– Г-н Димов, вие видяхте ли правителствената програма?
– Не, чакам да я внесат официално. Но за мен всъщност тази програма няма да бъде нещо сериозно като документ, след като се приема след бюджета. Нормално е програмата на правителството да
предхожда бюджета, за да може бюджетът да обезпечи програмата. Най-вероятно тази програма ще е направена така, че да се води по бюджета, т.е. каруцата пред коня.
– Вие как смятате – има ли разминавания между бюджета на правителството и предизборните обещания на БСП?
– Няма приближавания. И тук не става дума само за обещанията на БСП, но и за тези на НДСВ, доколкото ДПС нямаше никаква предизборна програма.
– Позициите на коя партия от тройната коалиция надделяват засега?
– На нито една от трите. Бюджетът, а предполагам и правителствената програма, която ще се представи, показва едно задълбочаване на статуквото от последните 4 години. Личи предпазливост да не се направи решаваща стъпка напред в икономическото развитие. Тя е по-скоро плод на хаотичното управление на сегашния кабинет и на незнание на приоритетите.
– Кой е най-важният сред тези проблеми?
– Най-основният проблем според мен е икономическият ръст, защото в края на краищата той прави фирмите по-конкурентноспособни, а гражданите – по-богати. Първите сто дни и бюджетът показват, че се стопира икономическият растеж. За сравнение ще ви кажа, че в Румъния се очаква икономическият ръст да е над 8,8%, а при нас е предвиден 5,5. На практика след една година българските граждани ще могат да купят по-малко неща с парите, които имат днес, т.е. ще бъдат по-бедни. Това, от една страна, е удар върху икономиката, защото по-малко ще се върти оборотът на стоки и пари. От
друга, ние няма накъде повече да обедняваме. Между другото, това е тенденция от 2001 г. насам.
– Какви сигнали дава правителството през първите 100 дни управление?
– Правителствената коалиция е нестабилна. Вниманието й основно е насочено към разпределението на властовия ресурс
– на министерски кресла, след това на областни управители, на агенции, след това на кой знае още какво. Да не говорим за тази червена метла, която мете жълти администратори… Тоест, през тези 100 дни всичко беше съсредоточено върху разпределението на ресурса, а не върху политическата перспектива. Затова аз твърдя, че до голяма степен управлението е хаотично – не само заради бюджета, а и заради сблъскващите и взаимно изключващи се позиции вътре в правителството.
– Очертаха ли се за първите три месеца някакви приоритети за управлението?
– Не, не, аз не виждам никакви приоритети. Твърди се, че основен приоритет е приемането на България в ЕС. Но забележете, най-тежката критика от същия този ЕС е в областта на правната система, а в същото време бюджетът на правосъдието е около 2 пъти по-малък от исканията на магистратите.
– Докога ще се закрепи коалицията?
– Коалицията се крепи от това, че никой не повдига въпроса за магистрала „Тракия“, никой не говори за царските имоти. Симеон крепи коалицията, защото има личен интерес да запази имотите си, а БСП я крепи, защото като се сгромоляса, къде отива
– никъде! Така че тези интереси крепят коалицията, а не европейското ни членство. Докато келепирът прави коалицията, тя ще бъде стабилна.