Опитите на ЕС да реши дълговия проблем и кризата на еврото

Лидерът на ДСБ Иван Костов представи вижданията си за решенията на кризата в еврозоната пред бъдещи политици и икономисти. Студентите се интересуваха най-много от възможностите за разкриване на работни места в България и перспективите на свотовната икономика.

Опитите на ЕС да реши кризата на еврозоната

Кризата на еврозоната се формира от дълговата криза на някои от страните и последваща я криза на еврото. Двете са в причинно следствената връзка. Дълговата криза заплашва стабилността на еврозоната, поради много причини. Две заслужават да се посочат специално.

Дълговата криза прави невъзможно финансирането на бюджетните разходи на страните без външна институционална помощ. Поради високите лихвени разходи, които трябва да плащат за финансиране от свободния пазар на ценни книги тези страни трябва драстично да намалят разходите си, но това социално ги дестабилизира и ги вкарва в рецесия. Има капан на дълга. Той щраква когато поради икономическата рецесия БВП започва да спада с по-високи темпове отколкото правителството намалява дефицита посредством намаляването на разходите. Последиците са голяма безработица и намаляване на доходите.

Дълговата криза причинява пряко криза на еврото поради силната обвързаност на страните от проникналите помежду им инвестиции. Оттук, от последиците от загубата на огромни капитали, идва опасността за фалит на банките в еврозоната и от там загуба на доверие в еврото.

Решенията, разбира се, са политически. Това са програми, комплекс от мерки за преодоляването на кризите. Няма една магическа мярка, която решава проблемите. Няма и една политика, която решава двете кризи едновременно.

Макар и така свързани процесите не формират една криза с една политика за нейното решение. Това са две различни кризи и двете имат съвсем различни политики за изход от тях. И не само политики, но и субекти на политики.

Финансовата реанимация е основното средство за преодоляването на дълговата криза без попадането в капана на дълга. Тя има за цел да възстанови способността на страните да обслужват задълженията си. Проблемът тук е, че създадените клиники от МФИ не могат да поберат клиенти с такива размери на дългова криза. МВФ и СБ не са в състояние да отделят такива ресурси. В Италия, Испания и другите страни към тях нямат този респект, какъвто имат малките развиващи се страни, за да им бъдат наложени лечебни финансови и икономически политики. Еврозоната трябва да отдели ресурс за да създаде собствена финансова реанимация.

Национална политика за решаване на дълговата криза.Решенията на дълговата криза са отговорност основно на националните правителства на страните от еврозоната.

Различните национални решения.

Какво се предлага от еврозоната като изход от дълговия проблем. Пактът за финансова стабилност. Рефинансиране на правителствени дългове с помощта на специални фондове. Отписване на дългове. ЕЦБ рефинансира закъсали европейски банки.

Кризата на еврото. Фискална дисциплина и обезценяване на еврото. Двете политики са като водата и огъня. За пример в САЩ, отказът от финансова дисциплина се съчетава с целенасочена политика на обезценяване на долара и това помага на страната да не затъне в дълга рецесия. Следва се добре позната политика от края на ВСВ, когато тази политика води до обезценяване на долара в разстояние на 20 години с 4 пъти, което намалява относителния дял на дълга до напълно поносими за обслужване размери.

В еврозоната се опитва съчетаване на двете политики. Коя е най-важната причина за това. Обезценяването на парите води до обезценяване на спестяванията, на активите на пенсионните фондове на застрахователните институции, на здравно осигурителните дружества и повишава тежестта на текущите доходи. В този смисъл обезценяването на еврото променя баланса между създаваните и създадените финансови активи в полза на създаваните. Това облекчава положението на страните с дългове в Европа, но това става за сметка на тези, които нямат дългов проблем.

Глобалните последици от обезценяването на долара и еврото са значителни загуби на активи от страни с големи валутни резерви като Китай и привилегии за страните с дългове като САЩ и Япония.

Страховете на богатите страни са, че без финансово дисциплиниране на затъналите в дългове страни, те ще бъдат принудени постоянно да плащат непосилните за тях дългове.

Дълбоките причини за дълговата криза, прераснала в криза на еврото.

1. Прекомерни административни разходи за издръжка на публичното управление;

2. Неспособност и нежелание за ускоряване на публичното управление и намаляване на разходите за него посредством въвеждане на електронна администрация.

3. Мащабна корупция на всички равнища на администрацията;

4. Големи военни разходи и разходи за издръжка на военно-промишления комплекс;

5. Непосилни разходи за защитните мрежи на социалната държава;

6. Намаляване на конкурентно способността на страните от еврозоната по отношение на страните от КРИБ.

7. Кризата на глобалната икономика и финансова система.

Европейският съюз няма политически механизми за решаване на кризата в еврозоната. Хаотични идеи от германец за финансов министър на Гърция или комисар до финансов министър на еврозоната. Накъде отива ЕС към „две“ скорости или „федерализация“.

Първата неуспешна американска конституция

Е горчив опит за създаване на държавна формация.

Решенията за България.

Влизането в еврозоната, напред към огъня. От какъв, огън искаме да избягаме. Валутният борд.