Водеща Яна Боянова: Стоте дни на правителството са време на анализи, изпъстрени с политически пристрастия, и концентрират може би вече поомръзнала политическа риторика. Ще се опитаме със следващия ни събеседник и репортерката Даниела Късовска да изведем един такъв разговор от обичайния му коловоз, за да поговорим с д-р Николай Михайлов от “Демократи за силна България” за ерозията на политическото доверие, за политическата умора и посоката, която очертават стоте дни на правителството. Добро утро.

Николай Михайлов: Добро утро.

Репортерка Даниела Късовска: Добро утро, д-р Михайлов, и от мен. Как вие виждате тези сто дни? Какво според вас е най-важно да се каже, ако може, разбира се, да говорите и като политик, а да се опитате и да разграничите ролята си и да кажете и като гражданин има ли разлика в начина, по който виждате политиката и политиците?

Н. Михайлов: Вижте, тези сто дни са демонстрация на факта, че управлението на една страна в преход или в постпреход, както предпочитате, на много съмнителни коалиционни основания е трудна задача, особено ако начело на правителството е един политически, бих го нарекъл, юноша с минимален управленски опит, може би с липсващ, не би било грешка да кажем и това. Това са сто дни на усилия да се консолидира управленска програма, конкретизирана накрая в бюджет, който беше широко и задълбочено коментиран. Този бюджет е наистина бюджет на потърсената сигурност, на застоя, на стагнацията, това е бюджет, който няма да даде тласък на страната и да гарантира икономическо развитие. Това беше изключително важно да се направи в етап преди фактическата интеграция на България в Европа.

Репортерка: Проектобюджетът за следващата година ли е най-голямото предизвикателство пред правителството по време на първите му сто дни? Как вие правите класацията на проблемите пред кабинета?

Н. Михайлов: Вижте, драматичният проблем на България е липсата на върховенство на закона в страната. България не може да гарантира сигурността на гражданина, не може да гарантира правила на съвместно живеене – това е много голям проблем. Това е проблем, номинално казано, на съдебната система, но всъщност е много дълбок недъг на нашата политическа система, на нашата способност да действаме политически 15 години след 1989 г.

Репортерка: Но ето точно сега, в този момент, може би съвсем неслучайно, министърът на вътрешните работи вече обявява, че ще изнесе списъци с корумпирани лица, с канали с нелегален трафик, които ще предаде на премиера…

Н. Михайлов: Нещо тук ще ви кажа като… ще ви кажа тук като член на политическо ръководство на парламентарно представена партия и като гражданин. Ще кажа, че аз не вярвам на този ажиотаж, на тази правоохранителна възбуда на вътрешния министър въобще. Аз знам, че правителството е притиснато от европейските институции, които искат резултати в борбата с престъпността, а не думи вместо резултати. Ще се опитат да убедят Европа, че се стремят към резултати, като приберат хора, щъкащи по улиците нагоре-надолу необезпокоявано много години наред, ще кажа още, че те няма да приберат тези, които произвеждат престъпността в България, дирижират я и представляват нейните архитекти от 15 години насам.

Водеща: Всичко това, д-р Михайлов, ли ви кара да твърдите, че доминира чувството на безпредметност на политическите усилия у нас?

Н. Михайлов: Хората мислят така, хората са скептични относно това, че политикът като персона може да бъде посредник на техните интереси в управлението на една страна. Те знаят много добре, че през политиката се случва по-скоро фалшификация на техните очаквания, изиграно доверие, това – твърдо. Хората не виждат през политиката възможност за заприходяване на жизнени шансове за себе си, това сякаш не им е дадено. Затова те имат усещане за безпредметност на своето политическо усилие. Това политическо усилие от страна на гласоподавателя се нарича гласуване. Те не виждат смисъл в това да отидат до урната, или поне малцина виждат смисъл в това.

Водеща: И как ще съжителстват тези, да ги наречем, паралелни светове оттук нататък, при положение че хората търсят някакви очаквания и надежди да реализира тази политика, а тя сякаш не ги реализира?

Н. Михайлов: Знаете ли, хората се свързват някак си по инстинкт с популистки фигури в среда, в атмосфера, в която политическите партии губят кредит. Те търсят просторечието на един популист, търсят фигура, която може да проговори покрай, преди, след партиите на един език, на който говорят хората – ето тези хора, които аз виждам сега през прозореца на улицата “Иван Асен”, това са забързани хора, които не знаят канона на политическата реч, не се интересуват от него и даже не го слушат вече. Тогава те ще гласуват, ще кажа директно – за Бойко Борисов, за Волен Сидеров, или за някой друг, не му знаем името още.

Репортерка: Вие самият обаче сте част от политиката, не се ли опасявате, че когато говорите по този начин и рисувате такива краски, а в последните години самите политици наистина говорят така, точно това става причина хората да бъдат отблъснати от политиката и да се случва така?

Н. Михайлов: Това, което казвате, е сериозен въпрос, аз признавам неговата частична истинност. Само че аз предлагам ние да се лекуваме с реалност, а не с тактически подходи, които ще фалшифицират реалността, за да я лекуват. Аз съм лекар и знам, че истината лекува, а не лекува лъжата.

