Ние сме за равни права, честни правила и благосъстояние чрез труд

РАДАН КЪНЕВ: Благодаря.

След изказването на Петър Москов ми е малко трудно да започна, защото той каза всичко, което исках да кажа, но доста по-добре. В замяна на това явно ще бъда доста по-кратък, което е предимство от гледна точка хода на дискусията.

Искам първо да изкажа радостта си, че този път няма да се занимавам с темата за коалиционната политика и няма да ви призовавам да се явяваме сами на избори, защото Вие вече сте го решили. (Ръкопляскания) Това е голямо облекчение, защото ще мога да говоря за това кои сме, за това защо винаги през последните пет години, в които на тази трибуна казах, че Ние трябва да се явяваме сами на избори, не съм имал най-малкото колебание, че този път ще ни заведе право в Народното събрание. Сега мога да обясня тази позиция.

Има най-малко две причини. Едната е, че навсякъде, където имаме силни структури и смели общински организации, те получават над 10% от гласовете в общините си. (Ръкопляскания) Другата причина е, че на всички проучвания, дори на най-фалшивите, лидерът на Демократи за силна България има одобрение 10% от българските граждани. (Ръкопляскания) И естествено въпросът: Защо тогава ние нямаме над 10% във всички общини и нямаме 10% на национално ниво?

Аз ще отговоря през хората, които са тази разлика между 4 и 10, както ги познавам лично. Защото аз познавам много от тях и знам как мислят. Защото тези хора поддържат ДСБ, където има смели общински организации и поддържат безусловно лидера на ДСБ на национално ниво. Защото те в неговото управление преди повече от десет години видяха смелостта и възможността от едно блато България да излезе и да направи две крачки напред. За тях ДСБ и Иван Костов винаги ще бъдат нищо друго, освен партията, която е готова да направи двете крачки, които никой друг не смее да направи. (Ръкопляскания) Политическият лидер, който го е правил и е готов да направи пак двете крачки – не просто верни, които никой не прави, не просто навременни, които също никой в България не прави, но и толкова смели, че никой друг не си и помисля да го прави, дори не лъжат, че ще го направят. (Ръкопляскания)

През изминалите 15 години тези хора, тези 10% от населението промениха живота си. Те направиха също своите две крачки. Ще го кажа по друг начин – направихме своите две крачки. Променихме домовете си. Променихме семействата си. Променихме кварталите и градинките си. Променихме образованието, облеклото и възпитанието си. Правихме тези две крачки във всеки един ден. И през цялото това време подкрепяхме управление, което го е правило, но в нито един момент не сме се изживявали като пазители на миналото, като хора, които съхраняват завети, като нотабили от отминали периоди, които пазят някакви скрижали. Извинете, но това е обратното, а в нашата партия си позволихме да смесим двете неща. И тук е горчивината в кацата с меда. Тук е обяснението защо тези 10% ги няма.

Има един много важен въпрос, който всички си задаваме – дали хората, които утре ще се съберат в тази зала, не се целят именно в тази разлика- от хора модерни, оправили живота си, напреднали в обществото, уважаващи ДСБ, но негласуващи за нас. Моят отговор е: колкото и да се целят, нямат никакъв шанс. Защото същите тези хора знаят, че двете крачки в бъдещето с медиите и парите на миналото в България няма как да се направят. Защото не вярват на този, който ползва спонсорите от миналото, който се рекламира чрез медийните олигарси на миналото, че може да ги поведе към бъдещето. Не, те не чакат знак от утре в тази зала. Те чакат знак от Нас днес и ние трябва да им го дадем.

