Човеци и нечовеци живеем в една държава, разбрах го след като Станишев празнува в Жабокрек избиването на ранени немски войници, казва историкът от НБУ
Интервю на Стойко Стоянов
– Проф. Цветков, 20 години след падането на комунизма в България, останаха ли митове, около преврата на 9-ти септември 1944 г.?
– Това, което се е случило на 9-ти септември със сигурност не е никаква народна революция или въстание, а е много съмнително и дали е преврат.
Ще напомня накратко събитията: На 5-и септември без никакви морални, политически и други причини Сталин обявява война на България, след като правителството вече е взело решение да скъса с Германия. Реално той напада една държава, която вече е на страната на Обединените нации. Открай време страната ни е била на пътя на експанзията на Русия към Цариград, Босфора и Дарданелите. Това е единствената причина, поради която се предприема тази война. В нощта на 8-и срещу 9-и септември, група звенари, активисти на политическия кръг “Звено” нахълтват в министерството на войната и с любезното съдействие на тогавашния военен министър ген. Иван Маринов се самопровъзгласяват за правителство. Любопитното е, че министрите на това правителство на Константин Муравиев, което обявява война на Германия са арестувани чак на 16 септември, когато завършва операцията на Червената армия по окупирането на България.
Подобен оперетен спектакъл се разиграва и в Норвегия през април 1940 г., когато там нахлува германската армия, и едно лице на име Видкун Куинслинг заедно със свои привърженици се самопровъзгласяват за правителство. Не съм открил норвежки или друг историк, който да определя тези събития като преврат. Става просто дума за завладяването на една страна от армията на една тоталитарна система, от един тоталитарен вожд. В случая с Норвегия това е Хитлер, а при България – Сталин. И всеки завоевател си има своите помагачи и посрещачи. Когато провъзгласяват това прословуто правителство на Отечествения фронт, някои от министрите му даже на се знаели, че са заели такива постове. Такъв е случаят с хора на Никола Петков, а Петко Стайнов също не е бил наясно дали е министър на външните работи. Това е просто една оперетна история. Фактически тук става дума за завладяването на България от армията на един от най-зловещите диктатори на всички времена в историята на човечеството.
Що се отнася до митовeте за тази дата, за съжаление все още има хора, които честват този оперетен спектакъл, който бележи началото на една трагедия. По заповед от Москва започва да се изтребва офицерският, политическият и духовният елит на страната. Но се намират хора, които приемат това за някакъв празник. До скоро си мислех, че България е държава, в която живеят две нации – едните, които се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско и останалите, които се опитваме да бъдем българи.
Но след като се стигна до там, че в края на август БСП честваха с тъпани, зурли, ядене и пиене избиването на 20 ранени германски войници в един санаториум до село Жабокрек от неколцина комунистически терористи, започнах да си мисля, че всъщност не сме две нации, а сме човеци и нечовеци в една държава. Не може да празнуваш едно събитие, което от всяка гледна точка си е престъпление срещу човечеството. За съжаление това е част от нашия несполучил мирен преход, с цената на който комунистите и кадрите на Държавна сигурност си запазиха влиятелни позиции в обществото до днес. В БСП няма нищо социалистическо, след като тя почита и се клани на Ленин и Сталин. Но трябва да напомня, че това е същата комунистическа партия, която е дисциплинирана секция на Комунистическия интернационал, а през 1990 г. се преименува на социалистическа, запазвайки същността си.
– Давате пример със събора край Жабокрек, но лично пронатовският и проевропейски настроеният Станишев почете акцията на Рило-пиринския партизански отряд. Как да си обясним това двойнствено поведение на българските социалисти?
– Няма двойнствено поведение, те просто продължават да си действат по комунистически и са законспирирани. Премаскираха се, пребоядисаха се на социалисти през 1990 г. В тази нова конспирация целта им беше не само да оцелеят, но и да изпълнят мисията на Москва, превръщайки България в троянски кон на Русия в НАТО и ЕС. Нищо друго не се е променило в родните социалисти.