Водеща: А как да се поразмърдат, д-р Михайлов, политическите партии, които очевидно са застрашени от тази липса на доверие и интерес към тях и от ерозията на политическото и избирането на хора с облик на магьосници, които правят чудеса?

Н. Михайлов: Трябва да се говори честно и да се действа по принцип – това е най-елементарната клиширана истина за политическото поведение. Освен това политикът трябва да бъде професионализиран, казвам го като подкана и за собственото си участие в политиката. В политиката през тези 15 години нахлуха най-разнообразни човешки случайности. Дошло е време тези хора, които обитават политическото, да бъдат професионалисти – ще кажа това. И ще добавя още нещо като представител на конкретна политическа сила – ние имаме свои привърженици, с които имаме договор, преди парламентарните избори написахме такъв договор, и го подписахме двустранно в зала “Максима” в Архитектурния университет на София. Това беше възторжен акт. Защо? Защото нашите привърженици са сигурни, че ние няма да ги излъжем и ние сме сигурни, че няма да ги подведем. Знаете ли, че това не е много изтълкувано електорално, както се видя на изборите, но не е и малко. Политиците трябва да бъдат лоялни на своите избиратели, а ДСБ се старае да бъде това. Считам, и отново казвам, че това не е малко, надявам се да ме разберете добре, не като пропагандист в момента.

Репортерка: А като заговорихте за желанията на вашите привърженици, за ангажиментите, които поемате към тях по отношение на дясното, не смятате ли, че преобладават нагласите и желанията, и предпочитанията може би от тях да видят едно по-обединено, по-единно дясно, което да може да прави политика и да има влияние на политическата сцена?

Н. Михайлов: Мисля, че дясно мислещите хора наистина искат някакъв вариант на обединение, това е вярно, което…

Репортерка: Как вие лично виждате този вариант, понеже се развиват различни сценарии, пък може би следващото най-голямо изпитание за десницата са президентските избори след по-малко от година?

Н. Михайлов: Да, зная какво ме питате. Като говорим за дясно обединение, ще кажа, че нашите привърженици искат обединение по принцип, това вече отваря дълъг разговор. Една политическа сила, която нарича себе си дясно, и има двусмислено отношение към центристката сила НДСВ, сама по себе си много неустойчива в политическите си посоки, днес коалиционен партньор на левицата, такава политическа сила не може да бъде препоръчвана като десница и даже като елемент на някакви предварителни избори за излъчване на президентски кандидат, както от СДС ни препоръчват…

Водещ: Да, оттам идват такива послания…

Н. Михайлов: Не може това. Знаете ли, от Кобургготски насам всяка политическа дума е травестирана, тя е объркана, тя е двусмислена, има… може да бъде изтълкувана в противоположен смисъл. Трябва да се остане при еднозначността на политическото говорене въобще. Ние сега няма да кажем, че НДСВ е дясна сила, това няма да направим. По тази причина въпросът за дясното обединение трябва преди това да мине през един много сериозен разговор за това кой какво мисли в тъй нареченото дясно, кой кой е и кой какво намерение има да прави. Засега ние приемаме и търсим съюзничество вдясно на терена на парламентарното състезание – там, където трябва да действаме срещу правителството.

Репортерка: Може ли само да уточним нещо, да ви прекъсна за кратко. Говорите за НДСВ така заради коалирането му с БСП, така ли, заради участието в правителството сега?

Н. Михайлов: Заради поведението му по време на мандата, първо, и второ заради участието му в коалиционния кабинет.

Репортерка: Защото аз веднага се сещам за един друг пример, много актуален днес, примерно случая в Германия – днес се очаква Ангела Меркел да стане първата жена-канцлер и да оглави правителство от леви и десни партии…

Водеща: Непримирими на пръв поглед съперници…

Н. Михайлов: Това ще бъде направено в духа на немската юриспруденция, казано закачливо, че ще бъде разписано много сериозно и немците ще останат при подписаното, нека…

Репортерка: Тоест идеята е, че може би в бъдещето се върви повече към такива коалиции, не смятате ли?

Н. Михайлов: Ще се върви повече към отговорност на политическото поведение, ще се върви към твърдост на обещанията и на изпълнението им, а няма да се върви към конюнктурно движение вляво – вдясно и няма думите, които веднъж са произнесени, както стана на парламентарните избори, да придобиват съвършено различен смисъл след тях. В това състояние…

Водеща: И публиката да остава все по-озадачена…

Н. Михайлов: Ама, разбира се. В това състояние коалицията е някакъв образ на психотичната политика, на лудналата политика, в която този гражданин, за който ние говорим с вас, не може да се ориентира и отказва да го прави накрая, той казва, че политиката е за политиците в крайна сметка и ако аз гласувам за тях, аз гласувам за тях, а не за себе си. Край на политическото участие, казват много хора.

Водеща: Да, което не е здравословно за самата политика, но…

Н. Михайлов: Именно.

Водеща: … оттук нататък явно ще има дълго лечение. Благодаря ви.

Н. Михайлов: Моля. Благодаря.

Водеща: Д-р Николай Михайлов, депутат от Демократи за силна България в “Хоризонт”, “Преди всички”.