Петър Николов: Дано демокрацията е само във ваканция

Петър Николов е роден през 1979 г. в София. Завършил е Класическата гимназия и Политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер“. Докторант по история в Нов български университет. Водещ на телевизионното предаване „Клуб Четвъртък“. Женен, с една дъщеря.

От юни 2008 г. е член на Софийското ръководство на ДСБ.

– Г-н Николов, Вие едновременно сте водещ на предаването „Клуб Четвъртък“ по телевизия „7 дни“ и член на Софийското ръководство на ДСБ. Как успявате да го съчетаете?

Амбицията на „Клуб Четвъртък“ е да показва, че в България има алтернатива. И не го казвам само в политически, а и във всякакъв друг аспект. Защото алтернативата на корупцията и купуването на гласове е точно толкова важна, колкото и алтернативата на чалгата и бездуховността. В този смисъл, има пресечна точка между „Клуб Четвъртък“ и ДСБ, тъй като в българския политически живот ДСБ има същата мисия – да дава алтернатива и да внася нормалност. От една година насам това е много видимо – с атаките срещу Румен Петков, срещу Ахмед Доган, а сега – и с инициативата за бойкот на управляващите наесен.

– Да започнем с бойкота, планиран за есента. Какви конкретни действия ще предприемат ДСБ и от кого очакват подкрепа?

Има излъчени групи и от трите партии – ДСБ, ГЕРБ и СДС, които обмислят конкретните действия. Затова не искам да влизам в разговор за технологията. Това, което е важно, е българското общество, а не партиите, да покажат, че правителството на Сергей Станишев трябва да си ходи. Да покажат, че има нетърпимост към този политически кастрат, така както го показаха на предшествениците му Андрей Луканов и Жан Виденов. За да стане това, не е нужно много. Достатъчно е, да речем, да се координира протестите на еколозите, на млекопроизводителите и на учителите да станат по едно и също време. Станишев няма да може да издържи на това.

– Каква е крайната цел на този протест и постижима ли е тя?

Програмата максимум е да се свали правителството и да се предизвикат избори. Минимумът е да се покаже, че Тройната коалиция има алтернатива. Целта е постижима, ако трите партии наистина са готови да дадат всичко от себе си. Дано липсата на политически опит у ГЕРБ и на достатъчно политическа воля у СДС бъдат преодолени.

– Защо десните опозиционни партии изключиха „Атака“ от общия бойкот? Гласовете на поддръжниците на „Атака“ не биха ли помогнали в този момент?

Мисля, че всеки ще намери своето достойно място в действията наесен. ДСБ, ГЕРБ и СДС обаче носят по-голяма отговорност. Защото те трябва не просто да свалят правителството, а и да дадат контурите на бъдещото управление, което, за да изведе България от кризата, трябва да бъде дясно и дори, бих казал, консервативно.

– Вярно е, че партиите членове на ЕНП в момента представляват единствената управленска алтернатива в страната. А готови ли са да управляват – имат ли ясни виждания и решения на конкретни проблеми?

Мисля, че никой не се съмнява в компетенцията на ДСБ да управлява. Иван Костов два пъти е изправял България на крака. През 1991 г. като финансов министър след като правителството на Луканова докара страната до икономическа катастрофа и през 1997 г. като министър-председател след краха на Виденов. По-големият въпрос е: могат ли трите партии да управляват заедно…

– Могат ли?

Надявам се да се получи, защото това ще е единствената възможност за дясно управление. Вероятно ще стане с цената на големи компромиси. За мен, като десебар например, би било много трудно да седя на една маса с бившия бодигард на Тодор Живков или с почетния консул на Казахстан. На лидерите на ДСБ обаче това им се налага.

– А какво ще се случи, ако бойкотът е, тъй да се каже, неуспешен?

Ще е лошо за България. Съзнавам, че това е клише, но в случая е абсолютно вярно. За опозицията няма нищо по-хубаво от това Доган и Станишев да управляват още една година. Това означава, че рейтингът на БСП съвсем ще отиде по дяволите. Но през тази една година тези партии ще правят само едно – ще грабят, за да подсигурят ресурсно следващите си четири или дори осем години в опозиция. Посветих едно от последните издания на „Клуб Четвъртък“ на проекта на брата на Станишев – Георгий Станишев да построи курорт в защитените местности Иракли и Карадере и така да унищожи едно от последните кътчета оцеляла девствена природа по българското Черноморие. Тези хора, комунистите, нямат наяждане! Когато си свикнал 45 години държавата да е твоя, някак не можеш да почнеш да мислиш нормално след това…

– Лятната ваканция, съчетана с Олимпиадата в Пекин, няма ли да уталожи недоволството у хората? Как ще ги накарате да си спомнят скандалите отпреди месец? Във ваканция ли е демокрацията в България?

Трудно ми е да отговоря на последния въпрос. Обиден ми е фактът, че България се управлява не просто от бившата комунистическа партия, а от фамилните кланове на старата номенклатура. От потомците на същите тези изверги, които извършиха погромите и масовите убийства след 1944 г. Страшна е липсата на памет за престъпленията на комунизма и точно заради нея днес нас отново ни управляват Станишеви, Велчеви и Живкови. Дано все пак демокрацията е само във ваканция!

– Какво очакват хората от десните партии и от ДСБ в частност?

Едно от нещата, които очакват е, този път да се потърси справедливост. Най-голямата грешка на десницата беше, че след Луканов и след Виденов не беше потърсена съдебна отговорност за грабежите. Доган, Първанов и Станишев не трябва да се отърват само с политическа отговорност, която се плаща на изборите. Те трябва да бъдат съдени! ДСБ вече направихме крачка натам, като извадихме на светло имотите на Доган. Той няма как да докаже доходите, с които си е купил хотели и си е построил замък. Ако законите се спазваха, тези имоти вече трябваше да му бъдат отнети.

– Скандалните доклади на ЕК и ОЛАФ, според вас, създадоха ли евро-скептицизъм, или точно обратното – накараха хората да почувстват някаква справедливост?

Консервативната десница винаги е твърдяла, че членството в ЕС и НАТО не е самоцел, а начин в българското общество – твърде балканско и твърде средиземноморско като политически нрави – да се въведе ред. Именно това се случва в момента и смятам, че мислещите хора го оценяват. Дано само оценят и кой обърна България на Запад и кой взе правилното решение по време на Косовската криза. Ще припомня, че тогава комунистите на Първанов скандираха името на Милошевич, а либералните кръгове около президента Стоянов искаха да дадем всичко и веднага на Брюксел, без да получим каквато и да е гаранция за своето бъдеще.

– Каква ще бъде конфигурацията на бъдещото управление?

Нека не слагаме каруцата пред коня! Нека минат изборите, защото само те ще покажат реалната тежест на всяка една партия. Вашите читатели добре знаят например, че ДСБ на избори печели значително повече гласове, отколкото прогнозират социолозите. Знаят и че други партии по традиция са надценявани в проучванията. Така че, нека изчакаме изборите и да решаваме задачите една по една.

– Обсъждат ли се предизборни коалиции?

Като политолог винаги съм казвал, че силни са тези партии, които не се страхуват да отидат самостоятелно на избори.

– Какви разговори се проведоха на срещата на партиите членове на ЕНП и какви са най-важните изводи от тях?

Това е въпрос, на който най-добре може да отговори Националното ръководство на ДСБ, което води разговорите. Надеждата ми е, че на тези разговори се полага едно ново начало за България.