Николай Михайлов: Борисов живее на сцената като дете на природата – лукаво и наивно

– Тази година на Великден е имало значително по-малко богомолци в храмовете. Какво е вашето обяснение на този факт, д-р Михайлов?

Не сме духовен народ, това ми се струва доказано. Вярваме суеверно, през требите и ритуалите, през магията за оцеляване. Вярваме битово и инструментално, в духа на вещиците от „Скат“. На велики християнски празници телевизионните говорители ни осведомяват какво на този ден се бере, какво се скубе, какво се зарязва, какво се пие и яде, но не казват много за духовната същина на празника, защото това е безинтересно за аудиторията и за тях самите. Българите постят диетологически и празнуват така да се каже медицински – на велики празници си пожелават основно здраве и битов разцвет, за повече не им стига въображението. Според българите религията е това което искам аз, а не това което иска Бог. Българите искат да оцелеят, такива каквито са, а Бог ги иска християни, каквито не са. Ние сме езичници, богомили и номинално православни. Практикуваме православен фолк – на светлинни години далеч от великата молитвена традиция на Православието.

Как ще коментирате наплива на „търговците“ в храма, които продават мнима вяра срещу политически дивиденти?

– Наблюдавам от известно време един депутат от ДПС, който не пропуска литургия предавана по телевизията, с идея да попадне в обектива като набожен и родолюбив политик от християнската квота на ДПС. Крупие в мистичен екстаз.

– Кой е най-осезаемият дефицит на политическата класа и в частност – на сегашния парламент?

– Политическата класа е образ и подобие на своя народ, тя го представлява в пълнота и даже в художествена завършеност. Това е основният й дефицит. Парламентът е огледален образ на суверена, негов сценичен вариант. Има нещо комично в разпрата между избирателите и техния парламент – то е гняв срещу това, което виждаш в огледалото.

– А на обществото като цяло какво му липсва?

– Обществото се люлее между дребнава мнителност и удивително лековерие, и на много етапи реагира като хитър глупак, като корумпиран мечтател. Костов е откраднал цяла България, но царят ще ни оправи. Неприлично глупаво. Сега ще ни оправя Борисов. Пак глупаво. Някои казват, че най-добре ще ни оправи Сидеров. Става дума за голяма оценъчна незрялост, за обидна дезориентация и за неразкаяна глупост. За виновна глупост.

– Какви размисли предизвиква у вас случаят „Атака?

– Сидеров се движеше към ексцес неудържимо, той беше фатализиран да извърши някаква глупост. Фанатизмът на различието тласка към извънредно поведение, към едно или друго безумство. При решение на лидерите на Атака да се укротят в баналната политическа дейност, ще стане видима тяхната некомпетентност, пълната безсъдържателност на претенцията им да бъдат реална алтернатива на управлението. Удържането на високата нота, на опозиционния екстаз, минава през големи рискове и следователно провали – и в последна сметка съкращава живота на всяка патетична група, в това число и на фамозната Атака. Инцидентът на магистрала Тракия не е случайност, а закономерност. Жанрът на случката е инфантилизъм в криза: илюзорни страхове, късо съединителна агресия и нагло лъжене. Срам за национализма.

– Ще се отрази ли този скандал на електората на „Атака“, а и на обществеността, или ще отшуми без последици, в потвърждение на поговорката „Всяко чудо за три дни“?

– Една не малка част от българите имат потребност да бъдат поддържани в състояние на разгневеност, за да се чувстват силни в качеството си на разядосани. Гневът е спрегнат с илюзия за мощ, с помощта на която живеят слабите и фрустрирани лица. Тези хора се нуждаят от биполярен свят, от враг за душевен комфорт и за осмисляне на пустотата. Врагът предполага лидер, олицетворение на правилната сила. Сидеров беше такъв лидер, но вече не е. Сега е обезобразен, хванат в слабост и комичен. В това състояние ще опита да се измъкне с пореден ексцес, с героичен акт, с нова претенция за уникалност. Ще произведе митинг на народното недоволство и ще каже: „това мога само аз, аз съм лидер на вашия гняв, следвайте ме, защото ви следвам.“ Фундаменталната слабост на Атака е скрита в илюзорния характер на проекта, в безплодната идеология на обобщаващото отрицание и накрая, както споменах, в инфантилизма на нейното лидерство. Оттук нататък следва баналната схема на междуособиците, на борбата за власт и оттеглянето на привърженици.

– Подобно на Павел Чернев, и Ахмед Доган смени три пъти версиите си за „обръчите“. Какво е вашето обяснение за подобен акт?

– Няма никакво особено обяснение.Става дума за лъжливи хора, замитащи следите си несръчно.

– Намалява ли интересът на гражданите към политиката?

