– Г-н Москов, европейско ли е отстъплението от забраната за пушене на обществени места?

– Всеки разбира сам за себе си кое е европейско. Аз твърдя, че ограничаването на индивидуалната ми свобода не е най-европейският акт. Абсолютно съм съгласен, доколкото съм пушач, че бих бил по-голяма тежест за системата на здравеопазване и на тази база би трябвало да плащам по-сериозни здравни вноски. Съгласен съм, че заведенията, в които отивам и искам да пуша, трябва да плащат по-високи данъци, защото толерират порок. Съответно съм съгласен моята консумация там да бъде по-скъпа.

Трябва да има места, в които всеки да се чувства добре и да не пречи на другия. Но всичко това може да бъде направено по добър и цивилизован начин. Останалото е фалшив подход към реалността. Ако търсиш забрана, забрани производството на това толкова вредно нещо. Нека за цигарите се влиза в затвора, както е с наркотиците.

– Но не е ли това двоен стандарт – грижата за здравето на хората спря до скока на цигарения акциз?

– Повтарям – да, това е вреден порок. Затова той трябва да бъде обложен с акциз. Дори смятам, че цената на цигарите може би трябва да се повиши още, за да бъде лимитиращ фактор. Аз искам да си платя данъка към обществото за порока, който имам – съжалявам, имам го.

– Като стана дума за вноски – ще ги вдигате ли?

– Този разговор започна твърде предварително. Политическото решение за това трябва да се вземе след остойностяването на медицинските дейности.

– Говори се за задължително допълнително осигуряване от 2%.

– Не съм чул убедителен аргумент защо гражданите трябва да се задължават да се осигуряват на две места. Смисълът на здравното осигуряване от наша гледна точка е следният – след остойностяването на медицинската дейност трябва да е ясно какъв може да бъде ангажиментът на държавата. Има сериозни групи заболявания, които са социално значими – детското здравеопазване, онкозаболяванията, сърдечносъдовите заболявания, диабетът. Това трябва да бъде ангажиментът на държавата и на солидарното усилие на обществото. Оттам нататък той престава. Тогава всеки трябва да получи избор за какво да бъде осигурен допълнително.

– Контравъпросът на много млади и работещи хора е защо трябва да плащат още и още, след като дори не ползват услугите на държавното здравеопазване.

– 8-те процента, които младият и здрав човек внася, са задължението на всеки в солидарната здравноосигурителна система – за да може всеки един от вас, нашите деца, да получи качествено лечение за съответните значими заболявания. Оттам нататък никой не може да ме задължи да плащам на второ място. Нека всеки, който е пълнолетен и ваксиниран, да вземе сам решение.

– Според официалните данни хората вече масово не се осигуряват. Как без пари ще правим реформа?

– Едната от целите на реформата е да се върне мотивацията на хората да участват в здравноосигурителната система. А това може да стане, когато на разумен човешки език им се обясни за какво отиват парите им. Не мисля, че някой ще има резерви, ако знае, че с внесените си пари покрива част от лечението на майка си или баща си.

Проблемът е, че в момента здравната система е като финансова пирамида. Досегашните управления твърдяха, че НЗОК може и трябва да плаща за абсолютно всичко. Не, не може.

Знаете ли, един от основните мотиви при избор на работа в т. нар. западен свят е здравноосигурителният план на работодателя ти. Т.е. доколко повече той е склонен да отделя за твоето здраве. Това е и част от политиката на големите фирми в цивилизования свят. Държавата е до един момент и там на 100% хората получават качествено лечение.

Нататък всеки от нас има грижата за собственото си здраве. Включително и като спре да пуши.

– Много критики се чуха по адрес на реформата, която правите. И президентът, и опозицията твърдят, че тя се провежда по сбъркан начин.

– Ако това е мнение на журналист или общественик, наистина трябва да бъде взето под внимание. Работата на политика е нещо съвсем друго, а вие говорите за БСП и президента. Политикът трябва да диагностицира проблема и след това да го посрещне с решение. Същите тези 8 г. са гледали проблема и не са взели никакво решение. Тогава нямат право да говорят като политици. Могат да го правят като хора в кръчмата, на които нещо не им е наред. Така че да седят, да гледат и да се учат.

