Животът наложи коалицията Найден Зеленогорски: Синята коалиция се зароди отдолу, от хората, които искаха да бъдем заедно през последните няколко години. На много места казваха:”Крайно време е да се намери вариант да се явяваме заедно на избори. Много пъти са ни питали по селата и в малките градове “Вие от кое СДС сте точно и докога ще ходите така разделени?” Така че ние само юридически оформихме нещо, което де факто вече се беше случило сред нашите поддръжници и избиратели. Лаская се от мисълта, че в Плевенска област бяхме първопроходци – ДСБ и СДС излязохме преди ръководствата на двете партии с решение да направим нещо съвместно. После се оказа, че в много други области са направени същите стъпки. Този модел се оказа успешен, защото не просто съшихме някакви две парчета плат, а защото се получи нещо хомогенно и смислено, което животът бе наложил.
Петър Москов: Аз имам по-кратко определение. Синята коалиция стана възможна в момента, в който ДСБ престана да гледа на себе си като нещо, с което животът започва и свършва, като единствената истина от свръхдистанция. И си даде сметка, че реализацията на политическите цели минава през разговор с близките политически организации. Успоредно с това в СДС протече процес, в който в ръководството на партията в лицето на Мартин Димитров и други около него влязоха хора, за които политиката е смисъл да промениш обществото, а не собствения си живот. Тези два процеса дадоха възможност Синята коалиция да се състои.
– Да започнем с вашия коментар по случая “Първанов-Дянков”…
– Найден Зеленогорски (Н.З.): Нашата принципна позиция е, че президентът е вреден за България с начина, по който се справя със задълженията си. В тази ситуация отново постъпи по непочтен начин. Това е една предварително планирана ченгесарска акция. Не е почтено за един човек, камо ли за един президент на държава от Европейския съюз, да постъпва по този начин.
– Петър Москов (П.М.): Говорим за човека, който оглавяваше митинги против НАТО, който състави правителство с цел да задоволи апетитите на всички икономически лобита, които стояха зад собственото му избиране за президент, и който не каза една дума срещу това правителство и не привика нито един министър от него да го пита какво е говорил и правил. По конституция той трябва да е надпартиен и да бъде консенсусна личност, а не да заема страна в чисто политически спорове. Този човек няма нито миналото, нито настоящето, а искрено се надявам – и бъдещето, за да бъде причина обществото да бъде занимавано с душевните му проблеми.
– Трябва ли да започне процедура за импийчмънт, или да чакаме да му свърши мандатът след година и половина?
– Н.З.: Това е една възможност, която би могла да се осъществи, но в момента топката е в полето на ГЕРБ. Ако те преценят, че трябва да започне процедура за импийчмънт, ние ще я подкрепим.
– П.М.: Разбира се, и то по принципни причини. Но проблемът според мен може да изглежда по следния начин. Ако започнем чисто юридическа процедура за това дали Дянков е записван законно или незаконно и с това президентът нарушава конституционни права на български граждани, рискуваме това отново да се превърне в експертен спор между юристи на фона на това, че цялото общество е видяло, че става въпрос за постъпка, която един честен човек не би си позволил. Президентът постъпва като човек, който не се притеснява от това да играе мръснишки. Овъртолването на това в юридически аргументи някак си ще измие срама от челото на този човек.
– Да се върнем сега една година назад, към петък, 13 март, когато бе подписано споразумението за създаване на Синята коалиция. Щастливо ли число се оказа този 13-и?
– П.М.: Категорично да. Бе сложено началото на един път, който се стремим да развиваме, той дава вече своите резултати, има своята база, която безспорно трябва да бъде развивана и надграждавана.
– Н.З. Макар че не съм лекар, бих казал, че това беше една животоспасяваща операция за десницата в България. И съм твърдо убеден, че ако не бяхме създали Синята коалиция, вероятността парламентът да остане без истински десни представители беше почти равна на 100 процента. За мен петък, 13-и, беше добро число, защото хората показаха, че са очаквали този проект, че той може да бъде успешен и въпреки диспутите за това много или малко са депутатите отдясно в българския парламент аз смея да твърдя, че 300 хиляди осъзнати десни избиратели, които подкрепиха Синята коалиция, са един значителен пробив.
Оттук насетне би трябвало да стъпим на основата на Синята коалиция и да развиваме десния проект. Логично и нормално е да получим подкрепата на още избиратели, които виждат в усилията ни в парламента, в местната власт едни принципни и целенасочени действия. Нашата група се държи изключително адекватно в българския парламент. Логичната стъпка е да се явим заедно на местните избори и на изборите за президент и да привлечем още десноцентристки субекти, които в момента са извън парламента.
