Позицията на Реформаторския блок от създаването му досега винаги е била единна е несменяема. И тя е много ясно формулирана още в първия документ, в който партиите от блока, преди учредяването му, е издал и който се наричаше „8 спешни стъпки за промяна на Изборния кодекс“. Това беше по времето, в което г-жа Мая Манолова правеше промени в Изборния кодекс. От тогава датира нашата позиция. И тя съдържа следните ясни и проследими във времето тези:

Първо, ние сме категорично „за“ електронното гласуване, защото това ще подобри качеството на демокрация и ще гарантира достъпа до правото на глас на всеки български гражданин, независимо дали живее в страната, или в чужбина.

Второ, относно мажоритарния вот, винаги сме били „за“ това гражданите, избирателите да могат да направят своя избор, а не той да им бъде натрапван през партийни централи или апарати. Сегашната ситуация е свързана с това, че определена подредба на листи, при пропорционална система, подредена от партийната централа и от партийния апарат, е натрапена на гражданите и без особена възможност да й влияят. Това няма да се промени особено като възможност за мой или ваш избор, ако вместо това има един, наречен „мажоритарен“ и отново натрапен и избран на базата на партиен апарат и по партиен механизъм кандидат, за когото освен това ние ще бъдем задължени да гласуваме. Решението, което РБ предлага още от самото начало е, че всъщност истинската мажоритарност, т.е. изборът на избирателя за личност се съдържа в правилото преференциален избор без никакъв праг. Тоест, в листата от 5, 10 или 20 човека, заверена от някоя партийна централа и в която свестният човек не е на избираемо място, само ако гласувате за определен човек от тази листа, когото вие сте харесали по причини, които вие си знаете, прави вашата бюлетина валидна. И който събере повече реални гласове – не спрямо подредбата, която може да и е по азбучен ред, а спрямо подредбата, която гражданите кажат, той ще стане народен представител. Това е истинската мажоритарност. Другото е от единия крачол в другия, именно на база на решения на партийния апарат.

Трето, относно предложението за задължителното гласуване: истината е, че блокът никога не е имал обща изработена позиция, а нашата яснота винаги е била свързана с това, че ние като народни представители или като управляващо мнозинство не можем да налагаме задължение на хората да гласуват. Ако те отидат на референдум, в който кажат: „Да, ние искаме да има задължителен вот“, това ще стане ясно.

И още веднъж да кажа – тези позиции са декларирани от блока, включително пред президента, още преди да бъдат инициирани дебатите дали да има референдум, или не. А също – заявявали сме ги пред всички политически сили по време на тези консултации и пред инициативния комитет за референдума, воден от проф. Близнашки и от г-жа Безуханова. Тоест има ясна, последователна и проследима позиция на блока.