Водеща Лили Маринкова: Сега продължаваме с коментар по същите въпроси. Най-напред д-р Николай Михайлов от ДСБ, който ще коментира проблема с полицейското насилие и, разбира се, декларацията, която вашата партия прочете в Народното събрание. От друга страна, малко по-късно ви очаквам да се включите и в дискусията, която предстои, за „Странджа“.
Николай Михайлов: Добър ден. Аз ще кажа, че това полицейско насилие в град Гълъбово, което имахме възможност да видим и неприятност да преживеем, защото то наистина беше грозно да бъде видяно, е насилие от поредица институционализирани насилия, които наблюдаваме, ще кажа, през прехода, но в мандата на този министър особено, доколкото те не са случайни и не са свързани с някаква импровизация на частно лице в тези служби, колкото с една, ще кажа, иронично-стройна доктрина за действия на ръба на закона и един до голяма степен нелеп, но свързан със стари инстинкти, модел на възстановяване на държавността. Нещо, на което господин Петков особено държи. Само че, както вие намекнахте, арбитраж на такъв тип поведение, свързано с възстановяване на държавността, в кавички, вероятно ще бъде Страсбург. Ние имаме следното. Имаме една нарастваща паника на тази администрация, на това управление, предвождано от ляв премиер, към социалните претенции на определени групи. Това изнервя извънредно много, защото от средите на самата лява партия и претенциите за оттегляне от левите ангажименти е много силен. Има страшна, страшно несъвпадение между предизборните обещания на тази партия и реализацията днес. Това е проблем вътрешен. Аз няма да го коментирам, но искам да кажа, че когато улицата започне да се тревожи по този начин, да претендира така, правителството на левия премиер е в криза, в особена тревога. Тази тревога се разгръща на нивото на справяне с протестите като възстановяване на държавността на ръба на закона. Има една позивна на ранен етап от министър Петков, тези момчета от службите на полицейско равнище да бъдат спокойни, защото той е зад тях. Той особено настоява да бъде зад тях. Вижте какво се случи с убийството на Ангел Димитров-Чората. Веднага бяха зад тези, които днес са обвинени в предумишлено убийство. Веднага Военна прокуратура сне всякакво подозрение, всякакво обвинение срещу тези момчета. Има една реакция институционализирана на прикриване на престъплението от името на правоохранителните органи. Това е извънредно много тревожещо. Това ще създаде и създава проблем на страната, да не говорим, че дълбоко разочарова българското гражданство и не решава никакъв въпрос, най-малко социалните въпроси, които са повод за тези спонтанни реакции.
Водеща: Има нещо любопитно в самото поведение на министър Петков. Той като че ли е получил травма в своето, така да се каже, с политическото, струва ми се така изглежда. Той търси убежище в този професионализъм и много иска да бъде идентифициран с този професионализъм на Министерство на вътрешните работи, макар че очевидно неговата кариера е политическа. Очевидно неговото назначение там е това. Но ние виждаме едно прислоняване на този човек зад униформите. Така поне демонстрира.
Н. Михайлов: Вижте, госпожо Маринкова, с това бих се съгласил. Очевидно има една особена свързаност на този министър с неговото силово ведомство в момента на силата и в момента на силата, която деградира до насилие, както се разбрахме. Аз ще отида една крачка по-нататък и ще кажа, че този вкус към специфичните методи на действие на правоохранителните органи отива толкова далеч, че беше някак си разиграна и особена почит, някаква характерна церемония на посрещането на един от знаменитите бандити на страната, или поне така казват, знам ли аз?
Следователно на един терен на полулегитимност се разгръщат и интересите на хора, които иначе трябва да обитават легитимната сфера, да имат прозрачна дейност, да бъдат стриктно под публичен граждански и институционален контрол. Господин Петков е малко или повече засекретен, лаконичен в тази дейност. Той няма особен вкус към това, вкус да се отчита. Неговите реакции всеки път, когато бъде питан, анкетиран, защо се действа така, а не иначе, са много лаконични, по някакъв начин надменни, бих казал, твърде формални, когато става дума за парламентарен контрол. Това съм имал възможност да наблюдавам и отговорите му се произнасят на скороговорка. Почти не се чуват, защото звучат неясно. Това е най-обикновен формален жест. Сякаш тази институция и този тип институции, които днес коментираме с тревога, са изначално априори скрити от това, което се нарича граждански контрол. Това е много опасно, защото представлява един латентен, скрит рецидив на тоталитарни навици. Неслучайно, неслучайно ще кажа, всеки път, когато те са под лява опека, тези инстинкти са на повърхността и резултират в това, което коментираме сега – някакъв вариант на насилие. Лошото е и парадоксът е тук, от гледна точка на лявата позиция, че потърпевши са хора, които искат това, което левицата им обещава да им даде, но не им дава.
Водеща: Вие вероятно, така, изпълнихте своя дълг и като член на комисията за правата на човека, с този коментар. Но далеч по-сложно е, според мен, да обясните вашата подкрепа като Демократи за силна България на акцията на Николай Марков, офицер от Националната служба за охрана, който започна своите подозрения или, разбира се, своите обвинения, дадени по-късно и в доклад, с една доста мръсновата акция по компрометиране на българския президент, тип „Люински“, ала Клинтън и Люински. Това направи, разбира се, странно впечатление, както и неговото развитие – той ставаше все по-убедителен и по-убедителен, и по-подготвен. Като че ли нещо се е прислонило към него и му подсказва. Кажете вашето мнение.
