В неделя предстоят предварителни избори на десницата за кмет на София. Чух много мнения и за двамата кандидати, вариращи от екзалтирана подкрепа до пълно отрицание. Искам да разкажа собствените си аргументи за избор. Студени факти и рационални причини, лишени от всякаква емоция. Разказът за избора е разказ за разликите между двамата кандидати. А основната разлика е една – в целите.

Уважавам Вл. Кисьов, но неговата цел не е да бъде следващият кмет на София Цел на СДС – София, е нов, изгоден за тях баланс в партията им. Целта на Вл. Кисьов е да бъде кандидат на десницата като аргумент да бъде следващият председател на СОС. Реализацията на тази цел изисква формиране на мнозинство общински съветници около кандидатурата. Доколкото не очаквам Синята коалиция да има собствено мнозинство в следващия СОС, уравнението излиза с подкрепата на ГЕРБ. Няма лошо, търсенето и формирането на подкрепа е висшият пилотаж в политиката, а позицията на председателя на СОС в ръцете на кадърен човек може да бъде силен политически инструмент. Просто не очаквам от човек с такова целеполагане да води ярка и насочена към победа кампания. Кампанията за кмет е насочена към сърцата и умовете на гражданите, казва открито истината за настоящето и предлага на хората смели решения и ново начало. Кампанията за председател на СОС не е насочена към гражданите, а към формиране на балансирано впечатление и добро отношение на останалите политически сили към кандидата.

Кампанията за кмет показва лицето на промяната, другата показва лицето на приемливия компромис. Това е кодът към задачата между какво избираме на 12-и и какъв е смисълът от усилието ни.

Аз искам кандидатът за кмет на СК да назове ясно проблемите, недъзите и грешките на сегашното управление. Прошко ще го направи, Владо – не.

Аз искам кандидатът на СК да формулира убедително

решенията, колкото и болезнени и нелицеприятни за сегашното управление да са те. Прошко ще го направи, Владо – не.

Аз искам кметът на СК да обнови кадрово управлението на общината. Прошко ще го направи, Владо – не.

Аз искам моят кмет да отстоява интересите на града, т.е. моите интереси, твърдо и безкомпромисно пред правителството и държавните институции. Прошко ще го направи, Владо – не.

И накрая, има цяло едно ново поколение, което не вижда себе си представено в политическия живот. Ако в Прошко тези млади хора намерят своя човек, много сметки ще се объркат и много политически инженери ще останат с пръст в уста. При тази перспектива всякакви съмнения и вътрешнодесебарски аргументи трябва да останат на заден план. В неделя отиваме и гласуваме заедно с всичките си приятели и роднини. И продължаваме напред.