Няма основание за високи цени

Има съмнения за тежки данъчни нарушения на пазара на горива в България. ДСБ настоява:

1. Министерствата на икономиката и на транспорта да направят пълен анализ на цените на горивата, за да обяснят защо българите плащат толкова високи цени при толкова ниски производствени разходи и нисък данък печалба.
2. Министерството на финансите да направи задълбочена данъчна ревизия и да провери има ли укриване на данъци, фиктивен износ и продажба на горива на занижени експортни цени
3. ДАНС да провери паричните потоци и да отговори съществуват ли основания за съмнения за пране на пари от страна на Лукойл.

Димитър Бъчваров: Добър ден дами и господа. За НР на ДСБ, днешния ден драмата с цените на течните горива е един от най-актуалните въпроси на деня, но и не само на деня. Във връзка с това си направихме труда да направим един елементарен анализ на елементите на ценообразуването в България и да го сравним с тези елементи в целия ЕС, в 27-те страни. Ще ви бъде раздадена една таблица от сайта energy.eu, в която ще видите това, което говорим. А то е следното, силно притесняващи данни. От всички 27 страни в ЕС, при цената на дизеловото гориво в България, така наречения индустриален Margin, сега ще го поясня какво значи това, това е крайната цена на бензиностанцията, от която се вади ДДС, акциз и цента на суровия петрол, е най-висока в България към 05.03.2012г. На фона на тази най-висока, така да се каже, вътрешна индустриална цена в България, „Нефтохим“ четвърта година, между другото същото е и при бензина аналогично, „Нефтохим“ четвърта година отчита загуби. За сравнение ще кажа, че шведската рефинерия Прийм, има едни от най-ниските вътрешни индустриални цени и по дизела, и по бензина. Както можете да видите от таблицата, печели 10 евро от преработката на 1 тон суров петрол. Нефтохим отчитат загуба от 10 евро при преработката на 1 тон суров петрол. Това е абсолютно невъзможно и недупостимо при положение, че средните заплати в България към дадения момент са 5 пъти по-ниски от средните за 27 страни в ЕС и 8 пъти по-ниска от средната в Швеция. Също така при положение, че средния данък печалба в България, знаете го плосък данък, корпоративен данък 10 на 100, е почти три пъти по-нисък от този в Швеция. Очевидно, че в „Лукойл“ стават неща, които трябва да бъдат осветени и да се видят истинските причини поради, които българската икономика и бългрските граждани са на колене заради високите цени на петрола. Това не може и не трябва да продължава така, и дълг на държавните институции е да изяснят тези аномалии. Тези аномалии пораждат все по-сериозни съмнения за тежки и продължителни данъчни злоупотреби. За различни техники за източване на национален продук, чрез например занижение на експортни цени, прехвърляне на печалби към дъщерни компании или офшорни сметки, пране на пари и други неща, които са недопустими за страната с най-нисък стандарт на живот в ЕС, защото всичките тези неща са за сметка на всички българи. Разбира се по нататък и във въпросите ще доуточня или ще мога да уточня, или ще дам допълнителна информация. Сега г-н Малинов ще ви каже какви са решенията от днешното заседание на НР на ДСБ във връзка с това, което ви съобщих.

Светослав Малинов: Нарочно ви раздадохме информацията на английски език, така както е снета от сайта. Само едно пояснение FOB означва цена на суров петрол, Margin е това, за което стана дума, акциз, VATе ДДС, и накрая цената на дребно. Само една елементарна истина, но много интересна подробност. Обърнете внимание колко е цената на дребно на дизела в Люксембург 1.227 евро и колко е цената на дизела в България 1.40 евро, с което приключва дебата, измислен разбира се от някои хора, дали наистина цените на горивата в България са най-ниските в ЕС. Искам само да отбележа, че според последната класация на Файненшъл тайнмс преди 3 седмици държавите с най-висок стандарт в света са Катар и Люксембург. Какви са политическите изводи от тези цифри, които са пред вас. Няма никаква друга възможност от анализа освен да стигнем до тежки подозрения и съмнения за данъчни престъпления в огромни размери. Това са съмнения, които не могат да останат така предвид структоро определящата роля на „Лукойл“ в българската икономика и директното влияние от действията на тази компания върху жизнения стандарт на всеки български гражданин, за да не продължават тези съмнения ние настояваме министерствата на икономиката и транспорта да направят анализ на цените на горивата, на какво се дължат тези несъответствия и защо българите плащат толкова високи цени имайки предвид изключитено ниския данък печалба в сравнение с другите европейски държави и безспорно изключително ниските разходи за производство. Второ ние настояваме министерството на финансите да направи задълбочена данъчна ревизия и да провери има ли окриване на данъци, фиктивен износ и дали има продажба на занижени експортни цени, което също е нарушение. И трето ДАНС да провери паричните потоци. Има ли основание за съмнение за пране на пари от страна на „Лукойл“ България. Смятаме, че това са истинските действия, за да се окаже реален натиск върху това, което прави „Лукойл“. Исканията на протестиращите не са достатъчни. Истината се крие в тези действия. И пак казвам не могат тези съмнения, които са напълно основателни от това, което всеки може да види и да се запознае в рамките на няколко минути. Не може тези съмнения за изключително тежки престъпления да продължават без отговор от страна на българската държава и нейните институции.

