Не вярвам, че Борисов иска мнозинство с Реформаторите

Преди една седмица подадохте оставка. Декларирахте, че целта й е да консолидира блока, а не да го разедини. Какво се случва в последната седмица?
– Безспорно блокът се консолидира много, дори над очакванията ми. Отношенията в него бързо се укрепиха, задвижиха се важни стратегически разговори, взеха се решения, които безспорно усилват единството му – провеждането на съюзен конгрес през септември и избора на общ председател на коалицията, което е много ясен знак към публиката за общото ни бъдеще.
Много силен беше и ефектът за отстраняването на външни влияния в работата на блока и засилване на вътрешния диалог и на процеса на вземане на решения.
Септември не е ли късно за конгреса? Няма ли опасност отново да се появят различни настроения сред партиите срещу единството на блока?
– Не мисля, че има. Показателно е, че незабавно след преодоляване на тази кризисна ситуация блокът влезе много остро в чист политически сблъсък с много силни позиции, свързани с началото на голям национален грабеж през строителството на „Южен поток“ от консорциума, който по всеобщо мнение е спечелил незаконно тази поръчка.
Така че мисля, че оттук до изборите ще се занимаваме само с политика. Самият съюзен конгрес ще бъде посветен на политиката, а не на някакви вътрешни отношения. Изборът на председател също е политическа заявка.
Много хора в останалите партии и Гражданския съвет на блока разтълкуваха оставката Ви като заявка за лидерския пост. Как се прие този ход?
– Не съм направил такава заявка за момента, въпреки че винаги в подобни ходове се търси това. Аз имам нужда от мнението на ДСБ, за да мога да кажа дали съм кандидат за тази позиция. Оставката е лична работа, докато кандидатирането за общ пост в рамките на политическия ни съюз изисква позиция и на партията ДСБ. Предстои среща на ръководството и в съвсем непосредствено бъдеще ще отговоря на този въпрос.
И все пак – бихте ли се кандидатирали?
– Да, при съгласие на партията ми – да.
Опасявате ли се от появата на конкуренция за поста? Божидар Лукарски е потенциален кандидат. Може ли състезанието да бъде разтълкувано от избирателите Ви като нов знак за разделение?
– Никога не се опасявам от конкуренция, тя е в основата на живота ни, на начина, по който гледаме на икономиката и политиката. Естествено, много е важно за блока, ако има конкуренция, тя да бъде с политически, а не с лични аргументи. Наистина, трябва да насочим всичките си усилия към промяна на българската политика и към избягването на големите политически рискове, пред които стоим.
Обмисляли ли сте вариант за оттегляне от лидерския пост в ДСБ заради председателството на блока?
– Това е разговор, който предстои – и в ДСБ, и в рамките на Реформаторския блок – дали са съвместими двете позиции. Но тъй като в момента дори не съм кандидат за председател на блока, е твърде рано да говорим.
Подаването на оставката ви като говорител беше съпроводено с много остра позиция срещу лидера на ГЕРБ и влиянието му в блока. Въпросът за отношението към и с ГЕРБ обаче продължава да стои и да се коментира…
– Въпросът за партньорство ще стои с много голяма сила след парламентарните избори. Преди тях има ясни отношения на остра конкуренция, пълна независимост между блока и ГЕРБ и голямо състезание за гласове, като ние сме насочени към може би милион избиратели с десни и центристки убеждения, които нито са одобрявали управлението на ГЕРБ, нито искат да я видят отново самостоятелно на власт.
Прекратени ли са индивидуалните разговори с Борисов?
– Да. Казах, че всички елементи на външно влияние са преустановени.
Вашите проучвания показват ли, че ако застанете срещу ГЕРБ, ще привлечете повече подкрепа, или това е вашата лична преценка?
– Показват го много ясно. Излязохме от ситуацията от преди европейските избори, когато в началото ние имахме голяма подкрепа, но постепенно след това големите партии взеха своето.
В момента ние вече не сме малките, ние сме различните – в друга избирателна ниша, с много по-висок таван от този на разделените десни партии досега. Това изисква много ясна позиция – че сме различни от ГЕРБ.
Аз съм изказвал критиките си няколко пъти. Оставката ми не е само публичен жест, макар че силно вярвам, че политиката е това, което става на публично ниво. Начинът, по който различни партии разговаряха с ГЕРБ, дори ме шокира – това, че следващият премиер е предопределен, че няма политическа сила, която да не иска да управлява с него. Това е неестествено. Поведението на БСП например е прозрачно – с избора си на лидер и с убийствено меките си атаки срещу коалиция ГЕРБ – ДПС, те всъщност са истински съучастници на Борисов в тази игра.
