Петър Москов: ДСБ и СДС взеха единствено правилното решение

Двама коалиционни партньори в студиото. Господин Димитров, ако се заиграем с тази метафора за брака и развода, ако приемем, че преди години, когато Иван Костов се отдели, имаше развод, сега щастлив ли сте от новия брак? В политическия смисъл на думата, разбира се.

М. Димитров: Аз съм доволен, защото направихме много важна стъпка. Погледнахме в бъдещето и направихме крачка така, че България да има демократично управление. Никога не сме били толкова близо, колкото в момента, през последните месеци. За първи път вярвам напълно, че това ще се случи. Защото досега това беше просто една възможност, вече започва да става реалност.

Не ви ли притеснява обаче фактът, че 60 процента, близо 60 процента от националния съвет не подкрепи, не каза „да“ на днешния съюз с ДСБ?

М. Димитров: Искате да кажете, 64 на 41 беше съотношението. Вижте, аз разбирам колегите, които имаха колебания. Тъй като разводът, вие говорихте за предбрачни, следбрачни договори, разводи, това винаги оставя едни чувства, дали става въпрос за едно семейство или политически партии, има едни белези, които трудно зарастват през годините и за които човек винаги си спомня и никога не ги забравя. Но въпросът е следният. Това, което видях в колегите от СДС, за което им благодаря и което ме накара да бъда направо горд с тях, е, че голямата част от националния съвет, а и всички останали, видяха мисията, мисията, която трябва да бъде изпълнена. Защото нов мандат на БСП и ДПС ще бъде страшен за тия хора на улицата, които ги срещам по цял ден. Ще бъде, това ще стане голяма беля тоя път.

Знаете ли, говорите възторжено, което на мен ми харесва, защото съм забравила да виждам възторга у българските политици. Но фактите са факти.

М. Димитров: Аз така си говоря. Аз така си говоря по принцип.

Не говорите винаги така. Не винаги сте толкова възторжен. Фактът е факт – 40 процента, извинявайте, ако сгреших, имах предвид, че 60 процента от националния съвет казаха „да“ на днешния съюз, но 40 или близо 40 казаха „не“. Това не е малък процент, това не са 2, 3, 10, 15 процента. Четиридесет процента от националния съвет не иска да сключва предизборен брак, съюз, или както щете го наречете, с ДСБ. Това не ви ли тежи в момента?

М. Димитров: Знаете ли, във всяка една хубава ситуация човек може да търси неща, които да го притесняват. Но това не са проценти, това са живи хора. Аз ги познавам всеки един от тях индивидуално вече от доста време. Знам какво им е на сърцето, знам какви са им мотивите и знам, че тези хора сега ще хвърлят всичко от себе си, за да успее тази идея. Те ще направят всичко възможно, в това не се съмнявайте. Те вече, вече го правят. Така че място за някакви безпокойства, нека не търсим под воля теле, особено в днешния ден, тъй като целите, които си поставяме, са. . .

Не, не търся под воля теле. Питам се дали тези 41 души, за които вие говорите, които имат конкретни имена, биографии, които вие познавате, ще тръгнат след вас оттук насетне, или ще ви напуснат?

М. Димитров: Разбира се, разбира се. Значи вижте, аз и на тези вътрешни избори за съжаление не получих 100 процента, а получих 60-70. То, вижте, една победа или една подкрепа 100 процента не може да съществува в политиката. То дето се вика в едно семейство понякога те подкрепя жена ти и едното дете, а другото, да речем, е на различно мнение. Така че няма нищо ненормално.

Пак е по-малко процентно съотношението, ако го разделите едно четиричленно семейство.