– Политиката загуби драматичното си качество, защото големите разкази на прехода са изчерпани. Европа вече не е блян, мит за няколко поколения, а плашеща реалност, в най-добрия случай неизвестност. Старият свят е преодолян, всички ние сме настанени в злобата на днешния ден. Пробудени сме за сложностите на модерния свят, знаем, че няма прости решения на сложни въпроси. Електоратите са ентусиазирани в съноподобна атмосфера, а тази е делнична, сива. Политиката се банализира и професионализира. Поетите не са на мода. На мода са брюкселските чиновници.

– Глад за какво изпитват хората у нас днес?

– За рекламирани стойности, за това което виждат и чуват от телевизионния екран. Хората са под натиска на рекламния стандарт, те се чувстват нещастни, защото техният свят не съвпада с пропагандирания образ на живота. Рекламата е блажена Аркадия, рай. Политиците са длъжни да въведат простосмъртните в този Ханаан, да ги настанят под рога на изобилието. Бизнесът на политиците е да ощастливяват простосмъртните. Но няма духовен глад.

Истината е, че в България има бедни, което не е добре, но няма гладни гробища, което е много добре. Но се забравя. Няма гладни гробища, но има прибедняване, вайкане в аванс, за всеки случай. И задължаване на горната инстанция, на държавната власт, да ти свърши работата, да те ощастливи и осмисли. Един колумбийски мислител казва: социалист е този, който очаква държавата да го направи буржоа. Няколко милиона социалисти в България настояват да бъдат буржоа, такива каквито са, без допълнителни усилия и без особени заслуги. Искаме, следователно сте длъжни. Ни повече ни по-малко.

– Започва ли десницата да излиза от кризата, или е рано да се твърди това?

Рано е да се твърди това.

Какви ползи извлече опозицията от вота на недоверие?

– Вотът на недоверие демонстрира две свойства на това управление: некомпетентност и корупция. Силата на този вот е в неговата конкретност, в позоваването на факти от действителността. Посочихме имена и цифри и попитахме къде са милионите, отпуснати за справяне с наводненията. Не получихме отговор от коалицията, затова ще попитаме главния прокурор.

– Кандидатурата за президент ще сплоти или още повече ще разедини десните?

– Идеята е десницата да се обедини зад обща кандидатура, която да атакува успешно президентската позиция на Георги Първанов. Задачата не е лесна, но не е и непостижима. При успех печелят всички, при неуспех – никой.

– Ще успее ли ДСБ да убеди партньорите си, че Веселин Методиев е най-подходящият кандидат и защо?

– Кандидатурата на Веселин Методиев има няколко безспорни предимства: интелигентност, култура и почтено придобит политически опит.

– Възможно ли е вашата партия да оттегли кандидатурата си, ако се яви по-подходяща?

– Всичко е възможно, доколкото процесът на обсъждане на кандидатурите не е приключил.

– По-реална ли е днес възможността за обща дясна кандидатура, или напротив?

– Колкото до ДСБ – да.

– Повтаря ли Бойко Борисов царския сюжет от 2001 г., или върви по своя пътека в морето от популизъм?

– Борисов не конструира и не изчислява политическата реалност, той живее на сцената наивно и лукаво, като дете на природата. Неговият ресурс е той самият – кинематографичният му силует, разсеяната му съсредоточеност на бодигард и не на последно място – дифузният му сексапил за домакините. Борисов еротизира сцената с едно конкретно обещание да запълни дупките, каквото и да означава това, и с едно по-общо – да бъде това, което е – попзвезда. Борисов няма повече от това, което се вижда, но то е достатъчно, за да съблазни мнозина.

– Има ли основание подозрението, че Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов работят по общ сценарий?

– Сценарият е в главата на Кобургготски и в инстинкта на Борисов. На Борисов ще му бъде потребна външна легитимация, специализирано интригантство и салонна култура. Има ги от царя.

– В какво здраве е тройната коалиция, има ли опасност за живота й?

– Тройната коалиция трябва да реализира датата на членството (1.01.2007 г.) и да убеди населението, че може да повиши жизнения стандарт. Това са условията за стабилност на управлението. Към тях се добавя и страхът от вота на избирателите при евентуални предсрочни избори – гласовете могат да отидат в урните на реваншистки настроени популистки алтернативи. Съществува страх от регрес на политическата система, от съсредоточаване на власт в ръцете на демагози. Тази опасност не е за подценяване, включително и приносът й за стабилността на управлението.

– Как ще се отрази влизането на България в ЕС върху психологическото здраве на нацията? Ще се засилят ли комплексите й, или вие сте по-голям оптимист?

– Европа е единственият шанс на България, а не Евразия, накъдето ни тласка „Атака“. Аз вярвам в европейското бъдеще на България и не вярвам в провинциалния ни ресурс да решим въпросите на нашата национална съдба. Старият свят е посоката.