Петър Москов:На Борисов му е отредено да се подреди някъде в тази ос между българската десница и БСП и съответно да получи нашата подкрепа или пък да я отхвърли

Водеща Лили Маринкова: И още политически новини. Какво решиха „Демократи за силна България“ на вчерашното си национално събрание, след като през седмицата сините от тази партия не подкрепиха бюджета на първо четене и въобще нещо съвсем дребно, само една крачка, разделяло ДСБ от това да мине в опозиция. Д-р Москов, Петър Москов е член на националното ръководство на ДСБ. Слушаме ви за вашите заключения.
Петър Москов: Здравейте, г-жо Маринкова, на вас и на вашите слушатели. Всъщност коректният прочит на това е, че крачката, която би могла да ни направи опозиция, може да бъде извървяна единствено от ГЕРБ. А всъщност, без да преразказвам резолюцията, която е публична, на вчерашното ни седмо национално събрание, мога да кажа най-общо следното. Това, което реши събранието, е, че ние в ДСБ повече не можем да бъдем гарант на това управление, каквито бяхме досега, гарант пред собствените си симпатизанти и членове, гарант пред дясно мислещата общественост, гарант пред медиите, гарант пред Европейската народна партия, гарант пред външните представители на западноевропейските страни. Не може, при положение че на ценностно ниво се реабилитира режима на Живков, че на административно ниво не е осъществено нито едно завършено реформаторско действие и че на ниво външна политика се засилва зависимостта ни от Русия, всъщност ние да продължаваме да се явяваме като гарант и да показваме на здравомислещата общественост, че се върши нещо, което в крайна сметка си заслужава да бъде подкрепяно. Всъщност равняването по постиженията на Живковия режим е стъпка в много грешна посока.
Водеща: Това, че отправяте въпроса към Европейската народна партия, до голяма степен звучи като, как да кажа, търсене на арбитър, където го няма. Едва ли, едва ли там в централата ще бъдат категорични по този въпрос, как мислите?
П. Москов: А би трябвало. Знаете ли, аз съм на 40 години и съм от поколението, което изкара студентските си години, извоювайки това, което имаме днес, за добро или за лошо, и наистина да се равняваме, да имаме като ценност, като цел за постигане това, което е вършил Живковият режим, е нещо, което е дълбоко недопустимо за мен, за моето семейство, за моите приятели и това не може да бъде подкрепяно. А ако Европейската. . .
Водеща: Ето какво прави тази фраза, тя зачертава. . .
П. Москов: Ако Европейската народна партия би могла да подкрепя такова нещо, това в крайна сметка би било решение на Европейската народна партия и би било интересно за всички.
Водеща: Разбира се, представлява интерес вашият анализ, г-н Москов, дали това са случайно изтървани думи и изпусната фраза, или дълбоко обмислено изречение от министър-председателя, доколкото тези думи действително обезсмислят съпротивата и прехода, в който участваше синята партия.
П. Москов: Разбира се, разбира се. Знаете ли, много ми се иска това да са случайно изтървани думи, въпреки че когато си на позиция министър-председател, няма случайно изтървано изречение.
Водеща: Особено преди 10 ноември, нали така?
П. Москов: Особено пък преди 10 ноември и особено в момент, в който някак си настроенията по носталгията, по сигурността на хубавия режим, когато всички сме имали малко, но по равно и от сърце, някак си като че ли имат чуваемост. Да говориш това означава всъщност да се отречеш от всичко, което си говорил преди изборите, че си. Това „Синята коалиция“ не е направила и няма да допусне да бъде гарант на някой, който го е направил.
Водеща: Едно измерване в национално предаване на чувствата на хората за прехода говореше за степени на непоносимост и критично отношение към страданията, които им причини преходът. Може би тъкмо това е искал да направи Борисов – да се обърне към народа, с когото той общува по особен начин, тъкмо защото неговите чувства на така наречената общност, на народа, както обичат да се изразяват някои класици, са точно такива.
П. Москов: Знаете ли, вероятно интелектуалният анализ на това, което прави г-н Борисов, сигурно е такъв, т.е. той се опитва най-общо да запази, на политологически език, лявата периферия на хората, които са гласували за него. Но да говори за това, че на свобода животът е труден, несигурен и за тази цел е хубаво всички заедно да се върнем в затвора, където ни хранят редовно и ни сменят чаршафите, не е ценност, която може да бъде споделяна, независимо от целта електорална, която си поставя Борисов в тази връзка. Има неща, които не могат да бъдат казвани, дори не могат да бъдат мислени от човек, който има претенцията за дясно мислещ.
Водеща: Обаче какво. . .
П. Москов: А все пак ГЕРБ обяви, че е дясно центристка партия.
Водеща: А защо Европейската народна партия я ръкоположи като дясно центристка според вас? Има ли въобще размисъл?