М. Димитров: Напротив, същото е, същото е. Напротив, същото е. Така че вижте, особено СДС е една наистина демократична партия. Аз не си спомням да е имало решение, което да е подкрепено със 100 процента мнозинство. Но важното е, но важното е, че, пак ви казвам, днес имаме друга новина, друго, друго е голямото събитие. Голямото събитие е, че за първи път виждам ново управление, и то е съвсем реално. Вече можем, можем да го докоснем. То ни е буквално пред очите. За това се борихме. И то вече става, става осезаемо, става реалност, която ще се случи. Тъй като аз живеех, и смятам всеки демократичен човек, и колегите, вярвам, от ДСБ, със следното опасение. Тези хора от БСП и ДПС, те искаха да повторят мандата си и този път може би с движение „Напред“. Аз това го виждам, не знам за вас дали е ясно, те ще направят всичко възможно. И това е единственият път, по който да ги спрем, е този. Аз не виждам друг път. И колкото и да е трудно това, колкото и емоции и усилия да ни отне, ние го направихме. Направихме го за хората, те видяха усилията, които полагаме. Всичко беше публично, целият процес беше публичен. Те видяха нашите усилия и съм убеден, тези усилия ще бъдат оценени. Само за последните няколко часа има стотици мнения в Интернет на хора, които са въодушевени, на хора, които ще гласуват, на хора, които ще подкрепят.

Добре. Господин Москов, споделяте ли въодушевлението на Мартин Димитров или малко е рано?

П. Москов: Малко е рано за какво?

Да се въодушевляваме прекалено.

П. Москов: Аз мисля, че ако ясната заявка на българската десница, че може да взима отговорни решения в името на сериозна цел, е факт, а това доказва днешният ден, и двете партии – и ДСБ, и СДС, взеха за мен разумното и единствено правилното решение, което наистина води до реалната опасност тази тройна коалиция да бъде изметена от властта.

Ама не прибързвате ли малко с избутването на тройната коалиция, защото вие. . .

П. Москов: Не, въобще не прибързваме.

. . . току-що, всъщност този съюз дори не е скрепен с подпис, нали така? Той е, така, макар и чисто формално, е въпрос на няколко дни.

П. Москов: Знаете ли, не знам защо голяма част от журналистите обръщат внимание повече на детайла в това, което се случи днес. Аз съм абсолютно съгласен с господин Димитров, че важното е не детайлът, важното е голямото послание, което двете партии дадоха. И в двете организации имаше, имало е много мнения „за“, „против“ това, което направихме. В крайна сметка надделя, надделя здравият разум, че днешното управление трябва да има сериозна алтернатива в лицето на традиционната десница на България.

А какво е посланието, според вас, което ви дават тези 41 души от Националния съвет на СДС, които гласуваха против съюза с ДСБ? Не ви ли притеснява, че с половин уста е някак изречено това да?

П. Москов: Единственото послание, което чух аз днес, е, че Националният съвет на Съюза на демократичните сили валидира едно, така, предварително в рамките на едни, според мен, за първи път по много цивилизован начин проведени преговори, споразумение, вследствие на което се оформя основата, оста на една дясна коалиция, която, надявам се, ще разширява като влияние и присъствие.

Господин Димитров, само за да изчистим тази тема, не смятате, не се опасявате, че оттук насетне колкото и да са добри новините за дясно мислещите хора в България, не се опасявате, че СДС би могли да се разцепи след днешния вот в националния съвет?

М. Димитров: Вижте, това е абсурдно и ми прави впечатление, че в България има трайната тенденция дори на най-добрата, най-положителното събитие да търсим – я да видим сега тука не може нещо да не се крие зад ъгъла, и почваме да търсим всички ъгли.

Искрено ще ви кажа… моята политическа гледна точка. Ако аз тук, в Дарик“ радио, реша да защитавам някаква кауза и зад мен стоят 60 процента от колегите ми, но 40 категорично ми казват – Евгения, ти не си права, извинявайте, но аз бих се замислила все пак за последствията от този вот.

