Водещ Бойко Василев: Добър вечер на д-р Николай Михайлов, заместник-председател на партията „Демократи за силна България“.
Николай Михайлов: Това е силно преувеличено. Аз съм член на Националното ръководство само.
Водещ: Извинявайте, че ви повиших неволно.
Н. Михайлов: Моля ви се, не би било страшно и така да бъде.
Водещ: Добре, и вие ли не смятате парламентарният ден в сряда за пропилян – денят, в който Народното събрание се занимаваше с магистрален инцидент?
Н. Михайлов: Аз не бих мислил в този ключ. Аз мисля, че реакцията беше неизбежна по една много проста причина – двама души, депутати в 40-ия парламент, обявиха, че са жертва на атентат, в който е замесен и министърът на вътрешните работи. Ако съществува някой благоразумен човек да каже, че това не е повод за реакция на Народното събрание, то би означавало, че не мисли достатъчно по въпроса. Това, от една страна. От друга страна, депутатите не могат, разбира се, по никакъв начин да си позволят да атакуват физически случаен минувач, да кажа така, по магистрала „Тракия“. Не могат след това да лъжествидетелстват, че са управлявали автомобила и че са били зад шофьора в едно и също време. Това е абсолютно недопустимо. Това, второто, е, бих казал, вероятно по-слабата страна на тази драма. Големият въпрос е свързан с това, което ви казах – атентат и физическа атака върху лица, които обявиха пред българската публика, че са потърпевши от депутати и нямат защита от държавата. Това не можеше да бъде понесено от един депутат в Народното събрание. Това е моето мнение и мнението на моята политическа сила.
Водещ: Добре, не смятате ли, че колкото повече говорите срещу „Атака“, толкова повече й издигате рейтинга?
Н. Михайлов: Вижте, ако рейтингът на една политическа сила се вдига от това, че се говори за нея безотносително към съдържанието на разговора за нея, тогава българската общественост е в голяма беда. Ще се съгласите, че разговор за поведението на определени дейци от „Атака“ не би трябвало да вдига рейтинг, както се изразявате, а на мен това ми се струва очевидно.
Водещ: А не е ли, че й завиждате, защото тя заема една опозиционна ниша, която, да речем, вие сте си мечтали?
Н. Михайлов: „Атака“ е разочарована и разярена левица. Това е една… вярно е, аморфна политическа сила, в която попадат най-разнообразни и по различни мотиви хора. За съжаление, една част от тях са откровено лумпенизирани. Този сюжет, който коментираме, е доказателство за това. Аз ще кажа, че това е един субпродукт на прехода и той е свързан генетически, да ме извини г-н Пирински, със социалистическата партия. Няма да го спестя. Това е така по фундаментални политически ориентации, доколкото в двойното дъно на социалистическата партия е настанен такъв тип електорат, все пак. Ще се спомним какво представляваше г-н Баташки в един от парламентите с неговите черни знамена, с разярената му чувствителност по въпроса за НАТО. Тези настроения бяха до неотдавна типични и откровено публикувани от социалистическата партия. Днес това двойно дъно е някак си настанено в партията „Атака“, за да види сякаш социалистическата партия в нейно лице собствената си гримаса на разочарован, както казах, и разярен електорат.
Водещ:Добре, а каква е вашата… хайде да не казвам – гримаса, но каква е вашата представа за адекватност – представата на ДСБ за адекватност и представата конкретно, лично на вас, за адекватност? Адекватна ли е дясната опозиция на дневния ред на хората, след като иска вот на недоверие, който няма да мине?
Георги Пирински: Може ли само една реплика, за да може г-н Михайлов да отговори? Все пак не опростявате ли нещата, г-н Михайлов? От самото начало СДС тръгна със знака… така, надолу, със смърт. През всеки от кръговратите на този цикъл на промени, който изживяваме, поведението на „Атака“ днес е огледало на поведението на СДС на много етапи, включително и атаката срещу парламента на 10 януари 1997 г. Не опростявате ли нещата малко? Освен всичко, Волен Сидеров беше главен редактор не на друг… а на „Демокрация“.
