На 19 октомври мнозинството на БСП, ДПС и НДСВ приеха на първо четене Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Този акт нанесе пореден удар върху българските предприемачи. Те стават заложници на невъзможността на държавата да се справи със задълженията си. Новите разпоредби в кодекса водят до прогресивно разширяване на правата на данъчната администрация при символична защита за данъкоплатеца и предприемача.

Един от основните проблеми пред предприемачите днес е дългият срок за данъчните ревизии (три + един месец). Това е пряко свързано с възстановяването на ДДС, оперирането с оборотни средства, гъвкавостта на фирмите, с ангажирането на тяхното време и човешки ресурс. Мудността на данъчните пречи на развитието и конкурентоспособността на българските предприемачи, особено на тези, които изнасят продукцията си. В кодекса се удължава двойно срокът на данъчните ревизии (до шест месеца) с възможност за удължаване (до още шест месеца) при запазване на минималния срок за обжалване (две седмици) – крайно недостатъчен при сложни казуси и обемни ревизионни актове. С това животът на едно дружество се поставя в пряка зависимост от данъчния инспектор. Няма фирма в света, която може да издържи на шест месеца блокирани средства, а оттам и дейност. Но ако случайно издържи, то се дава правото за нови шест месеца довършващ удар. Ефектите от това са много – като започнем от широко отворената врата за корупция и за административен рекет и завършим с нелоялната конкуренция и поръчковото фалиране на фирми.

Проектът на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс не решава проблема коректните данъкоплатци да плащат за действията на некоректните. Продължава се практиката да не се възстановява данъчен кредит, когато доставчик по веригата от договорните връзки не е изправен, т.е. поради това, че държавата не е в състояние да си изпълнява задълженията с проследяване и наказание на некоректния данъкоплатец, се нанасят финансови щети на предприемачите.

Не е предвиден никакъв вътрешен конт­рол, както и независим орган, който да тълкува спорни текстове от данъчните и осигурителни закони. Приемането на подобна разпоредба е наложителна, тъй като тълкуването на закони може да бъде приоритет или на съдебната власт, или на независим орган в рамките на законодателната власт (съгласно конституцията). На всички ни е известна скоростта, с която работи съдебната система. Държавата не бърза – няма какво да загуби независимо дали ще се окаже права или не. А спор, отнесен към съда, е сигурен фалит, особено за малките и средните предприятия – също независимо дали ще се окажат прави или не.

Това са трите основни недостатъка на кодекса, но съществуват множество на пръв поглед по-дребни, но силно затрудняващи предприемачеството текстове. Резултатът от този кодекс е тежък удар върху българските данъкоплатци и фирми. Удар, нанесен от държава, която не си дава сметка, че живее от данъците именно на това предприемачество. И ако администрацията е толкова късогледа, как това не виждат политиците на мнозинството, които вместо Данъчно-осигурителния процесуален кодекс приеха Кодекс на административния произвол и рекет.