М. Димитров: Веднага ще ви отговоря. Има две неща, които вие не отчитате. Първото е, че 100 процента от хората в СДС искаха коалиция с ДСБ. Разликата беше в условията на тази коалиция. Затова си дайте сметка, първо. И второто събитие, за което трябва да си дадете сметка, е, че в момента в СДС изключително има хора, които ги боли за десницата. Тоест, хората, които днес не подкрепиха това предложение, те не, че са против ДСБ, те още не могат да приемат раздялата. Но заедно съм сигурен, че ще работим оттук нататък и ще постигнем резултати, не се съмнявайте. Така, че, наистина, нека да не се оглеждаме покрай всички ъгли, да търсим сенки и други обезпокоителни…

Вижте, това ми е професията, да се оглеждам.

М. Димитров: Сигурно, но…

И като се оглеждам, виждам всъщност, че..

П. Москов: Няма по-добра новина от лошата новина.

Не, не, не, това въобще не е така.

П. Москов: Е, днес сте бедни откъм новини тогава.

Това въобще не е така. Но тъй като се оглеждам и изведнъж забелязвам, че въпреки че, така, част от структурите на СДС категорично бяха против това лидерът на ДСБ…

М. Димитров: Думата категорично е неточна. Значи, пак ви казвам, извинявайте.

Какво категорично, аз дори не довърших изречението?

М. Димитров: Думата категорично против няма… значи, вижте, 100 процента от НС искат коалиция с ДСБ. Разликата е в условията на тази коалиция. Разберете го това нещо.

Не довърших изречението си и оттук дойде недоразумението. Част от вашите структури бяха категорично против това Иван Костов да фигурира в общите листи. Тук е моята категоричност, като определение. Въпреки това ДСБ го издигнаха за кандидат за народен представител от София. Г-н Москов, ще се оттегли ли тази кандидатура или тя остава и не противоречи на днешното замислено споразумение между двете партии?

П. Москов: Вижте, това, което се случи днес, е, че две политически сили, СДС и ДСБ постигнаха споразумение за това как заедно могат да формират алтернатива на сегашното управление. Това не е нито развод, нито брак, нито съжителство без брак или както остроумно биха го нарекли вие или ваши колеги. Това, че аз членувам в политическа партия, която не се нарича СДС, а се нарича ДСБ, и че председателят на моята партия се нарича Иван Костов, не би трябвало да бъде проблем за нашия коалиционен партньор, както за мен не е проблем какъвто и да е демократично взет избор в СДС. И мисля с това наистина да сложим край на този разговор, който малко се проточи и като че ли започва да придобива друга цел.

Само искам да чуя мнението на Мартин Димитров, за да сложим наистина точка…

П. Москов: Аз казвам не на днешния разговор, аз казвам на разговаря за това кой е лош, кой е добър и т.н.

Не, не, на темата за Иван Костов. Добре, аз съм съгласна, да стиснем ръцете и да сложим точка на темата за Иван Костов. Проблем ли е за СДС, г-н Димитров, фигурирането на името на Иван Костов в общите листи?

М. Димитров: Взехме едно решение и то е – всяка партия решава кой да влезе в листите. Това е на практика нашето решение. Но мога да ви кажа следното нещо. Важното е, че в СДС подредихме по категоричен начин нашите приоритети. И те са, на първо място, кой ще управлява България оттук нататък. Знаете ли, аз чувах и чувам от хората едно основно послание. Те ми казваха следното нещо, хората на улицата – разберете се помежду си, за да се получат нещата. Изпълняваме и изпълнихме това тяхно желание. А съм забелязал в живота, особено в политиката, когато партии, и партии наистина изпълняват желанието на хората, наистина работят за тях, това никога не остава незабелязано, никога не остава неоценено. Това е важната новина и за вас от днешния ден.

Така е, но знаете ли, позволете ми отново скептицизъм, така, мечтанието за това, че ти въплътяваш идеите и мечтите на хората, е много хубаво, то дава криле, но е измамно. Защо примерно, нима зад Джон Маккейн, кандидат-президент на САЩ, не стояхамечтите на милиони американци, но защо той не спечели?

