Водеща: Добро утро казвам сега на следващия ни събеседник. Това е лидерът на ДСБ, съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. Добро утро.
Иван Костов: Добро утро.
Водещ: Добро утро.
Водеща: С какво да започнем – с това, че вчера на първо четете беше приет в крайна сметка 10-процентният данък върху лихвите? Ще се съгласите ли с тезата, която вчера прозвуча от устата на управляващите, че това е един справедлив данък, тъй като е данък срещу лентяите – хората, които искат да не работят, а да богатеят от лихви?
Иван Костов: Това е лява фразеология, лява мотивация. Очевидно не мога да се съглася, защото ние никога не сме крили, че стоим на десни позиции, защото още повече и, че не е изход. Вижте, ако говорим общо за наследството, което остава след управлението на ГЕРБ, защото то вече се очертава от тези законопроекти – за данъци, за бюджет, ще се види, че остава една силно нереформирана бюджетна сфера, с нереформирано МВР, сектор за сигурност като цяло, с нереформирано здравеопазване, образование и публични услуги, държавни, където на практика се разходват огромни средства, които не дават ефекта, който обществото очаква от тях.
Водеща: Какви реформи вие конкретно бихте искали да видите в здравеопазването, в системата за сигурност?
Иван Костов: Това не може за съжаление да се изчерпи с един сутрешен разговор.
Водеща: Със сигурност темата е голяма.
Иван Костов: Например да ги няма половината от тях, казва министър-председателят Борисов – МВР са чантаджии. Да ги няма чантаджиите, да има активно действащи полицаи, следователи. Например за МВР. От друга страна, ще остави това управление увеличени данъци, макар и пълзящо в тези години, постепенно. Последният пример е с облагането на лихвата. Това е на практика намаляване на нетните доходи на домакинствата и на едноличните търговци.
Водеща: Тук в това студио бяхме поканили и финансовия министър Симеон Дянков. Щеше да ви възрази. Той щеше да каже, че бюджетът за следващата година е бюджет на увеличените доходи, а не на намалените доходи.
Иван Костов: Да, ако се вземе предвид планът за увеличаване на пенсиите. Това в този смисъл би било вярно, защото ние вчера гледахме конкретния бюджет на ДАНС. Там няма никакво увеличение, напротив инфлацията е изяла пет процента от реалните пари на държавната агенция. Така че, ако говорим за конкретен пример, на мен ми идва този, по който съм се занимавал вчера. Искам да кажа, че така пропълзелите нагоре данъци очевидно не са решение за стимулиране на икономиката да излезе от кризата, защото ефектът върху домакинствата е много тежък. Хората живеят много зле, по-зле, усещат се по-зле. И едновременно с това една огромна част от малкия, семеен и среден бизнес, дори затвори. В смисъл изчезна от пазара. Не се пререгистрира. Фирмите изчезнаха, което означава, че нарасналото облагане очевидно не е адекватно към състоянието на основните данъкоплатци, защото ги елиминира, изчезва.
Водещ: Една от тезите на управляващите беше, че по този начин освен всичко друго, освен че данъкът е социално справедлив, както каза министър Дянков, той по някакъв начин ще изкара парите на хората от банките и ще ги завърти в икономиката. И така тя би могла да живне.
Иван Костов: Това не е вярно.
Водеща: Между впрочем теза и на българския държавен глава.
Иван Костов: Аз им казах, че ако това е вярно, с тази теза могат да претендират за Нобелова награда по икономика, но ще им се смеят, защото такова насилствено, така да се каже изкарване на парите, с каквото те се надяват не може да се случи. Хората инвестират, тогава когато имат високи очаквания и сигурни планове за в бъдеще. Тоест, когато конюнктурата ги прави оптимисти за бъдещето на своите начинания. Тогава хората рискуват, тогава поемат риска. Когато хората нямат положителни очаквания, те не рискуват, защото тогава считат, че не могат да предотвратят рисковете за своя бизнес. Разбирате ли? А очакванията, аз го казах от трибуната, са нещо много голямо, много сложно. Те зависят от поведението, от дейността на цялото правителство, на съда, на цял ред обстоятелства. И не могат да бъдат решени с едно повишаване или въвеждане на един данък.
Водещ: В този смисъл кого ще засегне този данък най-силно, понеже това е един от основните спорове. Едните казват, че ще пострадат бедните, разбира се, от ляво. Тезата на управляващите е, че той ще удари богатите и за това е социално справедлив.
