Николай Михайлов: Позор е стартът на България в ЕП да започва с легитимацията на Васил Божков

Водещ:… На седмицата, доколкото предизвика разделени мнения. Най-напред въпрос към д-р Първанова, евродепутат, тъй като вие се заехте с представянето на изложбата. Каква е творческата история, къде възниква замисълът да бъде показана частната колекция на Васил Божков?
Антония Първанова: Цялата идея дойде от Фондация „Тракия“, която се обърна с писмо и направи предложение да бъде показано културно-историческо наследство с изключително голяма стойност за България, но те не направиха предложение за определена колекция, просто предложиха България да направи специално послание, може да се каже така дори, към ЕС, за това, че ние не сме хора, които сега пристигат, ние имаме история е хилядолетна и можем с това да се похвалим. И можем, това е нашият принос всъщност към Европа. В следствие на което тази идея беше приета, аз предложих на либералите, че е добре България да бъде в един позитивен, много в добра атмосфера да бъде показана. И да спрем да спекулираме с предпазни клаузи, с датата. И от там нататък вече върнахме писмо, че това е интересно и всякаква организация, която бъде предложена би била подходяща и парламентът може да откликне.
Водещ: Прощавайте, някакви думи бяха ли употребени в тази покана, в тази учтивост? Какво точно се желаеше от наша страна?
Антония Първанова:
Не, това беше само предложение България да се представи с приноса, който ще донесе към общото европейско семейство. И след това получихме потвърждения от министерството на културата, от Националния исторически музей /НИМ/, че има становище, за това каква ще бъде колекцията и да се подготвим с организацията по предоставяне на място, където да бъде представено това наследство.
Водещ: Т.е. изборът е на Министерство на културата как да бъде …
Антония Първанова:
Официалните организатори, разбира се, НИМ, никой друг не би могъл да каже какви да са експонатите, никой не би могъл това да го реши, защото доколкото знам има комисия, която с това се занимава. Поне аз не съм запозната, аз не съм член на комисията по култура по култура, но знам, че има изграден ред в страната ни коя колекция да бъде определена, как тя се определя, кой издава документите и така. Но официалните организатори са Министерство на културата, НИМ, Фондация „Тракия“ и вестник „Нова Европа“. Така че от тях всички останали подробности, които са свързани с издаване на документи, със застраховки, това е изпълнено дотолкова, доколкото в парламентът бяха представени всички подписани и подпечатани документи. Нищо не би могло да се представи в парламента, без то да бъде по надлежния ред обезпечено с документи. И също така парламентът предостави пък документи, показващи че на негова територия поема ангажимент за охраната. Това беше изискване на международния застраховател и по този начин, според мен, нещата за двата страни, организатори и парламент, трите страни всъщност – и застраховател, бяха изчистени, за да стане това възможно.
Водещ: Каква беше вашата роля в представянето на експозицията и не се ли допуска, че съвсем тактично се /…/ министърът на културата и вие поехте, така да се каже негативната вълна?
Антония Първанова: Моята роля беше много естествена, както и на останалите ми колеги, ние домакинстваме. Все пак това ЕП, ние сме български депутати. Може да имаме спор в България по отношение на това дали да има частни и държавни колекции. В други страни също има такива спорове. В някои страни той е решен. В Гърция има една форма на организация на колекциите, в Италия има друга. В Италия дори и „Колизея“, аз го дадох това вече като пример, „Колизеума“ е честен. Той е на формулата публично-частно партньорство, за да може да се обслужва финансово и за да може да стане достояние на целия свят, и за да може да бъде поддържан. Все пак в Италия има достатъчно много паметници и държавата трудно би могла да се справи с тяхната консервация и поддръжка. Но нашата роля, естествено, не би могла да се разграничи. Защото би било изключително странно, когато българска колекция се представя, това е, българското културно наследство е много по-старо от живота на нашите политически партии и беше много срамно, когато започна дебатът в България дали трябва да е частно, дали не трябва да е частна. В ЕП не можаха да разберат какъв е нашият проблем с частната собственост и дойдоха с един цял наръч документи да ни представят, че не трябва да се притесняваме, че тази колекция може да изчезне, защото парламентът е достатъчно добре охраняван и трите банки на негова територия не са били ограбвани. Това хем те кара да се засмееш…
Водещ: Това е трогателно…
Антония Първанова: Хем те кара обаче да се почувстваш неудобно, защото това означава, че дълбоко неразбиране у нас има или у тях има за това къде се крие разковничето на раздора.