М. Димитров: Значи, вижте, трябва да има мечти. Трябва да има мечти. Освен това в политиката не винаги печелиш, но за Джон Маккейн гласуваха милиони хора. Така, че примерът в някакъв смисъл ми се струва различен от интерпретацията, която вие му давате. Въпросът е следният, знаете ли, аз седнах един ден и си направих анализ, за себе си, тъй като и позицията, моята позиция в днешното гласуване беше много важна. Аз освен този вариант не виждам друг вариант за демократично управление в България. Вие давате ли си сметка за това? Няма, няма друго решение задачата, освен общи действия между СДС и ДСБ и поне няколко други партии. Иначе няма как да се получи демократично правителство. Вие давате ли си сметка, че ГЕРБ не може да изкара пълно мнозинство, ако ще каквото и ще да се случва. Аз съм абсолютно сигурен в това. Всеки човек, който е сядал и е правил сметки, го е открил. И оттам нататък…

Между другото ръкавицата в известен смисъл беше хвърлена. В ефира на „Дарик“ радио говорихме с проф. Михаил Константинов за изборното законодателство, уж привидно друга тема, всъщност тя е една и съща голяма тема. Та там той, питах го като дясномислещ човек какво мисли за днешните новини около СДС и ДСБ. Той каза, всичко е хубаво, чудесно, радвам се, доволен съм, но, ако двете партии не спечелят между 25 и 30 мандата, то днешният съюз между тях ще е безсмислен. Вие готови ли сте да постигнете една такава цел, между 25 и 30 мандата?

П. Москов: Тази цел в момента, преди да сме стартирали каквато и да било кампания около изборите, тя в момента вече е постигната. Ако няма яснотата, че такава цел е постижима, а нашата цел е дори и по-голяма, няма причина различни…

Добре, назовете вашата цел?

П. Москов: Е политически сили да търсят общ път, с цената на сериозни компромиси от двете страни. Нашата цел е една много сериозна парламентарна група, между 30 и 40 народни представители, която заедно с другата сериозна политическа сила, която е опонент на сегашното управление, ГЕРБ, трябва да формира алтернативата на сегашното управление. Трябва да формира проевропейската му алтернатива. Това е новината на деня, проевропейско управление на България ще има и то след няколко месеца.

Г-н Димитров, 30-40 народни представители, за това говори Петър Москов.

М. Димитров: Председателят на нашия щаб Найден Зеленогорски, който на избори обикновено взима над 50 процента, и в чийто политически нюх не би трябвало да се съмнявате, и който печели три пъти поред кметското място в Плевен, а Плевен е особен град…

Това щях да ви кажа, чудесен е неговият резултат, но не и в други избори, само в кметските.

М. Димитров: Та неговият политически нюх за сегашната ситуация е, че дори е възможен и по-висок резултат от 40 депутата. А лично моето мнение е, че целта около 30 е добра, и ако бъде постигната, ще бъде успех. Но фактът, че хора като г-н Зеленогорски, които, пак ви повтарям, в много тежки условия постигат невероятни резултати, казват, че възможен резултат и над 40 депутата, това ми дава основа за сериозен оптимизъм.

Да тръгнем обаче от там, където сме в момента. Според днешното изследване на Националния център за изследване на общественото мнение СДС влиза в следващото Народно събрание, но ДСБ не влиза. Това казва НЦИОМ. Смятате ли, г-н Димитров, че ДСБ в момента ви използва, за да влезе в следващия парламент?

М. Димитров: На нас ни е ясно, че СДС влиза самостоятелно, аз това съм го споделял с всички ваши колеги. Но въпросът е това ли ни е целта, да влезем в следващия парламент?

… кажете.

