществи прехода. Комунизмът беше един престъпен тоталитарен режим, който изби десетки, може би дори стотици хиляди българи, който съсипа живота на няколко поколения, унищожи икономиката ни, църквата ни, културата ни, солидарността между хората, гражданския и свободен дух. Комунизмът винаги е бил само и единствено зло.
Десницата, напротив – формулира големите цели на прехода – свобода на словото, демокрация, възстановяване на капитализма и свободната пазарна икономика, прозападната ни ориентация. Не напълно и често несъвършено, но всички тези приоритети бяха реализирани. Затова и ДСБ, а и СДС може би не са съвършените партии, но са най-смислените, които нашето общество и нашата политическа култура са успели да родят. Така че моля ви не ги поставяйте в един пакет с комунистите. Умният разговор днес не е за миналото, а за утрешния ден. Как да направим така, че през юни да се върнем в управлението на страната си.
Аналогията не означава поставяне в пакет! Безспорно днес умният разговор трябва да е за утрешния ден, но и за днешния. И именно това е добрият пример: да се покаже как общности, дори и несъвършени, преодоляват пред кулисите заедно с хората – потърпевшите от тези грешки, своите несъвършенства.
БСП и Доган източиха от ДДС може би два милиарда лева. Още един милиард пари от еврофондове бяха загубени за България заради корупционните схеми на спонсорите на Първанов и Станишев. Не ме карайте да продължаваме да си говорим за несъвършенствата на десницата и как ще ги преодоляваме. Нека всички заедно – специално се обръщам към редакцията на вестник “Гласове”, защото зная, че вие имате много и вероятно много от тях основателни, резерви към новия курс на десницата – нека всички заедно изметем това пагубно за България управление. Това може да бъде вашия компромис, в името на голямата цел: България отново да стане европейска държава.