Линк към статията: http://goo.gl/gK3dML
Г-н Кънев, как ще коментирате убийствата на 10 журналисти и двама полицаи във френското издание “Шарли ебдо”? И как случаят ще повлияе на европейската политика?
Отвъд персоналните аспекти на трагедията това е знак, че ние се разделихме с може би най-несигурната година от десетилетия насам в международен план и започваме година, която надали ще е по-сигурна. Става дума за криза на представите ни за сигурност. Западните държави все по-трудно ще намират баланса между основните свободи, които са свикнали да гарантират.
В случая имаме традиционната свобода на словото (тя е нещо столетно, не е новост) в случая сведена до една от крайностите си – свобода на свръх провокативното слово, от друга страна свободата, която нашите общества винаги са давали на хора с различен произход и вяра да живеят и да се интегрират.
За да гарантират свободите, които ги определят по някакъв начин, нашите държави трябва да са по-силни. Това е преди всичко слабост на институциите.
Каква трябва да бъде политическата реакция? Вече започнаха да се прокрадват анализи, че през 2017 година националистите, които са традиционно силни във Франция, ще наберат още повече мощ?
Националистите във Франция са силни и към този момент. Така че не бих прогнозирал какви ще бъдат след две години. При всяко положение политическият извод трябва да бъде, че свободите са, за да се защитават. Те нито са дадени от само себе си, нито са гарантирани от само себе си. Нашите институции трябва да гарантират свободите. Така че – партии с ксенофобски характер, каквато безспорно е Националният фронт във Франция, би трябвало да се сблъскат с активност и решителност тази форма на ограничаване на свобода да не бъде допускана.
Смятате ли, че и в България националистическите движения ще наберат сила? Още повече, че едно от тях управлява с вас?
България най-вероятно не очаква скоро национални избори. И в тази ситуация не бих правил прогноза за силата на националистическия вот. Той и сега не е слаб. Факт е обаче, че не е единен и то по политически причини. Ние обаче трябва да си даваме сметка, че нито една от свободите ни (доста по-слабо защитени отколкото във Франция) не е гарантирана.
Наскоро казахте, че пукнатините в управляващата коалиция са запълнени и управлението не зависи от ДПС. Фактите обаче са други – съвсем не е сигурно, че ГЕРБ ще ревизира промяната на пенсионния модел, заради която се разлюля коалицията, а освен това ясно заявиха, че и занапред ще разчитат на плаващи мнозинства в НС за прокарване на решенията си, включително с ДПС.
Подобна позиция на ГЕРБ показва сериозна липса на коалиционен опит и показва слабо познаване на правилата на парламентарната демокрация, особено когато тя работи в коалиционни условия.
От първия ден на мнозинството ние сме казали, че за всяко решение ще търсим максимална подкрепа. Има и особено решения като това за пенсионната реформа. В Германия, например, подобни решения се правят със съгласие и на властта, и на опозицията. Защото днешната опозиция е често пъти бъдеща власт. У нас това също би трябвало да се случва така. Най-малкото, защото говорим за дълъг времеви хоризонт.
Освен това е безспорно, че има реформи , които изискват конституционно мнозинство, И то излиза извън рамките на управляващото мнозинство. БСП, например, е заявила желание да подкрепи правосъдната реформа. И с това ще я направи възможна.
Въпросът обаче не бяха различните видове мнозинства, а конкретно плаващите мнозинства, които ГЕРБ анонсираха през празниците?
Плаващото мнозинство означава да се разруши по дадена тема съществуващото мнозинство и да се премине към друго. Случайно научих, че Местан бил ловец. Това е дейност, която интересува няколко стотин хиляди българи. Господин Дончев е запален планинар. Ето това са сфери, които са извън програмата за управление и, ако в сферата на ловно-рибарската дейност г-н Местан и г-н Дончев имат обща законодателна инициатива и тя мине с гласовете на ГЕРБ и ДПС, в това няма нищо тревожно.
А когато говорите за ключови сфери на управление?
Когато говорим за ключови сфери, които са включени в програмата на мнозинството те на първо място трябва да бъдат решавани в духа на тази програма. На второ място мнозинствата за приемането им трябва да бъдат сформирани по пътя, предвиден в коалиционното споразумение.
Същественият формален проблем на решението за тези пенсионни мерки беше, че нито има такъв елемент от програмата на правителството, нито има някакво следване на заложения механизъм. Тук има сериозно нарушение на правилата на функциониране на една коалиция. Това е недоспустимо.
