Петър Москов: Кметът трябва да е политик, а не чиновник

Договорът на Синята коалиция с ГЕРБ в София е денонсиран

Г-н Москов, защо решихте да се кандидатирате за кмет на София?

Позицията на кмет на София е висока политическа позиция. Смята се, че това е четвъртият пост в държавата. Битката за него е политическа и се води ожесточено. Силната ми мотивация да се опитам да променя ситуацията в града дойде от факта, че в последно време кметският пост е принизен до чиновнически. Кметът действа като ревизор и контрольор. Това говори за неразбиране на обема и същността на позицията.

Софиянци страдат от факта, че кметът не използва ефективно лостовете си за взимане на решения, защото не гледа на тази позиция политически. Аз твърдя, че големите проблеми на София са политически и решенията им са политически. Затова и се кандидатирам, защото гледам на себе си като изграден политик, който е готов да проведе тази битка.

Столичната община има силна нужда първо от предефиниране на политическите отговорности, защото в момента те са подменени. Политическият диалог с обществото се води от чиновниците. Кметът много съвестно проявява чиновническа рутина по всички въпроси. Близо 90% от предложенията в Столичния общински съвет са внесени от чиновниците, каквито са заместник-кметовете. Това е нещо недопустимо и трябва да бъде променено. Трябва да бъде поета ясна отговорност и тя трябва да бъде носена от кмета, който е натоварен с нея от избирателите.

Сега при неизпълнение на общинския бюджет именно чиновниците са тези, които решават коя от общинските програми ще бъдат финансирани в пълния си порядък и коя не. Това е пример за недопустимата подмяна. Политическите задачи, които се задават от СОС и кмета, се предефинират по недопустим начин. Кметът е длъжен да поема отговорност.

ГЕРБ спечели предишните избори със същите послания – поемане на отговорност и прозрачност във всичко. Това случи ли се?

Факт е, че това не се случва към момента. Аз смятам, че това всъщност е най-неизпълненият ангажимент от програмата на ГЕРБ. Заедно с управляващите ние от Синята коалиция се разписахме под обещанията за прозрачност и публичност на частичния вот през 2009-та година. Точно тези неизпълнени досега обещания ще бъдат моя основен приоритет, ако софиянци ме предпочетат за кмет на града.

Всички знаем как изглежда един бюджет на града. Това са две графи – приходи и разходи. Има обаче един друг документ, за който никой от гражданите на София не се присеща, освен ако не е свързан с тясната му професия. Това е разгънатият бюджет на града, в който е записано всичко – до последната тротоарна плочка. Тук има какво да се направи. Смятам да въведа практика този разгънат бюджет да бъде публикуван в пълната му цялост, да се слагат информационни табели на улиците ни, в собствената ни махала, за да знаем какво точно през следващата година ще бъде направено, кога и защо. Това ще даде възможност на гражданите да питат и пряко да видят къде отиват техните данъци.

Втори неизпълнен приоритет, въпреки сериозните заявки на ГЕРБ – начинът на разплащане с кредиторите. Като кмет ще прокарам през СОС наредба, с която да се създаде публичен регистър на изискуемите задължения от общината. Той ще е подчинен на правилото – “Първи по време – първи по право”. Това ще даде възможност на бизнеса, който има взаимоотношение с общината, да проследява какво се случва с парите.

Ако бъда кмет на София, търговете ще бъдат изцяло публични. Фирмите ще загубят правото да се позовават на търговската тайна при сключване на договор с общината. Който не желае договорът му да бъде публичен, може да го сключва с всеки друг, но не и с кметството. Сега това не е така.

Как бихте работил с централната власт?

Предефиниране на отговорности има в отношенията между кмета, СОС и правителството. София има много и различни проблеми – като се започне от инфраструктура и се завърши с бездомните кучета. Решаването им минава през много и различни взаимоотношения с държавата и европейските институции. На тази база трябва да има различен стандарт на взаимоотношенията между града и държавата.

