Петър Москов: ГЕРБ излъгаха, че ще правят реформи

Ще има ли кандидатура за президент на десницата до 40 дни, както заявиха от СДС, г-н Москов? Вървят ли преговори, докъде сте?

Желанието на всички ни – ДСБ, СДС и останалите формации, които биха се присъединили, е това да се случи максимално скоро. Но за да се случи, трябва да има определена последователност от действия, както е прието в нормалния политически свят. Вероятно още идната седмица ще предложим проект за политическа декларация, в която да кажем кои сме, какво искаме да направим и с кого. Най-общо параметрите трябва да са: какви са нашите цели. А те трябва да са ни повече, ни по-малко да се явим като единна формация на изборите и да започнем буквално от следващия ден процес на разширяване на коалицията с всички, с които споделяме общи ценности. Трябва да се явим на тези избори не като друго, а като алтернатива на сега управляващата партия. Като реформаторска, модернизаторска алтернатива. Не на последно място да заявим ясно пред хората, че всяка от партиите между нас е загърбила тяснопартийните си интереси. И да изоставим дребните сметки по места за сметка на алтернатива на сегашното управление и на архипротивника ни БСП.

Преди да вадите имена, трябва да се вречете в „Синята коалиция“ пак?

Нещо повече – ако сме си извадили поуките от миналите ни общи и отделни неуспехи, ще трябва да си дадем сметка, че винаги не стигаме до добри резултати или стигаме по пожарен начин в последния момент. Не се съмнявам, че този път целта ни, и тази на СДС и останалите формации е максимално рано, но много ясно като конструкция, механизми на избор и цели, да заявим кои сме и накъде отиваме. Разговорът дали ще е този или другият кандидат, какво взимал единият, пък давал третият по-скоро минира възможността да излезем с ясна констукция.

От СДС има притеснения, анонимни засега, че разговорите СДС-ДСБ ще са проблемни. Защо?

Не виждам причина да бъдат трудни, ако ние приемем план за действие, който да важи за всички. Трудността идва, когато правилата са загърбени за сметка на някакви интереси. Но аз съм убеден, че при нас и при СДС това е повече минало. Не казвам, че по места не може да има трудности, но ако е ясна обща воля, трудностите са на гърба на този, който ги прави.

СДС има ли имена за кандидат-президент – говори се за Надежда Нейнски, Найден Зеленогорски и т.н. Обсъждани ли са, кой ще извади ДСБ на масата?

За мен това е труден подход. Трябва да е ясно, първо, каква е формацията, която ще застане зад, надявам се, убедителни кандидати за президент, за кметове и за листи. Тогава ще дойде и разговорът за имената.

Какъв е профилът на кандидат-президента – партиен, както се чува от СДС, гражданска фигура?

За мен е по-интересен профилът на формата, който ще застане зад него.

Президентските избори са мажоритарни преди всичко.

Да, така е, но както кандидатурата за президент, така и за кметове трябва да са на сила, която има цели и профил. Ако някакви партии се събират помежду си само и само да получат някакъв математически резултат, обикновено той не е добър. Затова е важно тези, с които говорим, да се присъединят към „Синята коалиция“, първо, да споделят ценностите на свободата и демокрацията – да изключват носталгията по миналото, да са сигурни, че национализацията е лошо нещо, да са съгласни, че народната милиция може да ни пази, но и да покровителства нашите действия. И трябва да са съгласни, че десницата отива на реформаторско усилие, а не да завоюва някакъв си пост. Това значи ясен дневен ред за модернизиране на българското общество, за което се плаща и висока цена. Ние сме я платили веднъж. И трето – трябва да е ясна външнополитическата ориентация на България – коренно различна от Големия шлем на Първанов.

Проф. Михаил Константинов казва, че печеливша формула е партиите от ЕНП – ГЕРБ с президент, сините с вице. Възможно ли е?

Затова казвам, че е важно първо да се реши кой застава зад дадена кандидатура. Другото е бакалска сметка кой плюс кой прави повече от другото. Ясно е, че ние и ГЕРБ не можем да бъдем заедно на изборите. Ние не подкрепяме общи ценности.

Как ще ни убедите за изборите, че „Синята коалиция“ е алтернатива на ГЕРБ, като още ги подкрепяте, твърдите, че сте коректив, изглеждате с единия крак при властта?

