Нямаме общ ход с ГЕРБ

Радан Кънев е роден през 1975 г. в София. Завършил е столичната френска гимназия и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Адвокат, съдружник в адвокатска кантора. Той е сред учредителите на ДСБ, а от 2009 г. е член на Националното ръководство на партията. На последните парламентарни избори беше водач на листата на коалицията ДСБ-БДФ във Варна. На днешната национална конференция на ДСБ най-вероятно ще бъде избран за лидер на партията на мястото на подалия оставка Иван Костов.

– Г-н Кънев, вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че е готов да дойде във вашата централа за общ фронт за решаване на кризата в България. Ще му подадете ли ръка?
– Не виждам причина да променяме позицията си спрямо ГЕРБ. Аз следя внимателно реакциите и на познати, и на хора с обществени позиции, и на медиите, и в интернет. Единственото нещо, което спира мнозина да бъдат свръхактивни в протестите, е опасението, че това ще доведе отново ГЕРБ на власт. Явно такова групиране би отблъснало голяма част от хората. Подобна стъпка е вредна в момента. Нашата задача е съвсем друга – да покажем, че днешна България е различна от тази преди два месеца и има алтернатива, която ще попречи на ГЕРБ да получи пак самостоятелно управление.
– Т.е. отговорът ви е „не“.
– Точно така.
– А ако той ви покани, ще отидете ли?
– Не виждам какво би било различното. Позицията ни е ясна.
– Значи не припознавате тази партия като свои „събратя“, макар че също се определят като десница и членуват в ЕНП?
– Не е въпросът аз какво припознавам или признавам. Въпросът е тези хора, които с ежедневния си протест в момента променят политическата картина в България, какво мислят. Аз виждам на площада всеки ден познати, приятели, които не съм срещал от много години, някои от университета, някои от гимназията. Всички те виждат в ГЕРБ едно от лицата на политическата мафия. Тези хора говорят за себе си като за „непредставени“ в парламента, във властта. И не е, защото са гласували за нас или за други партии, неуспели да прескочат бариерата. Ако те бяха гласували за нас, щяхме да сме депутати – но не спечелихме доверието им. Няма как да го спечелим, ако тръгнем заедно с ГЕРБ. Те искат алтернатива, искат да гласуват, някои от тях за първи път от поне 12 години.
– Старите десни партии останаха извън парламента. Какво се случва с тях в момента? Къде са знаковите им фигури?
– Десните партии правят тежка преоценка на неуспеха си. През призмата на протестите стратегическите ни грешки се виждат още по-ясно. Известните ни лидери участват в тази преоценка. Протестите имат силен поколенчески елемент. В основата им е поколението на ражданите през 70-те години на ХХ в., децата на последния български „бейби бум“. Днес ние сме между 30 и 40, вече родители, често и работодатели. Разбираме, че вече не само икономиката, но и политиката лежи на плещите ни. Нормално е, че на улицата ще видите най-често политици от същото поколение. Ние срещаме там приятелите си, средата си, имаме общ език. В интерес на истината аз видях и доста политици на по-сериозна възраст на протестите – имам няколко хубави снимки с бившия депутат от ДСБ Иван Иванов, които направиха фурор в мрежата, може би именно защото сме заедно представители на две политически поколения
– Какво е отношението на българската десница към случващото се в момента в страната?
– Не мога да говоря от името на цялата десница, разбира се. Но според нас от ДСБ се случва нещо наистина ново за България – това е протест преди всичко на средната класа. То не е непознато по света – наблюдавали сме го в различни европейски страни, наскоро в Аржентина, днешните бунтове в Турция имат такъв силен елемент. И не е въпросът дали протестиращите са по-богати от средното, а по-скоро че са хора, много чувствителни по темата за правилата, със силна и видима европейска принадлежност, с ценностна система, основана на привързаност към законността, образованието, толерантността. Голяма част от тези хора живееха последното десетилетие в особена вътрешна емиграция. Те бяха изцяло посветени на работата и на семействата си. Не вярваха на институциите, не разчитаха на тях и не държаха да ги променят. Днес реагираха много остро на знаците за пълния крах на тези институции, на окончателното им завземане от мафията. И се политизираха радикално – от изолация направо на улицата.
– Протестите в момента могат ли да станат необходима среда за обединение на разпокъсаната десница?
– Изненадващо на този въпрос отговарям с не. Хората на улицата, или поне мнозина от тях, са обединената десница. Няма я вече разпокъсаната. Десницата е на площада, тя е единна, тя има ясна кауза – отделяне на мафията от държавата. Законност и правова държава, нови правила. Ако това не е ясен знак за нас, които заемаме позиции в съществуващите десни партии, ние не сме разпокъсана десница, ние сме минало.
