Нено Димов: На Костов му е време за саможертва

Марияна ЛИТОВА
Тези местни избори ще доведат много мутри в местната власт
Бившият член на Националното ръководство на ДСБ Нено Димов се обяви срещу липсата на алтернатива на Иван Костов в ДСБ. Заяви го в речта си пред делегатите на Националното събрание на тъмносините преди дни. Част от залата го освирка, другата го аплодира.
Депутатът е роден на 20 септември 1964 г. в София, Женен, с две дъщери. Димов е научен сътрудник I степен към БАН. Завършил е френската гимназия и Факултета по информатика и математика в СУ. Има докторска степен по физика. Зам. -министър по екологията в кабинета на Костов. Бивш главен преговарящ за околната среда за членство в ЕС до 2001 г.
– Г-н Димов, вие единствен от старото ръководство на ДСБ открито застанахте срещу лидера Иван Костов на последната конференция. Защо?
– Нека да кажа много ясно – аз не съм застанал срещу Иван Костов. Поисках нова перспектива пред ДСБ, пред десницата, пред държавата. Дефиниране на проблемите и на политика, която предлага модерните решения. Ако една партия е лидерска, хоризонтът й е този на лидера. Ако не иска да е така, тя работи с друга тактика и стратегия. Разкъсването между това дали ДСБ е гражданска или лидерска партия, ни доведе до ситуация, в която избирателите ни показаха червен картон. Имаме зад гърба си 4 поредни избора и 4 загуби. Това по безапелационен и болезнен начин говори за необходимост от промяна. В противен случай ще продължим по спиралата надолу и хората с основание ще ни кажат: „Абе, я си се занимавайте с вас в някоя кръчма, не ни губете времето и не ни харчете парите.“
– Нима едва сега прозряхте, че ДСБ е лидерска партия? Не е ли отдавна очевидно, че без Костов нямаше да има ДСБ?
– Действително първата ни кампания беше центрирана върху Костов. Но стартът беше на граждански проект, който покани определени политици. От днешна гледна точка се развиха два проекта. Партийният е едноличната партия. Гражданският започна да отстъпва, а партийният се оказа много слаб. Затова се опитвам сега да върна въпроса към гражданския. Не е вярно, че съм се сетил чак сега. Аз направих анализ в партията веднага след втория тур на президентските избори. Бях много остър, посочих конкретните грешки и мерките, с които да се пречупи тенденцията. Така разбирам работата в екип. Никой обаче не чу аргументите ми и затова вече изнасям проблема извън партията
Вярно, че много хора на конференцията ме освиркаха. Но имаше и немалко, които ме аплодираха. В залата те бяха малцинство, но извън нея са мнозинство. Знам го, защото се срещам с хората. ДСБ има 20 000 членове и симпатизанти, а едва 2000 от тях са активисти. Останалите вярват в кауза.
– Колко българи днес се интересуват от битката комунизъм-антикомунизъм?
– Ясно е, че каузата на прехода приключи. Вече сме част от ЕС и НАТО. Лидерите на десницата ни пренесоха буквално в този преход и всички те имат своето място в историята. Но днес ни трябва нещо ново. Те няма как да ни водят напред, защото живеят с проблемите на прехода. Трудно се дефинира нова кауза на десницата, но може поне да дефинираме проблемите. Един от тях е тоталната липса на справедливост, която усеща всеки. 150 са неразкритите убийства. За 65 лв. могат да те пребият в дома ти. Несправедливо е системата само да те „изстисква“, а нищо да не зависи от теб.
– Но Костов сигурно има визия как да бъдат решени подобни проблеми. Пак ли ще стигнем до извода, че лидерът ви е добър държавник, но лош политик?
– Тук не става въпрос за визия. Ще ви дам пример. Политиците на прехода говорят за досиета. Когато 18-годишната ми дъщеря чуе „досие“, казва: „О, аз имам много досиета“ и вади папки на компютъра си. За нея досието има коренно различен смисъл. Политиците от последните 17 г. са обременени, не могат да излязат от кожата си. Слагам и себе си в това число, макар да съм засегнат по-малко. Нашите кампании го показват -принципни послания, които никой не чува. Не може така, трябва ново поколение политици.
– Костов казва, че иска да отстъпи лидерството, но ДСБ няма алтернатива, бил потиснат и притеснен от този факт. Удовлетворява ли ви изненадващата му самокритика?
