От началото на управлението при всеки трус анализаторите привиждат сянката на ДПС. ДПС подкрепиха поправките за пенсионните осигуровки и гласуваха “за” и за ратификацията на договора с четири банки за заем от 16 млрд. лева – все ключови решения. Има съмнения и за влияние на ДПС върху шефа на ДАНС и главния секретар, заради които в крайна сметка подаде оставка вътрешният министър Веселин Вучков. Има ли ДПС влияние над управлението в момента?
– Истината е, че от момента на избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС БСП свърши като основна политическа партия в България и ДПС се превърна в основна политическа партия – влезе във фокуса на общественото внимание. Със злоупотребата по един много груб начин с етническия вот и тенденцията да злоупотребява и с вота на етническите роми – ясно изразената докрина на Лютви Местан, всъщност ДПС се опитва да бъде главната партия и първостепенната политическа сила в България като търгува национална сигурност срещу икономически интереси.
Това е слонът в стаята, който някакси повечето политици не смеят за коментират и оставят анализаторите да говорят. Действително въпросът за ДПС не е популизъм, не е дребнотемие или политическа тактика. Ограничаването на ДПС от властта е първостепенна национална задача, тя не е оперативна наша задача, за да печелим гласове. Това е задача на българската политика.
По тази причина е трудна задача. Ако някой си мисли, че това нещо става с щракане на пръсти, надявам се вече е видял в рамките на тези 100 дни как ДПС е в опозиция, но непрекъснато се опитва да упражнява ключово влияние. Това ще бъде дълга война, която ще се води и в този, и в следващи парламенти. Нито е еднократна работа, нито е работа за един ден. Така че Реформаторският блок носи тази задача със себе си. Успешно, макар и трудно, я изпълнява.
От думите ви остава впечатлението, че ДПС продължава да има позиции и тече борба за отстраняването й. Опитите на ДПС за влияние над управлението са осезаеми. Тази намеса би ли могла да бъде причина правителството да си тръгне?
– ДПС е и ще продължава да бъде ключовият дестабилизиращ фактор в настоящия парламент. Те предизвикаха предсрочни избори и влязоха в тях с твърдата увереност, че ще контролират властта. Много неприятно изненадани са от това, че благодарение на Реформаторския блок се формира мнозинство, което ги изолира и оттук нататък това ще бъде непрекъсната борба.
Не трябва да лъжем хората – ДПС има влияние. Те имат влияние и отстраняването на това влияние е процес, а не случка. Това е дълга борба.
Какво влияние?
– Нашето твърдо убеждение беше, че професионалното ръководство на МВР и на ДАНС е поставено под прякото влияние на ДПС – точно като елемент на това превръщане на националната сигурност в залог на икономически интереси. Видяхте колко дестабилизиращ фактор могат да бъдат тези хора. Те доведоха до първата оставка в правителството.
Премиерът поиска оставката на Писанчев и Лазаров, но първоначално той твърдеше, че чуждите партньори са доволни от работата си с тях двамата. Защо се промени позицията му? Все пак няколко часа преди той да поиска оставките им вие и Петър Москов бяха на среща с Борисов.
– Имахме принципен спор с премиера и той беше публичен. И в частни разговори, и пред медиите. Дали оставането на тези хора е фактор за стабилност, както беше убеден Борисов, или фактор на нестабилност, както мислех аз. С факта, че тяхното оставане доведе до оставката на министър се видя, че съм прав. Просто преценката ми е била по-правилна. Не знам как ги подкрепят чуждите служби, не ми е работа. Това е възможно. Те дестабилизират българското общество и това вече ми е работа да го следя.
Защо се промени позицията на Борисов?
– Защото видя тази дестабилизация. Защото видя, че заплашват властта му.
Заплахата само през Вучков ли беше или и с друго?
– За да се стигне до оставка на вътрешен министър, значи има дестабилизация. Всички видяхме дестабилизация в ГЕРБ. Спирам с коментара дотук – не е правилно нито да се правя на анализатор, нито да се бъркам в работите на друга партия, с която сме доста различни.
Може ли да говорим, че има изолация на ДПС в парламента, но те имат влияние върху премиера? Тези дни каза, че някакви хора са му спретнали нещо, че са му направили ченгеджийски номера. Очевидно той се притеснява от службите.
– Познавам тази публична инсинуация. Вярвам на премиера, че той няма такава зависимост от ДПС. С хода да отстрани Писанчев и Лазаров той в голяма степен го потвърждава. В случая той прави преценката, че сигурността на държавата изисква влиянието на ДПС да бъде ограничавано. Дълбоко съм убеден, че тя е правилна и много се радвам, че заедно стигнахме до това решение и че по този начин се стабилизира държавата.
Ако почнем да виждаме в ДПС фактор на стабилност, това означава много неща. Означава да ги оставим да купуват гласове на местните избори тази година. Да продължат да превземат Северозападна България, където турци не живеят, но те са втора политическа сила. Да поддържат кметове от типа на кмета на Галиче. Означава да ги оставим да влияят и върху националната сигурност.
