Неприемаме хора от ДС да защитават националните интереси

ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние с колегите от Синята коалиция ще подкрепим този текст, защото той съответства и на декларацията, която прие Народното събрание, за която от Движението за права и свободи забравиха изглежда много бързо. За нас е невъзможно това да бъде забравено, защото е заемане на определена политическа позиция, от която не бива да се отстъпва.

Аз взимам думата като един от хората, които по думите на господин Сергей Станишев нямам толкова принос за европейското членство на България, защото когато той говори за приноса на служителите, висшите служители от Държавна сигурност, които са помогнали на България да стане член на Европейския съюз, забравя напълно това, което са направили почтените хора.

Искам да напомня на всички народни представители, че тройната коалиция се опита изцяло да си присвои успеха на България с членството в Европейския съюз, което беше грозно, защото другите страни членки, които ги приемаха, отиваха, канейки в делегацията всички политици, които имаха отношение. Аз от това съдя колко е голям приносът в очите на господин Станишев на управлението на Обединените демократични сили.

Тогава чувахме, че министърът на външните работи господин Георги Пирински е подал молба за членство на България в Европейския съюз и това е голямата заслуга на правителството на Жан Виденов. Това беше официалната теза.

Опитът да се заграби политическата история на страната е нещото, което ме изкара на трибуната на Народното събрание. Това е безочливо, това е нагло, това е неприемливо, недопустимо, на това трябва да се реагира! Няма по-политически подход, искам това да кажа на колегите от Българската социалистическа партия, от това да се опиташ да откраднеш историческите постижения на страната и да си ги припишеш на себе си. Това е недопустимо, това е неприемливо!

Сега един аргумент, който аз считам, че е важен за народните представители. Министър Николай Младенов го засегна, аз искам да го развия с няколко изречения. Тези хора са с обявена принадлежност към Държавна сигурност. Поставете се на тяхно място в контакти с европейски дипломати и се опитайте през очите на европейските дипломати да видите в колко неуместна позиция се оказва български дипломат с разкрита принадлежност към Държавна сигурност в позицията да защитава който и да било интерес. Това от гледна точка на европейския морал, на европейската цивилизация е неприемливо поведение.

Това е, което създава големия конфуз. Това е, което смущава диалога. Това е, което поражда най-различни въпроси и ако щете, емоционални чувства. Това е проблемът! Щом веднъж сме разкрили тези досиета ние трябва да спестим на тези хора и това голямо неудобство като бивши агенти на Държавна сигурност да се опитват да защитават интересите на Република България. Това е много важен факт! Тук може по български с дебелоочие да си затваряме очите и да се правим, че все едно нищо не се случва, но това непременно влияе на диалога, с който и да е европеец. Трябва да ви е ясно това нещо!

Аз знам, че студената война не е стигнала дотам да се налагат санкции върху определени лица – никога не е имало такова нещо, но хората по естествен начин, разумно са открили пътя на новото, дали са възможност за новите диалози, за новите дебати, за новата защита на интереса на страната, защото между Република България и Народна република България има огромна разлика. Огромна разлика! Тази разлика ние трябва да я виждаме и да я отстояваме. В момента, в който спрем да я виждаме и да я отстояваме, тази разлика започва да се размива. Благодаря ви за вниманието.

ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги народни представители! Господин Найденов, ето Ви пример: единственият държавен глава, който не беше поканен от канцлера Меркел по случай падането на Берлинската стена, 20 години от 2009 г., беше Георги Първанов, агент „Гоце“. Ето Ви един пример, достатъчно красноречив.

Що се отнася до досиетата и лустрацията, виждам много невнимателни наблюдатели на политическите събития на страната, в това число и задалия въпроса. Простата логика е следната: не можеше да има лустрация без отваряне на всички досиета, без да има настоящия закон, приет по време на тройната коалиция под силния натиск на Европейския съюз. С онази лустрация, спряна от Конституционния съд, с онова отваряне на досиетата, спряно от Конституционния съд, спряно и по отношение на лустрацията в администрацията, и по отношение на разкриването на досиетата, спряно от Конституционния съд, господин Шопов, запомнете това нещо, действието, което предприема сега господин Николай Младенов, нямаше да може да бъде извършено.

Що се отнася по отношение на Георги Пирински, честно казано, не разбрах в какво се състои несъстоятелността на моите аргументи.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това Ви е по-удобно.

ИВАН КОСТОВ: Не, не ми е удобно. Аз се старая винаги да Ви разбирам, невинаги успявам. Схванах само следната теза: че и отляво, и отдясно е имало хора, които били готови за европейско членство и са работили за него. Аз никога не съм отричал това. Ако това искате да ми кажете, това е все едно да повтаряте трафаретно нещо, за което съм работил години наред и съм го прилагал в политическата си практика, така че то не е новост за мен.

Целият въпрос беше, че членството в Европейския съюз вървеше с членството в организацията на Североатлантическия договор, за която вие развявахте тук – в залата на Народното събрание, черни знамена и бяхте категорично против. Вратите на Европейския съюз се отвориха за България и тя беше поканена за членство една след като България демонстрира своята категорична солидарност с европейските страни – членки на НАТО, по време на конфликта в Косово. Ако Вие сте бил външен министър и сте разбирал дипломацията в Европа, сигурно това нещо не Ви е убягнало от вниманието. Благодаря за вниманието.