Г-н Жотев, защо поискахте среща с МВФ? Естествено ние разбрахме, че мисията на Международния валутен фонд си е тръгнала от България на практика замразявайки за момента преговорите с българското правителство. Искахме да чуем повече подробности и най-вече доколко е сериозен проблемът. Но тази среща е неофициална, аз бих я нарекъл работна. По никакъв начин не сме искали да се месим в дейността на изпълнителната власт, но като отговорна парламентарно представена сила и още повече, че нашето правителство за четири години управление на ОДС, винаги сме били в много добри отношения с МВФ. Никога не е имало такъв случай. Разбира се имало е разговори, трудни понякога, но винаги сме били в отлични взаимоотношения с МВФ, които направиха България “отличник” на МВФ с постиженията, които имаме в годините на стабилизиране – през 1996 година, постигане на висок икономически растеж. По време на срещата изразихме нашата загриженост от това, че преговорите са спрени временно. Разбира се ние не правим “от мухата слон”. Нямаше и сериозни аргументи, които представител на МВФ да изложи пред нас. Но проблем просто има и той няма как да бъде скрит от българската общественост. Според вас има ли някаква вероятност МВФ да наложи някакви санкции на България за това, че не е взела под внимание неговите препоръки? Не. На този етап не мисля така. Всичко ще зависи през следващите месеци как правителството ще поддържа макроикономическата стабилност. В това отношение аз лично нямам притеснения. Държавата ни е вече с достатъчно силен частен сектор, който трудно би могъл да бъде насочен в неправилна посока. Но притеснения има. Ние изразихме нашата тревога също така и от това, че мерките, които съвместно Централната банка и правителството взимат по отношение на кредитната експанзия, за сега не дават кой знае какъв разултат. Продължава обезпокоително да расте размерът на кредитирането. Но ако беше само този проблем примерно кредитната екнпанзия е голяма, можеха да се намерят аргументи, които да кажат не е голям проблемът. Банковата система започна да кредитира активно отпреди няколко години и преди това почти никак не кредитираше. Същевременно голямата кредитна експанзия няма как да не се свърже с факта, че дефицитът по текущата сметка е много голям. Той е просто тревожен – няколко милиарда долара всяка година. Това вече създава рискове. Ако продължава този натиск в крайна смветка, казал го е и в изявленията за медиите ръководителят на мисията на МВФ Ханс Фликеншийлд, потенциално Би могло да има заплаха за валутния борд. Това е също притеснение и се надявамемисията на фонда също следи с надежда действията, които предприема Центрланта банка, да поотихне малко размерът на кредитирането. След допълнителните мерки, които приложи централната банка, не се намали кредитирането. Според вас какво още трябва да се направи, за да се намали то? Проблемът е такъв, че на практика мерките, които взима Централната банка, тя прави по-скъпо кредитирането от една страна и второ изземва ликвидност от банковата система, като задължава банките да увеличат минималните си задължителни резерви. От друга страна обаче голяма част от банките вече разполагат и с ресурс, който може да дойде от чужбина под формата на кредитна линия например. Така че хим не й е лесно, ние разбираме, на Централната банка да овладее това положение. За нас обаче, аз лично като направя един анализ на банковата система, за нас основното е Централната банка много стриктно да следи качеството на кредитния контрол на всяка една от банките, които работят поотделно. Защото появят ли се първите признаци за влошаване качеството на погасяване на когото и да било в банковата система, просто Централната банка трябва да бъде безкопромисна, защото банковата система така е създадена, че ако една голяма банка има някакъв проблем, започва една верижна реакция. Всичко във банките е свързано. И друг проблем изразихме и той всъщност съвпада с тревогата, която ръководителят на мисията вече е изразил пред медиите, че е голяма задлъжнялостта на частния сектор. Това е вътрешна задлъжнялост на едни фирми към други. Това отнесено към Брутния вътрешен продукт е някъде около 9 – 10%. Как може да се отрази това на икономиката? Това също е потенциален проблем. Какво може да се случи? Пак сам за себе си този проблем няма да създаде проблем, но проблем втори, трети, а мога да ви изброя и още проблеми, защото следващото нещо, няма как да не го кажем е, че за нас бюджетът продължава лошата философия на предишните бюджети на НДСВ. В смисъл лесна за преизпълнение приходна част на