Николай Михайлов: Костов е и демон, и ангел

– Д-р Михайлов, защо ДСБ не успява да намери в редиците си друг лидер освен Иван Костов? Чия е вината за това, че липсват достатъчно авторитети или подготвени млади хора, които да поемат щафетата?
– Страстното ядро на ДСБ няма да поиска друг лидер, защото е моногамно и щастливо задомено. Ако след година и половина всички основания за оттегляне на лидера са отново налице, това ядро ще каже „стой“. Самата мисъл за алтернатива се преживява като травматична. Подготвени има, лидери – не.
– Новият стар лидер на партията ви даде ясен сигнал, че тя няма да търси партньорство извън старата десница. Това не е ли пагубно поведение за бъдещето на дясното у нас?
– Доколкото разбирам, позицията, партньорствата ще бъдат тактически и стратегически. Стратегическите са по-придирчиви, тактическите по-малко. На определени места мажоритарният подход може да надделее независимо от партийната принадлежност на съответния кандидат. Не говоря за кандидати на БСП и ДПС. Мисля, че коалиционното суетене вреди. Трябва да се пазят границите, отвъд които ставаш никой.
– Петър Стоянов прогнозира преди време, че Костов ще бъде преизбран и ще се опита да вземе на абордаж СДС. Съгласен ли сте с тези думи?
– Извън всякакво съмнение Петър Стоянов би взел на абордаж ДСБ. Ако можеше, но не можа. Авари на абордаж с Костов в центъра е идея за гоблен, окачен в кабинета на експрезидента. Страхът от анексия на политическа собственост е комично дясно състояние, първо, поради размера на самата собственост и, второ, поради факта, че поляризацията протича по посока на Борисов, а не на Костов.
– Като политик и психиатър как коментирате невъзможността на Костов и Бойко Борисов „да застанат рамо до рамо“, както заяви лидерът на вашата партия?
– Лична антипатия на Костов към Борисов няма. Борисов е чиста политическа аномалия.
– Защо ДСБ губи поредица избори? Избирателите ли не ви разбират, неправилно ли подбирате кандидатите си, или причината се крие в нещо друго?
– Ето откровения ми отговор: ДСБ в този вид е артефакт на прехода. Не можахме повече. Култът към Костов консервира богатата и незаменима емоция на стълкновението с комунизма, на реванша на гражданите срещу тоталитаризма. Костов е преживяван от твърдото ядро на партията като герой на този сблъсък, обругаван и обичан, наранен и монументален. Костов е два пъти мит: първо – като демон на приватизацията второ – като ангел на антикомунизма. Между двете възможности няма трета. Публичният му образ не може да бъде нормализиран, укротен. В това е бедата. Ако ДСБ е партия на Иван Костов, каквото тя без съмнение е, то подкрепата за партията съвпада стриктно с граници на този образ, с размера на подкрепата за него. А и тя се топи.
– Наистина ли се оттегли Петър Стоянов или новият лидер Пламен Юруков е „кукла на конци“ и чия – на Стоянов, на Костов или…? Що за човек е той и ще приеме ли добре обществото бизнес подхода му в политиката. В интервю за „Стандарт“ той каза: „Ще управлявам СДС като фирма.“
– Оперативната конспирология твърди, че Юруков е свързан с Бисеров и Костов, едновременно и поотделно. Не вярвам в това, защото е противоречиво. Мисля, че Юруков е свързан основно с манталитета си на амбициозен бизнесмен, решен да успее в публично поприще. Нищо пасионарно, фирмена скука.
– Отварянето на досиетата как ще се отрази на обществото? Мнозина заявяват, че темата не ги интересува, не са малко обаче и другите, които намират потвърждение на максимата „всички са маскари“, след като се видя, че има и бивши сини посланици в архива за Президентството. Закъсня ли процесът? И защо научаваме истината за миналото на президента Първанов чак сега?
– Комунизмът не беше отхвърлен в България с дължимата решителност и морален радикализъм. Това минало масово е преживявано като бедност плюс сигурност, като хубаво равенство с дисциплина. Комбинацията импонира. Комунизмът е ювенилно първомайско настроение, наивна и свежа комсомолска възраст. На този мемориален фон кой кого е подслушвал придобива характера на мила подробност, на нещо като юношески срам от застояване в тоалетната.
Голямото тоталитарно щастие се крепеше на дребни подлости, на данък скромна низост. Дребната подлост в онази възпята система беше патриотичен дълг, в коментираната сфера – разузнавателна дейност в сферата на подривните мисли. Архивите трябваше да бъдат отворени в острата фаза на прехода, но не бяха, защото фазата беше остра и никой не дръзна. Нито левите, нито десните. Българите нямат въображение за морален отговор и сили за радикална реакция. Георги Първанов е емблематичен пример на това дребнодушие, с неговото опоскано досие. Бедата е в контекста обаче, Първанов е само средностатистическа норма, пръв между равни по морално бездарие. Политическото лидерство в преход трябваше да бъде морално лидерство, усилие за постигане на достоен живот. Вместо това се нахвърлиха върху собствеността като обсебени и оплескаха всичко. Вижте елита, тъй наречените интелектуалци – до един са конформисти на установеното безредие, любители на примитивната социална сила.
– Какъв трябва да бъде кандидатът на десните за кмет на София, за да има шанс срещу Бойко Борисов? И като визия, и като послания към избирателите?
– Този въпрос надхвърля възможностите на жанра, но се изкушавам да кажа, че кандидатът трябва да „просне“ Борисов с качества като компетентност и чест. Трябва да улучи Борисов в липсите, да посочи безвкусната поза на това преекспонирано лице, да разрита бутафорията на неговия медиен образ.
– Открихте ли в политиката много хора, които имат нужда от психотерапия? Ако ви потърсят например Румен Овчаров, Сергей Станишев, Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски, какво бихте ги посъветвали да променят в поведението си, за да им вярват повече хората?
– Румен Овчаров – да осъди Илия Божинов (ако може) и да извика на публичен дебат Димитър Иванов за моралната същина на Шести отдел на ДС. Сергей Станишев – да проучи в дълбочина обстоятелствата около кортежа на Маджо, как е станало и кой е отговорен. Да изхвърли отговорния от правителството, ако е негов член. Георги Първанов – да върне „ония“ страници от досието и да пусне сълза в „Панорама“. Симеон Сакскобургготски – да раздаде имуществото си на бедните.
– Още ли е болно обществото никазват, че дори жегата се отразява на психичното здраве.
– В сезона на ваканциите обществото ни е болно по развеселен начин. А за жегата препоръчвам подкуп на метеоролозите.