София не е просто община, тя е и столица. Именно като столица тя е средище на културния и икономическия живот в страната. В същото време заради двойственото лице на града неговите жители търпят загуби и пропуснати ползи – като се започне от заетите от държавната администрация паркоместа и се стигне до задръстванията заради национални по характер събития.

Промяната изисква прагматичен подход и нови отношения с държавата с ясно регламентирани механизми, включително финансови, за да не е София губещата страна. Софиянци плащат тези данъци, защото живеят в столицата, а не, защото са в община София. Като кмет ще се преборя всички тези взаимоотношения да залегнат в един нов закон за София, защото това е начинът, по който се управляват големите европейски градове – Париж, Лондон, Варшава. Работата на кмета е да отстоява интересите на общността, да бъде стопанин.

София няма дефицит на административни похвати и капацитет, а на политическа смелост и идеи. Това е функцията на кмета.

Как ще се справите с инертността на общинската администрация? Тя често е удобно оправдание да не се върши работа.

Всеки гражданин, който се е сблъскал със столичната администрация, е останал недоволен от нея. Има някои прости решения, които могат да помогнат. Като гражданин аз се чудя защо досега това не се е случило. Като кмет ще направя нова система за входиране на документите. Всеки един входиран документ ще получи баркод или стикер, с който в последствие през интернет ще може да се проверява къде конкретно в тази администрация, която всички псуваме, той се намира.

Ще се вижда накъде е задвижен или защо е спрян. Това ще предотврати възможността един документ просто да бъде “изгубен” някъде за сметка на документите на друг човек, който се яви по-важен за някой от администрацията. Това са малки неща, които ще дадат ясното. Защо една огромна фирма като DHL, която работи с милиони кореспонденция на ден, може да знае къде се намира всеки пакет във всяка една секунда, а общината не може? Защото няма воля за това. Проблемът не е технически. Всичко е въпрос на воля.

В Столичния инспекторат обаче нещата не могат да се решат с електронен стикер.

Това е звеното, което трябва да бъде очите и ушите или “лошото куче” на общината. Инспекторатът трябва да има ресурс да си изпълнява задълженията. Това означава да има качествени хора, които да поемат тези задължения. В момента той не върши работа, защото политически не му е дадена възможност да сече там, където има нередности. Това ще бъде променено. Това, което вижда инспекторатът, го виждат и гражданите на София. Единствената причина да не се наложи санкция и да не се промени грозната гледка е липсата на политическа воля.

Ако ежедневните действия на инспектората са обект на постоянен публичен контрол през интернет, това няма как да не даде резултат.

Кой проблем на София може да бъде решен окончателно за 4 години?

Начинът, по който изглеждат улиците и тротоарите в града. Това може би най-драматично ни различава от останалите европейски столици, които харесваме.

Има цяла система от мерки, която ние от ДСБ сме внесли в общината, но тя по някаква причина не се прилага. Случва се така, че прясно асфалтирани улици се прекопават, заради хрумванията на някой. Това е безстопанственост, а кметът е стопанин преди всичко.

Искаме създаването на общ координационен център за ремонтите в града. Той няма да дава възможност за случването на тези безобразия.

Другата важна точка е ясното програмно финансиране на тези дейности. В момента за ремонт на тротоари и улици на година се дават 24 милиона лева. Това е смешна цифра на фона на 1.3 млрд. лева бюджет. Ние вложим сума от порядъка на 40 млн. лева годишно или 160 млн. лева за целия мандат, които ще се отделят само за тези дейности.

Откъде ще дойдат тези пари? Сега неизпълнението на бюджета на София е 16% и то само от постъплението на неданъчните приходи, т.е. ние софиянци съвестно си плащаме данъци, но общината е лош стопанин и не може да събере парите си от такси, реклама, глоби, наеми и т.н. Точно тук се получава сериозен дефицит. Когато той бъде наваксан, ще се намерят и парите за сериозно обновяване на града. Това е реален ангажимент.