И да се смята, че в бъдеще плаващи мнозинства, особено с ДПС, са възможни в сферата на програмата на правителство, е доста несериозно.
Каква е гаранцията, че подобен случай няма да се повтори?
Гаранцията е в начина, по който реагира групата на РБ – много остро и много единно. Има известни гаранции, че такова нещо няма да се потрети. А дали ще се повтори – гаранции не съществуват.
Допускате ли възможност РБ да прибегне до подкрепа от други партии, за да прокара решение против политическата воля на ГЕРБ – така, както ГЕРБ направиха с пенсионните промени?
И от едната и от другата страна това би било много лош вариант. Не сме склонни нито те да го правят, нито ние. Това вече не би било коалиция. Каква коалиция е, ако едните си правят тематични мнозинства и другите – също, и систематично в играта се вкарват БСП и ДПС. Това вече е съвсем различно нещо. Ние влязохме в управлението с цената на тежки компромиси с идеята да изолираме БСП и ДПС от властта, за да можем да я реформираме. Ние вярваме, че с тяхното участие не могат да бъдат постигнати необходимите реформи. Не приемаме варианта във важните решения те да участват като фактор в каквито и да е мнозинства.
Ще реформирате властта без тези партии и не искате да са фактор, но сам казахте, че разчитате на БСП за съдебната реформа. Как се получава това?
Това е сложно политическо управление, в която избирателите са нарисували уравнението.
Назначаването на новия шеф на агенцията за бежанците без конкурс, защото “няма смисъл”, както казва пред в. “Сега” Бойко Борисов, не е ли в пълен разрез с обещанията на РБ за състезателен принцип и конкурси в държавната администрация? То се случва след острите възражения на РБ за също толкова непрозрачното назначение на шефа на фонда за гарантиране на влоговете.
Още когато подписахме програмната декларация на правителство и сформирахме кабинета не скрих и сега няма да крия, че част от амбициите на Блока ще бъдат частично реализирани. Заложената административна реформа в програмната декларация е начало, но със сигурност не е достатъчна. Надявам се в рамките на сериозните разговори, които ще имаме в началото на новия политически сезон, да убедим ГЕРБ и госпожа Бъчварова, която отговаря за администрацията, че в този сектор трябва по-смела реформа. Примерът обаче е добър – тези позиции не са конкурсни. Това е позиция, която се одобрява “на подпис” – дали ще се подпише премиерът, дали ще е министърът няма особено значение – някой човек в администрацията взема решение и напълно законно назначава някого. За да станат конкурсни, е необходима законодателна промяна.
Месец след избирането на кабинета трябваше да се представи документ – разширена програма с мерки и конкретни срокове за реформи. Минаха повече от два месеца. Къде е програмата?
Изготви се такъв документ, но сроковете в него липсваха. Днес съм получил на електронната си поща цялостната програма, като към нея вече са вписани и сроковете. Мерките са добри. Скоро ще представим графика. Когато говорим за срокове, трябва да си даваме сметка и за нещо друго – политическото време тече по особен начин – важните промени, които не са започнати през първата година на някое управление, не биват започвани и до края му. Така че каквото направи кабинетът като законодателна инициатива през 2015 година, това ще бъде важната промяна, която ще трябва да реализираме, финансираме и тн.
Това звучи добре, но всичко е само в бъдеще време и няма нищо конкретно. От тази гледна точка обещанията за реформи не са ли новата мантра на властта както на предишното правителство на Борисов бе “лошото наследство”?
В момента без да си късаме ризата за това, че на Коледа не е гласувано нещо, смятам че е нормално за кабинет, гласуван през ноември, да започне същинската си законодателна дейност февруари – март.
Ако голямата цел на РБ е съдебната реформа, която ще е дълъг процес с неясен финал, докъде сте готови да стигнете с компромисите спрямо ГЕРБ и няма ли риск РБ да се превърне в заложник и съучастник на едно безпринципно управление, което да компрометира Блока като реформаторска алтернатива?
Тук не мисля, че е уместно да се говори за сериозни компромиси. Защото възможността съдебната реформа да се имитира, да се осъществи формално с толкова меки мерки, че да не даде резултат, е същински кошмар. Ако това нещо стане, ще се изчерпи доверието на българите, че изобщо някаква промяна е възможна.
