Как се разбирате с премиера Бойко Борисов?

– Съвсем нормално. Той не е човек, с когото се общува трудно. Това не се отнася за много от политиците в България. Така че при всички възражения, които сме имали и много хора имат за него, аз вече имам свое обяснение за успеха му в политиката – той със сигурност може да общува.

Това означава ли, че се е променила оценката ви за Бойко Борисов?

– Не мисля, че моето отношение се е променило. Вече няколко пъти казах, че през последните седмици или месеци много хора в българската политика се промениха и то към добро в културата на общуване.

Само в културата на общуване ли?

– Нека да не слагаме розовите очила.

А общуването проблем ли е на Реформаторския блок?

– При нас винаги е имало подобни проблеми и въпреки че съм един от хората, които се опитват отчаяно да ги решат, отчитам като своя слабост, че поддържам дистанция. Това важи както в публичното ни поведение, защото трудно общуваме с една широка част от гражданите, така и в личните отношения не сме най-добрите.

Какъв е диалогът с партньорите в управлението? С коя формация е по-труден – с ГЕРБ или с Патриотичния фронт?

– Видимо е, че с Патриотичния фронт най-лесно общуваме ние. Множеството компромиси, за да участват те в мнозинството, бяха в голяма степен дело именно на това общуване. Тук има и елемент на парадокс – идеологически ние сме най-далеч, но може би това улеснява, защото ние не търсим идеологическа близост. Търсим пресечните точки на обществения интерес и сме изключително прагматични в общуването си с тях.

Затова ли толкова държахте Фронтът да подкрепя правителството, какво го прави приемлив партньор? Не съжалявате ли сега при казуса със зам.-министъра на отбраната Орхан Исмаилов?

– Категорично не съжалявам. Обосновката за включването на Патриотичния фронт в мнозинството остава една и съща. Тя е управление, основано на партиите, които бяха опозиция в предишното Народно събрание, и на една изолация, казано в най-невраждебния смисъл на думата, на ДПС и БСП от контрола върху изпълнителната и законодателната власт. Така че тези цели са постигнати.

Трудностите бяха предвидими и не бяха изненада. Те тепърва ще ни съпътстват – 43-ият парламент ще доведе изкуството на компромиса до прилични нива в българската политика. Ние сме безкрайно назад от една средноевропейска държава в умението да постигаме компромис с различни идеологии, различна практика и др., каквито сме ние и Патриотичният фронт.

Какъв е механизмът на вземане на решенията между партньорите?

– В рамките на шегата искате да издам тайната на собствения си успех, така че в подробности може би не трябва да казвам.

Да разбираме, че вие сте измислил механизма?

– Не бих го приписал само на себе си, но със сигурност на няколко души в групата на Блока. Бих отличил сегашния здравен министър Петър Москов и другия съпредседател Найден Зеленогорски, като едни от майсторите на компромиса в българската политика. Много отдавна – още от времето, когато бяха съпредседатели на щаба на “Синята коалиция”. Те са страшно различни като темперамент и модел на поведение, но са много ефективни като екип.

Две неща работят много добре и го правят възможно, защото то беше видимо невъзможно, когато се видяха изборните резултати. Те са ясното и просто казване на истината и коректният приятелски тон между отделни хора. Междучовешки отношения, основани на една пределна откровеност и краткост на израза. Това, което направи мнозинството възможно, поддържа го в момента и вярвам, че може да го поддържа дълго време.

Причислявате ли лидера на “Движение България на гражданите” Меглена Кунева към групата на майсторите на изкуството на компромиса?

– В този процес тя нямаше тази роля.

А каква беше ролята й?

– Нейната роля по-скоро беше в разговорите между нас и ГЕРБ.

Ако сега Борисов иска да говори с Реформаторския блок, на кого звъни – на вас или на Меглена Кунева?

– Не мога да отговоря вместо Борисов, но със сигурност по въпросите на мнозинството и на парламентарната дейност се чуваме често и контактът ни е много ефективен. Предполагам, че в рамките на Министерския съвет си има съвсем други събеседници.

Може ли малко по технологията на отношенията между партиите в коалицията и подкрепящите я – говорите с Борисов и после вие – с Патриотичния фронт, а той – с АБВ?

– Не сме имали достатъчно драми, за да има установен модел. Имали сме кризисни ситуации, както и в момента сме в кризисна ситуация със зам.-министър Исмаилов. Те се решават с много общуване на много нива – от чисто формално, за което и медиите знаят, до по-неформално ниво с елементи на приятелство. Трябва да имаме предвид, че в Патриотичния фронт има политици, с които ние имаме много дълга история, особено на местно ниво. Познаваме се до болка – къде сме били съюзници, къде сме били противници, но наистина се знае много добре.

