Петър Москов: Спорът в ДАНС е като за Коза Ностра

– Г-н Москов, чувствате ли се като човек, престъпил закона? Вие от ДСБ отговаряхте за организирането на подписката за уволнение на Сергей Станишев, а той беше заявил, че ще дава цялата кампания на прокуратурата?

– Ако трябва да вляза в настроението, което повърхностно владее управляващите, мога да кажа: „Да, признаваме тежките престъпления, които сме извършили срещу държавата, предупредиха ни, не се вслушахме.“ При такива управляващи не ни остава нищо друго, освен да подходим с такава ирония. Но всъщност разговорът е много сериозен. Това, което върши лично премиерът Сергей Станишев и службите, които ръководи, се нарича политическа репресия. Станишев заменя реалността, като я нарече фалшификация. Това може би е единствената му възможност да живее със себе си. Да пращаш журналистически екипи срещу много възрастни хора, за да ги питат: „Вие защо сте срещу държавата?“, си е точно това. Тези хора помнят и управлението на Станишев, но и на баща му. И знаят, че преди за много по-дребни неща, от това да се подпишеш срещу министър-председателя, се е ходело в Белене. Този повсеместен страх се опитват да върнат управляващите, усещането, съзнанието, че си следен и подслушван и това трябва води до автоцензура.

– Вас ви обвиняват във фалшификация, вие вините правителството за кражба… Как ще отговорите на „прибраната“ урна с подписите срещу Станишев?

– Урната си седеше пред бившия Партиен дом много законно и трябваше да остане там 7 дни. Явно не им е харесало да гледат позора и резултата от некадърността си в центъра на София. До последно аз отказвах да повярвам, че държавата и правителството стоят зад отвличането на подписката.

Ние сезирахме полицията за кражба. Явно в правителството са на принципа, че като нещо им пречи – просто го махат. То си съществува, ама не е за пред хората. Искам да бъде добре разбран – имам сериозно съмнение, че тази подписка се разглежда в някоя служба, мазе, ДАНС… Какво значи да дадеш волята на хората в прокуратурата? Това е сериозно занимание. Представете си, че това не беше просто импровизирана урна, а реална урна на избори. И си представете как премиерът и службите му затварят урните с гласовете ни в някакво мазе или гараж. Представяте ли си?

– Не.

– Дано не се и случи…

– В папката, която е в Министерския съвет обаче, наистина има заповеди със съмнителна автентичност – липса на имена, подобни почерци, странни подписи. Кой контролираше подписката, защото случващото се е доста обидно за тези, които са се подписали чистосърдечно.

– Никой не се е занимавал с това как и защо някой доброволно е подписал заповедта. Вадят подписката, в която вместо имена с разтреперан почерк е написано „пенсионер“. Това за тези хора е доказателство за липса на автентичност. За мен е доказателство първо за много ясна представа на този пенсионер, че после може да му се търси сметка. И второ, у нас „пенсионер“ за съжаление е състояние на духа, на мизерия, в която хората се опитват да оцеляват. Точно от тази „анонимна“ заповед управляващите трябваше най-много да ги заболи.

А и не сме си поставяли цел тази подписка да има юридическа стойност. Тя има морална и политическа стойност. Желанието на властта е да прехвърли морален проблем в полето на юристите с аргументи защо няма подпис някъде или пък е на мястото, където пише „дата“. Това е моралният разрив в обществото. За нас е важно, че милион души се подписаха, разбирайки, че това не е безопасен акт.

– Вие станахте ли свидетел на „репресия“, за каквато говорите, докато течеше подписката?

– Може би управляващите съжаляват, че не е 1956 г., за да пуснат жандармерията и милицията, за да набият инакомислещите. Стряскането сега е друго – хората, които се подписваха, бяха наричани антибългари, импотентни, група озлобени типове, които искат да разсипят прекрасната ни държава, която така хубаво се управлява… Знам, че хора от селата ходеха да се подписват срещу Станишев в по-големи градове, търсейки анонимност. Дори да са се подписали „пенсионер“. Може би тук е мястото да се извиня на тези хора, че ги изложихме на риск.

– Тая версия за репресиите звучи прекалено конспиративно, все пак сме в 21-и век…

– Няма конспирация при нас. Ние правихме гражданска подписка, на възрожденски начала, както се казва. Срещу това имаме репресивна машина.

– А защо се стигна до скандалите в ДАНС и уволнението на Иван Драшков?

– Уволнението изобщо не е важната тема. След медийната лудница за това подслушвана ли е Татяна Дончева, кой го е поръчал и т.н., в обществото след време ще остане друго – усещането, че се подслушва, че нямаме лично пространство. Това е и основната цел на тези обучени в здравите традиции на Държавна сигурност хора, които са в ДАНС. При създаването

– Това значи ли, че ДАНС трябва да се закрие? Странно, но ДСБ звучи все едно защитавате тезата на онези, които бяха против ДАНС от самото начало?

– Проблемът в ДАНС не е само, че ние, гражданите, не се чувстваме защитени, за разлика от престъпниците в държавата, а и че това има финансови и икономически измерения. Никой не инвестира парите си в държава, в която всеки престъпник може да си прави каквото си иска, а „злите“ хора са политическите опоненти! Или поне не идват честни чужди инвеститори с дългосрочни планове, а или спекуланти, или мръсни пари. Очевидно обаче проблемът на ДАНС е повече баба Марийка, отколкото хората, злоупотребили с евросредства, например. Затова тази агенция в този

– Заради трусовете в ДАНС може ли да се стигне до оставка на Станишев, нов кабинет, предсрочни избори?

– Ако конфликтите в МВР преди, сега в ДАНС, бяха на принципно равнище, за това как да се управлява, въпросът ви щеше да е много логичен. Сега обаче става дума за борба за влияние над възможности за безконтролно разпределение на средства. Те ще се разберат. Конфликтите им са, защото в момента сметката им не излиза.