М. Димитров: Това, разберете, това просто не може да ни бъде цел. Аз го казах и на целия национален съвет. Очакването към нас е съвсем различно. Очакването е за сформиране на правителство и за целта ни трябват партньори, тъй като просто присъствие в следващия парламент не върши никому работа в България. Хората искат резултати, искат изцяло ново управление, а не група депутати, които да ги забавляват със своето остроумие в следващия парламент, което вероятно е приятно, но не е достатъчно, и хората го казват по един категоричен начин. Затова изпълняваме и тази задача.

Г-н Москов, вижте, едно кратичко лирично отклонение ще си позволя, какво казва бившият председател на СДС – София, сега лидер на Съюз „Радикали“, Евгений Бакърджиев през колегите от вестник „Труд“. Ще цитирам: „Иван Костов вижда бялата мечка, вижда как идва политическият студ, вижда замръзването в очите“ – тук има градация. – „И защото вижда, че не може да оцелее сам, се опитва да използва другите, т.е. СДС.“ Има ли истина в това лирическо отклонение?

П. Москов: Моята функция в ДСБ е да се занимавам с политика и с организиране на избори, поезията ще я оставя на г-н Бакърджиев и вестник „Труд“. Не намирам разумен повод за разговор на базата на това поетическо откровение на г-н Бакърджиев.

Добре, още веднъж ще цитирам в разговора ни НЦИОМ и Лидия Йорданова. . .

П. Москов: Какво беше, бяла мечка.

Иван Костов вижда бялата мечка, вижда как идва политическият студ. Тук си представете ветрове как веят.

П. Москов: О, моля ви се.

Вижда замръзването в очите и защото вижда, че не може да оцелее сам, се опитва да използва другите. Край на цитата на. . .

П. Москов: Извинете, че ви прекъсвам…Аз лично ви помолих да го повторите, харесва ми. Поет.

Ами то е хубаво казано, между другото.

П. Москов: Знаете ли, ще кажа следното: тепърва върху това, което направихме заедно със СДС, ще започне да се излива огромно количество стрели и помия.

Върху кого?

П. Москов: Върху коалицията, върху оста на дясната коалиция ДСБ – СДС. Тя ще изглежда през атаки към г-н Димитров, защото бил отстоял и не бил отстоял, към г-н Костов, защото бил направил еди-какво си или не го бил направил, защото виждал бели мечки или не знам какви глупости. Затова казвам следното: двете политически партии взеха своите разумни и мъдри решения. Нека днес всеки един от нас, и в ДСБ, защото при нас също има различни гласове, колкото и някак си по-невидимо да е това, или не е толкова ефектно за използване, и в СДС, и от утре да започнем да работим като наистина един отбор. Достатъчно са хората, които ще говорят за нас като за бели мечки, ветрове и т.н., отвън, за да можем да си позволим вътре между нас да продължаваме да поддържаме подобен разговор. Т.е. за мен каквото е било и каквото е казано приключва днес. От утре е нов ден, в който ние трябва да работим като екип.

Добре, пак ще се позова на НЦИОМ и директора на института Лидия Йорданова. Тя днес каза, между другото, нещо умно според мен, че десният избирател няма да гласува, ако между вас се получи меркантилна коалиция, ако хората усетят меркантилност в днешния съюз.

П. Москов: Точно за това ви говоря и знаете ли, аз по няколко пъти се опитвам…

И ми е любопитно преценката ви дали днес направихте нещо меркантилно, което би отблъснало хората.