– Отчита грешки, но твърде късно. Един лидер трябва да подготвя наследници. В ДСБ няма политика към млади хора, напротив – стесняваме кръга. Ако Костов беше дал оставката си след евроизборите и беше посочил датата, от която няма да е лидер, ДСБ щеше да е пред дилемата да намери друг или да се разпусне. Убеден съм, че щеше да намери председател. Когато обаче оставиш вратата отворена, а различното мнение се освирква, кой ще дръзне да вдигне ръка. Нали
ще започнат да го замерят със седалки
Ще цитирам колегата Стойчо Кацаров, който каза, че лидерът трябва да знае кога да се оттегли, за да запази общността. Дълъг е срокът, който си даде Костов за връщане на доверието -1 г. и 9 месеца. Не виждам кой ще е онзи смелчага, който месец преди парламентарните избори ще поеме партията. Та нали кампанията, листите и посланията вече ще са готови. И какъв ще е смисълът? Затова настоявах в деня след местните избори да започне подготовка на лидерски алтернативи с участието на Костов. Те да бъдат подготвени без кризи и революции. Давам не повече от 100 дни. Допускам да не съм прав, но това много ясно ще се покаже на местните избори.
Ако победим, значи не съм бил прав
-Моля?
– Нека да кажа какво е победа – спечелване на кметското място в София.
– Извинявайте, но това звучи несериозно.
– Това е пречупването на тенденцията. Много тежка задача, но нали говорим за връщане на доверието. Единствен показател е победа на избори!
– Откъде този оптимизъм? Убедена съм, че вие сте убеден, че няма как да спечелите София.
– Нямам предвид ДСБ да спечели, а десницата.
– Но задължително без Бойко Борисов, нали? Костов е твърд по въпроса за партньорството с ГЕРБ.
– Договорка с ГЕРБ не е победа на десницата. Победата трябва да е на ДСБ, СДС и старите десни партии. Ако и ДСБ има този импулс, какъвто има в момента СДС, шансът щеше да е по-голям. Но аз не искам да отричам шанса на Иван Костов да опита.
– Колко пъти ще опитва?
– Броих до три. След 3 загуби започнах да говоря. Но партията поиска четвърти опит. Може да поиска и пети. Колко ще е фатално, бъдещето ще покаже. Загрижен съм, не желая да си ходя от ДСБ.
– Какви са грешките му все пак?
– Ние се отказахме от професионализма в политиката. От всякакъв вид хора, които са извън политическия екип на ДСБ. Отказахме се от социолозите и политолозите, защото били платени.
Отказахме се дори да слушаме хората, защото не ни разбирали. Отказахме се от медиите и решихме да ги бойкотираме, защото, видите ли, те много ще се изплашат. Когато претендираш за професионализъм, не можеш да се лишаваш от оръжията си. Как ще се отказваш от медиите, като без словото си никой. Как да ни чуят, ако го няма вашия вестник? Ние не направихме нито един анализ, обърнат към нас. Ако бяхме задържали 240 хил. гласа, проблемът щеше да е много различен. Но ние за 2 г. загубихме 3 пъти.
– Ще се промени ли политиката на ДСБ към Бойко Борисов?
– 700 хил. гласоподаватели в момента не гласуват за никого, защото не виждат алтернатива. Задължение на десницата е да предложи управленски проект, бъдеще пред себе си и пред държавата. В противен случай тя ще изчезне и ще дойде някой друг. Това е голямата й отговорност и СДС прави опит в тази посока. Дано сегашните две ръководства успеят да реализират този проект. За мен е най-важно да преведем на езика на хората какво можем да предложим за гарантиране на личната сигурност и благосъстояние.
– Как разговаряте с Костов тези дни? Поздравявате ли се въобще?
– Разговаряме по същия начин, както и преди 3 месеца, когато не се виждаше, че има проблеми под повърхността. Дошло време и за саможертви. Тези местни избори ще доведат до много мутри в местната власт. Ако политиците имат минимален инстинкт за самосъхранение и чувство за отговорност, трябва да вземат мерки да не го допускат.
– Не допускате ли, че Костов е узрял за саможертва, но не я прави от страх, че партията няма да оцелее?
– В един момент трябва да се поеме риск. Ако се чака 18 месеца, ще бъде твърде късно. Тази година трябва да има развръзка. Ако не със смяната на Костов, то поне с ясна перспектива.