П. Москов: По програмни документи, по предизборни обещания ГЕРБ наистина има една дясна програма, въпросът е, че тя не се реализира, а напротив, на ценностно ниво говоренето във върховете на управляващата партия всъщност издава много тежка деградация на ценности. А освен всичко десницата, реформизмът е ценност. Може да звучи откъснато, може да не звучи много, много, как да кажа, разбираемо от гледна точка на момента, в който част от вашите слушатели броят стотинките си за хляба, но в крайна сметка всичко е въпрос и на ценност. Ако вярваш дълбоко в нещо, трябва да го отстояваш колкото и да е трудно. И отново казвам, тук не става въпрос просто за някакви думи. Тук става въпрос за реабилитация на 45-годишното минало на България, от което всички, мисля че това беше един от малкото консенсуси, дори и БСП се отрича.
Водеща: Както казваше един политолог, океанът от сълзи струваше ли си срещу това, което има от другата страна – шепата стотинки или пък хипотетичните свободи, и кой се освободи?
П. Москов: Т.е. вие, вие се опитвате по някакъв начин да оправдаете това, което каза г-н Борисов?
Водеща: Не, подлагам го на размисъл, защото това е много важно, ако казвате истинските думи за това, което представляваше преходът, ще бъдете по-наясно и с вашата партия, която има като че ли незначителен процент на подкрепа в настоящия момент, не е това, което искате.
П. Москов: Безспорно, безспорно, но какъвто и да е процентът на подкрепа, ДСБ и „Синята коалиция“ формират около 300 хиляди души, които стоят зад тези ценности. Тези 300 хиляди души не могат и не искат да чуват това, че еталон за днешното управление е режимът на Тодор Живков. Нека да са малко, хубаво е, че ги има.
Водеща: Може ли да коментирате вчерашното посещение на руската правителствена делегация, тъй като казаното от вашата партия беше преди да се чуят тези подробности около проектите.
П. Москов: Знаете ли, това, което от много време говорим е, че енергийната зависимост от Русия, т.е. от едно място, независимо от това дали е от Русия, трябва да бъде прекратена. Нямам впечатлението, че сигналите, колкото и непълни да са до този момент, защото те наистина са доста непълни и малко мъгляви, говорят в полза на това, че се търси такъв ход. А за мен главните две неща, които не се случиха на това посещение, беше първо, че цената на газта, което беше наше основно искане да намалее с около 5 процента, не се случи, и то не се случи на фона на това, че на международните пазари тази газ наистина е намаляла с повече от 5 процента. А другото, което не се случи, беше желанието на българската държава, това беше и, така, специално желание на „Синята коалиция“, то не е желание, а позиция, разбира се, на „Синята коалиция“, изразена миналата седмица в парламента, да се намалят митата за стоките, които България внася в Русия – хранителни стоки, стоки на текстил и т.н., това също не се случи. Т.е. оттатък много добре и ясно бранят интересите си, а какво ние браним дотук не е много ясно. Единственото, което със сигурност знаем, че към този момент Русия продължава да поддържа една абсолютно безумна цена за строежа на АЕЦ „Белене“, с около 60 процента по-висока от изходната цена от около 4 милиарда евро, което е за момента неприемливо за българската страна, което е добре. Това е, това е ход, който е добър и министър Трайков заслужава поздравления за това, тоест, че не се е съгласил на поредния финансов натиск за „Белене“.
Водеща: Какво мислите за процедурата, която беше подета от „Атака“ в Народното събрание, свързана с отнемане правомощията на президента заради неговия опит да създаде формация, която има сега характер на движение, но вероятно ще бъде зачената нова партия?
П. Москов:Знаете ли, когато едно нещо се направи тогава, когато му е времето и както трябва, всеки следващ опит то да бъде направено прилича по-скоро на фарс. А спомняте си последния опит да се стигне до процедура за отстраняване на президента, когато в последния момент всъщност партията на Алексей Петров „Ред, законност и справедливост“ отказа да гласува това нещо. Скептичен съм към възможността това да се случи, въпреки че, ако президентът заслужава нещо в този момент, то е точно това. Когато си държавен глава и в главния закон на държавата е записано, че ти олицетворяваш нацията, значи нямаш право да си играеш на партиен лидер. И това трябва да бъде наказано.
Водеща: Ще се възползвам отново от вашата радикалност, за да получа мнение по въпрос, който изглежда също. . .
П. Москов: О, не, аз не съм радикален, аз се опитвам да бъда честен, разумен и логичен, дано да ми се получава.
Водеща: Тъкмо заради това ви питам дали смятате, че думите на Борисов, заради които искате Европейската народна партия да се произнесе по отношение на бившия диктатор, са свързани с някаква негова дружба с Валентин Златев и правешката компания и дали това има връзка с донорите, които стоят зад ГЕРБ? Факт, който е важен, тъй като тъкмо вашият лидер предостави „Нефтохим“ на „Лукойл“.