Водещ: Кой прояви това внимание, кой прояви този такт, за да ви успокоява, че всичко…
Антония Първанова: Директорът на дирекцията, която се занимава с организиране на изложби…
Водещ: Т.е. той не разбра вашите тревоги?
Антония Първанова: То никой не разбра нашите тревоги, защото, пак ви казвам, политическите вражди или дебати са нещо нормално, и както в нашия парламент, така и в другите национални парламенти, така и ЕП има опозиция, но това не води хората до, не ги прави смъртни врагове, това ги прави врагове, ако мога да нарека в кавички, врагове на техните тези. И всеки защитава своята позиция и в края на краищата ние сме демократично общество, може да се защити една или друга позиция…
Водещ: А вие почувствахте ли се зле от отстраняването на депутати, евродепутати от опозицията, а така и от управляващите също? Почувствахте ли се засегната от това, че те се дистанцират от изложбата, предпочетоха да го направят?
Антония Първанова: Бяха само трима депутати, които рязко се разграничиха. Но по-неприятното беше, че те не се разграничиха само от „Българското наследство“. Аз разбирам да се разграничат по свои политически съображения от г-н Божков, но да се разграничат от това, че това принадлежи на България и там не пишеше името на г-н Божков. Там пишеше „Великолепието на България“ и експонати, намерени на територията на България. Не се е говорило изобщо за имена, защото никой там не се интересуваше, чия собственост са това. Важното е, че то ще остане завинаги българско. Това беше по-голямото огорчение. Зам.-министърът на културата всъщност присъства и направи много добра презентация за усилията, които министерството полага, за да запази в България тези експонати. За мен най-важното е всъщност, че те бидейки веднъж регистрирани, обявени, включени в регистрите на Министерство на културата, те никога не могат да станат собственост на британски музей, на частна колекция. Просто те завинаги остават в България и докато съществува държавата България, тези експонати, които са обявени, те ще останат български. Аз не съм юрист, но разговаряхме вчера с колеги юристи, това е една особена форма на собственост, която всъщност не предизвиква никакви права. Тя само има задължения към собственика да обгрижва, но той не може дефакто да прояви като към останалите вещи каквито и да е било права – да подарява, да продава, да дава на трети лица да обгрижват тези предмети. Даже обсъждайки с колеги евродепутати този пример, те поискаха от нас референция от нашето законодателство, защото считат, че това е една възможност да се избегне изтичане на национална култура, на богатство в други страни. Знаете този голям спор между Гърция и Великобритания по отношение на предмети, които се намират в британски музей и не само там. И според тях в България е намерена прекрасната формула никога по никакъв начин тези предмети да не могат да се озоват в чужди колекции…
Водещ: Никаква формула не е намерена…
Антония Първанова: Такава е оценката, аз не съм специалист. Все пак не мога да се превръщам в адвокат на…
Водещ: Общо взето, няма в правния мир тази колекция и тя много добре се знае, стои в един вакуум. Моля ви, д-р Михайлов, да кажете дали окачествявате това като един дързък опит да бъде легализирана колекцията, която безспорно е поставена, пак казвам, виси в пространството в България като незаконна?
