Някой си разчиства терена

През изминалата седмица се случи нещо извънредно в обществено-политическия живот на нашата страна. Беше взривен входът на сградата, в която се помещава редакцията на скандалния вестник „Галерия“. Пострадали няма, но са нанесени значителни материални щети. Тротиловият еквивалент на взрива се равнява на 400 грама – мощност, достатъчна да нанесе сериозни поражения. Вестникът е изданието, което публикува стенограмите „от записани телефонни разговори между шефа на митниците Ваньо Танов, министър-председателя Борисов, вицепремиера Дянков и зам.-министъра на финансите Горанов. Журналисти от вестника дадоха пресконференции, на които пуснаха самите записи. В медийните среди, а и в цялото публично пространство се твърди, че вестникът е близък до доскорошния арестант Алексей Петров и партия РЗС.
Анализът на ситуацията след взрива изисква, първо, да се даде отговор на въпроса кой има интерес от такова остро събитие. Явно тук не става въпрос за разчистване на някакви икономически или криминални сметки. Нито пък се е целяло убийство, защото по това време рано сутринта (около 5 часа) в този район не е имало никакво движение. Още повече че взривяването е извършено с огнепроводен шнур. Като се има предвид, че вестникът е остро опозиционен и напада основно висшите етажи на властта, се очертава като основна версия – атентат с политически цели. Кой го е организирал и осъществил и, най-важното, какво преследва? Възможно ли е да сме изправени пред акт на властта с цел сплашване на работещите във вестника?
Моментът на взривяването се характеризира с това, че в същия ден в България пристигнаха четирима еврокомисари. Още по-важно е, че единият от тези еврокомисари е г-жа Малстрьом – отговаряща за вътрешния ред и сигурност на ЕС. Тя беше тук за да види докъде сме стигнали с приготовленията за кандидатстването ни в европейската система Шенген. Именно това обстоятелство прави малко вероятна версията за атентат, организиран от властта. В крайна сметка този взрив злепоставя тежко българската държава изобщо. Той дава основания да се правят изводи в много негативен аспект за опазването на вътрешния ред и сигурността в страната. Т.е., накратко казано, властта няма никакъв интерес да злепостави собствената си политика с един такъв акт.
Има ли интерес другата страна за организирането и осъществяването на такъв взрив?
На практика това събитие стана централна новина за деня и седмицата. Целият медиен фокус беше насочен към „гръмнатия“ вестник, всички коментираха неприятната случка. Журналистите от вестник „Галерия“ и политическите им приятели от партия РЗС обилно коментираха из целия медиен ефир взрива. Но и не само него. Ситуацията беше използвана за разностранна атака срещу правителството и управляващите. Бяха повторени отново всички обвинения от последния месец и основно темата за специалните разузнавателни средства, която направи въпросния вестник известен. Този рекламен ефект беше отбелязан от журналистите и наблюдателите. В същата посока на обсъждане беше забелязана и охотата, с която „пострадалите“ даваха интервюта. Не се забеляза някой от вестника да е изплашен и стреснат. Интервюираните говореха с апломб, сякаш бяха на митинг, а не пред взривената редакция. Политическият ефект от това събитие донесе преки публични ползи за вестника и неговите политически приятели. Изрисува се образът на жертвата на репресия. Внуши се на целокупното население, че някой близо до властта иска да изплаши свободното слово в държавата. Но… това няма да се случи, защото има смели журналисти и техни политически приятели, които няма да се уплашат.
Другото важно обстоятелство е това, че извършеният атентат пряко и негативно рефлектира върху публичния образ на вътрешния министър Цветанов. А вестник „Галерия“ и свързаните с него лица от доста време водят битка точно срещу този министър. Взривът е допълнително основание за злепоставяне на и без това тежко компрометирания Цветан Цветанов.
Оценката на случилото се след атентата показва, че някои близък до вестник „Галерия“ е предприел агресивно действие за популяризирането на изданието. А, от друга страна, едно такова събитие винаги е в ущърб на властта и управляващите. Особено когато няма бързи действия за разкриване на извършителите на престъплението.
Интересен епизод от цялото това представление беше, че още в първите си интервюта журналисти от „взривения“ вестник подчертаха, че събитието се е случило точно в деня на годишнината от арестуването на близкия до вестника Алексей Петров. Кой кого искаше да поздрави с отбелязването на датата?
Друго важно обстоятелство като символика е самата взривена сграда, в която сега се помещава редакцията на вестник „Галерия“. Там след 9 септември 1944 г. е било първото място, където е разположено разузнавателното управление на МВР – прословутото Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ-ДС).
Около една седмица преди да избухне този взрив, в медиите беше публикувана информация за простреляна видеокамера на бул. „Цариградско шосе“. От описанието ставаше ясно, че камерата е била предназначена да заснема движението по булеварда с цел да фиксира нарушения на правилата за движение по пътищата. Месторазположението на камерата е било точно срещу взривената впоследствие редакция на вестник „Галерия“. Нямаше ли кой от огромния апарат на МВР да се сети, че може някой да си разчиства терена!