Имаме и механизъм, който работи – всеки вторник има среща на ръководствата на групите от мнозинството с участието на Румяна Бъчварова като вицепремиер по коалиционната политика. До момента срещите не са формален, а напълно работещ механизъм за непосредствените решения на парламентарните задачи.

Докъде стигна решението със зам.-министъра Орхан Исмаилов, който не получава подкрепата на Патриотичния фронт. Те настояват за оттеглянето му с ултиматума, че иначе ще спрат да подкрепят правителството? В сряда има среща между лидера на Националния фронт за спасение на България Валери Симеонов и военния министър Николай Ненчев, който е от квотата на Реформаторите.

– Ще се върна на откровените разговори между отговорни политици. Възлагам много на срещата между Симеонов и Ненчев. Познавам много добре Николай и имам изключително високо мнение за неговата откровеност и способност да води мъжки разговор. Имам подобни впечатления от Симеонов, когото познавам много по-слабо.

Мисля, че Фронтът разбира, че в Реформаторския блок протурски формации няма. Постарахме се да ги убедим, че Народна партия “Свобода и достойнство” е една от най-градивните партии в Блока и се застъпва за тезата за единен Реформаторски блок. Това, че нашата позиция за създаване на силна национална политическа сила, която търси гласовете на всички етноси, е еманация на модерния възглед на българския патриотизъм, а не нещо обратно.

Този модерен прочит на патриотизма всъщност съпътства България от нейното освобождение досега. Когато третото Велико народно събрание избира княз Фердинанд, гласува една депутация, която да отиде да му връчи решението. И в един момент се сещат, че в избраните няма български турчин, при положение че има доста турци народни представители. Специално гласуват с мотив, за да бъде представена пред Негово височество българската нация в нейното единство. Това е шокиращо модерен израз дори за XXI век, но това са българските управляващи от края на XIX век. Най-малкото тези стандарти, които те са заложили, не можем да отстъпим, защото Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Димитър Петков са си патриоти.

От Патриотичния фронт изразявали ли са искания за постове срещу запазването на поста на Орхан Исмаилов?

– Твърдо съм убеден от разговорите с ръководството на Патриотичния фронт и с отделни негови депутати, че тук не става дума за търговия. Ние се страхуваме, че те са ксенофобска формация, те се страхуват, че в Блока има антибългарска формация. Тези страхове помежду си не можем да ги изпарим. Трябва с общуване да ги преодолеем.

Съпредседателят на групата на Реформаторския блок Найден Зеленогорски заяви, че сте получили по-малко на брой зам.-министри спрямо очакванията ви. Как бяха взимани решенията за назначенията във втория ешелон?

– В голяма степен решенията бяха взети от самите министри. Впоследствие санкционирани по-тяхно предложение от самия премиер. Противно на повечето ми колеги в Реформаторския блок аз не смятам, че това е драма. Не броя квотно заместникминистерските постове на ДСБ, искам да знам, че всеки министър на Блока – бил той от ДСБ или друга партия, има екип, на който се доверява лично и като експертност, защото имаме страшно тежки задачи. Без екип, на който имаш доверие, тежки задачи не можеш да изпълниш. Не може друг да ти назначава екипа по някакви квотни принципи и да ти каже: “Ето ти зебра, отиди да ореш нивата”. За да ореш нивата, ти трябва вол, който ти да си избереш.

Непрекъснато изскачат твърдения, че Реформаторите искат много постове…

– По резултатите можем да видим, че Реформаторите не искат много постове. С назначаването на зам. областните управители в четвъртък се затваря ешелонът във властта с политически назначения. Хора, които се назначават заради определена политика и тяхната лоялност към правителството е водеща. Оттам нататък идват професионалисти. Това са хора, които категорично не трябва да бъдат подбирани по партийни квоти, а според качеството им.

На срещата на партньорите във вторник настоях да не допускаме безпринципни назначения, които биха били обясними единствено през партийна принадлежност. Винаги кандидатите да се знаят, преди да бъдат разписани условията, и по възможност претендентите да са винаги повече от един, дори и да не е за конкурсна позиция.

Историята с уволнението на стария и назначението на новия шеф на фонда за гарантиране на влоговете е пример какво не трябва да се прави.

А всъщност как беше взето решението за новия шеф на фонда за гарантиране на влоговете?