Иван Костов: Да. Тоест, взимаме от богатите и даваме на бедните, казват от ГЕРБ, което в никакъв случай не ги определя като дясно управление. Но вижте, да се поставим на мястото на човека, казвам аз. Да забравим, че сме продали например бизнес за милиони и сме станали народен представител и в момента сме гербаджии, а да застанем на позицията на човека, за да разберем от неговата гледна точка малко ли е или много. Така би трябвало да гледаме на тези неща. Ако за един човек с неголям доход, отнемането на 10, 50, 100 лв., които той е предвидил например, за да ги изхарчи, да си погаси данъка за къщата и за апартамента и вие му ги свалите в края на годината, това за него е страшно много. От гледна точка на държавата това е нищо. Държавата ще каже – взехме му 50 лв., много важно. Но ние взимаме 5000 лв. Но на онзи, на който му взимат 5000 или 3000 лв., той има много повече. На него, за да му вземете 5000 лв., той очевидно ще вземе лихва от 50 000 лв. Тоест, той 45 000 лв. като има, какво му взимате точно. И в този смисъл този човек, който е планирал тези пари да закърпи с тях бюджета си, защото те са нетните му доходи, те са му чисти доходи, той ги е смятал досега като чисти доходи, за него могат, в неговите очи могат да се окажат страшно много.
Водеща: Само една малка скоба отварям за ДАНС по повод на това, което вие казахте – нали идеята беше точно обратната – след атентата на летището в Бургас да има повече пари за сигурност.
Иван Костов: Няма, което е необяснимо. Има атентат, има появила се международна опасност от тероризъм.
Водеща: Това беше един от изводите на Консултативния съвет при президента непосредствено след атентата.
Водещ:
Иван Костов: Това е странно. Няма пари. Нито един лев повече. Дадени са повече пари, но те са за тези, които са уволнени за допълнителните осигурителни вноски, защото се промени ангажиментът на държавата да плаща. Реално няма никакво увеличение на бюджета. Той в номинално изражение е същият, но е подяден от инфлацията. Това е положението в ДАНС. Не е реагирало правителството по никакъв начин през Министерството на финансите на тази заплата.
Водеща: Смятате ли, че това би вещало за в бъдеще проблеми в сферата на сигурността?
Водещ: Няма ли ДАНС достатъчно ресурс да се справи с наличните пари?
Иван Костов: Ако имаше, щяхме да кажем досега кой е извършил атентата.
Водещ: Министър Цветанов каза онзи ден, че сме много близо до това да кажем, даже имаме някакви данни за помагачи тук.
Водеща: Трима чужденци.
Иван Костов: Но не сме казали досега.
Водеща: Вярвате ли, за да приключим темата, че в близко или в далечно бъдеще ще разберем въобще като общество кой е авторът и кой е поръчителят на атентата в Бургас?
Иван Костов: Не вярвам.
Водеща: Поради каква причина?
Иван Костов: Много време мина. Разследването на такива актове обикновено е успешно в първите дни. Когато не достига в първите дни до разкриване, това означава, че или е изключително добре организирано, почти винаги означава, че е изключително добре организирано и следите са прикрити. Тоест направено е от много високи професионалисти.
Водеща: Добре. Ако сме изчерпали бюджетните неща, за референдума да поговорим малко. Допада ли ви финалната формулировка за референдума – “Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.
Иван Костов: Тъй като започва дебатът за този референдум, ако ми позволите, ние сме подготвили един текст, да ви запозная с малко история, малко хронология на събитията, ако ми позволите.
Водеща: Хронология на събитията, която какво ще ни покаже?
Иван Костов: Която ще ви покаже, в страната, как се е развивало отношението на управляващите към проекта. Проектът фактически е спрян, изграждането на АЕЦ “Белене” е спряно още преди 1989 година, след Чернобилската катастрофа, с опасения за ядрената безопасност. И поради това, че е направена препоръка възглавницата, върху която стои реакторът, се изработва възглавница заради земетръсната зона, че трябва да бъде двойно по-дълбока. Тоест двойно по-дебела трябва да бъде възглавницата. БКП по времето на Георги Атанасов замразява проекта. Това е решението. Така е изразена позицията – замразява проекта преди всичко заради много големи финансови затруднения и заради липса на кредитиране. След фалита на държавата, през 1990 година, обявен от Андрей Луканов, правителството на Димитър Попов спира, взема решение да се прекрати изграждането на проекта. И се разпорежда дам да се изгради парогазова централа. Правителството на Филип Димитров официално завършва този процес. Така че до 2001 година има пълен национален консенсус това нещо да бъде спряно. Като искам да напомня, че Димитър Попов взе това решение след инициатива на Стефан Продев за затваряне на АЕЦ “Белене”, за спиране на строежа. Тоест имало е пълен национален консенсус това нещо да бъде спряно независимо от поръчания реактор. Това е историята. И се появява Симеон Сакскобургготски, който отменя тези всички решения, разрушава този национален консенсус. И го прави с абсолютно фалшива аргументация. Например България през 2010 година, ако не изгради АЕЦ “Белене”, ще внася електроенергия. България в 2012 година е износител на електроенергия, без да е произвела.