Н. Михайлов: Ще кажа, че не съм запознат да има някакъв ефект на Люински, нещо от този род около президента. Това ми е съвършено неизвестно на мен. Нека кажа следното обаче – дали тези факти и обстоятелства съответстват на реалността или не, дали зад Николай Марков фигурират лица, групи, сили, заинтересовани да атакуват българския президент, аз не зная и никой не знае. Това се подозира, защото един човек от службата бива, както се казва, безразсъдно смел да обвинява, без да представя убедителни доказателства на този етап, а по-скоро инсинуира, говори от името на всички в тази служба или на някакво хипотетично мнозинство, което знае, че той е прав и би проговорило в тази посока, ако му се даде възможност, а вероятно няма да му се даде, защото страхът е голям страх в тези сфери. То е ясно. Какво ще стане – ще видим. Във всички случаи обаче, доколкото президентът на републиката е уличен, той трябва да отговори не с мълниеносна реакция на Военна прокуратура, аз не зная дали тази реакция на Военна прокуратура е пряко свързана с президентската воля, едва ли, но това, което виждаме на повърхността, е тъкмо такава реакция на Военна прокуратура. Ще добавя това, което казах – тази реакция видяхме при убийството на Ангел Димитров от Благоевград. Военна прокуратура има много скъсено реактивно време в такива случаи да защитава институциите. Аз не съм сигурен доколко тя го прави, ще кажа – почтено, защото по-късно е склонна да ревизира позициите си. Това, което трябва да бъде проверено обаче, е наистина фактите и обстоятелствата по тези обвинения, доколкото има, това не трябва да бъде скривано въобще, по никакъв начин не трябва да бъде забравяно, знание в широката българска общественост, че тези институции, включително Националната служба за охрана, са свързани по определен начин с елита на организираната престъпност. Това не е анекдот, това не е незрялост на някакъв човек от службите, който жертва себе си, неясно защо, това е възглед, интуиция, ако щете, на широката българска общественост, на публиката, че такъв тип обвързаности съществуват. Има едно твърдение, че шефът на охраната на българския президент е бил същевременно по някакъв начин свързан с групата на Маргините. Аз това не мога да знам със сигурност, но това се говори. На това не може да се отвърне просто с жестове на възмущение от името на честта на пагона, каквото правят. Тук се иска анкетна комисия в парламента, която ще трябва да проучи много внимателно фактите и обстоятелствата по този казус. Това сме предложили от Демократи за силна България да стане. Аз мисля, че е неизбежно то да се случи.
Водеща: Ще продължим с коментарите на тази тема…
Георги Божинов: Може ли една дума да…
Водеща: Г-н Георги Божинов от БСП.
Г. Божинов: Вие казахте, че доколкото президентът е уличен от аргументите, които преведохте, от логиката на вашето изложение аз смятам, че тази дума беше неправомерно употребена. Вероятно имате предвид набеден. Едно е набеждаван, друго е уличаван. Има улики, когато някой за нещо. . . просто да поясните, дали случайно това е грешка на езика или е ваш аргумент.
Н. Михайлов: Ами вижте, г-н Николай Марков вероятно не би направил разграничение между тези две думи…
Г. Божинов: Не, аз вас питам, за вас.
Н. Михайлов: И дума да не става, оставете това.
Г. Божинов: Ясно. Благодаря ви.
Водеща: Това, за безразсъдната смелост на Николай Марков и дали има факти в джоба, които държи и които могат да бъдат задвижени занапред, вероятно ви създава някаква ситуация, в която да гадаете.
Н. Михайлов: Аз не зная какво се съдържа в джоба на този млад човек. Наблюдавам от екрана неговата екстремна решимост, той наистина е решен. Мисля, че си дава сметка какво е предприел. Не зная дали има истинско въображение за цената, която може да плати, ако не съумее да докаже това, което говори. Във всички случаи той говори от името на една, как да кажа, на една мълва, която от моя гледна точка почива върху обстоятелства, които са много трудно доказуеми. Много трудно доказуеми, защото в тези сфери, в тези служби съществува нещо подобно на омерта, да кажем, на един дълг да не се проговаря, освен ако не си готов да рискуваш извънредно много. Във всички случаи обаче това тласка българската общественост и политическите среди към една неизбежност да бъде създаден закон за Националната служба за охрана и припламва, говоря за този казус, в една атмосфера, в която въпросът за това към кого да бъдат аташирани тези служби, НСО в частност, е много дискутиран. Знае се, че президентът има интерес да удържа тази служба в контрол, при себе си. Знае се също така, че по конституция сигурността на гражданите е ангажимент на изпълнителната власт. Всичко това е един спор, институционален, доста напрегнат, който вероятно има някакви импликации за конкретния случай около Николай Марков. Всичко това е едно кълбо от проблеми, от догадки, въпроси и обвинения, които ще трябва да бъдат разгледани на парламентарно равнище в анкетна комисия, казвам аз, и накрая ще трябва да бъде приет закон за НСО, за да може тези служби да бъдат под парламентарен и граждански контрол, да функционират прозрачно. Нещо, което не е постигнато досега.
Водеща: Очевидно, че подробностите от това защо е мълчал офицерът Марков между първия си доклад и окончателното му уволнение или оттегляне, да кажем, по-скоро уволнение от тази служба, ще бъде задаван.