– Имаше изненада за всички партньори, включително и за повечето хора в ГЕРБ. Както скоростта на оставката, така и скоростта на последвалото назначение. Това беше лош пример. Реагирах веднага. Ето в такива ситуации вдигам телефона и се обаждам на Бойко Борисов.

Какво си казахте?

– Неговото обяснение беше, че това е сфера, в която трябва да се действа бързо, преди хора, които искат да имат нелегитимно влияние, да са започнали да го упражняват. Логика, която аз разбирам, без да я приемам. След това аз изразих мнение, че не трябва да се назначава който и да било без опознаване с партиите от мнозинството и без позиция на Асоциацията на търговските банки, които захранват Фонда с пари. В момента доверието на българското общество е достатъчно изтъняло, макар и постфактум да имаше реакция, която беше частично удовлетворителна.

Веднага финансовият министър организира лична среща между мен и новоизбрания председател на управителния съвет на Фонда. Борисов ми се обади един час след разговора и ми каза, че е организирал среща с Асоциацията на банките и че ако не получи одобрението й, той ще оттегли тази кандидатура веднага. Кандидатът получи едно доста солидно одобрение и аз съм приятно впечатлен от тази среща, която е била и откровена, и подробна, не е била формална.

Оттук нататък конкретният казус остава обеца на ухото за всички управляващи партии, защото може да се наруши доверието в обществото. И така една добра кандидатура да стане безпредметна, защото тя вече не е носител на доверие, а напротив, на напрежение. Понеже има страшно много важни административни длъжности, ключови агенции, на които трябва да бъдат избрани ръководители. Да не забравяме, че пред нас е и оставката на Иван Искров и изборът на нов гуверньор на Българската народна банка (БНБ), там вече ще трябва да имаме ясни изисквания.

Да не би Иван Искров да стане обеца на другото ухо на управляващите. Каква е позицията на Реформаторите за евентуалното назначение на управителя на БНБ Иван Искров в Черноморската банка за развитие?

– За мен по-важният въпрос е изборът на нов гуверньор. Разбирам, че обществото е чувствително и на мен също не ми харесва идеята някой да бъде награден за лошата си работа, за да освободи мястото. Доколкото виждам как протичат нещата, най-вероятно няма това да е цената.

Може ли да има компромис?

– Позволете ми да бъда крайно прагматичен. Безкрайно важно е България да има нов управител на БНБ, който да вдъхне доверие в системата и да покаже, че си върши работата. Когато нещо е безкрайно важно, то може да носи и не толкова приятна цена. Може и да има горчив хап. За да има смисъл от избора на нов управител, той трябва да породи доверие в обществото, а не да разрушава доверие.

Трябва да имаме предварително много ясни и железни критерии, не някакви обтекаеми, и на всяка цена да намерим човек за мястото. Трябва да престанем да търсим място за човека, защото това е големият проблем на българската администрация. Случаят със Станимир Флоров, който беше предложен за шеф на ДАИ, беше същият. Ясно е, че не можеш да го върнеш там, където беше проблем за обществото, ами дайте да му намерим работа някъде. Ето това е лош модел. Много добро впечатление ми направи отказът от назначението му.

Всички имаме лоши навици, от които трябва да се откажем. ГЕРБ имат лоши навици от предишното си управление – злоупотребата с власт. Ние имаме други лоши навици – от една креслива опозиционност без градивност в поведението.

Ще бъдат ли проблем лошите навици второто правителство на Бойко Борисов да започне демонтаж на модела “Кой”, каквато беше заявката на Реформаторския блок в предизборната кампания? В предишното си управление като че ли и те бяха част от този модел.

– Много пъти съм казвал, че демоните са в нас, а не в гардероба. Част от този модел може да бъде ГЕРБ, може да бъдем и ние, може да бъде и Волен Сидеров. Ако правилата допускат злоупотребата с властта, ако допускат срастването на икономическа, политическа и съдебна власт, те винаги ще бъдат моделът “Кой”.

Тук трябва да се съглася с неудоволствие с главния прокурор Сотир Цацаров, който каза, че зад инициалите Д.П. може да стои всеки. Да, така е. Всеки може да се превърне в проблем на управлението. Така че реформата на администрацията, въвеждането на прозрачни назначения и голямата задача на съдебната реформа са средствата за демонтирането на модела, а не преследването на отделни фигури. Трябва да има компетентни органи, които да разкрият дали дадени фигури са нарушавали закона.

