Петър Москов: „Костов да си ходи“ не е политически проект

Петър Москов е роден на 17 декември 1970 г. в София. Завършил е Медицински университет в София със специалност анестезиология и интензивно лечение. Специализирал е във Франция, Великобритания, Испания и САЩ. Работи в УМБАЛ „Св. Анна“, където е старши асистент в Клиниката по анастезиология и интензивно лечение. Един от учредителите на ДСБ. От юли 2007 г. член на Националното ръководство на партията. По време на местния вот беше шеф на предизборния щаб на ДСБ и работи за кампанията на Мартин Заимов. Женен.

– Г-н Москов, въпреки публичните послания на СДС, че между него и ДСБ е възможно обединение, вашият лидер Иван Костов излезе с декларация, че това е невъзможно. Какво стои зад тази категоричност?
– Декларацията, с която излязохме, твърдеше единствено и само, че депутатите от ДСБ и СДС са избрани с отделни листи, за тях е гласувано с бюлетините на съответните партии и всеки различен ход в парламента без избори не може да бъде акт на демократичен опит за обединение на десницата. От друга страна стои въпросът дали наистина е нужно формално обединение на двете парламентарни групи и не е ли много по-важно да има обща програма, обща цел, общ хоризонт и дори, ако щете, и общи противници. Чисто формалното обединение на две групи хора в една стая не решава нито един от тези проблеми. Другите са по-важни и аз мисля, че вървим по този път.
– Това вървене не се вижда отстрани. В какво се изразява то?
– В рамките на около два месеца и СДС, и ДСБ извървяха един много сериозен път. Неговият смисъл се състои в това, че всеки един от нас се помъчи и повече или по-малко успя да загърби натрупани негативи, противоречия, лични и принципни обиди в името на това един разумен политически проект да намери своята реализация. В рамките на местните избори на много места в страната този проект се реализира с различен успех и при всички случаи е база за градене на нещо наистина стойностно.
– Т.e., вие сте се разбрали. А за какво се разбрахте?
– Разбрахме се за това, че принципите трябва да се отстояват и че извън насложените противоречия има по-големи цели. Започнахме от една доста катастрофична ситуация след евроизборите. Тогава и ДСБ, и СДС взаимно се парираха, а резултатът беше очевиден за всички. Между ДСБ и СДС бяха натрупани както огромно количество думи, така и огромно количество мълчание. Самото решение да се започне смислен разговор дали можем да направим нещо заедно е достатъчно основание да смятам, че сме постигнали някакъв успех. За хората в ДСБ това решение никак не беше лесно, но всеки от нас направи преценка и извади поуките си от миналото. Мисля, че след тези избори всички помъдряхме.
– Мъдростта или необходимостта ви накараха да вървите заедно?
– Не е необходимостта. Затова не винаги разбирам крайно негативните, понякога граничещи с абсолютно несъвпадения с фактологията мнения за това какво се е случило през тези 2-3 месеца. Вероятно, когато един човек говори от свое име за собствения си смисъл, гордата смърт е някакъв достоен изход. Но когато става дума за голяма общност от хора, е по-добре да накараш противниците ти да умрат, а ти да оцелееш.
– Но хората от ДСБ не са много склонни да се разберат със СДС и непрекъснато твърдят, че не са си отишли оттам, за да се връщат обратно.
– Ние не се връщаме никъде, нито пък СДС отива някъде. Нека не звучи грандомански, но аз твърдя, че съществуването на ДСБ има своя основен смисъл за цялата политическа система. През тези години ДСБ очертаваше линията, чието прескачане превръща един или друг субект в пример за непоследователност. Т.е. ДСБ беше някакъв тип отправен център и отдалечаването от него водеше до загуба на физиономия. В момента ДСБ продължава да бъде носител на дългосрочния смисъл на ценностите, но се превръща в част от един запазен в политическата стихия човешки, експертен, емоционален и политически ресурс. Това така или иначе ще даде своите плодове.
– Но едно от лицата и гласовете на ДСБ – Нено Димов, твърди, че проектът ДСБ е изчерпан. Какво всъщност се случва в партията ви?
– Много внимателно се опитах да проследя различните мнения. В съзнанието ми се откроиха мненията на Антонела Понева, на Николай Михайлов, на Нено Димов. Това са хора, с които сме започнали да правим ДСБ и част от които смея да нарека мои приятели. Аз също смятам, че ДСБ има нужда от промяна, от допълнителна енергия, от ревизиране на част от поведението си. Не зная дали ДСБ можеше да изглежда по друг начин през тези години, но съм категоричен, че за да изглежда така, тези хора имат изключително голям, съществен и фундаментален принос. Иначе, в момента от всички твърдения и изявления в ДСБ се очертава един безспорен факт и това е оспорването лидерство на г-н Иван Костов. Това в някаква степен е здравословно за всяка една спортна или политическа организация и ражда идеи. Има хора, които смятат, че е нужна промяна и в една партия тези неща се решават по демократичен път.
– Освен лидера на ДСБ и Екатерина Михайлова и Иван Иванов, в ръководството сте само нови лица. Само в Костов ли е проблемът за опонентите му?