Аз лично не вярвам, че Борисов иска мнозинство с блока. Мисля, че това го плаши. Стабилно мнозинство на ГЕРБ и блока му връзва ръцете. Той иска да има всички възможности и те общо взето му се предлагат сами.
Т.е., Борисов се опитва да отслаби блока или се стреми онази част от него, с която той може да се разбере, да надделее?
– Да.
На това ли се дължи твърдението, че Борисов управлява блока?
– Не само. Имаме спор – можем ли официално да приемем Борисов за следващ премиер, или държим на обявената вече покрай скандала с КТБ позиция, че на трите ключови позиции – премиер, вътрешен и финансов министър, трябва да има хора, които не са ги заемали.
Реалистично ли е, ако ГЕРБ има възможност да бъде водещ в коалицията, Борисов наистина да не е премиер? Не си ли отрязвате предварително възможностите?
– Всичко е въпрос на съотношения на сили и на кампания. Ако не си го поставиш за цел, не можеш да го постигнеш. Ако искаш половин милион гласа, трябва го кажеш и да кажеш защо ги искаш.
Т.е., идеята е, че бихте били в следваща власт, ако Борисов не е начело на нея?
– Това е смислена позиция.
Но ако не получите максимума, не затваря ли тази позиция вратите за ГЕРБ?
– Това е патосът на цялата ситуация – в политиката или търсиш доверие, или търсиш договорки. Но не можеш да търсиш двете заедно.
Наскоро беше създаден Институт за дясна политика, който да търси общото в програмите на ГЕРБ и Реформаторския блок.
– Институтът каза нещо смислено. „Ние търсим къде е общото кратно“. Не отхвърлят разговора „Премиерът трябва да е друг“, казват, че това е елемент от уравнението. Искат да е ясно, че има норми, при които може да стане.
Не съм съгласен с хората, които смятат, че ГЕРБ е само Борисов. Той е много силен лидер, но ГЕРБ вече е партия. Не е това, което беше през 2009 г. – Борисов, едни хора и едни експерти. С новата си изпълнителна комисия те изглеждат по друг начин.
А има ли за Вас вариант, при който Борисов не е премиер, а друг човек от ГЕРБ поема поста?
– Разбира се, че има. Там има изобилие от хора, които могат да поемат поста. По преценка на Борисов – Румяна Бъчварова, Йорданка Фандъкова, Димитър Николов. Общо взето ключовите им кметове са подходящи, особено ако приемат позицията ни, че държим на краткия мандат на следващото управление и опита за конституционна промяна след него. Ако приемат това, по което ние нямаме спорове, защо да не го направим?
Т.е., позицията на ДСБ и Вашата е, че в зависимост от изборните резултати е възможно коалиране или партньорство между ГЕРБ и Реформаторския блок – ако се намери друг премиер и ако става дума за правителство с кратък мандат? Колко кратък?
– Това е част от програмата ни. А календарът сам се намести – след две години са президентските избори. Така че две години.
И ако не – по-скоро оставате в опозиция?
– Такава е логиката. И мисля, че можем да се обединим около такава позиция.
Как гледате на идеята на „България на гражданите“ за референдум за отношението към ГЕРБ в рамките на блока?
– По време на заседанието в понеделник в един момент коментирахме възможността да го направим всички заедно. Защото няма как да го направи една от партиите, при положение, че имаме висока степен на интеграция в блока и се стремим да станем един политически субект. Значи трябва да сме единни. И това не е абсурдно – да го направим за всички членове или и за симпатизантите.
Но такова решение не трябва ли да бъде взето от Гражданския съвет?
– Да. Но референдумът е висша форма на консултиране със симпатизантите и също е вариант.
Има ли сценарий, при който блокът не оцелява?
– Блокът ще оцелее.
Просто интересът на Борисов трябва да се извади от уравнението и това се опитвам да направя. Не трябва Борисов да може да влияе на вземането на решения в Реформаторския блок.
Но този публичен ход създаде усещането за разцепление.
– Това е слабост, наистина. Но имаме сериозен проблем и го лекуваме. Не може да лъжем, че го няма. Това ни прави още по слаби. В политиката има неща, които ако не ги кажеш, не можеш да се пребориш с тях. И това е така – докато го криеш, работи, ерозира единството и блока. В момента, в който го кажеш, спира да работи. В момента реално влиянието на Борисов в блока е преградено поради факта, че е разкрито и не е тайно.
Има ли проблем вътре в ДСБ?
– Не. В партията след изборите нещата са по-стабилни.
Преди изборите ще има ли лидер на блока?
– Полезно би било, но не трябва да ставаме заложници на такъв срок. Трябва да внимаваме – единството все пак е по-важно.
Какво е участието на бившия лидер Иван Костов в тези процеси?
– Абсолютно никакво. В този процес до момента – нулево. Много рядко се срещам с него. Мисля, че не сме се виждали след евроизборите.
