Ние, варненци, плащаме едни от най-високите данъци в страната. Това констатира тазгодишно изследване на Института по пазарна икономика. В класацията “Местни условия за правене на бизнес” 2011 г. Варна като цяло е на 10-о място. А по индикатора “Местни данъци”, което отразява къде са най-високите нива в страната, Варна заема незавидното 23-о място.

Във Варна данъкът за леки автомобили е най-висок. При равни характеристики на автомобила – мощност и година на производство, във Варна данъкът е два пъти по-висок от този в София и почти три пъти по-висок от данъка в Пловдив, Бургас и Русе. За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя и в зависимост от годината на производство. Сравнението на този налог за отделните градове никак не е в полза на варненци. При едва 0,34 лв. за леки автомобил до 37 kW вкл. в Русе и Бургас, 0,37 лв. за Пловдив и 0,43 лв. за столицата, ние плащаме 1,00 лв. За автомобилите от 37 kW до 55 kW вкл. разликата също е очебийна. В Русе и Бургас плащат по 40 стотинки, в Пловдив по 0, 46, в София по 0,50 лв., а ние- пак левче. От 55 kW до 74 kW Варна отново “води” класацията с 1,35 лв., докато в Пловдив плащат по 0,64 лв, а в София-по 0,68 лв. И при следващите по мощност возила съотношението пак е в ущърб на варненци. Положението е същото и за автобусите за организирани пътувания. Там данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане. И докато при 22 места налогът за Варна е 125.00 лв., то в София и Пловдив е почти двойно по евтино-63.00 лв. Двойно по-нисък е налогът и когато возилото е с над 22 места- за Варна е 250.00 лв., а за София и Пловдив- 125.00 лв.

Най-висок данък плащат гражданите на Варна и за недвижимите си имоти. Този данък се формира от ставки, приети с решения на местните парламенти. Тези ставки за Варна също са най-високи . Данъкът върху недвижимите имоти за Варна е 2 на хиляда, за Пловдив – 1,5 на хиляда, за София – 1,875 на хиляда, за Бургас – 1,45 на хиляда и в Русе – 1 на хиляда.

Същото е положението и за данъците върху дарения и при възмездно придобиване на имущество, както и при данъка върху наследствата – най-високи са данъчните ставки във Варна.

Пенсиите, обезщетенията при безработица, майчинските, детските и останали социални плащания от държавата се определят при едни и същи правила в цялата страна. Местните данъци, които варненци плащат, обаче са в пъти по-високи от тези в останалите градове. Този факт определя Варна като най-скъпия град за живеене. Разбитата инфраструктура, липсата на икономически стимули за инвестици, липсата на общ устройствен план и адекватна на потребностите на варнеци транспортна схема плюс високите местни данъци определя Варна като община без всякаква бюджетна и икономическа политика, като община, в която се работи хаотично, решенията се вземат ден за ден и без ясна переспектива за развитието на града.

Затова аз се ангажирам да намаля местните данъци, за да могат варненеци да си поемат глътка въздух в кризата, да стимулирам тяхната инициативност и да подпомогна малкия и среден бизнес.