– Искате да кажете, че подозирате чисто личен мотив? Ако причината за принципна политическа позиция, както се определя тя, е персоналният статут на един или друг човек, отказвам да го коментирам. Не мисля, че персоналният статут на някого може да е повод и причина за политическа позиция.
– ДСБ още от създаването си се определя като лидерска партия. Възможна ли е без Костов?
– Всяка партия има нужда от лидер. Лидерът на ДСБ се нарича Иван Костов. Преди 3 месеца аз реших за себе си, че ДСБ има нужда Иван Костов да бъде неин лидер и гласувах за това на националното събрание. И в момента продължавам да смятам, че съм направил добър избор.
– Питам дали, ако измъкнете кола, на който е завързана лодката, тя няма да отплува в неизвестна посока?
– Вкарвате ме в метафори за желанията на лодкарите и сигурността на течението. Поне на декларативно ниво това не е така. Твърденията на всички хора, които вземат отношение от името на ДСБ по един или друг повод, не са свързани с различна посока на движение. За мен този спор не е особено интересен, защото визира единствено и само председателя на партията. Цялата драма се изчерпва с позицията: няма пък да е той. Това е драма на хора, чието его надделява над разума.
– Но и други десни политици поискаха Костов да се оттегли, защото е пречка за обединението на десницата.
– Не бих искал да се връщам в периода преди СДС да стане цялостна, добре структурирана политическа сила. Тогава нещата бяха заприличали на квартална психиатрия с огромен брой хора, които бяха лидери на нещо и най-вече на себе си. Ако говорим за единна обединена десница, според ДСБ това в никакъв случай не означава, че мнението на всеки такъв човек има някакво значение. Ние твърдим, че вдясно има две политически сили, които имат идеологическа и електорална стойност и това са ДСБ и СДС. Всичко останало е някакъв опит за осъществяване на индивидуални проекти, представяни като политически такива.
– Но Костов може да се превърне в причина за разцеплението на ДСБ и този процес е много видим.
– Видимост и сила са две различни неща. За да има разцепление трябва да има различен, алтернативен, противоречащ на сегашния политически проект. Такъв очевидно няма. “ Костов да си ходи!“ не е политически проект. Това може да е неизпълнено детинско желание, вдетеняване или опит някои хора да ревизират самите себе си. Между различното говорене има една обединяваща точка и тя е, че Иван Костов не трябва да е председател на ДСБ. Следват много и различни теории какво се случва след това. И всеки от тези говорители има собствена идея по този въпрос. Ако някой от тях успее да формулира активна политическа позиция и събере зад нея нужното количество привърженици, пътят е открит.
– След местните избори ДСБ усети ли силата на ГЕРБ и не се ли бои, че ще бъде премазана от натиска й?
– Безспорно ГЕРБ постигна добри резултати на тези местни избори. Също така безспорно ГЕРБ не направи онова, което беше заложено в тяхната стратегия – да асимилира в себе си българската десница. За мен това е един от фундаменталните успехи на това, което направихме заедно със СДС. Ние отстояхме една общност. Въпреки натиска, въпреки различните опити за дискредитиране, ние устояхме територията на разумната политика на десницата и оттук нататък както за нея, така и за проекта ГЕРБ е безкрайно важно дали това, което ДСБ и СДС, направиха ще бъде устойчиво във времето. За ДСБ това е дългосрочен и важен проект с бъдеще. Смея да твърдя, че достатъчно количество хора в СДС и ДСБ смятат, че това е пътят.
– Не се ли боите, че по този път ГЕРБ може да привлече доста ваши избиратели?
– ГЕРБ е политическа сила, която се появява на картата на България не на базата на идеология, а на симпатии и отрицание към съществуващото досега. Всеки такъв проект – а те са били няколко досега в най-новата история на България и никога не са почивали на някакъв дълбок смисъл – е бил краткотраен. Затова въпросът по-скоро е дали има устойчиво усилие от страна на десницата, за да отмине и тази вода.
– Изглежда няма, защото в София вече вървят разговори за разделянето на съветниците в общата листа на ДСБ и СДС на две групи.
– През миналата седмица софийската организация на ДСБ упълномощи на свое събрание председателя си Атанас Атанасов да води преговори за обща група в Общинския съвет и те текат в момента. Има различни виждания по въпроса, но те не са свързани с някакъв тип разцепление и опит да се делим отново. Идеите за две групи в общ съюз са по-скоро плод на някакви тактически съображения. Аз мога да ги разбера, но не ги приемам от позицията на идеята, с която тръгнахме, защото онова през което минахме и оставихме зад гърба си през тези два месеца, никак не е малко.
– ДСБ ще анализира на 1 декември представянето си на местния вот. Какво очаквате да се случи и ще се разцепи ли партията на този форум?
– Председателите на общинските организации от цялата страна ще дойдат с мнението на своите хора за това как виждат бъдещето на ДСБ, каква е възможността за следващите парламентарни избори, какви трябва да са акцентите в политиката на ДСБ. Това е начинът, по който се вземат решенията в една политическа партия. Дано не ви звуча като ясновидец, но съм готов да се хвана на бас с вас, че напускане няма да има.