Водеща: Нека да кажем, че шест-седем години по-късно бившият премиер, някогашен монарх продължава да вярва в тази теза, че “Белене” е проект, в който си струва да се инвестират пари, нали така? Надявам се, че не ви звъни Симеон Сакскуборгготски.
Иван Костов: Съжалявам. Много рядко правя такива грешки, гафове, но да продължа. Това решение е взето в нарушение на решение на Народното събрание, което през 2002 година, през лятото забранява на правителството, практически не му дава мандат да затвори Трети и Четвърти блок. Правителството обаче взима решение да затвори, на Симеон Сакскуборгготски, по предложение на Милко Ковачев, на главния преговарящ Меглена Кунева взима решение да затвори Трети и Четвърти блок в преговорите за глава 14 – “енергетика”. ВАС отменя това решение на правителството. Казва, че правителството действа незаконно, защото нарушава решение на Народното събрание. Това решение на ВАС се обжалва от Меглена Кунева, от Соломон Паси и от Милко Ковачев. И петчленен състав на ВАС отхвърля жалбата им. Тоест, те са нарушили закона според ВАС, когато са взели това решение. Така че нарушаването на националния консенсус, става с една двойна, тройна, дори измама. Така започва новата епопея.
Иван Костов: Хората трябва да чуят защо правителства след това, след Симеон Сакскуборгготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов не посмяха да извършат последната стъпка. Тази, необратимата стъпка за обричане на данъкоплатеца да изтичат парите му за тази най-голяма измама, както ние я наричаме на българския посткомунизъм.
Водеща: Защо?
Иван Костов: Защото цената, по която трябва да се продава токът, е социално непоносима. По време на дебата за референдума в Народното събрание БСП призна, че няма да бъде тази цена, която аз бях поставил една проста задача – за колко години ще се откупи тази инвестиция от 10 млрд. 350, ако се продава токът на цените от “Козлодуй”? 117 години, казах от трибуната, те казаха – няма да бъде тази цена. И аз излязох в дуплика и казах – кажете с колко ще я увеличите. Оказва се, че нито едно правителство, а всички правителства знаят с колко трябва да бъде увеличена тази цена. Не смее да каже. Не смее да преодолее тази бариера и да кажа на хората – този ток, за да има АЕЦ “Белене” трябва да го увеличим, изкупната цена – толкова и толкова. При положение, че има още една ужасно силно подпираща правителствата, обстоятелства има, а те са, че международната цена на тока, защото тук действа като борса – в Източна Европа се купува и продава ток. Като започнем от Унгария насам цената е около 72-74, някои продават на 70, някои под 70 лв., говоря за мгв/ч. При тази цена, а тя е по-ниска от вътрешната, въобще не може да функционира АЕЦ “Белене”.
Водещ: Въпросът е, че референдум ще има. И, ако народът, не обичам много това обобщение, но ако все пак хората гласуват “за”, правителството ще бъде задължено да вземе мерки в тази посока.
Иван Костов: БСП трябва да обясни защо е нарушила, защо се е отказала от националния консенсус, произвела е най-голямата измама, защото е измама, ако един проект не може да се построи, така че да може да си възвърне парите, това е измама. Трябва да обясни защо е излязла от този национален консенсус, защо е влязла в измамните корупционни схеми на НДСВ. Защо го е направила. Защото този дебат, честният дебат трябва да се изкара пред хората. И между другото според Закона за референдумите те няма къде да избягат. Този път ще застанат срещу нас и ще трябва да ни обясняват тези неща, защото те досега старателно избягват дебата с ДСБ. Така че аз го обещавам този дебат на хората, че всички маски ще бъдат смъкнати, всичко ще бъде казано. Това няма да се размине. Хората трябва да бъдат информирани какво се е случило.
Водеща: Последен въпрос, за да довършим темата с енергетиката. Любопитно ми е какво очаквате от визитата на руския президент Владимир Путин, който ще бъде тук в началото на идния месец, съвсем скоро?
Иван Костов: Очаквам Путин да се опита да усили натиска върху АЕЦ “Белене”, защото му се привижда нещо, че това ще стане или поне ще продължи източването на парите за разни комисионери, някакви стотици милиони ще изтичат от българския данъкоплатец. И ще разпределят в посока на Москва. И едновременно с това вероятно ще подпише договор за изграждане на “Южен поток”, поне така се твърди, което ще го задължи да инвестира в България 1 млрд. и 300 млн. евро, което аз не вярвам Русия да направи.