Това е компромис, който българската политика – особено десният център, не може да си позволи. Стабилността на България изисква ДПС да бъде изолирана от възможността за купуване на гласове и от икономическата власт, с която разполага.
Кое най-много ви кара да вярвате в тази ситуация на премиера?
– Доверието е трудно обясним процес. Предпочитам да вярвам на действия. Ето в случая едно действие, което увеличава доверието.
Постоянно говорите за реформи, за реформаторско правителство, за реформаторско мнозинство. Същевременно първият заминал си министър до момента беше направил най-много реформи. Защо се стигна до оставката на Вучков? Това какъв сигнал е към обществото – излиза, че като правиш реформи, си тръгваш?
– Първото е, че успешни законодателни реформи се осъществяват там, където четирите партии от мнозинството са на една позиция. Законът за МВР и за ДАНС бяха гласувани изключително стегнато и оперативно и от четирите партии. С общи усилия бих казал, макар основно на ГЕРБ и Реформаторския блок.
Второто нещо, което излиза, е, че когато правиш реформи, ДПС те дестабилизира. Трябва да сме напълно наясно, че реформаторският път изисква едно много широко съгласие. Не е нещо, което може да се реши еднолично и да се сведе по вертикалата и на второ място, че на всяка крачка ще има много съсредоточена съпротива. Никакви илюзии не съм имал.
Имахте среща в сряда вечерта с Борисов, на която са присъствали и Румяна Бъчварова и Петър Москов. А какво си казахте на тази среща с премиера? Обсъдихте ли и бъдещи ходове на управлението? Премиерът се оплака, че куца дисциплината в парламента…
– Между другото това го обсъдихме, защото такива проблеми не трябва да се премълчават. Когато има подобен проблем той се вижда в пленарната зала. Излишно е ние да се правим, че го няма. Това би било глупаво.
Обсъждахме много неща. Разговорът имаше много откровен и личен характер. Не си представяйте политически преговори. Не съм оторизиран да водя политически преговори от името на Реформаторския блок.
По чия идея беше срещата?
– По покана на премиера.
С какво искане влязохте в срещата?
– Разговорът за оставката на Вучков водихме в парламента с лидерите на парламентарните групи и министъра. След този разговор беше ясно, че неговото решение е необратимо.
Начинът, по който е подадена оставката, предопределяше и решението на премиера. Всеки на негово място би реагирал много негативно при така подадена оставка. Така че ние отидохме с нашето виждане как може да се излезе от подобна кризисна ситуация, като се гарантира, че отстраняването на ДПС от властта няма да се забави и реформите ще се ускорят.
Очевидно първата предпоставка беше хората, които предизвикаха кризата – Писанчев и Лазаров, да си тръгнат. Втората – силен, наистина силен, вътрешене министър. Можем в момента да кажем, че това уравнение е решено по изключително верен начин. Г-жа Бъчварова е вицепремиер, изключително изявен политически лидер на ГЕРБ – при това от новото поколение, и поемането на отговорност на такова високо политическо ниво е винаги верен ход в подобни ситуации.
Вие ли трябваше да настоявате, че Писанчев и Лазаров трябва да подадат оставки или премиерът вече беше стигнал до решение след обществената реакция?
– Заедно стигнахме до този извод.
Лесно ли стана?
– Действително заедно стигнахме до този извод.
Не сте поставяли условия…
– Бяхме готови да поставим, но не се наложи.
Обсъждахте ли нови кандидатури, които да нямат обвързаности?
– Това е тежкият въпрос. Гаранции в българския сектор “Сигурност” няма. Той не е реформиран според клишето от 25 години. Извън клишето, от много повече време – от началото на 80-те години. Така че гаранции няма, а проблемът е огромен. Единствената гаранция е, че реформите ще продължават стъпка по стъпка, за да може след пет години да не водим този разговор, че всичко е гнило. В момента началните условия са такива.
Имате ли номинации?
– Не мисля, че е правилно да имаме.
Очаквате ли ГЕРБ да инициира обсъждане?
– Очаквам премиерът и новият вътрешен министър да поеме тази инициатива.
Доколкото новият вътрешен министър е мостът в коалицията между ГЕРБ и Реформаторския блок ще настоявате ли за консултации.
– Затова й се доверяваме и я подкрепяме. Тя има тази роля на една от обединяващите фигури.
Да разбираме, че вие ще носите отговорността за реформите, а Борисов – за персоналните назначения…
– Ние си носим отговорността за реформите – искаме или не искаме. Тя ни е дадена от 300 хиляди българи. Ние влязохме в управлението с различни обещания от ГЕРБ. Те с обещание за стабилност, ние – за промяна. Това, което заедно започваме да осъзнаваме, че е взаимен процес, че без промяна стабилност в България не може да има.
