– Д-р Михайлов, как ще се отрази на електората на “Атака” скандалът на магистрала “Тракия”?

– Електоратът на “Атака” е извън всякакво съмнение тежко ранен, той е жертва на атентат, но произведен не от Сорос, а от Сидеров. Сидеров и Чернев раниха своите привърженици на магистрала “Тракия”, нанесоха им тежка нарцистична травма. Лидерите на новия български национализъм бият и лъжесвидетелстват

като обикновена крайградска измет това е откритието. Че бият не изненадва, но че “пеят”, отблъсква. Заплитат се в троскот от лъжи, предават се. Малодушестват. Спасяват се поединично на гърба на другия, предават се виртуозно, в строг бандитски канон. Оттук нататък вярващите от “Скат” имат два изхода пред себе си – да загубят вярата дефинитивно, за да спечелят реалността, такава каквато е, или

да ударят амбреаж по посока на допълнителното безумство, с решимост за радикално оттегляне в политическото “отвъд”. Това “отвъд” означава скупчване в свръхтвърдо ядро около обезобразения лидер, около сюблимната му жертва да упорства нататък, в това, което са наричали кауза. В това ядро ще се говори за предателства, врагове и комплоти, в болната атмосфера на “Грозд” и само на дискант.

Ще кажа още, че това движение мобилизира бедните и изоставените от социалистическата партия, а така също и жадуващите реванш някога привилегировани от епохата на социализма. Разочарованата и разярена левица придобива кафяв колорит и вкус към прякото действие. Това виждаме. Тази левица

обиква да мрази, да бие и да лъже.

Фантазира физическо преодоляване на човешките препятствия, по идеологически причини, стимулирана от уважение към правдата. По Маркс и по Ленин.

Изходът от политическата фантазма “Атака” не е лесен процес, за някои това е трудно колкото освобождаване от секта. Нормализацията на съзнанието е трудна терапия, мъчен процес. Вярващите в идол са перверзно блажени, съзнаващите страдат в сложен свят. Тези хора нямат път надясно, повечето от тях ще се лутат разочаровани в ничия земя, но накрая ще гласуват за Борисов.

– “Атака” ще загуби рейтинг, така ли?

– Първата електорална реакция, измерена социологически, ще покаже срив на доверието. После ще свикват с новите персонификации на “Атака”, ще се опитат да обикнат Берон, но ще им липсват жестикулацията на Сидеров и лекомислената маса на Чернев. Ще им липсват мъжете на действието, черните якета и характерната ярост.

Ще им липсва обсебеността. Ще изчезне първичната жизнена бодрост. “Атака” ще загуби чар. И електорат.

Една част ще отпътува към ГЕРБ, друга към комунистическата партия в проект. Повечето ще потънат в гняв и тъга, в режим на нарцистична нараненост.

– Как обяснявате поведението на Волен Сидеров?

– Не ми се надниква в света на Сидеров, падналите не се бият и не се анализират. Ще кажа само, че “Атака” е лошо изчисление на Сидеров, дефицит на чувство за реалност. В последна сметка нищо повече от петнайсетминутна слава.

– А защо твърдите, че избирателите на “Атака” ще се влеят в ГЕРБ? Как коментирате явлението “Борисов”?

– ГЕРБ е укротена “Атака”, по-умерено популистко движение, смигващо в някакъв смисъл, жизнелюбиво, кметско. Хората на Бойко Борисов не са така нещастни като привържениците на Сидеров, те имат вкус към живота, обичат да бърборят – като него самия и като някои други професори около него. Бойко Борисов носи карнавален дух, под деловата му маска живее битов хедонист в хармония със себе си, приспособен и общителен. Няма безумство в Борисов, има фолклорно благоразумие и кооперативност.

Това го прави симпатичен поне колкото възхитителната грубост на живота и колкото една илюзия. Борисов говори природно, а не културно, през него проговаря битът в оптимистичен вариант. Този дозирано добронамерен и същевременно лукав човек не е за подценяване, харизмата му често струи от студиото на Бареков и импонира на хората със слаба защита. Вкусът на българите към илюзорно живеене има чрез него шанс, светла перспектива, щастливо продължение. Ако някой ден стане премиер, това ще бъде битов регрес, “ВИП Брадър” и пореден тур на реабилитация за бивши военни, полицаи и бандити, взети заедно.

– Не се ли опасявате, че избирателите на десницата ще усетят липсата на искреност между лидерите за подкрепа на обща кандидатура за президентските избори?

– Не е вярно, че няма искреност, всички искат обща кандидатура, ДСБ със сигурност. Въпросът е коя. Кой.