ПАСЕ СЕ ИЗПРАВИ СРЕЩУ РУСКИЯ ЕНЕРГИЕН МОНОПОЛИЗЪМ

Миналата седмица в Страсбург се проведе януарската сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Вниманието на европейската общественост беше привлечено от дебата върху опасността от използване на енергийните доставки като средство за политически натиск.

Точката беше включена в дневния ред въпреки яростната съпротива на руската делегация, която се помъчи да отложи обсъждането на този въпрос. Основният доклад беше представен от естонския депутат Марко Микелсон, член на ЕНП, който изложи подробен анализ на нарастващата зависимост на европейския континент от руските енергийни доставки. Напрежението, което през изминалата 2006 г. се беше създало между Русия от една страна и последователно Украйна, Грузия, Азербайджан и Беларус от друга, е илюстрация на политиката на Кремъл за поставяне и диктуване на политически условия чрез енергиен шантаж.

По време на разискванията беше ясно заявено, че след падането на Берлинската стена и изчезването на опасността от военно противопоставяне в Европа силно е намаляло чувството за солидарност между западноевропейските страни и се е влошило взаимодействието им по глобалните икономически въпроси, включително и в областта на енергетиката. Това позволи на Русия през последните две години чрез редица двустранни договори за „стратегическо“ енергийно сътрудничество да приложи тактиката „разделяй и владей“ и да диктува условията и цените на доставките на газ и петрол за редица европейски страни. Нещо повече – чрез договори за съвместни разработки на находища с други големи производители на газ като Алжир, Иран и Казахстан, Русия се опитва да създаде ръководен от нея газов картел около Европа, който в бъдеще да бъде икономическо оръжие за налагане на политически решения.

Впрочем и в момента някои страни от Източна Европа са тотално енергийно зависими от Русия. Освен държавите от бившия Съветски съюз, пример за такава зависимост е България, защото у нас 100 % от доставките на газ, петрол и ядрено гориво идват от Русия. Длъжни сме да осъзнаем опасността от това, че в момента енергийният ни внос се осъществява изцяло от страна, която никога не е живяла в истинска демокрация и не е известно дали в някой момент, при влошена международна обстановка, нейният президент няма да спре доставките и за нашата страна.

За съжаление, днешното правителство на трипартийната коалиция не само не вижда тази мрачна перспектива, но и умишлено ни тласка в ръцете на Русия, като подписа договор за монополна доставка на руско ядрено гориво до 2022 г., прекрати изгодния за България договор за доставка на газ, валиден до 2010 г. и подписа нов договор с „Газпром“ до 2030 г., изцяло в полза на Русия. И накрая – подписа заробващ договор за 4 млрд. евро за строителство на АЕЦ „Белене“ отново от руска компания – „Атомстройекспорт“. Ще добавя, че за обработка и съхранение на радиоактивните отпадъци от централата и отработеното ядрено гориво ще са необходими поне още 2 млрд. евро за строителство и въвеждане в експлоатация на скъпо струващи технологии.

На фона на тези действия на българското социалистическо правителство още по-силно изпъква духът и смисълът на приетите на 23 януари т.г. от ПАСЕ Резолюция 1531 (2007 г.) и Препоръка 1779 (2007 г.), в които се настоява за създаване на общоевропейска енергийна стратегия, основана на принципите на солидарност между европейските страни и на утвърждаване на пазарната икономика. Основните насоки на стратегията ще бъдат диверсификацията на източниците на енергийните доставки и на трасетата за техния транзит, прозрачност на цените, модернизация на инфраструктурата. Приоритетни насоки на европейската енергийна политика ще бъдат развитието на възобновяемите енергийни източници и повишаването на енергийната ефективност.

Парламентарната асамблея отправи настойчиво искане към Русия да ратифицира Европейската енергийна харта и договора към нея. Това би позволило да се създаде свободен енергиен пазар в Европа, да се либерализират доставките и се насърчи конкурентността в отрасъла. Русия отказва да ратифицира хартата и да съдейства за подписване на протокола за транзит на енергийни доставки, защото това би я задължило да позволи транзитен превоз през нейна територия на газ от Казахстан и Тюркменистан към Европа и би я лишило от възможността монополно да диктува цените на доставките.

Имах честта да бъда докладчик по темата от името на Комисията по околна среда, земеделие и териториално развитие в ПАСЕ. Това ми даде възможност да внеса редица предложения към проекти за резолюция на Асамблеята и препоръка към Комитета на министрите, които бяха изцяло приети от пленарната зала. Предложенията имаха за цел да защитят националните ни интереси в контекста на европейската енергийна политика и насоките на енергийната сигурност. Беше прието предложението Комитетът на министрите да поиска от Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка да финансира приоритетно проекти, които водят до диверсификация на енергийните доставки и като такъв важен проект бе посочен газопровода НАБУКО, който, след построяването му през 2010 г., ще захранва Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия, а оттам и други страни от Европейския съюз с газ от Азербайджан, Иран, Египет и евентуално Катар. Така ще се сложи край на руската енергийна хегемония в Югоизточна Европа, включително и в България.

За съжаление по време на гласуването на тези важни документи на ПАСЕ бях единственият български представител в залата. Останалите девет български депутати отсъстваха, било поради незаинтересованост, било поради нежелание да подкрепят текстове, които са в ущърб на руските имперски интереси.

Решенията на Парламентарната асамблея от миналата седмица засилват увереността, че Европа ще извоюва своята енергийна сигурност и независимост. Важно е в такава ситуация българските представители да участват активно в изграждането на общоевропейската енергийна политика, като защитават неотклонно своите принципи и интересите на страната ни.