Задачата е да създадеш силна институция. Ще поздравя министър Христо Иванов с едно от най-важните изказвания през последните седмици, което остана сравнително слабо оценено. Той направи силен жест – вместо да изтъкне своята задача за съдебната реформа като най-важната за света, той каза, че каквото и да постигне в тази сфера, ако не върви паралелно с реформа на службите на МВР, то ще остане кухо.

В началото казахте, че включването на Патриотичния фронт ще отдели от властта ДПС. Това ли е единствената гаранция?

– В България няма активни борци, които с присъствието си гарантират нещо. Гаранцията е това да има стабилно мнозинство, независещо от ДПС. Не че Патриотичният фронт е някаква категорична гаранция. По-крайните форми на национализъм не помагат в тази работа, защото те дават на ДПС образа на защитника на правата на етническите турци. Те не са това. Реформаторският блок също защитава етносите и го доказа. Реформата на институциите може да оздрави и самото ДПС, защото каквото имаме против тях, ние имаме против тежките корупционни схеми в управлението.

Одобрявате ли назначението на Владислав Горанов за финансов министър, който все пак се свързва с Делян Пеевски?

– Не искам да подценяваме ролята на премиера. Ще цитирам Симеон Радев, който казва, че някъде в края на XIX век се е създал отвратителният модел министерствата да са феодални владения на министъра и премиерът да няма контрол върху тях. Това е над стогодишен устойчив и наистина много опасен модел. Българската конституция дава огромни правомощия на премиера, за да гарантира, че всяко министерство ще следва общата правителствена политика, а нашата обща политика е черно на бяло, тя не е някаква мъглявина. Борисов носи огромна отговорност.

По казуса с финансовия министър проведох личен разговор с Борисов и го попитах дали знае в какво обвиняват Горанов и най-малкото публичния риск го носите той. Той каза, че е спокоен, пое риска и прие да бъде гарант, че Горанов ще провежда политика, обратна на тази, за която го обвиняват. Оттук нататък това е отговорност на ГЕРБ и на премиера. Пред себе си съм чист, че съм провел разговор. Не знам повече по въпроса извън написаното в медиите. На обвинения съм се нагледал, нека да видим делата. В някои медии пише, че имам леля партизанка в Пловдив, но аз нямам.

Какво трябва да стане със скандала с тефтерчетата на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов? Отговорен ли е главният прокурор?

– Скандалите са два – единият е изчезването на тефтерите, другият с поправката. И двата имат нужда от много сериозно разследване, но докато по първия разследването трябва да завърши със заключение дали става дума за битово престъпление, или става дума за акт на организирана престъпност. Боя се, че там възможните улики за акт на организираната престъпност са много малко. Ако самото вещо лице не влезе в режим на признание на съучастие, не виждам как може да се докаже сериозно престъпление. Все пак в България има и служби.

Вторият скандал е очевидно сериозно престъпление, което трябва да бъде разкрито. Дали Д.П. е преправено на 10, или 10 на Д.П., мен не ме интересува особено, защото това е тежко престъпление с мотиви. Ако в случая числото е преправено на инициалите, тези мотиви не са обясними. В другия случай са обясними. Нека упражняваме натиск върху прокуратурата – и институционален, и публичен. Това престъпление би трябвало да бъде лесно разкрито. Малцина са имали достъп.

Не трябва ли по записките в тефтера да се разследва търговия с влияние?

– Ако има нещо, което наистина не харесвам в главния прокурор, защото той не е човек без качества, е склонността му да се държи понякога като опозиционен парламентарист от трибуната. Има театри, които са позволени в Народното събрание, въпреки че дразнят хората, но не са позволени в прокуратурата. Политическите вметки не са удачни. Иначе съм склонен да се съглася с хората, че тефтерът сам по себе си не е годно доказателство за търговия с влияние. Той е много сериозна улика, но доказателствата биха били показанията на Златанов, но не виждаме такава готовност. Безспорно съдържанието на тефтерите е публичен, а не съдебен въпрос, това не може да доведе до повдигане на обвинения.

От публичните изяви в последните дни на силовия вицепремиер Меглена Кунева остава впечатлението, че одобрението на Сотир Цацаров на предложената от министър Христо Иванов стратегия за правосъдието е залог за оставането му на поста главен прокурор. Това така ли е?

– За добро или лошо доверието на Реформаторският блок няма никакво отношение към изпълняването на работата на главния прокурор.

Но евентуално сваляне на доверието има своята важна знакова роля?