бюджета, комфорт на финансовия министър и след това възможност да раздава под формата на бюджетния излишък определени средстра. Разходната част също е много лошо разработена. Впрочем това е също позиция на МВФ. Мисията казва, че те имат проблеми с разходната част. Разбира се те имат проблеми с разходната част. Cледващата мисия на фонда ще бъде през януари, когато вече бюджетът ще бъде приет със заложена минимална работна заплата от 150 лева. Акo отново няма сближаване на позициите, какво ще стане тогава? Аз не знам плановете на мисията на МВФ и на правителството, но аз дълбоко се съмнявам, че е възможно през януари да дойде мисия. Може да има някаква неофициална група, която да води консултации, но мисия за мен? Вероятно ще минат няколко месеца. Но това е друг въпрос. Когато и да дойдат представителите на МВФ, те просто трябва видят, за да няма проблеми България под формата на един негативен доклад, стабилна макроикономика, висок растеж и все пак една консервативна политика на правителството по отношение на разходната част. Има съответни цифри – какво са се договорили МВФ и правителството по отношение на това колко от излишъка за 2004 година би трябвало да се изхарчи и след което вече Фондът да има сериозни проблеми. Аз се надявам и изразявам нашата загриженост и призоваваме правителството да преговаря добре, да защити националния интерес и да не оставя България без предпазно споразумение. Ние винаги сме твърдели, че това управление е лошо и не само защото сме опозиционна политическа сила, а защото наистина управляващите не се справят добре. Те пропускат шансвоте за тези две – три години до присъединяването да вдигнат много икономическия растеж и да решат много от проблемите на конкурентната среда м България. Нашата икономика не е конкурентна достатъчно в степен, че да посрещне предизвикателствата на обединена Европа. Един от мотивите на Фликеншийлд да не е съгласен с увеличение на минималната работна заплата на 150 лева е, че това ще се отрази на конкурентоспособността на българската икономика. По какъв начин може да се отрази? Естествено, че равнището на работната заплата е един от факторите за конкурентоспособност, когато произвеждате една стока. Но този фактор не е решаващ. Аз си мисля, че ако правителството беше предложило пакет от мерки за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, освен чрез работна заплата, вероятно финансовият министър нямаше да има проблеми по отношение на минималната работна заплата. Понеже и този проблем е без ясна философия как се повишава конкуренцията на българската икономика, затова фондът поставя ударението върху нещо, което може да следи. Но по този начин да се повишава конкуренцията чрез задържане равнището на минималната заплата, е фактор, който е прекалено маловажен. Много по-важно е нивото на техниката, на технологиите, развитието на науката, повече средства, които да дойдат на-вече от частни инвестиции. Ако няма дълго време споразумение с МВФ това ще бъде определено негативен сигнал, който ще подейства неизбежно – при приватизацията, при инвестирането “на зелено”. Макар, че финансовият министър доста пренебрежително се отнася към този факт. Той твърди, че макроикономическата стабилност е решаваща. Извинете, но когато вие си инвестирате парите в някоя държава все пак се гледа, че тази държава е имала почти 15 години досега имаше споразумение с МВФ, с изключение на годините, когато Жан Виденов управляваше. Всъщност тази асоциация, по времето на управлението на БСП, не само че преговорите бяха лоши, но в един момент те доведоха до липса на споразумение. Не ми се иска тази аналогия да продължава и в следващите месеци. Просто не е добра тази аналогия. Политиката на министър Велчев ви прилича на политиката на Жан Виденов? Не, не. Не казвам това. Но такава аналогия, макар и далечна в годините, просто не е добра. Досега всяко българско правителство, без жанвиденовото, е успявало макар и трудно да договори това, което е в интерес на страната и винаги е имала споразумение с МВФ. Просто това не е добре, защото светът следи кой как поддържа взаимоотношенията с МВФ. Т.е. един негативен доклад би се отразил отрицателно на отношението на чуждите инвеститори към България. Аз подчертавам, че никой в момента не говори за опасност от негативен доклад. Ние също не вярваме да се стигне дотам. Аз не вярвам, че ще се стигне до борд на директорите на МВФ, за да се решава проблемът “България”. Просто текущо ще се намери компромисната точка. Правителството, че е слабо и не управлява добре – това е факт, но чак пък толкова безотговорно едва ли.