Ще припомня, че Сергей Димитриевич Станишев е шестият съветски поданик, който заема министър-председателския пост в България, след Георги Михайлович Димитров, Васил Петрович Коларов, Вълко Вельович Червенков, Гриша Филипов и Андрей Карлович Луканов. Тези хора подсъзнателно и съзнателно имат лоялност не към България и българското, а към руското и съветското. Те си действат, като една агентура на Москва у нас.
– Развенчавате митовете на 9-и септември 1944 г., но в съзнанието на поколения българи са набити онези архивни кадри, как в София триумфално влиза отрядът “Чавдар”, как Тодор Живков поздравява, или се запознава с партизаните? Как се случи цялата тази мистификация, с която години наред ни промиваха мозъците?
– Комунистическата пропаганда действа на принципа на Гьобелс, даже много по-ефикасно. Всяка лъжа да се повтаря толкова пъти, докато стане истина. Комунистическите терористи, нарекли се партизани, по мои скромни сметки, до нахлуването на Червената армия у нас не са били повече от 1500 човека реално. Защото така наречената с гръмкото име Народно-освободителна въстаническа армия всъщност е името на партийната милиция на БКП. Те се делят на бригади, отряди и чети. Една чета е била не повече от 3 – 4 човека, отрядът от 15 – 16, а бригадата от максимум 100 души.
Събирайки всичките им бойни единици, които се знаят по места се получи цифрата 1500. Тя също е малко надута. Тези партизани идват със щиковете на съветската армия и благодарение на службите на Берия. Те са били една петта колона на СССР в България, но след 1944 г. започват да пренаписват историята в духа на Министерството на истината на Оруел. Основната им цел е да посочат, че идването им на власт е закономерно и заслужено.
От тук идват и всичките фантазии, че са продължители на партията на Благоев. Но те реално не са преките предходници на БКП. Защото това, което прави московската агентура след болшевишкия преврат от 1917 г. е да превземе тази партия отвътре. Това е засвидетелствано и документирано. Димитър Благоев изведнъж казва: Вие ми съсипахте партията. Той не е бил съгласен да се влиза в Коминтерна, но някак си го е преглътнал. Но категорично не е бил съгласен да се подчиняват на Москва и да вдигат този метеж от септември 1923 г.
Това е моментът, когато групата на Благоев се превръща в секция на Коминтерна. От там нататък това вече не е партия в истинския смисъл, а дисциплинирано звено в строго централизирания Комунистически интернационал, който е създаден като световна пратия. А целта му е с терористични действия да подготви почвата за съветизацията на целия свят. Това е всъщност и сегашната БСП.
– Според вас партизаните са били не повече от 1500, но как да си обясним, че цели 45 г. се появяваха нови и нови активни борци и ятаци?
– Това е съвсем планомерна политика на този режим, който всъщност е марионетен съветски режим, тоест нищо не се прави тук без да се реши и разпореди от Москва. През октомври 1944 г. БКП прави първия си пленум и изведнъж бият тревога – оказва се, че общо членската им маса е доста под 10 хил. човека. И се тръгва към масовизация. Почват да се привличат кадри. Всеки терорист, който се е докоснал до пушка се обявява за активен борец и противник на царския режим и т. н.
Едновременно с това се преплита и роднинската връзка. Активисти на партията започват да пробутват свои близки като помагачи, съратници, ятаци и бойни другари, защото усещат, че чрез признаването им за активни борци ще получават привилегии, имунитет от новата власт. Така от небитието се появиха до 1990 г. близо 200 хил. активни борци.
– Много съмнения витаят около дейността на Тодор Живков преди 9-и септември 1944 г. Изясниха ли българските историци ролята му в съпротивата?
– Една част, предимно от комунистическите среди, се опитва да докаже, че Живков е бил агент на прочутия полицай Гешов. Но дори Петър Семерджиев намеква в една от книгите си, че в един момент Живков е бил изпаднал в немилост, в някаква мека форма. Не са му имали много доверие в партията, но след това работите са се подредили. Красноречив е фактът, че Живков заема след 9-и септември поста на началник на народната милиция в София – значи е проверен кадър от службите на Берия и от местните. Ако приемем, че е бил агент на Гешов, той щеше да бъде ликвидиран още тогава от съпартийците си. Там прошка няма. За броени месеци са били изчистени над 30 хил. души, та на него не биха му простили. Според мен от срам, че са имали толкова време такъв войнстващ простак за вожд, комунистите са пуснали слуха, че е агент, за да се дистанцират от него.