Водещ: Кой е лостът за натиск от страна на Русия, много ми е интересно?
Иван Костов: Той загуби лостовете за натиск. Това искам да кажа на българското правителство и на българския премиер. Няма с какво да го притиска повече г-н Путин. Самата конюнктура на газовия пазар, който е основният инструмент за натиск върху България, работи изцяло срещу интересите на “Газпром”. Така че основните козове, с които държеше за гърлото страните от Източна Европа, Русия през “Газпром” се трошат в момента пред очите на всички ни. Така че да бъде по куражлия българският министър-председател като преговаря. Да си постави условията. Да поиска не само да построи, не само да изразходва 1 млрд. и 300 млн., но и да поиска такса за пренос, да защити интересите на страната, да не се просва по корем.
Водещ: Г-н Борисов обеща трудна визита на руския президент. Предстои да разберем какво ще се случи.
Водеща: Ако трябва да продължим – на финала – метафората за натиска, да се обърнем малко към вас, натискат ли ви Надежда Нейнски и Мартин Димитров ДСБ да се върне…
Иван Костов: Чукат на отворена врата.
Водеща: Чукат на отворена врата.
Иван Костов: Вижте защо, ние искаме да запазим тези избиратели в дясно, които първо не са склонни на популистки, центристки, това – вземи от богатия, дай на бедния пенсии, които разсъждават трезво знаят, че положението на всички ни може да се подобри само през развитие, бързо на икономиката, през много интензивно развитие на малкия, семейния и средния бизнес. Това са хората, които не одобряват управлението на Бойко Борисов. Тези хора са единната десница. Ние към тези хора винаги сме държали ръцете си протегнати.
Водеща: Преведете ми на още по-конкретен език какво значи това чукане на отворена врата? Как си представяте възкресението на Синята коалиция в навечерието на следващите парламентарни избори?
Иван Костов: Вижте, първо Синята коалиция не е лишена от перспектива. Тя не е лишена от перспектива.
Водеща: Социологическите проучвания показват това.
Иван Костов: Това, че я е напуснала една политическа партия не я елиминира от политическата сцена.
Водещ: Един от основните играчи.
Иван Костов: Да. Един от основните или може би част от един от основните играчи понеже тези гласове, които се появиха в Габрово и Боровец твърдят, че изразяват интересите на избирателите на СДС, или са отглас, или са говорители на тези избиратели, очевидно не всички избиратели на СДС са съгласни да вървят след ГЕРБ, защото тези, които ще са съгласни на курс за подкрепа на ГЕРБ, те ще гласуват за ГЕРБ, няма да гласуват за друга партия.
Водещ: Предвиждате ли разцепление в СДС ново?
Иван Костов: Както се вижда по-ключовия въпрос, по въпроса за отношението към управляващите от ГЕРБ, те са се разделили по същество.
Водещ: Имам предвид официално разцепление. Да кажем две или повече партии.
Иван Костов: Не, вижте за в бъдеще не мога да кажа как точно ще се развият нещата, но ключовият въпрос винаги за един политик е отношението му към тези, които управлява. Ако отношението е различно, това вече прави политическата оптика на едните и на другите, начинът, по който гледат на нещата, е различен.
Водеща: Ще дадете ли еднозначно оценката си за фигурата на Надежда Нейнски и фигурата на Мартин Димитров?
Иван Костов: какво да направя точно за тях?
Водеща: Да оцените тяхното политическо поведение.
Иван Костов: Аз го оцених. Те са говорители. Според нас, ние го казахме официално на пресконференцията, те са говорители на тези избиратели на СДС, които са за единна десница срещу ГЕРБ.
Водеща: Защо ги нарекохте пораженци тогава?
Иван Костов: Защото те считат, че ние сме лишени от шансове, ако се явим самостоятелно на избори, което не е вярно.
Водещ: Имат ли място при вас, ако решат да напуснат СДС?
Иван Костов: Имат място в единна дясна формация. Имат място като сериозни, опитни, като хора, зад които има избиратели, винаги имат място. Но ние не можем да се съгласим, че сме отговорни за това, че СДС е излязло от Синята коалиция. Как сме отговорни ние от ДСБ? И след това има там някакви неточности – те казват – преразгледайте си всички решения, с които сте напуснали Синята коалиция. Ние не сме вземали такива решения. Ние нямаме нито едно решение, с което да сме се обединили против обединението на десните. Така че това не се отнася точно за нас. А те все пак са се опитали, може би на тази фаза на отношения, за които и вие питате, са опитали да бъдат балансирани.
Водеща: Добре.
Водещ: Благодаря ви.
Водеща: Това беше лидерът на ДСБ Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция.
