Петър Москов: Как „Белене“ стана перла, щом беше гьол?

С Петър МОСКОВ. общински съветник от ДСБ 6 София и председател на изборния щаб, разговаря Лилия Цачева

Возенето на боклука щеше да е пo-евтино с „Ролс-Ройс“

С ГЕРБ сме конкуренти, не основни противници

Как вървят преговорите в София между СДС и ДСБ, г-н Москов? Чува се че един от потенциалните кандидати за кмет сте вие?

Аз съм един от кандидатите, между които ще бъде излъчен реалният кандидат на „Синята коалиция“. Всички и от ДСБ, и от СДС, които са дали имената си за обсъждане – са хора със своите достойнства и качества. Мога да ви уверя, че върху когото и да падне изборът, десницата в столицата ще има силен кандидат за този вот.

Интересно ми е как ще убедите софиянци, че сте алтернатива на ГЕРБ в общината, като в момента управлявате заедно, има коалиционно споразумение и имате заместник-кметове, които също носят отговорност?

През последните шест месеца ГЕРБ политически скъса коалиционното споразумение със СДС и ДСБ. ГЕРБ се разминава на 180 градуса с всичко, което десницата предлага колегиално, разумно и конструктивно, Следва своя линия на поведение, която, както виждате, все по-често катастрофира. Една от причините е, че нашите предложения не биват реализирани само защото идват от нас. Това не е поведение на партньор.

Ако са скъсали споразумението, какво правят още хората ви в администрацията? Дайте пример за неспазване на общата ви управленска програма.

В коалиционното споразумение има ясен ангажимент за прозрачност на управлението на София. Но на софиянци, а и на бизнеса в града, начинът и последователността, по която общината реализира финансовите си отношения с фирми, които са спечелили някакви конкурси, е в мъгла до ден днешен. Няма ясен публичен регистър на кого колко дължи общината и в какъв срок ще го плати. Вместо това има съмнение, че определени фирми получават дължимото си преди други, че концесионерите по почистването изпълняват на много висока цена услугата и т. н. Това са факти за непрозрачност. Никой в общината не може да формулира защо един километър пробег на камион за боклук струва 13 лв. С „Ролс-Ройс“ да го извозвахме, по-малко щеше да струва!

Втори пример е случката с данъците в София. По време на криза да се вдигат данъци е в разрез с абсолютно всяка икономическа база на партия от десницата. Това беше неразумно и глупаво решение и ние остро протестирахме. Пак не бяхме чути, пак бяхме вързани в един кюп с БСП. В крайна сметка се случи точно това, за което предупреждавахме. Отиде си един заместник-кмет, но петното остава. Част от тези петна не искам да продължавам да бъда.

Не разбрах защо не си изтеглите тогава хората от управлението?

Това са изключително стойностни хора и може би самата администрация не иска да се лиши от тях.

А вие искате ли да лишите администрацията от тях, за да не носят и те, и вие отговорност за петната?

Не, това до голяма степен е и персонално решение на самите тях. Никой от нас в „Синята коалиция“ не разглежда ГЕРБ като свой противник. Ние сме конкурент на ГЕРБ. Но сме по-добрите.

Управлението на града е поредица от административни жестове, от политически решения на общинския съвет. Ако проследите предложенията на „Синята коалиция“, то ви гарантирам, че за всяко от тях, което е влязло в арсенала за управление на София, ние носим отговорност.

В десницата се чуват и гласове да се явите заедно и да подкрепите ГЕРБ в София на изборите. Един от мотивите е да се опази столицата от БСП. Това опция ли е? Защо не надделяват?

Спасяването на София от марокански скакалци, термити или от БСП е някакво емоционално занимание. Десницата в лицето на „Синята коалиция“ има ясни цели и идеи за това как София трябва да стане европейски град. Не ми звучи като глас на разума да се събираме с всички, независимо какво вършат пред очите ни.

А в национален мащаб какво още трябва да стане, за да каже „Синята коалиция“ дали излиза в опозиция? След като Иван Костов нарече искащите да строят АЕЦ „Белене“, сред които е премиерът, „луди за връзване“. Твърдите, че икономиката е в“печално“ състояние заради отказа от реформи и че Борисов се договаря с БСП, Георги Първанов, Русия.

