Петър Москов: ГЕРБ се разпада на разбойнически лобита

Преди малко повече от седмица казахте, че Цветан Цветанов е следващият Октопод. Какво имахте предвид тогава и как то кореспондира с днешните изявления на Мирослав Найденов?

– Имах предвид точно това, за което днес се получават доказателства. Но нека да излезем от логиката и заблудата на деня, че това, което се е случило сутринта с интервюто на г-н Найденов, очертава група от добри и група от лоши хора и добрите са тия около Найденов, а лошите – тия около Цветанов. Диагнозата на това, което се случва, е разпад на ГЕРБ. Разпад на различни разбойнически лобита. Защото това, че ГЕРБ и г-н Цветанов употребяваха държавата по начин, по който действа силова групировка, а МВР беше ударната бригада на тая силова групиравка, за да всява страх и да държи под контрол гражданите, не се знае от днес, а ние го повтаряме с доказателства от три години.

Нека да припомня, че разривът между нас (ДСБ) и СДС настъпи точно заради отношението към г-н Цветанов и ГЕРБ. В началото на 2011 г. ние казахме, че сваляме доверието си от тях, а СДС – че трябва да остане при това доверие, по техни си причини. Случващото се днес е разпад: г-н Найденов в ролята си на обвиняем, и то за злоупотреби в доста големи размери, става словоохотлив и започва да разказва за другите си колеги по действие досега. Общо взето се случва това, коета става, когато полицията хване някаква банда и еденият вземе „да пропява“, за да успее да си издейства по-леко наказание.

А иначе това е разпад на ГЕРБ и аз вярвам, че това е началото на края на тая моментна загуба на разсъдък, която българите имаха да се доверят на нещо аморфно, съставено на този принцип, и нещо, което счита, че държавата е полицейско управление.

Мислите ли, че политическите опоненти на ГЕРБ могат да имат нещо общо с изявленията на Найденов?

– Това отново би трябвало да ни вкара в разказа, че ГЕРБ е политическа партия. Но сега стана ясно това, което ние повтаряме от години: ГЕРБ не са политическа партия. За да търсите политически опоненти, трябва да назовете ГЕРБ политическа партия, а това е котерия от различни лобита. От старите криминални филми знаем, че бандата се разпада заради вътрешните си противоречия – това се случи с ГЕРБ. Защото министри, които се обвиняват взаимно в тежка корупция – единия, а другият го обвинява, че подслушва и държи в страх колегите си, не може да бъде наречено партия. Целите на тази организация са други, ноне са политически.

– Казвате, че ГЕРБ се разпада – това не усложнява ли идеята за бъдещо дясно управление на държавата, към която вие като член на ЕНП би трябвало да сте пристрастни? Всяка партия би искала да управлява сама, но не става ли по-трудно за дясното днес предвид електоралната реалност, която отчитат социолзите?

– Ние не летим във въздуха и не се храним с фантазии. Аз знам, че ние представляваме малцинство. То става все по-осъзнато и все по-ясно заявява целите си, но остава малцинство. Целта на присъствието на това малцинство в следващия парламент е да даде стабилност и да лиши другите политически формации от алиби за невъзможност за съставяне на програмен кабинет с ясни цели за реформиране на България.

– Целта ви е програмен кабинет, така ли?

– Да, но това е инструментът. Но за да бъде работещ инструментът, е много важно това правителство да изпълнява дясноцентристка реформистка програма и да бде с мнозинство зад себе си, което да издържи политически на тежките реформи, които трябва да бъдат направени. Защото България е на ръба на катастрофа и на ръба да си изее за алтернатива националсоциализма, което е много плашеща алтернатива. Затова тези избори са нещо важно, а не етап от някакъв хаос. Или на тези избори ние прекратяваме с хаоса и случваме стабилност, или наистина влизаме в спиралата на пилитическа, социална и икономическа нестабилност и отиваме към националсоциалистически решения.

– Пълен мандат ли е нужен на такъв кабинет и как кореспондира това с устойчивостта на управлението?

– Този кабинет трябва да има кратък програмен мандат от две години. Има нужда от програмно правителство, излъчено от политическа мнозинство, което да брани тежките мерки, които са необходими. Този кабинет трябва да зададе задачите на следващото Народно събрание, което трябва да е Велико народно събрание и да промени Конституцият?

– Какви промени са нужни според Вас?

– След стабилизирането на икономиката и отдръпването от ръба задължителни ще бъдат коституционни промени, свързани с взаимоотношенията вътре в съдебната власт, излизането на прокуратурата и следствието от съдебната власт. Трябва да има ново райониране на България, за да може цялата безумна администрация да бъде вкарана в оптимални и работещи в интерес на хората мерки.

Трябва да има различен брой народни представтели, като за нас това са 180 души в обикновено Народно събрание, което значи представителство от 1 народен представител на 50 хил. души, каквато е средноевропейскат анорма. Трябва да се засили възможността върху народния п редставител да бъде упражняван контрол.