Опровержение

П Р А В О Н А О Т Г О В О Р

По повод статията на Ивайло Дичев „Паметник на Лучников, а мирише на комунизъм“, публикувана в „24 часа“ от 19.10.2012 искам да отговоря в качеството си на председател на Нацоналния клуб за демокрация „Светослав Лучников“, един от инициаторите за изграждането на паметника.

1. Защо паметник на Лучников?

„Без нравствената си същност човекът престава да бъде човек.“ „Човекът се различава от животното и по това, че за него има нещо по-скъпо от живота: Бог, Родина, Морал.“

Това са думи на Светослав Лучников и целият му живот е свидетелство за искреността на тези му думи. Няма човек, който да може да го обвини в корист или в използване на служебно положение за лично облагодетелстване. Като министър остана да живее в своето жилище от 48 кв.м. на ул. Янтра, в което стаята му беше и кабинет и спалня. Като председател на Националния клуб за демокрация той даряваше на клуба всички получени хонорари извън заплатата си. Беше лоялен член на своята организация, но никога не погази принципите си – не стана роб на партийната дисциплина. „Аз нямам отношение с личности, имам отношение с принципи“ казваше той.

Огромният авторитет на Светослав Лучников всред колегите му, съпартийците му, а дори и всред много от политическите му противници е признание за неговата почтеност и мъдрост.

Идеята за този паметник беше всъщност да се отдаде почит към морала в политиката чрез избор на една конкретна личност! Това впрочем личи и от двете послания написани на паметника:

„Вие, които искате да управлявате, замразете личния си интерес!“

„Без морал няма общество, няма демокрация – побеждават хитростта и насилието!“

2. Самоинициатива на група граждани ли е изграждането на този паметник?

Идеята за изграждането на този паметник дойде от родолюбивия българин живеещ в САЩ д-р Георги Лазаров, който искаше да спонсорира скултура за паметник на честния политик чрез Фондацията „Свети Георги Победоносец“ и от г-н Филип Димитров, който е предложил това да бъде именно Светослав Лучников. Тази идея беше обсъждана широко в средите на синята коалиция, бе прегърната от общински съветници от СОС и бе приета с решение на Столичния общински съвет на заседанието му от 15.04.2010 г. Ние, от Националния клуб за демокрация „Светослав Лучников“, поехме с радост задачата да организираме всички дейности по проектирането на постамента и озеленяването, придвижването на процедурата за получаването на разрешенията и за събиране на дарения за покриване на всички тези разходи. Мястото на паметника бе уточнено и всички изисквани от закона процедури бяха изпълнени съгласно решенията на Общинския експертен съвет по устройство на територията към Столична община. Разрешението за строеж бе издадено на 5.10.2011 г., обявено от район Средец за възражения и влезе в сила на 7.11.2011 г. На 3.02.2012 г. бе направена първа копка, на която присъстваха голям брой граждани.

3. Кич ли е паметникът?

От Съюза на художниците в България бе определена комисия в състав: проф. Милан Андреев, секретар на секция Скулптура, доц. Светослав Христов и скуптора Валентин Гондов. Проектът за скулптурата бе разгледан на две заседания с участието на тези скулптори – на Общинския експертен съвет по устройство на територията към Столична община за приемане на идеен проект в гипс, и второто – на специално назначена комисия за приемане на пластичната макетна фигура от глина в мащаб 1:1. Становището на комисията е: „Скулптурата притежава убедителна портретна прилика. Уловени са излъчването и характера на образа. Много сполучливо е намерен мащабът, съответстващ на мястото на разполагане“.

4. Законът за реституцията на градската собственост!

Лучников искаше с този закон да се възстанови справедливостта по отношение на хората, чиито имоти бяха отнети в продължение на близо половин век. Неговото желание беше законът да бъде много по-радикален, защото това беше моралното, но направи единственото възможно. Както по тази причина, така и поради особената важност на този закон, той е толкова спорен. Очудва ме обаче твърдението на г-н Дичев, че „тогавашното СДС избърза с реституцията предварвайки много по-важната приватизация …“ Любопитен съм да чуя мотивите за това твърдение.

5. Миризмата на комунизъм!

Този монумент не е идеологически, а е урок по морал. Не става въпрос нито „да почетем великия човек тръгнал от нашата кална улица“, нито „натриване на носа на комунистите“. Касае се тъкмо за сериозна национална педагогика! На всеки който има съмнения в това твърдение бих препоръчал да прочете поне една от прекрасните книги на Светослав Лучников „Отвъд нищото“, „Великото безумие“, „Пламък за свещите“, „Търсен предел“ или „Истината“. Всяка една от тези книги може да се ползва и като учебник по морал. Посочете ми политик от времето на прехода, независимо от коя политическа сила, издигнал морала в култ и доказал на дело своята безкористност, както това стори Светослав Лучников, и аз ще стана най-ревностен привърженик за неговото почитане по подобаващ начин.

Христо Баларев

Председател на Нацоналния клуб за демокрация „Светослав Лучников“