Отделно ще настоявам за 25 млн. лева годишно за осветление. Това са разходи, които ще дадат съвсем друг облик на града. Резерв ще се отпуши и при отпадането на търговската тайна в договорите.

Свидетели сме и как зад красиви общоприемливи фасади се случват и най-тежките отклонявания на средства. Така например общинското дружество “Социален патронаж” обявява конкурс за доставка на продукти за над 4 млн. лева. Обърнете се към която искате фирма за кетъринг или обществено хранене и ще разберете, че за тези 1500 души, за които се грижи общинското предприятие, могат да се купят продукти, да се наготви и достави храната за под 3 млн. лева. Това не е отговорно отношение към социалните функции на общината. Аз смятам наистина да предефинирам функциите на общината и без това оскъдните средства да бъдат насочени към наистина нуждаещите се, а не към цели групи, избрани по някакъв признак. Ще се въведе диференцирана система на социални помощи, а не, както е сега на калпак. Говорим за детски градини, за карти за градски транспорт и всички други социални функции на общината.

Как трябва да се процедира с монополистите в София?

По същия начин, както трябва да процедира и държавата с тях. Смисълът на централната и местната власти в едно пазарно общество е да пази конкуренцията и пазара. Нека ви дам пример. Заедно с общинския съветник Иво Йонков (ДСБ, бел.ред.) сме внесли предложение в общината предложението общинските пазари да бъдат достъпни само за производители на продукция през съботите и неделите. Сега тези пазари са един супермаркети на открито и ние нямаме нужда от това. Имаме нужда производителите да идват и да предлагат продукцията си и ние на цените, които те определят, да я купим. Това е начин, по който общината може да пази конкуренцията като отстрани мутрите от тези пазари и ги отвори за конкуренцията.

Вие сте лекар и имате преки наблюдения за проблемите в здравеопазването. Какво може да се направи по този въпрос в София?

Ние вече сме заявили своята позиция по какъв начин може да се промени спешната помощ в София така че да стане качествена и бърза. По отношение на общинските болници смятам, че те трябва да бъдат окрупнени и да бъдат събрани дублиращите звена, за да бъде осигурено апаратурно и кадрово качество, което да отговаря на конкуренция в лицето на държавните и ведомствените болници в София.

Много по-интересен е въпросът за бившите поликлиники или т.нар. ДКЦ-та. Това, което трябва да се направи там, за да спре тази разруха, която хората виждат, е общината да запази само една малка част от тях. Тези, за които може да се грижи. Останалата част от ДКЦ-тата трябва да бъдат отдадени с дългосрочни ангажименти на работещите в тях, за да гледат на тях като своя собственост и да ги поддържат. Единственият ангажимент към общината трябва да бъде в тези сгради да се поддържат функциите на здравно заведение, т.е. да има детски болести, вътрешни, хирург, всичко онова, което има сега. Хората, които работят в тях обаче трябва да гледат на сградата като нещо свое, което да привлича хората да идват именно при тях.

Кои инициативи успяхте да реализирате за над 3 години в СОС и какви дефекти видяхте в общинския съвет?

В чисто персонален план съм горд с това, че сложихме порядък в хаоса около собствеността в общинското здравеопазване. Ние го намерихме буквално на трупчета, подготвено за кражба. Сега след тези 3 години на сериозен труд общината е ясен собственик на тази инфраструктура и процесът трябва да бъде продължен.

Взаимоотношенията ни с ГЕРБ не дадоха възможност нашите идеи да бъдат реализирани в пълнота, но някои от нашите предложения все пак пробиха. Създаде се съвет, който да контролира как се харчат общинските пари. Сега има много по-голяма публичност и яснота около бюджета. Това, което ни радва е, че поради нашите инициативи един квадратен метър асфалт сега струва три пъти по-малко, отколкото беше преди. Темите за свързани.