-ИМ.: Синята коалиция е продължение на реформисткия проект на България. И ако хванем бика за рогата в контекста на притесненията на нашите симпатизанти, че на фона на ГЕРБ ние се обезличаваме и нямаме ясно присъствие, трябва да разделим нещата на две. Първо, Синята коалиция трябва да подкрепи с целия си потенциал излизането на страната от зверската криза, която в немалка степен се дължи и на предишното управление. В това отношение съвместни действия с ГЕРБ, подкрепа на правителството в разумните стъпки, които то прави, е задължителна. Защото хората, които гласуваха за Синята коалиция, искат да бъдат поставени държавните интереси над теснопартийните. От друга страна, все по-ясно става, че двигателят за възможността да бъдат проведени радикални реформи е и все повече ще бъде Синята коалиция. ГЕРБ малко или повече дава дан на различните по характеристика избиратели, които са гласували за него. Вотът за ГЕРБ не е рефористки вот. Това е вот да се отървем от червените и от ДПС, което е похвално. Но това не е вот за осъзнато превръщане на държавата в съвсем различен тип икономика и управление. Това е задачата на Синята коалиция и тя ще става все по-ясна в бъдеще.
– Н.З.. Тепърва ГЕРБ ще избистря своята физиономия, докато нашите симпатизанти са осъзнатите десни избиратели. Физиономията на Синята коалиция е ясна – това е един 20-годишен опит за дясна политика, ние сме абсолютно прогнозируеми. Що се отнася до подкрепата на ГЕРБ, ние ясно казахме “не” на някои законопроекти, които противоречат на нашите принципи и нашата визия за бъдещето на страната.
– Например?
– Н.З.: Законът за електронните съобщения с опасността от това да се навлезе с кални обувки в нишата на свободите на българските граждани. Очевидно ние не можем да подкрепим подобни неща. Мисля, че много сериозни дискусии ще има и по отношение на НПК, защото има опасност с някои от промените в него да се посегне върху свободите за сметка на борбата с престъпността. Разбира се, трябва да насърчаваме тази борба и ние го правим, защото са направени вече успешни стъпки в тази насока. Но в никакъв случай не трябва да позволяваме да се премине тънката граница, която би нарушила гражданските свободи, както не се нарушават тези свободи в старите членки на ЕС. Ние имаме ясна позиция за закона за отбраната, за ГМО, за реформата в здравеопазването. С усилията на Синята коалиция бяха добавени допълнителни средства за този сектор за 2010 г. Но доверието между ГЕРБ и Синята коалиция се изгражда трудно и някак си се руши от усилията на местни феодали на ГЕРБ, които работят активно срещу кметовете на Синята коалиция, опитват се да ги дискредитират, да горят мостовете, които се създават. В София, в Бургас и в други градове, където управляват кметове на ГЕРБ, сините подкрепят местните бюджети и би било логично ГЕРБ да направи същото в градове, където кметовете са от Синята коалиция. Да не говорим, че има вече случаи, където се отстраняват директори на различни институции от времето на Филип Димитров и на Иван Костов само заради това, че са членове на СДС или са симпатизанти на Синята коалиция. Не бих насърчавал подобни неща и мисля, че централните ръководства на ГЕРБ и Синята коалиция трябва да пресекат овреме тези опити, защото те могат да се окажат разрушителни за взаимното доверие между двете формации.
– Къде стават тези неща?
– Н.З.: В Свищов, Монтана, в Плевен и в много други градове, където управляват кметове на Синята коалиция.
– Сигнализирали ли сте ръководството на ГЕРБ за това?
– П.М.: Това е въпрос, на който ръководството на ГЕРБ предстои да даде ясен отговор. Ние подготвяме пялото досие за това по какъв начин на местно ниво структурите на ГЕРБ и на Синята коалиция в общинските съвети споделят отговорност, в каква степен
представителите на Синята коалиция във властта биват подпомагани от представителите на ГЕРБ, както се случва на други места от страна на Синята коалиция. Също така – възможно ли е на национално ниво БСП да е нещо страшно, а на регионално ниво ГЕРБ и БСП да имат своите сериозни допирни точки. Подготвяме сериозен анализ на цялата тази местна ситуация и съвсем скоро този анализ ще бъде представен на г-н Борисов. Той най-малкото дължи отговор това е ли политика на ГЕРБ, или е следствие на някаква локална конюнктура, и какво следва от това.
– Да ви върна на срещата между ръководствата на СДС и ДСБ преди две седмици…
– П.М.: Това е едно от нещата, което произлезе от тази среща да направим досието за проблемите на местно ниво.