Далеч не сме при властта. За съжаление между нас и ГЕРБ настъпиха сериозни разочарования. Те излъгаха нас и по-важно – излъга хората, че ще правят реформи. До някаква степен естествената подкрепа от разумната част от обществото за нещо ново и различно се превърна в просто начин да се получи висок резултат на изборите. Ако само това е целта, политиката се превръща в някакъв самоцелен спорт от типа на голфа, който аз дълбоко не разбирам. Смисълът в политиката е не да получиш най-висок резултат на избори. А да знаеш какво да правиш с този резултат. Това ГЕРБ не можа да направи. Ние и ГЕРБ сме много, много различни. Дори начинът, по който ГЕРБ прави избори е много различен от това, което сме си представяли. Методите на Цветанов са такива, каквито и Румен Петков не си е позволявал. Това е самозабравяне и безобразие. Пример – частичните избори в Разлог, в няколко български села…

Тежко обвинение, какво твърдите, че прави ГЕРБ и Цветанов?

Най-общо – създаване на страх. Страх пред униформата, страх пред полицейската лампа, страх от физически силния. Това са някакъв тип взаимоотношения в някакъв ъндърграунд, които аз не разбирам. На политически език това значи отказ от правилата на демокрацията и свободата. Трябва да се замислим дали не сме позволили постиженията на обществото ни като свобода да ни се изплъзнат, щом ни го натриват в носа с прокурори, които казват „легни, защото си престъпник“ или с национализирането на сметките ни в пенсионни фондове.

Социолозите отчитат, че това се харесва, акциите на МВР, твърдата ръка, може би и подслушването.

Не казвам, че тази политика няма своите поддръжници. Българското общество като цяло е авторитарно и носталгично настроено. Но вярвам, че има и критична маса хора, които смятат, че ценностите на демокрацията и свободата не бива да бъдат заменяни в името на някаква псевдосигурност. Аз бих бил доволен, когато няма двоен аршин. Ако прословутото подслушване е достатъчен повод да бъде арестуван директор на болница заради записан разговор с колеги, защо следващото подслушване на г-н Ваньо Танов, в което той твърди, че МВР протектира контрабанда или фирми, които не плащат данъци и т.н., не води автоматично до ареста например на вътрешния министър? Тогава сигурно бих се съгласил с твърдата ръка. Ако ще я има – нека е за всички. Когато важи само за някои хора, това не е твърда ръка, а диктатура.

Защо отново живеем в ченгеджийски дневен ред, подобни скандали имаше и при тройната коалиция?

Проблемът е друг. Вероятно естественият стремеж на всяка власт е да контролира, да събира информация, защото така някак е по-управляемо всичко. Друг е въпросът, че в нормалните общества срещу този стремеж противодейства строг контрол. За мен е най-важно да видим дали в България ще проработи контролът. Дали тази нова, крехка комисия в парламента за контрол на СРС-ата ще излезе с ясен отговор – законно ли е подслушването, ако да – какво го е наложило, наистина ли има сериозни причини за подозрения, че министри вършат тежки престъпления, ако да – защо няма арестувани. Тази комисия трябва да каже кое е истина, кое – лъжа. Защото може да бъдем въвлечени и в обратния цирк – всеки заинтересуван да си праща по редакциите своите представи за това какво са си говорили този или онзи.

Вие спокойно ли говорите по телефона?

Идва ми на ум да кажа „да“. Но тези хора нямат право да подслушват вашия, моя, на другите хора телефоните. Какво означава премиерът да казва колко е хубаво да се подслушва?

Каза, че е мнителен и подслушва само своите?

Да, ама няма право. Ако си мнителен се ограждаш от хора, на които имаш вяра. Ако доверието е в критичен минимум, нещата влизат в сферата на трудно обяснимото и по научен път. Повтарям – нямат право да подслушват. Няма такова право в страна член на ЕС. И това трябва да се пресече.

Министрите, с изключение на Маргарита Попова и Трайчо Трайков, са съгласни да ги слушат. Защо?

Това е следствие на висши позиции да има хора, които нямат собствена политическа биография и стойност. И на базата на това да изразят лично мнение. В тях се създава усещане за сменяемост, това е друга характеристика на несвободата.

БСП ще искат вот на недоверие заради подслушването, ще подкрепите ли?

БСП нямат право да искат вот на недоверие за неща, които самите те правеха.

в-к „Труд“, интервю с Лилия Цачева, стенограма БТА