– Разбира се, че е много важна задачата в хода на съдебната реформа главният прокурор да пази поне приятелски неутралитет към процеса. Ако отношенията се превърнат във война между реформаторските политически сили и прокуратурата, ние ще я приемем тази война и ще я водим. От нея обаче ще загуби правосъдието.

Немалка част от депутатите на Реформаторския блок, включително и най-разпознаваемите лица, преминаха към изпълнителната власт. Знак за какво е това?

– Трябва да приемем тяхната позиция – това е знак на политическа отговорност.

В какво здраве е Реформаторският блок? Ще има ли наистина конгрес?

– Мисля, че Реформаторският блок е в добро здраве, но в лоша физическа форма. Това, че някой не се поддържа, не се развива – дали физически, дали експертно. Това, че един студент не си учи уроците, не означава, че е болен. Прави го обаче непълноценен в занятията му. Ако един спортист не тренира, той губи форма. Ако един човек на науката не чете, той изостава безнадеждно от колегите си. Така че ние не сме болни, можем да живеем много дълго така, но няма да си вършим добре работата, ако не се развиваме.

Тоест ще има ли конгрес в скоро време?

– Колегите от “Движение България на гражданите” и СДС поставиха този въпрос като функция на готовността на отделните партии да участват в него. Честно казано, очаквах, че след като ни поканиха на 10 ноември на конгрес през септември, те са имали готовност за тогава. Ако аз каня някога за тогава, бих си подсигурил собствената готовност за тази дата. Не съм очаквал, че един въпрос, защото натиск от страна на ДСБ не е имало, дали сме готови за февруари предизвика такава яростна ответна реакция. Не искам в никакъв случай да си създаваме фетиши, да даваме крайни срокове, над които да треперим. Журналистите с напредването на времето да ни питате дали и колко сме готови. Очаквам от колегите да извършат подготвителната работа, от която имат нужда, с необходимото темпо, за да не се излагаме публично. Все пак имаме обещание към избирателите си. Това, което имаме помежду си, няма особено значение, но това, което сме обещали на избирателите си, има огромно значение.

Все пак ще има конгрес, така ли?

– Нямам съмнение, че ще има конгрес. Въпросът е кога тази подготовка за него ще бъде осъществена. Оттук насетне идва въпросът колко ефективни сме ние, преди да извършим обещаните пред обществото стъпки за консолидация. Моето мнение е, че сме слабо ефективни.

Дали липсващото доверие на СДС и “Движение България на гражданите” е резултат от страховете им, че вие ще оглавите Реформаторския блок?

– Няма да приема, че помежду ни няма доверие.

Но то се вижда…

– Доверието е дали знаеш какво да очакваш от хората, с които работиш, и дали можеш да очакваш достатъчна подкрепа. За себе си в момента мога да кажа, че първото е налице – знам какво мога да очаквам от колегите си. Често пъти не мога да очаквам достатъчно подкрепа. Кара ме да се чувствам малко самотен, но не и да ми липсва доверие.

Да разбирам, че сте знаели предварително реакцията на партията на Меглена Кунева отпреди десетина дни, в която те поискаха да няма конгрес в края на януари или началото на февруари, защото е необходимо първо правителството да реализира обещаните реформи?

– Не очаквах публичната им реакция. Не бих задълбавал в неща, които са очевидни за обществото. Тази очевидност за мен поражда убеждението, че стъпки към консолидация са необходими. Тя може да има различни измерения и всички те са обсъждани вътре, но все още не се знае кой път точно да поемем. Това са организационни въпроси. Политическият въпрос е можем ли да извършим единението, да имаме единство и лидерство след осъществяване на реформи, защото това е заявката, в която чета без съмнение почерка на проф. Даниел Вълчев. Познавам вече начина му на изразяване.

Ще си позволя един виц, защото досега не съм се включил в поредицата. Знам го от много малък. Той е за едни хора, които скачали от кула на завод в празен басейн, и като ги питали защо е празен, те казали, че докторът им казал, че като се научат да плуват, ще го напълнят.

Не ми е известен случай на формация без лидерство да е осъществила успешни реформи – и тук говорят като човек, който чете страшно много политическа история.

Реформите са винаги смелата част от политическата работа. Те изискват силна воля. Не казвам, че настоящото правителство няма да извърши реформи, а казвам, че неговият реформаторски потенциал е точно толкова голям, колкото е голям реформаторският потенциал на премиера Борисов. Докато Реформаторският блок не е единен, той не може да дава повече смелост от тази, която има в момента. Ако съдим по предишното му управление, Реформаторският блок има нужда да упражнява доверие в добрия смисъл на думата. Няма как да бъдем острие без лидерство на Блока. Просто още това дървено желязо не е измислено.

