Разпоредбата на чл. 105 от Конституцията на Република България очертава правомощията на Министерския съвет за осигуряване на обществен ред и националната сигурност:
“ Чл.105 (1) Министерския съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
(2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили.“
ЗАКОНОДАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
• През периода беше прието законодателство регламентиращо структурата и дейността на всички звена от сектора. Фактически законово се закрепи статуквото в целия сектор за сигурност.
• Под прякото въздействие на премиера Борисов, мнозинството в Народното събрание прие определени разпоредби, които са в разрез с обществения интерес. Например се възложи на НСО да охранява за сметка на държавата лица, които нямат длъжностно качество. А от друга страна отхвърлена законодателната инициатива за създаване на единна разузнавателна служба.
НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
• Правителството продължи политиката на хронично недофинансиране на основни звена в сектора и то при все по- влошаващата се регионална среда за сигурност и негативната динамика на външните и вътрешни заплахи. Като резултат се оформи сериозен кадрови недокомплект (в повечето структури около 40%) и технологичен дефицит.
• Министър-председателя отказа да извърши необходимите структурни и кадрови промени, като запази на висши ръководни длъжности компрометирани длъжностни лица от управлението на кабинета Орешарски, обслужващи интересите на големи играчи от сивата икономика.
• Правителството обезсмисли съществуването на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
• Министерския съвет като колективен орган не осъществяваше координация, анализ и планиране на дейността на специалните служби независимо, че има вицепремиер отговарящ за силовите ведомства.
• Премиера Борисов изолира ресорните министри от вземането на конкретни кадрови и оперативни решения и с явни и задкулисни действия, пое лично на ръчно управление важни структури от сектора. Като последица се оформи специфична политика на „кадрова търговия“ със свързани с него олигархични среди.
• През периода се наблюдаваше осезаема липса на реални и видими действия от специалните служби на държавата за противодействие срещу агресивни активни мероприятия на чужди специални служби на българска територия.
• В МВР и другите структури на сектора не се прилагаше конкурсното начало при израстване в кариерата на служителите, което доведе до демотивация на честните и способните, поради липса на перспектива за развитие.
• Изредените по-горе действия на министър-председателя доведоха до планиран провал изразяващ се в „приспиване“ на системата с цел да не е способна да долавя сигналите за корупция при „разпределение на порциите“, касаещи големите обществени поръчки.
• Необоснованите и немотивирани опити за организационна и административна реформа в МВР създадоха вътрешни напрежения и безпрецедентни протести на служителите от министерството.
• През целият период се наблюдаваше отсъствие на воля за пресичане, разкриване и наказване на организираната каналджийска дейност през границата на държавата. Корупционните вериги осигуриха сериозни доходи на части от организирана престъпност и създадоха среда за деморализация на служителите по опазването на границите.
• Хаотичните действия по ограничаване на мигрантския процес и липсата на диалог с местните общности доведе до нагнетяване на напрежение, всяване на страх и популистко заиграване с хората от пограничните райони.
• Премиера създаде условия за размиване на границата между изпълнителната власт и прокуратурата и на практика противозаконно овласти този безотчетен орган с правомощия на специална служба. Осъществяваше се напълно непрозрачен за обществото процес на вземане на решения от неоправомощени органи и лица.
• Министър-председателя и Главния прокурор възпроизведоха организация на работа напомняща стереотипите от времето преди 1989г. На практика двамата избирателно определяха случаите на корупция, като ги използваха за разправа с политически неудобни лица.
ОБЩЕСТВЕН РЕД И БОРБА С ПРЕСТЪПНОСТТА
• Премиерът, след отстраняването на министър Вучков, осъществяваше контрол над МВР, противопоставяйки министъра на вътрешните работи и председателя на ресорната парламентарна комисия.
• Поради липса на управленски капацитет в МВР за адекватно разпределение на полицейските сили в зависимост от динамиката на оперативната обстановка, се задълбочи хроничния проблем с непокриването на малките населени места с полиция.
• Системно намаляваше разкриваемостта на криминалните престъпления, поради сбъркани приоритети и отсъствие на ясна наказателна политика за предотвратяване, разкриване и наказване на извършителите на престъпления.
• Политическото и професионално ръководство на МВР силно неглижираха дейността по разследване на престъпленията и събиране на годни доказателства за наказателния процес. Продължи „традицията“ на лоша координация между оперативните служби и разследващите полицаи. А квалификацията и условията на работа на последните бе последна грижа на управляващите.
• Правителството, паради зависимости, отказа да води битка с корупцията по високите етажи на властта. Върнатата в МВР Главна дирекция за борба с организираната престъпност не заработи адекватно за противодействие на тази най-голяма заплаха за вътрешната сигурност на страната.
• Действащите корупционни схеми в службите на МВР продължиха да покровителстват наркотрафика и наркоразпространението в София и големите градове.
• Контрола на автомобилния транспорт не беше адекватен на усложнената пътна обстановка в страната. Оттеглянето на живата сила от този контрол не беше заместен с технически средства за това.
• При кризисни ситуации се проявиха сериозни слабости при окомплектоването и координацията на звената за аварийно спасителни работи.
