ОТВЪД НОВИНИТЕ

Политическата интрига от миналата седмица е опитът на Ахмед Доган да открадне партията СДС. Не си заслужава да коментираме жалките изпълнители на тази ориенталска хитрост. Крайно време е обаче да заговорим сериозно за ДПС – без задръжки и без излишна политическа коректност. Защото, ако си крием главата в пясъка за опасността, която партията на Доган представлява за държавността в България, проблемите само ще нарастват. Следващото правителство трябва смело и непоколебимо да отвоюва обратно онези сектори от администрацията и онази част от територията, която комунистите продадоха на турската етническа партия, в замяна на властта, която Станишев получи с мандата на ДПС.
Една много опасна заблуда, шестваща сред десните избиратели е твърдението, че тъй като са доносници на бившата Държавна сигурност, ръководителите на ДПС, стоят по-близо до руската геополитическа доктрина, заедно с партньорите си от БСП и нямат никаква връзка с политиката на Турция към България. Тази заблуда изглежда все по-наивна дори за онези, които от туристическа симпатия към южната ни съседка са готови да си затворят очите пред очевидностите. А такива очевидности през последните 20 години има в изобилие.
В рекламна статия за младите политици в ДПС, публикувана наскоро във в-к Капитал, самите функционери на партията заявяват, че още от 1993 г. ДПС е получила правото всяка година да изпраща свои кадри да следват в турски държавни университети, с пълни стипендии от турското правителство. За последните 10 години само от малката бургаска община Руен ДПС е изпратила в Турция над 300 студенти. Огромната част от кадрите на Доган в българските министерства, областни управи и кметства са завършили в южната ни съседка.
Сигналите за съпричастност на официалните турски власти към изборния туризъм в България не са от вчера. По време на предизборните кампании, турски медии открито агитират за ДПС, на мостовете на Златния рог се веят рекламни плакати на движението, а различни турски институции участват в организацията на автобусите, които превозват изселници до смесените български райони.
Стремежът на Турция да влияе на политическите процеси в България е нещо логично и не би трябвало да ни учудва. Турция е държава със силна политическа школа и ясни външнополитически приоритети. Доктрината на „нео-османизма“, която предвижда засилване на политическото, икономическо и културно влияние на Турция в региона на бившата Османска империя, в това число и България е изказвана многократно от висши дипломати на южната ни съседка. Нео-отоманизмът цели превръщането на Турция в суперсила на пост-османския регион. Въпросът става съвсем актуален, след като от 1 май водещият идеолог на нео-османизма проф. Ахмед Давутоглу бе назначен на поста външен министър в правителството на Ердоган.

Отношението към ДПС като фактор в турската външна политика е чисто политически въпрос от днешния и утрешния дневен ред на България. По темата няма място за носталгична патетика и черешови топчета. Политиката на Турция е нормална за държава с амбиции и самочувствие и може да буди само респект. Въпросът е дали България има воля да отстоява своя суверенна държавна доктрина и да противостои на всички чужди (руски, турски или други) влияния. Досега подобен кураж демонстрира единствено кабинета „Костов“, като не се поколеба да изгони турския консул в Бургас и четирима руски дипломати, чиито опити да „помагат“ на български партии минаха границите на приемливото. Днес като член на ЕС, България има много по-мощни инструменти за влияние. Нещо повече, страната ни е в тежък дълг към българските общности по света, на които е длъжна да предостави европейската перспектива. Българите в Сърбия, Македония, Молдова и Украйна трябва да почувстват уверената подкрепа на Европейска и атлантическа България. Макар и закъсняла, българската национална доктрина очаква да бъде дефинирана и защитавана. Достойно представяне на Синята коалиция в предстоящите избори за Европейски парламент ще бъде първата стъпка в тази посока.