П. Москов: Няколко пъти се опитвам да проведем един малко по-различен тип разговор от това кой какво лошо е казал за това, което сме направили. Целите, които сме си поставили, са сериозни и те не са меркантилни. Когато се върнахме на. . . когато казахте какво е казал НЦИОМ, други социологически агенции казват друго и т.н. Значи всеки един социолог, честен и без камера пред себе си, ще ви каже, че и СДС, и ДСБ, поотделно, с партньори или самостоятелно, щяха да бъдат в следващия парламент. Това не беше нашата цел, това би било меркантилното – оцеляване на десетина народни представители от двете политически сили, някакъв мижав рекетьорски проект, който да бъде част от някакво сиво и без посока управление, и в крайна сметка ново разочарование за всички тези, за които наистина европейските ценности и стандартите, които произтичат от тях, са базата за политическата им оценка и за политическия им избор. Днес направихме точно обратното, обратното на меркантилния проект, в който двама, трима или четирима души от дадена партия намират на всяка цена своя път към някакви листи или към нещо, то пък голямата ценност. Това, което направихме днес. . .

За някои е много голяма ценност.

П. Москов: За някои може и да е, аз твърдя, че за присъстващите в това студио не е.

За мен със сигурност. Шегувам се.

П. Москов: Добре, аз не. Та това, което искам да кажа, е, че проектът, на който сложихме основата днес, на който монтирахме оста, е дългосрочен. Той не е единствено за предстоящите избори, а нашата цел е това да бъде един траен десен блок, който да формира бъдещия политически облик на България.

Г-н Димитров, какви стъпки следват оттук насетне, за да докажете това, за което говорим, че това не беше временен, конюнктурен, меркантилен съюз между СДС и ДСБ?

М. Димитров: То е записано в споразумението.

Делата са важни, както пише в Библията.

М. Димитров: Знаете ли, като ви слушам, си давам сметка, че хората в България, особено като гледаха тройната коалиция, наистина вече виждат само меркантилни подбуди в политиката. Слушам ви внимателно и всяко нещо, което е по-различно, им изглежда съмнително. Как е възможно да не е от същия вид, като това, което гледаме през последните години, особено в сегашното и в предишното, разбира се, правителство.

Ама вижте, не може политиката априори в България, поне така показва практиката, да е кална, а вие само да сте в бяло. Просто няма как да се получи това.

М. Димитров: Ами да, това е другото съждение, което е много интересно, от рода, че след като едни хора са в политиката, значи са лоши хора, имат лоши цели, са обществено опасни по принцип. Така че колкото по- ги държим настрани, е толкова по-добре. Значи вижте. . .

П. Москов: И да дойдат братя Галеви.

М. Димитров: И да дойдат братя Галеви, да.

Извинете, че се държа като прокурор, но като избирател аз искам наистина доказателства за чисти помисли, а не някой да се изправи на трибуната и да ми обясни колко е красив, добър. . .

П. Москов: Ами ето това е задачата на това, което трябва да правим в следващите месеци – да ви убедим, че целите на тази коалиция не са тези, които вие по някаква причина подозирате. Следете и ще разберете.

М. Димитров: Знаете ли, убеждението може да бъде единствено наистина по делата ще ги познаете, библейски израз, но много важен. Делата, които предстоят да бъдат извършени, ще бъдат добри. По тях ще разберете, че и помислите са добри, защото. . . използвам вашата терминология. И тогава ще видите, че намерението не е меркантилно в никакъв смисъл. И друго нещо, не знам дали си давате сметка, че, хайде няма да говоря само за СДС, в десницата експертният потенциал е много сериозен. И ако ние не сме в следващото управление, то ще бъде много трудно да заработи. В смисъл ГЕРБ още не е изградил, а и не знам как ще изгради този потенциал. Така че много нормални хора в България се надяват наистина десницата да бъде в следващото управление, защото иначе качеството трудно ще се случи.

Между другото Бойко Борисов, чухте ли се с него?

М. Димитров: Чухме се по друг повод, наистина се чухме, но по друг повод.

По кой повод се чухте?

М. Димитров: Ами ще ви кажа директно, в Плевен Бойко Борисов, хората му от ГЕРБ, заедно с групата на БСП и „Атака“ блокират бюджета на нашия кмет и аз исках да го попитам на какво се дължи това. И ще го продължим този разговор, в смисъл тъй като за нас е необяснимо.