„Винаги съм мислил, че ролята на политиците по празници е като на футболния съдия – ако не го забелязваш, значи се справя. Затова и рядко ще прочетете някое шаблонно празнично приветствие от мен… Няма да се отдавам и на равносметки на изключително сложната и нестабилна 2014-та – има достатъчно хора, които са далеч по-подготвени и безпристрастни да коментират международните дела…

И все пак, докато се подготвяме да изпратим една твърде шеметна година, имам нужда да благодаря на всички, които бяха с нас през две кампании, няколко вътрешни кризи, успехи и провали (за неоценимата подкрепа, доверие и търпение на семейството и приятелите си ще благодаря лично).
Благодарение на вас, на вашето търпение, упорство, вяра, ентусиазъм, а понякога и безрасъдство, годината беше политически успешна. Реформаторският блок се създаде, закрепна, на няколко пъти почти се разпадна, неколкократно спря развитието си в доста неподходящи моменти, но в крайна сметка през 2014 постигна забележителни успехи – запази присъствие в ЕП, възстанови парламентарното представителство на най-активната, взискателна и устремена към промяна част от българското гражданство и след успешни и тежки преговори пое отговорност за управлението на страната.
Дали от тези успехи ще има същинска полза? Отговорът на този въпрос не е през 2014… Но не е и през 2016. Промяната започва през първата година на управлението, или … не започва през това управление. Сега – в часовете, в които сменяме годината в календара – е време да си дадем сметка, че ролята ни се смени. Две години наред беше достатъчно да водим борба. Да покажем, че желанието за промяна не си е отишло от обществото ни, макар да изглеждаше напуснало политиката ни.
След две години битки, често безнадеждни, е време за поведение, насочено към резултат, в условията на парламентарна демокрация и трудно парламентарно мнозинство. Улицата е територия на конфронтацията, изборите са терен на състезанието. Но парламентът е поле на компромиса и възможните решения.
Имаме ли възможност да постигнем резултат, или ще трябва да отстъпим на други, по-способни представители на отчаяно търсещото промени поколение, към което принадлежим? Това ще покаже следващата година.
Сега е време да благодарим за всичко през 2014-та и да държим сметка, че трудното не е зад гърба ни, а пред нас“.