ПЕТЪР МОСКОВ: Здравейте!
Ще се опитам да бъда максимално кратък в рамките на петте минути по два пункта. Единият е организационният – от гледна точка на изборите. Другият е от гледна точка на платформата.
Организационното ни поведение от гледна точка на предстоящите ни действия, спрямо изборите в моето съзнание има три възможни варианта.
Първият вариант е ние да бъдем мили и добри, да се въоръжим с клишета за това, че демокрацията е в опасност, че лошите са много лоши и така да си създадем едно всеядно алиби, в което да събираме добрите. Като добрите биха могли да бъдат, примерно, модерни обединители на десницата като господин Яне Янев.За мен това е път, който е невъзможен от морална и емоционална гледна точка. Невъзможен до степен да се попитам дали ДСБ е моята партия?
Толкова по първата възможна алтернатива.
Втората е да се опитаме да слепим отново Синята коалиция със СДС. Това означава да приемем, да стъпим върху това, че в СДС в близко бъдеще здравият разум ще надделее над здравите сили. Доколкото по първата възможност имах морални задръжки, по тази имам рационални предубеждения. Дори да приемем, че в СДС се случват разумни и хубави неща, ние ще бъдем изправени пред статукво, в което вече сме живели в последните три години, а именно председател на СДС, който иска Синя коалиция, и мнозинство в реалните органи на властта в СДС, които не искат Синя коалиция и чакат удобното време и място да забодат ножа в гърба на тоя председател.
От тази гледна точка считам, че докато в СДС няма стабилно, трайно мнозинство, оформено около политика, а не около котерийна моментна цел, нашето отношение към СДС трябва да бъде една възпитана дистанцираност.
Третият възможен сценарий, който от моя гледна точка е печеливш и добър, е да заявим кои сме и зад какво стоим, а това означава да кажем, че ние сме изразителите на политическите желания на избирателите на Синята коалиция. Второ, че ние сме носителите на дългосрочното усилие за модернизация и реформи в България. И трето, че ние сме ценностната алтернатива на социално-либералния хаос, в който живеем в момента.
Това означава ние днес да заявим, че започваме самостоятелна подготовка за явяване на парламентарните изборис всички атрибути, които са вписани в предложението за резолюция, което е пред вас. И също така, че оставаме отворени за личности, граждански и политически организации, които имат историята и настоящето на обвързаност с ценностите на модерната десница, с нас, за да градим бъдещето.
Няколко думи за платформата. За мен фундаментално в нашата Политическа платформа да има ясна дистинкция спрямо другите политически сили от гледна точка на отношението ни към държава и държавност. В съзнанието си имам ясна и проста координатна политическа система и тя изглежда по следния начин в три вектора. И аз като Доган за вектори.
Първият вектор е векторът, който се олицетворява от социалистите. Това е векторът на отречената тоталитарна държава на миналото. Държава, която произвежда зад фалшива сигурност зависими хора – държавата на субсидираните. Това е държавата на БСП.
Вторият вектор е векторът на проваленото либерално и либертарианско настояще. Това е настоящето на НДСВ, на ГЕРБ и на проекта, който утре ще зачене госпожа Кунева.Това е състояние и управление, една поредица от управления, които доведоха България до състояние, в което държавата беше руинирана и убита в полза на монополите и конкретната посткомунистическа олигархия. Това не е и нашата държава.
И третият вектор, който за мен е нашият вектор, е векторът на модерната българска държавност, на бъдещето. За мен е фундаментално да приемем, че една от сериозните цели на модерната десница, каквато сме ние, е да извади държавата и държавността от руините на либертарианството, в което живеем, да постави нови баланси, характерни за развитите европейски демокрации, между публичния интерес и частната инициатива. Ние трябва да сме за държава, която гарантира правов ред, здравеопазване и образование на своите граждани. Ние трябва да сме за държава, която да пази пазара и конкуренцията с цялата си мощ от монополите и така довежда до просперитета на индивидуалната инициатива, за която говори проф. Цветков.
Най-общо това са нещата, които исках да кажа. И, знаете ли, изправям се с известно неудобство, защото това, което искам днес от вас е всъщност да повторим още веднъж усилието, още веднъж да устоим. Не защото има някакви абстрактни цели, а просто защото това сме ние. Ние сме такива – чепати, недоверчиви, твърди, понякога трудно влизаме в консенсус. Само че това сме ние – ДСБ! Ние не сме част от театъра на маските, зад който зад добри европейски заоблени фрази се крият неясно финансирани и трудно различими интереси.
Моля ви за още едно усилие, за още едно отстояване, защото след провала на сегашното настояще трябва да остане общност на разума, трябва да остане нашата общност, която да преведе това общество в бъдещето. Общността, която последователно и консистентно е отстоявала интересите на модернизацията и реформацията на България. Защото сме ДСБ!
Благодаря ви.