– Доста медии раздуват за противоречия между СДС и ДСБ примерно, че ДСБ има хора в изпълнителната власт, а СДС – не, някои съзират и разнобой по въпроса за АЕЦ “Белене” – че СДС е категорично против, а ДСБ говори уклончиво…
– П.М.: Ще разделя въпроса ви. ДСБ и Синята коалиция нямат представители във властта. Представители във властта и ДСБ, и СДС могат да имат, ако има подписано политическо споразумение. Сега някои представители на десницата в лично качество заемат определени позиции и в никакъв случай техните активи или пасиви не могат да бъдат приписвани на Синята коалиция. Относно АЕЦ “Белене” – не знам на каква база са тези оценки за разнобой, но знам, че лидерите на говоренето по този проблем, който всъщност не е АЕЦ “Белене”, а това дали България ще има възможност да има разумен бюджет за следващите години – та основните говорители са господата Мартин Димитров (СДС) и Иван Иванов (ДСБ) и не мисля, че може да се търси линия на разделение специално по този случай. А иначе… Ние сме коалиция, но все пак сме различни политически сили. Няма драма в това да има определени детайли и политики, където да има някакъв тип различия. Напротив – това е добре, това е смисълът на коалицията. Тя отваря ветрилото за симпатизанти на десницата, които в един случай може да мислят по-твърдо по определена позиция, в друг – да са по-балансирани. Някой път потвърдата позиция идва от ДСБ, друг път – от СДС, трети път – от земеделците. Ние не разглеждаме това като драма.
– Н.З.: Аз искам да кажа на всички наши членове и симпатизанти да бъдат спокойни. Смятам, че в Синята коалиция има един разумен пълнокръвен и много мъдър диалог, без много емоции. Синята коалиция няма участници в това правителство, има експерти, които са там в лично качество. Няма никаква ревност по отношение на това дали някой експерт е от тази или от онази партия. Нашите избиратели вече ясно осъзнават какъв е смисълът от подкрепата на това правителство – ние наистина сме един разумен коректив, който ясно подкрепя дясната визия за обществото и подкрепя гражданските структури на обществото. Защото 95% от нашите позиции категорично съвпадат с тези на определени граждански структури – например за ГМО, за подслушването, за нарушаване на свободите на българските граждани. Няма нищо страшно, напротив з се радвам, че след толкова години г-н Костов дойде на “Раковски” 134. А през април цялото ръководство на СДС ще отиде в централата на ДСБ, както сме ходили поне 10 пъти. Нека нашите критици да бъдат спокойни – нещата в Синята коалиция се развиват отлично. Вече тече дискусия по структурите за участие в местните избори, а в определени области има и становище по този въпрос. Например всички общини в Плевенска област, където аз съм председател на СДС, както и в много други области хората са казали ясно – ние ще се явим на местните избори във вариант Синята коалиция, разбира се, ще има място и за други десни партии, но Синята коалиция ще бъде основата. Лично ние подкрепяме идеята Синята коалиция да има свой кандидат за президент и свои кандидат-кметове в столицата и в другите големи областни центрове.
– Нали и СДС, и ДСБ на националните си форуми милата есен решиха това?
– П.М.: Това е така, но е възможно по места някои структури на двете партии да имат по-специфична визия. Но няма да допуснем това, което не харесваме в ГЕРБ – на централно ниво да изглеждаме по един начин, а на регионално – по друг. Така че гръбнакът на това, което ще се яви на местни и президентски избори, ще бъде Синята коалиция. Полагаме всички усилия и съвсем скоро ще имаме новини за разширяване на нейния формат.
– Н.З.: Когато говорим за Синята коалиция, ние отчитаме участието и усилията и на другите три партии в нея – Обединени земеделци, РДП и БСДП. Наясно сме и съзнаваме, че има определено напрежение между СДС, ДСБ и обединените земеделци, но ще направим всичко възможно това напрежение да бъде изчистено в името на това да има една адекватна десница в България, където обединените земеделци са абсолютно необходима съставка.
– Но Венцислав Върбанов се върна в парламента и обяви, че ще бъде 119-ият депутат на ГЕРБ?
– П.М.: Десницата в България плати вече дан на възможността личните взаимоотношения да бъдат причина за лоши резултати. Мисля, че всички сме узрели за това, че независимо дали в даден момент някой представител на коалицията се е почувствал пренебрегнат, засегнат или пък обиден от нещо, то има начин всички тези неща да бъдат изгладени.
– А дали вече сте набелязали кръг от хора, откъдето да бъде издигнат кандидат-президентът на Синята коалиция?
– Н.З.: Рано е още да говорим по тази тема, но е логично, след като смятаме да издигнем кандидатпрезидентска двойка, всеки един от нас да размишлява по въпроса.
– Да не стане като през 2006 г. всичко да се решава в последния момент?
-Н.З.: Силно се надявам, че нещата няма да станат набързо и че през пролетта на другата година ще бъдат ясни и ще имаме достатъчно време нашият кандидат да стане достатъчно известен и хората да се запознаят с позициите му.