П. Москов: Знаете ли, вътре в ГЕРБ, разбира се, има дълбинни неща, които от моя гледна точка са неприемливи. Но нито аз, нито вие, нито който и да било не би трябвало да взима отношение и да се бърка в личните приятелства на когото и да било, дори и на премиера на Република България. Отделен е въпросът, че тези приятелства не могат да бъдат причина за абсолютно ретроградни и неприемливи публични изяви. Ако това е причината, тогава пък наистина сме я втасали.
Водеща: А дали трябва да знаем защо г-н Костов предостави тъкмо на „Лукойл“ тази българска фирма?
П. Москов: Аз, разбира се, мога да говоря дълго върху характера на тогавашните процедури. Това, което мога да кажа е, че „Лукойл“ трябваше да заработи, ако си спомняте Виденовата зима и камерите на телевизията и микрофоните на радиата, които седяха и чакаха някакви танкери от Русия, които да дойдат и да започне да работи „Лукойл“, за да можем да сложим бензин в колите си. Единственият начин да заработи бързо тогавашният „Нефтохим“ беше той да бъде продаден на „Лукойл“, защото технологиите, типа бензини, горива и т.н., с които работеше „Нефтохим“, наистина бяха ориентирани към този доставчик. И това не е сделка, от която България е загубила, в никакъв случай.
Водеща: Какво налагаше на вашия форум да се споменава, че СДС трябва да вземат отношение към това, което сте поискали. . .
П. Москов: Не ви разбрах. . .
Водеща: Към това, което сте поискали от Европейската народна партия, да вземат отношение от СДС, като че ли, ако не бяхте го казали, те няма да вземат отношение.
П. Москов: Не, не мисля, че тълкувате коректно. Знаете ли, това, което говорим, всъщност до голяма степен се споделя и от другите партии в „Синята коалиция“. Не мисля. . .
Водеща: Ще видим, наистина.
П. Москов: . . . че СДС може да приеме както на ценностно, така и на смислово ниво това, което се случва. Разбира се, във всяка една политическа сила има съответните процедури за взимане на решенията. Нашите решения бяха взети вчера. Тези на СДС предстои да бъдат взети. И другото, така, съществено нещо, което взе решение нашето събрание вчера, беше всъщност начинът на явяване на избори. ДСБ категорично застава зад единствената възможност за нея – „Синята коалиция“ заедно с партньори да се яви като самостоятелна алтернатива, като реформистка алтернатива и като конкурент на ГЕРБ. Разбира се, нашият основен противник винаги е бил и остава да бъде БСП. Знаете ли, когато говорим за всичко това, което говори Борисов, и това, което не върши ГЕРБ, много е важно да кажа ГЕРБ не е врагът на десницата в България, ГЕРБ просто са това, което са. И когато казвам тези неща, аз не казвам, че ГЕРБ не стават, те са това, което са, ако някой е имал по-големи очаквания, сигурно ще носи и големи разочарования. Просто казвам, че ние сме по-добри и знаем как. А иначе нашият основен стратегически противник е БСП. На Борисов му е отредено да се подреди някъде в тази ос между българската десница и БСП и съответно да получи нашата подкрепа или пък да я отхвърли.
Водеща: И коя е крачката, която, ако направи ГЕРБ, вие ще се разделите с тях?
П. Москов: Знаете ли, завършването на големият шлем на Първанов би било сериозна крачка в тази посока.
Водеща: Тъкмо в тази, в това единение на трите проекта, така ли?
П. Москов: Да, да.
Водеща: Когато се правят компромиси едното за сметка на другото или нещо. . .
П. Москов: Едното за сметка на другото и за сметка на третото на фона на. .. Вижте, отново казвам, абсолютно, как да кажа, коравосърдечната позиция на този. .. на министър-председателя на Русия. Нека да бъдем коректни, защото сме в национален ефир. Значи, ние искаме две неща, искаме намаляване на цената на газа, който те доставят, защото на международния пазар тя е намаляла. Искаме намаляване на митата, които плащаме, свръх високи, на нашите стоки към Русия. Те казват – не. А когато ние казваме нека „Белене“ да струва по-малко и нека това да не бъде част от този пакет, те започват да шантажират с това, че „Южен поток“ нямало да мине оттук, щял да мине през не знам си къде и т.н. Тоест тук не става въпрос за партньорство, става въпрос за изнудване. Ако българската страна се поддаде на това, тоест продължи Първановият проект, това наистина ще бъде сериозно основание за генерални различия, с които ставаме обективно различни.
Водеща: Г-н Москов, благодаря ви. С едно дребно различие, че министър-председателите нямат лични приятели. Всички приятели на обществените фигури са важни пак за същото общество.
П. Москов: Казвам само, че приятелските отношения на някого, независимо от позицията му в обществото, може би са и негова лична работа. Но те стават обществена в момента, в който тези приятелства станат причина за управленски действия. Ако вие подозирате това, значи имаме сериозен проблем.
Водеща: Благодаря ви. Д-р Петър Москов от ръководството на ДСБ.

БНР, „Хоризонт“, „Неделя 150“, стенограма БТА