– Тогава по същество – редно ли е преди коледните празници на болниците да се спускат изисквания за покриване и те да бъдат притискани да ги изпълнят, иначе – закриване?

– Не виждам връзката с празниците. За да може нещо да се нарече болница, то изначално трябва да отговаря на изисквания. Държавата трябва да се грижи аз да получавам качествено здравеопазване. Министърът затова е там. Но дълги години тези критерии ги нямаше. Пациентите не са лекари, за да знаят какво трябва да има в една болница, за да не е лечението заплаха за здравето им. Но министърът и държавата трябва да имат това познание и трябва да го наложат, дори силово. Всичко друго е компромис с моето и вашето здраве. В момента държавата въвежда точно тези критерии.

– А защо ми се стори, че лично премиерът даде заден за закриването на болниците и обеща финансиране на проблемните?

– Не става въпрос за отстъпление от позиции. Това би било страшно, защото ще означава следното: ние сме наясно какво значи качествено медицинско обслужване в болниците, но ще го въведем само някъде. А другаде няма да го въвеждаме, защото там вероятно живеят втора категория хора и на тях качество не им трябва.

– Защо да не им помогнем да се стегнат?

– За това става дума. Има болници в отдалечени и труднодостъпни райони. На тях е нужен гратисен период да отговорят на критериите за качество. Това не е отстъпление, а съобразяване с реалността. Но не приемам понятието “защитени болници”. Значи всички останали стават беззащитни, оставени на едни зли хора да си правят с тях, каквото искат. Болничната реформа означава качествена, съвременна медицинска помощ, свързана с много апаратура, ресурс, медицински персонал, който да се грижи за вас 24 ч в денонощието. Защита на болница срещу компромис за качество обрича населението в този регион на второкачествена услуга. И поставя тези хора в опасност.

Критериите на министерството и касата, срещу които се вдигна такова брожение, са първата крачка. Тя има за цел до реалното преструктуриране на болничната помощ, всяка една от съществуващите структури да отговаря на някакво базово качество. Оттам нататък предстои превръщането на болниците в наистина работещи лечебни заведения, а не санаториуми.

– Но защо им се орязват бюджетите?

– Около смяната на ръководството в НЗОК може би наистина имаше някакво разминаване между това, което вършеше касата, и политиката на мнозинството и министерството. С избора на новия директор разминаване няма и не може да има. Ясно е разписано, че се изплаща абсолютно всичко, което е извършено като дейност. Няма драма. Едни ориентировъчни анализи погрешно бяха наречени лимити.

– ДПС пита какво пречи една болница да “живее”, да не се занимава с висшия пилотаж в медицината, но пак да помага на хората.

– Проблемът е в леглата за активно лечение, където трябва да лежат тежко болни. За това е нужен наистина висш пилотаж. Количеството легла в България влиза в някакъв разумен европейски критерий. Проблемът е, че в Европа голяма част от тях са за долекуване. Само под тази форма леглата, които досега са били социален отдушник, могат да продължат съществуването си. Защото не разполагат нито с достатъчно кадри, нито с нужната апаратура. Всяка една от дейностите, които се вършат в тези малки болнички, е предмет на медицинския център. Заместването на болницата с медицинския център, който по закон има 10 легла, е най-разумното. Там могат да поставят диагноза, да изпишат домашно лечение или при съмнение да оставят пациента на едно от тези 10 легла. Ако заболяването е сериозно, могат да го насочат към най-близката болница. Ама наистина болница. След това да го върнат в онази структура за долекуване. Но да наричаме санаториумите болници, е нонсенс и е вредно. В тази т. нар. болница отиват нашите данъци.

– Но какво прави спешният пациент, ако се натъкне в спешния център на дежурен офталмолог?

– Не дай боже спешният пациент да попадне в някоя от т. нар. болници, които – вече е ясно, че не отговарят на критериите.

– Но според статистиката тези малки болнички не харчат големите пари.

– Да, това е така. Затова казвам – не издържа обвинението, че реформата се прави, за да се пести. Целта е лечение, съизмеримо с това в Германия, Франция, Холандия. Ако днес гражданин на някоя от тези държави влезе в едно от местата тук, които се наричат болници, той ще се уплаши смъртоносно.