– П.М.: Взели сме си поука от миналото и ще извървим пътя до номиналните и за президентските, и за местните избори така, че да намерим най-верните решения. И някак си страдам от това, че Първанов няма право на трети мандат, защото е крайно време разумните хора да го сложат на място.
– А какви са най-големите разминавания между ГЕРБ и Синята коалиция?
– П.М.: Не бих искал да влизам в някаква конкретика, но принципната позиция е следната: ГЕРБ и Синята коалиция могат да вървят по един път до момента, в който в ГЕРБ продължава да преобладава реформаторската воля. В момента, в който това престане – а като че ли има сигнали за това – тогава очевидно нашите пътища ще започнат да се разминават. Защото е налице трагедията на десетгодишното безвремие след 2001 г. И несвършените в този период неща сега се връщат върху новото управление със страшна сила. Реформата има политическа цена и тя е тежка, но ГЕРБ трябва да си даде ясна сметка, че политическо доверие, дадено в аванс, трябва да бъде използвано за реални стъпки, а не просто за пребиваване във властта за известно време.
– Кои други десни формации сте набелязали за включване в Синята коалиция?
– Н.З.: Ако кажем едно или друго име, има опасност да изпуснем някоя. Нормално е да получим подкрепата и на десноцентристки формации, така че да оформим един силен десноцентристки проект. Но това е двустранен процес – ние не можем просто да си изберем някой и да му кажем да дойде при нас. Ние искаме партньорите ни да се чувстват комфортно в коалицията, а не да бъдат просто някакъв придатък. В Плевен аз съм подкрепен от осем десни партии и затова имаме успех. Голямата партия не мачка малките, а напротив отказва се от суверенитет в името на по-малките, за да се получи едно хомогенно цяло.
– П. М: И, разбира се, всички нови членове на коалицията трябва да бъдат реални политически сили. Преди изборите Синята коалиция не беше формално разширена с още 10 партии, защото това нямаше да означава нито по-различно влияние, нито по-сериозен политически резултат. Оказа се, че всяка една от тези партии води след себе си между 100 и 300 хиляди гласа и то не остана на Балканския полуостров избирател, който да не е в Синята коалиция! Т.е. трябва да има реален поглед за това кой какво и колко представлява.
– Сините са били на власт, били са в опозиция. А сега?
– П.М.: И това състояние е една от причините да има едно стъписване сред нашите привърженици. Но отговорът на този въпрос е – ние сме част от парламентарното мнозинство, което излъчи правителството, и ще бъдем част от това мнозинство до момента, в който това правителство е реформистко и с абсолютно ясната и агресивна заявка да бъдат наказани хората, които са ни докарали до това дередже. Това са двата компонента на парламентарната подкрепа на правителството.
– Н.З.: Вече 7-8 месеца ние твърдим и доказваме, че сме разумен коректив на това правителство. Ще го подкрепяме там, където прави полезни стъпки, и ще критикуваме там, където смятаме, че тези стъпки се разминават с общоевропейското звучене.
– А не е ли смущаващ фактът, че другата партия, която подкрепя правителството – “Атака”, започна да отправя остри думи към Иван Костов?
– П.М.: Не бих могъл да се сетя за политически лидер, който да не се е упражнявал върху Костов. Така че… един повече, един поалко… От друга страна, никой
не може да забрани на никого да подкрепя когото и да било. А пред “Атака” предстои ясен път или може да остане при примитивната риторика “добрите патриоти – лошите антибългари”, или да стане партия, която да допринася България да се движи напред.
– Н.З.: Според мен “Атака” тръгна по един път, който носи позитиви и за нея, и за обществото. Не мисля, че патриотизъм трябва да бъде забравена дума в България. В Плевен работим добре с “Атака”, нямаме никакви проблеми. Там, където има прагматика, емоциите остават на заден план. А иначе г-н Костов е силна личност, ако си слаб, никой няма да се занимава с теб.
– П. М: Виждате ли на колко от въпросите, които зададохте, между мен и г-н Зеленогорски има нюанси, определени различия и т.н. Но отново казвам – това нито е драма, нито е проблем. Тези нюанси не са причина някой да върви по жълтите павета и да крещи, че нещо страшно става с коалицията. Напротив това, което правим, е да обединяваме максимално количество гласове на десни хора. Защото десните хора не са в казармата, те имат нюанси помежду си.
– Н.З.: Ако ние бяхме сто процента единомишленици, вероятно щяхме да бъдем една партия. В една коалиция е логично и нормално да се изразяват различни становища, но аз твърдя, че в 90 процента от основополагащите принципи ние нямаме абсолютно никакво разминаване.