За какво ви слуша Борисов?

– Нека да си дадем няколко месеца, за да отговоря на този въпрос.

Кой е най-големият компромис, който до момента Реформаторите направиха?

– След избирането на правителството не бих казал, че сме правили компромиси. По доста въпроси тихо и без да бием тъпана, наложихме волята си и не мисля, че ще налага да правим кой знае какви едностранни компромиси.

Ако някой ваш министър не се справя добре, бихте ли го оттеглили?

– Способността на Блока да вземе решение, че снема доверие от свой министър, е минимална по чисто вътрешни организационни съображения. Същевременно програмата на Реформаторския блок и на правителството са много ясни. Ако в ключовите сфери някой от нашите министри не работи в тази посока или в противоположна посока, няма да се поколебая лично да сваля доверието си. Това е отговорността ни към избирателите, а не към вътрешните ни структури.

В каква ситуация въобще бихте свалили доверието си от правителството или част от него?

– Не ми се иска да си представям такива ситуации. Кабинетът ще оцелее, колкото е волята на премиера да управлява. От него зависи дали ГЕРБ ще упражнява върху партньорите си натиск, който да стане нетърпим за тях. От него ще зависи дали дава свобода на този дух на търсене на компромиси в парламента, който в момента успешно крепи и ще крепи правителството. Ако волята на Борисов е да прави реформи четири години, това правителство ще изкара цял мандат.

Все още стои въпросът кой предложи лидера на СДС Божидар Лукарски за икономически министър? Има непотвърдена версия, че Лукарски сам е поискал поста от Борисов, самият Лукарски каза, че вие сте го предложили, има и вариант, според който СДС го предлага.

– Ласкае ме идеята, че аз съм човекът, който решава номинациите на Реформаторския блок. Но тя е невярна.

Да разбирам ли, че Божидар Лукарски не е казал истината?

– Самият Божо достатъчно се е борил срещу възможността аз да определям номинациите на Блока. Не съм в това положение. Видът на нашето представителство в изпълнителната власт показва без съмнение, че то е квотно, за добро или лошо. Като казвам за добро или лошо, според мен това е лошо, но за друго е добро. Божидар е квота на СДС.

Тоест инициатор е СДС?

– Да, той е председател на партията.

А ходил ли е Лукарски на среща при Борисов, където да е изразявал желанието си да бъде министър?

– Това не го знам. Но не съм чувал за такава среща от нито един от двамата.

Първият избор на ресор за Лукарски икономиката ли е?

– Вътре в партията СДС имаше повече от една идея кое е предпочитаното министерство. Един от тези портфейли е икономическият.

Имаше и декларация на Гражданския съвет. Какво става с него?

– Гражданският съвет на Блока в един момент блокира във функцията си да взима решения с три четвърти мнозинство. Оказа се, че за решения, които не са консенсусни, това мнозинство е непостижимо. Той се превърна в поле на консенсуса не по своя воля, а по силата на балансите вътре, което не е много приятно за част от хората. И за мен не е приятно, защото аз съм идеологът на тази форма.

Когато Найден Зеленогорски каза, че Гражданският съвет се е изчерпал в голяма степен, аз разбирам, че той се е блокирал във функцията си на орган за взимане на решения.

Притеснявате ли се от разпад на Реформаторския блок?

– Ако някой си тръгне, значи не ни е бил нужен. Всички са влезли на гърба на доверието на Реформаторския блок и на неговата програма. Ако някой е готов да счупи това доверие към себе си, значи няма смелостта и не е нужен. Нищо такова не се вижда.

Чувате ли се с Иван Костов?

– Отговорът, разбира се, е да. Въпросите са чуваме ли се три пъти на ден и той ли ми диктува действия. Имах разговор с човек, който не ми е близък, много сериозен предприемач – не олигарх, а човек с три фабрики с 300 служители в Северна България, който се интересува от политика, без да е навътре. Той ме попита риторично: “Ти представляваш Иван Костов, нали”.

Въпроса чувате ли се с Иван Костов го разбирам като представлявате ли Иван Костов в българската политика и отговорът ми е: “Категорично не”. Няма важно решение, което да не е мое или на ръководството на ДСБ. По много въпроси с Костов имаме различни мнения и са си останали различни след разговори. Чуваме се от веднъж седмично до веднъж месечно. По-често не се е случвало.