Димитър Бъчваров: И понеже пропуснах нещо да добавя. Тези данни, които ви представяме и нещата, които казваме всъщност показват, че причината за високите цени не може да бъде акциза и ДДС-то. Вижте в таблиците, акцизът и ДДС-то са едни от най-ниските в България. Причината за високите цени е тези високи индустриални цени на „Лукойл“ и другите действия, които пораждат дълбоки съмнения. Буквално източването на държавата и гражданите през цените на горивата. Не високите цени на акцизите и ДДС. Между другото по този начин всеки монополист, който злоупотребява с монополното си положение, винаги издигат лозунга държавата да намали своите данъци. Помните съвсем наскоро подобни апели се инспирираха и през цените на лекарствата, ще чуем това и по отношение на цените на горивата, но както се казва „когато фактите говорят…“, те са в ръцете ви, нека спекулантите да замълчат. Въпроси?

Въпрос: Един уточняващ въпрос, който интересува телевизия СКАТ. Извинявам се съвсем накратко ще го задам. Сезгин Мюмюн игра много важна роля в декларацията, която ДСБ внесоха в Народното събрание свързана с Възродителния процес, дори имаще пресконференция, на която поканиха Иван Костов. По-късно обаче се направи една контра-пресконференция с полковници от ДС и един от тези полковници буквално каза, че Сезгин Мюмюн работи за турското разузнаване. Вие имате ли някаква информация по този въпрос и съответно как бихте коментирали, че човек който съдейства заедно с ДСБ трябва по декларация, внесена в Парламента, се оказва турски шпионин. Това е моят въпрос, извинявам се.

Светослав Малинов: Ние нямаме информация, но позицията за Възродителния процес е много отдавнащна, тя далеч надхвърля хоризонта на полковници от ДС, включително на Сезгин Мюмюн. Това е позиция на СДС от зората на основаването на демократична опозиция в пост-комунистическа България. Може би е тъжно, че чак сега се намери политическо мнозинство и воля, тя да стане официална позиция на българския парламент, нещо което, като евродепутат мога да ви кажа, изключително впечатли наистина европейските ни партньори, така както и раздразни част от крайната десница в Европа. Всичко останало са подбробности от пейзажа, така да се каже декларацията към, която може да се присъедини всеки и никой не може да носи отговорност за това. Но политическа позиция, която е с двадесет годишна давност, най-после да намери така политическо мнозинство в Парламента. Това е най-големият факт и това ще остане.

Въпрос: Какво точно беше договорено при последната визита на Алексей Милер?

Димитър Бъчваров: Би трябвало правителството отдавна да е излезнало с ясна, стегната и категорична декларация за това какво е договорено. Това, че вие питате и че ние всъщност не знаем подбробности прилича на „договорихме се да се договаряме“. Това е любим приом между другото когато българската страна е в слаба позиция. За съжаление тя продължава да е в слаба позиция поради това, че не се изпълни програмата на интерконекторни връзки, поради това че българският парламент пуполистки и прибързано взе решение, не става въпрос за добив на шистов газ, дори за проверка дали има, с което всъщност българския фронт е пробит.

Въпрос: Бихте ли се ангажирали с прогноза как би се отразило това на енергийните проекти чисто в политически план, избирането на Путин за президент, спрямо отношенията ни с Русия?

Светослав Малинов: Да ви кажа малко се засягам като български евродепутат да ми се задават такива въпроси, макар че напълно разбирам основанията за въпроса. Аз мисля да се съсредоточим върху политическата воля в България и смелостта или липсата на такава у българския премиер. Не мисля, все пак, за да отдам значимото на въпроса, не мисля, че ще има някаква промяна, и не мисля, че натискът би се засилил, той си е достатъчно силен и досега. Мисля да прехвърлим акцента към българското правителство, ресорните министри и най-вече решенията, които трябва да се вземат, те така или иначе се вземат от българския премиер, а сигналите на неговите министри през изминалите месеци, включително и на президента, избрани разбира се с гласовете на ГЕРБ и на десницата, сигналите са много ясни. Така че да гледаме българския минисът в момента. Той има няколко седмици да довърши, както се казва, мисленето си и да го превърне в решение тези енергийни проекти.

Въпрос: Защитиниците на „Лукойл“ обаче твърдят, че ако „Лукойл“ не продаваше на достатъчно ниски и добри цени, в крайна сметка щяха да купуват, защото ако един малък предприемач от София реши да купи газ, ще съпостави цените и ще си прецени.

Димитър Бъчваров: Вижте подобни сега ще ни заливат вероятно от тук нататък от това естество. Истината е обаче от фактите в тези данни, които виждате. Между другото, когато се готвехме за тази пресконференция аз проверих балансовите отчети, финансовите отчети на редица рефинерии в Европа. Примерно в уводните думи на шведската рефинерия, която дадох за пример се казва, че тя е подложена на нейните продажби на изключително остра конкуренция. Тези завишени индустриални цени у нас са резултат на липса на конкуренция от недействаща КЗК, вие знаете нашето отношение към тази комисия, и искам да ви напомня само, ние няма да влизаме повече в диалог с „Лукойл“, това не е работа на една политическа партия. Ние влизаме в диалог по този начин, излагайки нашите преложения пред правителството и институциите, които трябва да решат проблема. А не с „Лукойл“, ние няма да влизаме в разговор с тях. Фактите са красноречиви.

Светослав Малинов: Благодарим ви.