Защо не казахте от самото начало за парите на ДСБ в КТБ?
– Никой не ни е питал. Имахме старо решение да закрием тази сметка, но заради сегашната гражданска квота на коалиция „Десните“ това не се случи.
Договаряли ли сте постове в служебното правителство?
– Не. Това е поредица от клевети, основните две от които са, че сме искали постове и че Костов влияе на процеса. И двете са безогледни лъжи.
Президентът от самото начало даде знак, че сам ще прави кабинета. Уведомявал ни е за някои фигури, които могат да бъдат свързани с нас. Йордан Бакалов например не е предложен от нас или от СДС. Нито пък Даниел Митов.
Как ще се отнасяте към работата на служебния кабинет?
– Конструктивно.
Да се върнем отново на вътрешните задачи пред Реформаторите – докъде стигнахте с промените в структурата на блока?
– Има две работни групи. Едната е по-техническа и работи по организацията на конгреса и по изменения, необходими в учредителното ни споразумение. Другата е стратегическа и залага целите на общото ни бъдеще не само за тези избори, но и за следващия 4-годишен период. Така че ние ще се явим на изборите и ще влезем в кампанията с ясна визия и за себе си, и за България в един голям за българските мащаби период от време – пълния мандат на следващото Народно събрание, ако той изобщо е пълен.
Неясно остава какво означава блокът да прерасне в „единен политически субект“, както е заложено в учредителното споразумение.
– Ясно е, че в рамките на периода оттук до изборите ние нито ще разпускаме политически партии, нито ще ги сливаме в обща партия. Преценката и на отделните организации, а и общата е, че партиите имат достатъчно стойност поотделно в момента и имат достатъчно разлики помежду си, включително в добрия смисъл.
Така че не сме на етап от развитието, в което формациите се разпускат и се създава обща партия. Трябва обаче пътят към консолидация да се върви крачка по крачка и ние ще направим много голяма крачка в началото на септември.
Очакват ли се кандидати за лидерски позиции в блока и от Гражданския съвет? Каква ще е ролята му оттук нататък?
– Нямам информация за кандидати. Гражданският съвет запазва, а може би и засилва политическата си роля. Той остава ядрото на Реформаторския блок и това, което ни отличава от една обикновена коалиция от партии – наличието на много изявени общественици, които са лице на блока и същевременно не са част от нито една от партиите в него. Това вече е запазената ни марка, която ни движи напред.
Съветът и в момента има много широки правомощия. Той определя позициите на блока по общата политика, както и коалиционните решения, които в голяма степен са основните посоки на действие.
На този етап втори голям тромав орган, какъвто беше Изпълнителният съвет, не ни трябва. Опростяваме, засилваме структурата, като премахваме един поне в предизборния период излишен политически орган. Той пречеше да се взимат оперативни решения, за което се получаваше забавяне на две нива. В момента блокът успя да влезе в темпо, ние сме най-активна, най-агресивна политическа сила и не трябва да губим това качество заради вътрешна тромавост.
Притесняват ли Ви настроенията в СДС? Председателят на софийската организация Ивайло Панев се оттегли.
– Във всяка една от партиите в блока, включително в ДСБ, която изглежда най-монолитна, има разлики в настроенията. Функция на политическото лидерство е да ангажира всички настроения в обща посока, всички различия и мнения да се насочат към общи цели. За да се постигне този ефект, лидерството трябва да поставя големи политически цели. Това, което постигнахме през изминалата седмица и мисля, че тепърва ще стане ясно на цялото общество, е, че ние си поставихме много високи политически цели – много силно и единно присъствие в следващия парламент и борба за първото място на следващите парламентарни избори, които и да са те.
Готова ли е програмата ви?
– Да, в момента минава през процес на одобрение. Така че в общия тон на регистрация за изборите като една от първите стъпки ще дойдат представянето на водачите на листите и на програмата.
За програмата мога да кажа „готови“, за листите – почти готови. Има дребни неща за доизчистване. Всъщност бяхме много напреднали с това нещо отдавна.
Запазват ли се партийните квоти при подреждането на листите?
– Опитваме се да не работим с квоти. Разбира се, интересът на отделните партии съществува, но амбицията, която мисля, че ще постигнем на тези избори, е да извадим навсякъде най-силния възможен кандидат за водач, както и листа след него, която да представя най-авторитетните и влиятелни хора по места. Това не е трудна задача, защото в различни райони на страната различни хора имат голямо лично влияние. Листата ще бъде насочена към постигане на максимален резултат и към активиране на всеки глас, който наред с това, че БСП и ДПС трябва да остане в дълбока опозиция, не иска еднопартийно или свръхдоминирано от ГЕРБ управление.