Има ли опасност за етническата карта? От началото на управлението лидерът на ДПС Лютви Местан говори, че присъствието на Патриотичния фронт в парламентарното мнозинство е недопустимо. Дори предрече и предсрочни избори, ако ГЕРБ не се разтовари от Фронта.
– Нека да го преведем на прост език. Те казват, че ако не са във властта, ще заплашат етническия мир. Затова казвам, че голямата стратегическа заплаха за България като държава и като общество е наличието на партия, която търгува национална сигурност за власт и икономически интереси. Не се преговаря с хора с подобни условия. Ако днес клекнем на това условие, утре ще клекнем за нещо по-голямо.
Товар ли е Патриотичният фронт?
– Твърдо не. Той е необходим партньор на управлението, който получи много голямо доверие от българските граждани и ние трябва да си даваме сметка за това. Те не го получиха с някакъв национален радикализъм, те бяха умерени и съсредоточени върху проблемите на безвластието и корупцията. Затова получиха неочаквано голям резултат. Докато партия като “Атака”, която играеше на терена на чистия националпопулизъм, една се промъкна в парламента.
С отчитане на разликите, които имаме и сред избирателите, и сред политическите програми, ние трябва задължително да продължим това не лесно съжителство. От първия ден знаем, че или отиваме на нови избори, или отиваме на много трудна работа за непрекъснато търсене и постигане на съгласие. Избрали сме втория път, трябва да вървим по него.
Има ли сценарий това правителство да подаде оставка, а в същия парламент да се сформира ново мнозинство, например с ГЕРБ и ДПС?
– Ние не сме подкрепяли това правителство, за да подаде то оставка. Ние направихме два много големи компромиса. Искахме кабинет с къс мандат и ограничена програма и нов премиер. Съгласихме се на правителство с пълен мандат и пълна програма със стария премиер. Ние подкрепяме това управление с изпълнение на програмата.
Има ли промени в отношенията ви с Патриотичния фронт? Те отказаха да подкрепят ратификацията на дълга, също така опозицията най-често напада управляващите през тях.
– Те са на моменти трудни, защото има точки, по които не сме постигали съгласие. Тези точки са и по-драматични в пленарната зала. Програмата е достатъчно подробна. Ако ние си стоим зад подписа, това управление ще изкара четири години и ще е изключително полезно за страната. Ако тази програма бъде изпълнена, българите ще живеят по-добре.
При какви условия бихте напуснали коалицията?
– Ако не си вървим по програмата. До момента ние вървим по нея. Имаше случаи, в които излизаме – например поправките за пенсионните осигуровки, които бяха извън програмата. Напълно извън коалиционния модел на управление, който сме подписали. Там нашата реакция беше безпардонна – ние гласувахме с 23 гласа против. Винаги сме си стояли на програмата. Не ме интересува как гласуват БСП и ДПС. Ако ние гласуваме програмата на управлението, ние не гледаме кой подкрепя.
ДПС могат да се гънат, както искат. Само че ние да си седим на мястото. Реформаторският блок е ключов фактор за стабилност за управлението и в страната в момента. Противно на очакванията и заклинанията. Помните, че щяхме да се разпадаме в деня, след като влезем в парламента, даже още преди това. Нямаме нито едно гласуване, което да не е монолитно.
Как оценявате работата на министрите от квотата на Реформаторския блок?
– Направихме своята оценка. Тя не е максимална, не е лоша. По принцип в българската политика управляващите си слагат 6 на релси, а избирателите дават 2 плюс. Ние се опитваме да бъдем обективни.
Докъде е подготовката за местните избори. Реформаторският блок ще се яви заедно и изобщо каква ще бъде формулата?
– На този етап ние обикаляме усилено структурите си. Тези дни ще бъда поне в шест-седем града. Виждаме, че те имат желание да се явят заедно. Дори имат желание да разширяват формата и подкрепата. Така че един такъв формат за една по-добра местна власт. Мисля, че ще тръгне отдолу-нагоре.
В София ще имате ли отделен кандидат за кмет. Като че ли настроенията сред останалите партии в Реформаторския блок е да бъде издигнат човек точно от ДСБ?
– София е политически въпрос и е безкрайно рано да го коментираме. Изборите в повечето градове на страната са дълбоко локален и мажоритарен въпрос. Хората имат виждане как да се управлява града им. Често пъти изненадващ кандидат на малка партия без депутати печели. НДСВ имат сумати кметове. София е политически въпрос и конфигурацията зависи как върви на национално ниво.
Възможно ли е Петър Москов, който събира и увеличава доверието в себе си, да бъде кандидат за кмет на столицата?
– Той събира и увеличава доверието, защото е добър здравен министър. Добър здравен министър не е работа за шест месеца, а работа за години. Успешният здравен министър трябва да си изкара мандата. Единственият вариант да стане кандидат за нещо е, ако му се пречи да прави реформи в здравеопазването.
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.