Нашата платформа, която предлагаме днес, в голяма степен дава този знак. Тя дава точното решение за модерно бъдеще, решението не на отминалите 20 години, а решението на предстоящите 20 години. Защото сред тези 10% от хората, които със собствени усилия, със собствено образование, пряко неспособността често пъти на държавата да им помогне, успяха в голяма степен да уредят един приличен живот. Те днес вече виждат нещо друго. Виждат, че безобразното либертарянско управление, за което говори Петър Москов, остави над 50% от хората под чертата. И чудесно знаят, че с една огромна част от населението, която постоянно затъва в нищета – образователна, здравословна, материална, морална, няма как обществото да продължи напред. Видяха и как една група от по-малко от процент от обществото, едни хора от техните собствени среди ги наричат 500 семейства. Използваха тази криворазбрана свобода, а всъщност разградена държава, за да завземат всички важни лостове, да преградят всички важни пътища, да покажат на нас – на тези 10%, които вървим напред, че нашият прогрес има бариери. Това е, което няма да приемем. И това е, което ДСБ трябва да каже на тези 10%: Няма да приемем мутрите от миналото да ви казват докъде са ви границите в бъдещето. Няма да стане това нещо! (Ръкопляскания)

И, за да бъдем конкретни, единственото, от което има нужда нашата платформа, е да може да бъде обяснена накратко, за да седнат хората и да я прочетат надълго. И аз ще ви предложа моето обяснение в три думи.

Първата дума са правата. Знаете ли, когато говорихме за правата, имахме известен страх дали това не е повърхностна тема за интелектуалци от центъра на София. След като обиколих страната по семинарите, които организирахме, съм убеден в нещо такова – най-малко е за интелектуалците от центъра на София. Техните права не са накърнени. Това е за тези, които на последните местни и президентски избори бяха буквално тъпкани. За приятелите ни от Разлог, които бяха тъпкани още 2009 г., за да се повтори с още по-голяма сила през 2011 г. (Ръкопляскания) – да се упражнява властта по мутренски начин и от мутри, наели своите други мутри, за да им помагат в тази работа, защото собствените им, които са назначили, не им стигат, та трябваше и да наемат отдавна забравени мутренски фирми. Темата за правата не е тема на някакви интелектуалци. Темата за правата е тема за собствеността, сигурността, политическите права, правото на правосъдие да стигнеш в съда да си защитиш имота. Това е темата за правата и така десницата я защитава.

На второ място е не по-малко важната тема от тези баланси, за които този прекрасен документ говори – темата за правилата. Ясните, прости, честни правила за забогатяване. Ясните, прости и честни правила за образование. Защото в момента пред детските градини и училищата в България едни объркани родители се тълпят с едни списъци и знаят, че 60% от местата се запълват по някакъв друг начин от хората с връзките, както е било през целия живот в последните 70 години. А останалите 40% с блъскане и чакане – пак без ясни правила. Така че не е дори само бизнесът, не е само конкуренцията, а и образованието. Ами здравеопазването? Кой стига първи до здравна помощ в България? Този, който е най-спешен случай, или този, който минава пак по неясните правила, пак по неясните пътища? Не е нужно да продължавам, защото няма сфера в живота ни, в която правилата да не са неясни, с вратички или направо погазени.

И на трето място, разбира се, благосъстоянието. За съжаление, крайно време е да престанем да говорим на хората за реформи, защото тази дума беше изтъркана от мошеници не само в България през последните 30 години. Нарекоха реформи това да откраднеш публични пари, за да ги налееш в джобовете на монополите. Или да излъжеш хората, че като си спестят пет лева данък и платят 50 лева за болнична помощ, която трябва да е безплатна, това е в тяхна полза. Това нарекоха реформи и хората заплюха думата. Ние сме длъжни да върнем нейния престиж, но не като казваме: „Ние ще правим реформи“, а като казваме: „Ние ще осигурим благосъстоянието на българите чрез нови правила, чрез защита на правата“. И накрая, след като сме успешни, тогава то ще бъде оценено като реформаторско управление. Не се безпокойте. Истината не е в етикетите – и това също е поздрав за приятелите ни, които се събират утре. (Ръкопляскания)

Накратко това, с което искам да приключа е, че моето предложение е нашата политическа платформа да бъде споделена с гражданите в три прости израза: равни права, честни правила, благосъстояние чрез труд!

Благодаря ви. (Ръкопляскания)