Имайте предвид, че това, което разбрах докато бях в Германия, е, че стратегията на Министерство на правосъдието е най-меката възможна форма за реформиране и не е достатъчна. Имах разговор с господин Христо Иванов, който споделя виждането ми, че може би ще се наложи част от мерките в тази стратегия да бъдат втвърдени, а не смекчени.
Какво имате предвид?
Може би без промяна на Конституцията в някои части, засягащи дейността на държавното обвинение по корупционни въпроси и без не просто разделяне, но и смяна на състава на Висшия съдебен съвет, така предложените мерки са вече недостатъчни.
Поискахте оставката на ВСС, а в мнозинството преобладава мнението, че този мандат на съдебния съвет трябва да бъде прекратен. Доста правителства преди вас направиха същото – с промени в ЗСВ и промени в преходните разпоредби на закона промениха и състава на ВСС. Тогава ДСБ протестираше. Не е ли това недопустима намеса в независимостта на съдебната власт?
Не прибягваме до същия начин. И въпреки дълбоката язва, отворила се във ВСС, не бих приветствал подобен подход – той да бъде просто сменен. Първият тежък грях от този тип бе на правителството на ОДС. Това трябва да го отбележим – тогавашното мнозинство се изкуши да злоупотреби със съдебната власт, такава каквато я заварва вместо да я промени. Това после продължи и при НДСВ, и при тройната коалиция, и при ГЕРБ. Ако направим същото – не правим нищо.
Тезата ми е, че промяната в начина на избор, което е конституционен въпрос, разделянето на колегиите и т.н. ще доведе неизбежно до нов състав. Трябва да променим и правилата, и хората. Не само хората.
За избор на нов главен съдебен инспектор са ви необходими 160 гласа. Ще търсите ли подкрепата на БСП?
Така изглеждат нещата, че отговорът звучи като “да”.
Разчитате на подкрепата на ПФ, същевременно Валери Симеонов говори за ромите, “които се плодят като кучки”. Къде е пределът на толерантността към националистите, за да продължат да подкрепят правителството?
Аз нямам толерантност към националистите, за да говорим за предел. За сформирането на ефективно мнозинство в парламента подкрепата на фронта е необходима. И това че ние сме успели да стигнем с тях до обща подкрепа за всички важни въпроси не означава, че трябва да харесваме изказванията на г-н Симеонов. Не харесвам това изказване и дълбоко не го одобрявам.
А това, че ще подкрепяме един и същи кабинет или една и съща програма за управление с ПФ или с АБВ, не означава, че между нас има политическо или ценностно сближаване.
Не сте се сближили, но в пленарна зала нямаше нито една реакция срещу думите на Симеонов от представители на РБ?
Ако бях в зала, със сигурност щях да реагирам.
Конфликтът между ДСБ и ДБГ дали и кога РБ да има единен лидер и единна политика продължават. Миналото лято подадохте оставка като говорител на РБ и казахте, че “волята на РБ се формира чрез контакти между част от партийните ръководства и ГЕРБ, а лидерството на блока се осъществява от г-н Бойко Борисов”. Тази констатация не е ли още по-вярна в настоящия момент?
Не. Не е по-вярна. Изричането на болезнени истини в политиката има лечебно свойство. Минахме през много тежки проблеми. В настоящия момент РБ е по-единен и по-силен от когато и да е било. Всички тези тежки моменти са имали своята полза. Преодоляването на дупките в развитието ни си е струвало и направените компромиси също са си стрували.
Предстоят местни избори. Възможно ли е на места да се явите заедно с ГЕРБ или с някой от другите партньори в управлението?
На местни избори всичко е възможно. Така че не трябва да отхвърляме каквато и да било възможност, за която и да е община в страната. Всичко това зависи от случващото се в близките седмици и месеци. Ние имаме сериозен отворен разговор с ГЕРБ в момента за тематичните мнозинства, ролята на ДПС, начина на вземане на решения в коалицията и полезните за страната реформи. Това е работа за март, април, май месец. Ако постигнем съгласие по всичко това, което ни предстои, ще вземем решението си за местните избори. Но пак казвам – на местен вот всичко е възможно и аз не бих отхвърлил с лека ръка различни варианти за различните общини.
Липсва ли ви негативното отношение на медиите на Пеевски към РБ, което е заменено с умерен и вече често и положителен тон?
Искате честен отговор, нали? На моменти – да. На моменти не ми липсва, защото е налице по един специфичен начин – сериозни обществени фактори, на които тези медии са само рупори си изпълняват задачата. Тя в момента не е да се плюе по блока, а да се бият клинове между ГЕРБ и РБ.