Ето, ние казваме откъде могат да дойдат парите за преасфалтиране, но като дисонанс на това, ние все още не можем да разберем защо извозването на един тон боклук струва 13 лева на километър. Това е извън човешкия разум. С таксита Ролс-Ройс да се извозва този боклук, ще излезе по-евтино. Ето там парите на столичани потъват и е мой ангажимент това да се промени.

С какво, според вас сте по-добър от другите двама кандидати в дясно – първо Прошко Прошков (ДСБ), а след това и на вота в Синята коалиция Владимир Кисьов (СДС)?

Кметският пост на столицата е сериозна и тежка професия, която не е за всеки. През последните 17 години аз съм изкарал в една от най-тежките интензивни клиники в страната като лекар и това ме научи да познавам измерение на понятието отговорност, за която някои хора дори и не са се замисляли. Аз мога да нося отговорност и съм го доказал в професията си и се надявам столичани да ми дадат доверието си, за да я нося и в Столичната община като кмет. После като председател на Националния предизборен щаб на ДСБ имам самочувствието, че съм научил да търся консенсус и подкрепа, което също е много важна част от работата на кмета.

Ще има ли проблем за Синята коалиция да се разграничи от управляващите в момента, предвид факта, че има двама зам.-кметове и пое отговорност, подкрепяйки кмета на ГЕРБ?

Синята коалиция подкрепи г-жа Фандъкова и подписахме политическо споразумение с ГЕРБ, но през последните месеци ГЕРБ с всичките си действия и бездействия денонсира това споразумение. Всяко едно от нещата, за които ние подкрепихме г-жа Фандъкова, е денонсирано. Не повече от 30% от програмата, с която ГЕРБ отиде на тези избори, са изпълнени. Всеки един от ангажиментите, които сме поемали заедно, търпи сериозна критика.

Не сме подкрепяли г-жа Фандъкова и ГЕРБ, за да бъдат вдигани от чиновници данъците на столичани в криза; не сме ги подкрепяли, за да извозваме боклука за 13 лева на тон на километър; не сме ги подкрепяли, за да продължава да властва същата непрозрачност. Този договор практически е денонсиран.

Добре, но двамата зам.-кметове са си там, независимо от денонсирания договор.

В същото време основният политически противник за Синята коалиция е БСП. За нас ГЕРБ не са противник, а конкурент и ние твърдим, че сме по-добри от тях. Те все още живеят с претенцията да бъдат част от българската десница. Много мъчително беше времето през този мандат, когато ние се мъчехме да даваме правилните решения, но в последствие ставаше ясно, че това са правилните решение, но ГЕРБ държеше да си разбива главата всеки път самостоятелно само и само, за да не послушат нашия опит и идеи. От тази гледна точка ако нещата продължават по този начин, а и както е видно те ще продължават, предстоят политически решения в двете софийски организации по въпроса с персоналното присъствие на коалицията в администрацията.

Какво смятате за реална цел на същинския вот?

Моята цел е постигане на балотаж.

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Решение на Националното ръководство на ДСБ
Националното ръководство на ДСБ, като взе предвид: - Тежката политическа криза и блокирането на...
Кристина Петкова: Всички ходове на ГЕРБ имат за...
Всички виждаме този дисонанс в говоренето на Борисов. Онзи ден казва “Предлагам себе си...
Позиция на “Продължаваме промяната – Демократична България”
Единственото решение за излизане от тежката политическа криза е отключване на работата на Народното...
Атанас Атанасов: Правителство с равноотдалечен премиер за нас...
Атанасов подчерта, че един от важните принципи в политиката е, че „подкрепа се търси”....
Декларация на ПП-ДБ в първия ден на 51-ото...
Много бих искал да започна това изявление в оптимистичен тон. Да се фокусирам върху...