Н. Михайлов: Ще ви отговоря, ако вие ми кажете какво впечатление имате за собственото си опростяване, г-н Пирински – това което разкрихте, е една откровена симплификация. Това, да кажете, че СДС е стартирало с този знак, е силно преувеличено, меко казано.
Г. Пирински: Това беше първото дефиле именно пред Народното събрание.
Н. Михайлов: Не, това оставете, това не е сериозно.
Г. Пирински: Защо да го оставям?
Н. Михайлов: Защото не е вярно.
Г. Пирински: Защото е така и хората го помнят.
Н. Михайлов: Аз ще ви кажа, г-н Василев, за да продължим нашия с вас
разговор.
Г. Пирински: Доколкото ме включихте в него, затова се включих и аз.
Водещ: Разбира се, все пак на репликата трябваше да бъде отговорено. Въпросът ми е, обаче, адекватни ли сте, след като искате вот, който няма да мине?
Н. Михайлов: Вижте, чуйте, това е сериозен въпрос, ще трябва да ви отговоря и вие ще имате търпение. Управлява ни тройна коалиция от БСП, НДСВ и ДПС. Движението за права и свободи е мандатоносител. Лидерът на тази политическа формация обяви публично, че политиката се практикува чрез обръч от фирми, които поддържат съответната политическа сила. Това остана без последствия на равнището на управляващата коалиция. Това само по себе си е по-голям скандал от това, което се случи на магистрала „Тракия“.
Второ, министър-председателят на републиката обявява, че ревизията на управлението на Сакскобургготски от гледна точка на допуснатата и практикувана корупция е невъзможна, защото това би било край на тази коалиция. Това е по-скандално от случилото се на магистрала „Тракия“. Аз искам да ви кажа, че това, което прави коалицията следователно възможно, е една нормативна, легализирана корупция по висшите етажи на управлението – Това, което Оли Рен нарича… пар екселанс най-големият проблем на България.
Водещ: Добре, обаче, не се ли притеснявате, че точно този вот на недоверие, който ще се дебатира другата седмица, ще разпали чувства, срещу които, макар и имплицитно, вие преди малко протестирахте. Цяла седмица ще се говори против ДПС. Какъв сигнал ще получат хората от това, искам да ми отговорите честно, г-н Михайлов, защото хората не правят деликатни разлики, които вие правите.
Н. Михайлов: Чуйте да ви кажа – няма да се говори за ДПС, а ще се говори за корупцията, за начина, по който едно правителство не успява да се справи с управлението в криза. Ние наблюдавахме тази некомпетентност по време на наводненията. Имаме основания, имаме фактически материал, аргументи, да кажем, че в процеса на това несправяне е реализирана и корупция. България се нуждае в процеса на присъединяване в Европа от компетентна опозиция, която решително цитира слабостите на това управление. Това е, някак си, структурно условие на една функционираща демокрация. Не можем да го спестим на управляващите. Имаме дълга да практикуваме опозиционно поведение.
Водещ: Добре, имате този дълг, обаче не са ли верни подозренията, че голяма част от европейските критики идват от източници от вашата партия?
Н. Михайлов: Знаете ли, от февруари до сега България е посетена от 50 мисии на много високо ниво от европейски експерти. Това означава… по двама европейски експерти седмично са посещавали България, за да правят собствените си проучвания на какво равнище на подготвеност е страната. Вие представяте ли си, че тези експерти формират мнението си изцяло през разговор на ухо?
Водещ: Може би не изцяло, а частично.
Н. Михайлов: Нито частично, нито изцяло. Те наблюдават както опозицията, така и управляващите. Аз имам основания да мисля, че те наблюдават преди всичко управляващите и ги слушат внимателно.
Водещ: Последно изречение, г-н Михайлов. Питам не само депутата, но и психиатъра – здраво ли е българското общество?
Н. Михайлов: Не е здраво, разбира се, а е… надявам се аз, в процес на възстановяване – процес, който трае поне толкова, колкото и болестта.
Водещ: Добре, благодаря ви за разговора.