Николай Михайлов: Вие сте съвършено права, г-жо Маринкова, да кажете, че става дума за дързък опит. Дързък и злополучен, ще добавя глупав, защото се обръща някак срещу инициаторите. Това беше опит за легитимация на една много оспорвана колекция и на нейния собственик в частност. Дързостта иде от факта, че към великолепието на България, смайващата красота на тези антики
, се аташира образът на спорен човек, да го кажа така. Впрочем неговата траектория е чиста. В някакъв смисъл той е най-ясен, той е в кризата на своя първи милион, бих казал, може би първи милиард, знам ли аз, и желае да постигне амнистия на началото. Това се прави по инстинкта на човек в клинч, в особен режим на застрашеност, прави го и той. Какво друго да прави човекът, аз не намирам в неговото поведение някаква несъобразност, някакво вътрешно противоречие, нещо, което би ме изненадало. Какво правят обаче струпани около него т.нар. експерти? Сегашният ръководител на Фондация „Тракия“ г-н Христосков, който беше директор на Звеното за борба с културните престъпления до 1998-ма година. Какво правят политици около него? Какво прави министърът на културата? Какво прави г-н Светлин Русев? Какво прави цялото това войнство около един предприемач, дефиниран като един от лидерите на сенчестото предприемачество в България? Това е на нивото на фактите, не на оценката. Аз не квалифицирам в момента. В европейските файлове фигурира г-н Божков като човек, който има една история, казвам на предприемачество, която трябва по негова идея да остане на тъмно с помощта, разбира се, на едно мудно, тактически ослепено правосъдие. Така и с тази колекция, която сега трябва през блясъка на антиките да осветли нещо и от неговия образ, стратегия, която казвам е напълно в логиката на неговото жизнено намерение. Това обаче всичкото да бъде произведено на гърба на България, стартът на България в Европейския парламент да се случи през една такава специфична задача за легитимиране на г-н Божков е не само грешка, то е бих казал позор. Ще употребя тази силна дума. Ако ние имаме основен, фундаментален, базисен проблем на прехода и на постпрехода да се справим с организираната престъпност, с противоправното поведение, с формите на грабежа, да бъдем така добри да не дефилираме във фоайетата на Европейския парламент с образи, снабдени с престижа на страната. Този престиж страда от този тип комбинации. Представлява много голяма беда, същинска щета, че министърът на културата, който има основна роля в този проект, се е омъглил, ще употребя тази дума за неговото лекомислено поведение, там, в последния момент, за да не бъде сниман рисково за себе си. Защото той знае по инстинкт, че това е акт на…, форма на някакво политическо самоубийство.
Водещ: Ръководеното от него министерство трябваше да разработи закона, но няма нито една наредба как да се действа с тези колекции.
Николай Михайлов: Г-н министърът предприе с екип опит да напише закон, този опит абортира няколко месеца по-късно с декларативен неуспех. По тази причина задачата да бъде подготвен такъв закон беше поета от Комисията по култура. Всичко върви на тъмно, в едно своебразно мешере на решения, в което не се дири справедливост, не се осветляват любопитните за публиката обстоятелства около колекцията, около нейната собственост, легитимност, около избора й тя да представлява България. И там са струпани класически фигури, архонтите на нашия живот от до 89-та година до след 89-та година. Все същите хора. Някои от тях принадлежат на кръжока на Людмила Живкова, сега на кръжока на г-н Божков, който очевидно е наследник на Людмила Живкова, но не по мистичната, а по монетарната линия. Вижте, човек пита…
Водещ: Очевидно тези хора нямат грам свобода, за да не изпълнят своя дълг. Те са задължени на мецената, да кажем, той е подкрепял тяхното изкуство, те кръжат около него. На тях не бива да им се сърдим.
Николай Михайлов: Да кажем така. Това е някаква особена комбинация, с родство по избор, тънка магическа връзка.
Водещ: Имаме опита на…
Николай Михайлов: Може и да се банализира през финансовата страна на въпроса.
Водещ: Най-големите таланти са били придворни художници понякога.
Николай Михайлов: Това даже е своебразен регрес към ренесансовите навици на културния елит да търси меценати през Борджии и прочее. Така се случва и у нас. Само че вижте, тая провинциална, родово-кланова ситуация, в която един и същ елит и присъдружни малодушни политици не може по идея да продължи да шества в европейски контекст, защото в някакъв смисъл натискът на това, което се нарича гражданска воля, ще трябва да надделява. Аз бих казал накрая следното
: Страната ни се нуждае от свобода и от продишване, от публичност. Тя трябва да реши в дебат въпросите за българските колекции, включително и за тези емблематични колекции, за които става въпрос, трябва да произведе закон след широк дебат и вероятно стратегия за опазване на националното културно наследство. Но в крайна сметка тези особени хитросплетни лукави опити за легитимация, преди въпросът да е решен по принцип, не правят чест на никаква администрация, на никакъв политик и на никакъв културтрегер.
Водещ: Преди малко казахте, че Стефан Данаилов се е самоубивал политически. По каква причина?
Николай Михайлов: Аз мисля, че неговото простодушие и знаменитият му рейтинг го правят непредпазлив. Не е свикнал да бъде съсредоточен за това, което трябва, и за това, което не трябва. Той е весел, сценичен човек. Освен това има своите приятелства, на които има право. Само че ето виждате какво се случва накрая. В бягството му има голям проблем. По-голям проблем на малодушието, отколкото в това, което е предприел до него. Да има куража да застане зад решението си. Не го е направил.