Но по-интересен е ключът, тайната на дългогодишното властване на Живков. Подсъзнателно той се е подчинявал на всичко руско и съветско, и Георги Марков много добре го е описал в своите Задочни репортажи. Подсъзнателно Живков гледа на Хрушчов и Брежнев като на свои началници. В близък кръг, след среща с Брежнев казва: Знаете ли Брежнев как ме дра? На разговорен български те дере фатмакът, началникът, но не и равния на теб, макар и теоретично. Това поведение се цени от Москва. Но при Горбачов удари на камък, защото Русия беше в икономическа криза и вече нямаше ресурса да поддържа такава империя.
– Има ли припокриване между образа на българския партизанин и съвременния терорист?
– На практика няма разлика между съвременните терористи-фундаменталисти и българските партизани. Те се припокриват. Атентатът в църквата “Св. Неделя” от 16 април 1925 г. дълго време беше рекорд по брой убити невинни хора, а той е дело на комунисти. Тогава загиват повече генерали, отколкото по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Човешкият живот за комунистите никога е нямал значение.
– Но историци и наследниците им оправдават действията им с аргумента, че са били антифашисти?
– Антифашисти не могат да бъдат, защото режимът в България не е бил фашистки. Дори и една Искра Баева, и други изявени историци, свързани с БСП, казват, че фашизъм е нямало у нас. Да твърдят, че са били антифашистка съпротива е очевидна глупост. България нито е била окупирана, има си правителство, закони. Проблемът е бил, че изборите са провеждани така, че опозицията да не ги печели. Горе-долу това, което Станишев се опита да направи сега с ДПС, да изманипулират изборите с процедурни хватки. Но онази система преди години очевидно е позволила това да става.
Режимът у нас е бил даже доста по-либерален от този на Салазар в Португалия, защото е имало опозиция и опозиционни вестници. Истинска антифашистка съпротива има в Италия след 1943 г. Но под фашизъм комунистите разбира само режима на Мусолини и националсоциализма на Хитлер. Макар, че националсоциализмът има много повече допирни точки и сходства с режима на Ленин и Сталин, отколкото с фашизма на Мусолини.
– Има ли зловещи събития, около 9-и септември 1944 г., които все още се пазят в тайна?
– Зловещите събития са свързани с касапницата, която започва. Но всичко около нея е документирано. Заповедите и инструкциите за касапницата идват от Москва, няма никакво съмнение. В случая Сталин, както и Хитлер по-рано прибягват до месния елемент, за да им свършат мръсната работа. Но всичко това е разкрито, документите ги има, а в “Нов български университет” заседанията на Политбюро на БКП са качени в електронен вид. По-скоро можем да кажем, че липсва един по-системен опис на тези събития. Големият проблем обаче е, че тази фактология не е сведена масово до хората като информация.
Има сериозна съпротива срещу това от определени кръгове. А вече имаме решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Европейския парламент, комунизмът да се изучава като престъпна система, както националсоциализма. Но как да се променят учебниците по история у нас, след като авторите отново са лица от средите на БКП. От тези хора не можем да очакваме да напишат една обективна история на комунизма. И това е голямата задача, която предстои пред историците и обществото – да започнат децата да изучават комунизма, така както изучават националсоциализма. Ако не знаят истините, рискуваме всичко да се повтори.
– Как да си обясним лицемерието на сегашните социалисти към злодействата, извършени след 9-и септември?
– При тях не става въпрос за лицемерие, имаме просто психиката на убиеца, който може да оправдае всяко свое действие. Даже и сега се чуват възгласи от средите на БСП: Трябваше да ги избием всички врагове.
Разбирам българите, които са преживяли много през този режим и очакват някакво покаяние от комунистите, но те се заблуждават. Комунистът никога няма да направи покаяние, той няма този манталитет. БСП не е нито българска, нито социалистическа, а една мафиотска структура. И тук можем да търсим лицемерието, защото комунистът не се занимава с бизнес. Това е капитализъм, а тяхната цел е да го ликвидират. Голямата истина е, че това не са човеци, затова не можем да очакваме човешко действие, каквото е покаянието.