– Виждате ли у нас вече достатъчно многобройна реална човешка база – средна класа, малък и среден бизнес – за нормалното съществуване на дясна партия отвъд антикомунистическата доктрина?
– От една седмица има такава социална база. Вътрешната емиграция на средната класа пречеше това да се случи. Но нека не подценяваме антикомунизма, защото имаме много тежко наследство.
– Представата на комунизма за икономиката беше привидно равенство с реално забогатяване чрез кражба и привилегии. Какво е различното днес?
– Твърде малко. Така че аз имам в себе си модерен антикомунизъм – богатство чрез труд, основано на законността.
– От вас очакваме нещо толкова необходимо като формулирането на „Българската мечта“.
– Нея винаги я е имало, още от Възраждането. Характерното е, че тя придава огромно значение на образованието на децата. Ние исторически нямаме елит, нямаме прослойка от много образовани хора, нямаме елитни университети. И мечтата на всеки горе-долу успешен човек е била детето му да получи по-добро от неговото образование. Сещам се, че така е заминал прадядо ми да учи през XIX век от Брацигово в Марсилия с кондурите на един починал вуйчо, нямал е обувки. Не е чудно, че днес десетки хиляди учат, специализират и работят по специалността си в Европа. Не трябва да разглеждаме това като трагедия, а като възможност. Те получават по-добро образование, висока квалификация, нова трудова етика, уважение към правилата. Ето ви една мечта – не да върнем тези хора едва ли не насила в България, а да ги направим активна част от българската нация, да ги приобщим към политическия живот.
– Наричат ви „новия Командир“. Имате ли намерение да пренасяте нещо от стила на Иван Костов в своята работа, или ще търсите съвсем нов подход?
– Това с „новия Командир“ беше според мен провокация, но дори и да не е така, е много плоско и несъстоятелно. Моите амбиции са да получа доверие за много силен екип, силно колективно ръководство. Кризата в лидерството вдясно е видима, няма заместник на Иван Костов. Тя ще се преодолява с много силен екип и чрез ръководство, което да представлява всички поколения и всички идеи в ДСБ. Аз си имам подход и стил, няма да си измислям. Аз съм един от хората, които вкараха българската политика в интернет, един от първите политически блогъри. Бил съм участник и дори автор на няколко интернет кампании, сега вече съм от другата страна – не при доброволците и щаба, а кандидат, лице. Имам стил на много откровено публично поведение, на категорична защита на каузи, дори когато не са свръхпопулярни. Дошло е време този стил да търси доверие не за един човек, а за партията ни, защо не и за цялата десница.
– Разговаряте ли с другите десни лидери в момента – Емил Кабаиванов, например?
– Аз разговарям с всички, постоянно. Такъв съм по характер – открит и общителен. Но засега тези разговори са по-скоро приятелски. Ние ще поискаме от събранието на ДСБ мандат за преговори за широк опозиционен блок, за силен реформаторски съюз. Ако получим такъв мандат, ще започнем официални разговори.
– Ще стоплите ли отношенията със „Синьо единство“?
– О, вижте, ние също не се почувствахме добре от раздялата със „Синьо единство“, никак. Но няма да стъпим на тези огорчения, а на очакванията на гражданите, на нашите избиратели, на негласувалите, на всички, които се чувстват непредставени. А тях нашите чувства не ги вълнуват. Вълнува ги войната, която мафията им обяви. Който е в тази война от нашата страна, от страната на гражданите срещу мафията – с него ще работим без никакви препратки към стари огорчения.
– За вас най-изгодни са избори поне след година, за да имате време да сплотите редиците си.
– Тълкуването ви сигурно е правилно. Аз самият мислех за 3-4 месечен процес на укрепване на ДСБ, впоследствие на консолидация вдясно, общо над 7-8 месеца. Но сега не става дума за нашата изгода като партия – правителството рязко и необратимо загуби доверие. БСП показа, че няма „човешко лице“, хората излязоха на улицата, за да спрат окончателната победа на мафията. Няма никакво време за сметки и сплотяване. Аз съм категорично за оставка и избори възможно най-скоро. Това е и официална позиция на ДСБ. Много от гражданите, които сега са на улицата, мислят, че ние сме ги изоставили преди изборите – най-вече с разделението си. Ако ги изоставим и днес, когато са на улицата, в името на някакви наши сметки, изобщо няма да се сетят повече, че ни има. И ще са прави.