Водещ: Питам се освен чисто естетската и хуманитарна линия, която безспорно сигурно защитавате, д-р Михайлов, има ли някаква политическа причина за вашата реакция, доколкото Васил Божков може да бъде възприеман като спонсор, дарител, строител на политически алтернативи на СДС?
Николай Михайлов: Не, това, г-жо Маринкова, аз наистина не разсъждавам тука от гледна точка на тяснопартийна логика. Мене ме интересува нормалността на ситуацията, в която българите живеят, без всякакво съмнение, и ще кажа в порядъка на някаква политическа самокритика, ако искате. Всички правителства дотук по някаква причина на невъзможност, затруднения или други съображения, които не желая да коментирам сега, не са могли да създадат терен за решаване на тези въпроси, включително закон, включително много активно правоохранително действие срещу тези колекции, които са придобити с организиран
a престъпна дейност, наречена иманярство, разбира се.
Водещ: Пресилено ли е да се очаква някаква морална чувствителност в Брюксел на тази тема, г-н Сидеров? Доколко това е една празна илюзия. Както виждате, домакините не знаели за какво се двоумят нашите граждани там.
Волен Сидеров: Аз ще сведа нещата до една по-прагматична линия относно министъра на културата. Съгласен съм и да, г-н Михайлов задава въпроса какво правят тези фигури – политици, министри, политически фигури, които кръжат около Васил Божков. Аз веднага ще кажа ясно и просто. Ами те си изплащат по този начин това, за което им е плащано преди това. Какво имам предвид? Г-н Стефан Данаилов беше шеф на щаба, предизборния щаб на Георги Първанов. Аз знам и е публична тайна, че Васил Божков финансираше кампанията на Георги Първанов. Ето ви я пряката връзка, при което г-н Данаилов е задължен вече на г-н Божков, тъй като там се изляха огромни пари, за кампанията на Първанов. Там имаше огромни милиони за чалга концерти, за помпозни тържества и платени автобуси с уж симпатизанти. Така че тук става дума за изплащане на дълг. Това се отнася и включително за фигури като шефа на историческия музей, всички тези защитници на г-н Божков. За мен нещата стоят принципно така. Наследството, културното наследство на България трябва да бъде в държавни ръце. Категоричен съм за това. За него трябва да има огромна грижа. Абсолютна илюзия и измама е, не е вярно, че държавата не можела да се грижи, защото нямала пари. Ами дайте да разпуснем държавата и да има само частни колекционери, да има частници, да има частни полиция, някои за това говорят, някои либералстващи. Да няма държава. Да кажем тогава имаме ли държава, правим ли или не? Да се разпуснем, да бъдем феодални единици някакви. Така че това е измама, зад която стоят много пари.
Водещ: Колекциите хранят иманярството.
Волен Сидеров: Иманярството. Колекциите, това са огромни пари, огромни интереси. Това трябва да е ясно. Тук моят въпрос е защо г-жа Надка Иванова, с която говорихте вие по телефона, не беше поканена да отиде в Брюксел? Защото нейното семейство е намерило Рогозенското съкровище. Поначало ние трябва на държавно ниво да изградим един нов поглед към нашата история, не само да бъде показана като вижте какво нещо има намерено в нашите земи, а да изградим една цялостна концепция. Ето тук има доказателства, вече излизат професори по генетика, които обясняват, че в нашите гени тече същите, 22 % от населението на България се покрива с населението отпреди 7000 години. Крайно време е да се изгради историческа теза, че тракийското изкуство е българско изкуство, че то не е елинистично. Да се прегради тази агресия от страна на Гърция, която краде нашето историческо наследство, краде го в теоретичен план, да се изгради цяла PR-стратегия, която да се представя пред света, България да бъде представена пред света като една стара, най-стара култура в Европа.
Водещ: И забележете как компромисът на политическия елит на най-високо ниво води след себе си деморализация, защото в същото ужасно положение е прокуратурата или изключените телефони на главния прокурор, който трябва да обясни защо не е провел проверката, която е обещал. Защото тази ситуация поражда серия от позорящи рани. Благодаря за участието.