На национално ниво нещата се припокриват с модела на поведение в общината. На фона на подадената ръка от „Синята коалиция“ и подкрепата ни – и публично, и в парламента, ГЕРБ не отговори нито веднъж с разбиране нито какво казваме, нито какво изискваме като политика срещу подкрепа. Ако има раздалечаване между нас и ГЕРБ, то е, защото ГЕРБ тръгна на поход наляво. И това не може да е проблем на „Синята коалиция“. Ние сме там, където бяхме и на изборите, и защитаваме същите ценности. Примерите, че политиката им е най-малкото непоследователна, изобилстват. Основният е АЕЦ „Белене“. Вероятно коства сериозно усилие или огромен натиск да наречеш „Белене“ „гьол“ и „паметник на корупцията“. А след това да го обявиш за проект с национално значение, без който едва ли не бъдещето на България е обречено. Това е салто мортале, което е очевидно загърбване на изборните обещания. ГЕРБ използва „Белене“ като коз срещу БСП на изборите и с право – това е безумен проект. И изведнъж го превърнаха в перла в короната.

А отношенията с „Лукойл“? На фона на най-ниски заплати, най-ниски акцизи и най-ниски разходи за поддръжка на инфраструктура в ЕС цената на дизела не е най-ниска в България. Пита се защо.

Тук опонентите ви питат защо кабинетът на ОДС продаде „Нефтохим“ на „Лукойл“.

Не е важно чия е рафинерията, ако държавата отказва да контролира какво се случва. И ако е държава, трябва да пусне охранителните кучета в лицето на Комисията за защита на конкуренцията. Смисълът на държавата е да пази конкуренцията в пазарно общество. Това не прави ГЕРБ. Тези неща не се случват с ръкостискане и мораториуми, а с ясни правила.

Вие сте лекар, писахте идеи за здравна реформа. Как звучи признанието на министър Константинов пред „Труд“, че не знае кой управлява здравеопазването?

Истината е, че политическата сила, която управлява, би трябвало да знае какво прави в сектора. ГЕРБ не знае. Министърът вероятно е в трудното положение да не може да контролира процесите и идеите му за реформи не срещат подкрепа.

Ако питате редно ли е министър да каже тези думи -не е.

Един от големите проблеми е спешната помощ, зачестиха трагични случаи поради недобра или закъсняла бърза помощ. Министърът пък намекна,че един от проблемите за забавяне на линейки е, че пациенти звънят за всичко.

Разговорът за спешната помощ не може да минава през конкретни случаи. Тяхното решение не решава проблема. За София има три проблема, които трябва да се решат – логистичен, финансов и кадрови. Това изисква три бързи мерки. Първо, да се промени наредбата на министъра за следдипломна квалификация и да се дава на хората, записали се да работят в Бърза помощ, да извършват своите специализации за нейна сметка и без конкурс. Това ще даде мотивация на млади и качествени хора да работят там. Второ, още миналата седмица сме внесли в Столичния общински съвет предложение помещения на софийските ДКЦ (поликлиники – б. р.) за ползване от Бърза помощ. Базата на линейките е само на Сточна гара. И трябва да се молите вашият сигнал да свари линейка в района. Идеята е да има такава по всяко време в „Младост“, в „Люлин“, навсякъде. Трето, увеличаване за заплатите в Бърза помощ и пари за автопарк. Това ще струва максимум 5 млн. лв. Ако вярваме, че спешната помощ е приоритет на ГЕРБ, а хората не получават сигурна помощ и има риск за живота на пациентите, то за общинския и държавния бюджет това са смешни пари.

Центърът на София е невъзможен за движение на линейките, затова може да се въведе институтът на първичната помощ. Тоест медицински екип с мотор, оборудван с нужното за оказване на помощ, да може да стигне за 2-3 минути до всяка точка в центъра и да може лекар да окаже помощ, докато пристигне транспортен автомобил. Това е практика в много страни в Европа и в САЩ.

Колко би струвало?

Правих примерни изчисления, ако се направи пробен проект, който да докаже себе си през втората половина на 2011 г. Инвестицията би била около 1,5 млн. лв., в това число мотори, апаратура. В министерството подготвят стратегически документ за спешната помощ. Тези неща трябва да станат, без значение кой ги предлага.